№ 744
гр. Ловеч, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500483 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл.
от ГПК.
Подадена е частна жалба вх.№6372/24.08.21 г. от „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 чрез процесуалния представител
юрисконсулт П. Б. срещу Разпореждане № 1707 от 8.09.2021г., постановено по ч.гр.д.
№1633/21 г. по описа на РС – Ловеч, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против П. АН. В. с твърдения, че постановения съдебен акт е неправилен.
Жалбоподателят изтъква, че в ЛРС не е съобразил, че изискуемостта за длъжника
настъпва от момента ,в който изпълнилият поръчител го е уведомил за изпълнението и в
случая следва да се следи кога е уведомен длъжника за настъпилата изискуемост на
задължението му, но не от кредитодателя, а от изпълнилия поръчител, за да знае длъжникът
на кого дължи-на кредитора или на поръчителя. момента, когато настъпва изискуемостта на
задължението. Освен това счита, че целта на заповедното производство не е да се провери
съществуването на вземането, а само дали същото е спорно, т.е. достатъчно е в заявлението
да са посочени съществените юридически факти, от които произтича вземането и които
позволяват индивидуализацията му, като преценката относно спазването на изискванията на
чл.127 от ГПК следва да се изхожда от целта на заповедното производство, която е да се
провери дали претендираното вземане е спорно, а не дали то съществува. Счита, че както в
заявлението, така и в уточнителната молба тези юридически факти са изложени и в случай
са изпълнени изискванията на чл.127 ал.1 и ал.3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК. Цитира
1
практика на окръжни съдилища.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като вместо това да бъде издадена
заповед за изпълнение относно вземанията на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
претендирани в подаденото заявление.
Съдът като се запозна с доказателствата по гр.д.№1633/21 г. на ЛРС и взе предвид
изложеното в жалбата, установи следното:
На 24.08.2021 г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу П. АН. В. от гр.Ловеч по която
е образувано гр.д.№1633/21 г. по описа на ЛРС. В заявлението се претендира дължимост на
сумата 423,54 лв. платена главница на „Кредисимо“ЕАД във връзка с договор за
потребителски кредит №904718, лихва 44,66 лв. възнаградителна лихва за периода 10.08.17
до 10.01.18 г. във връзка с договор за потребителски кредит №904718, 250,25 лв.
обезщетение за забава, начислено за периода 17.12.20 г. до датата на подаване заявлението в
съда и законна лихва върху главниците от подаване на заявлението в ЛРС до окончателното
изплащане на задължението. В т.12 „в“ е изложено, че на 17.12.20 г. е подписано
приложение 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 17.12.20 г.
сключен между „Ай Тръст“ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, по силата на
което вземането на „Ай тръст“ЕООД произтичащо от договор за предоставяне на
поръчителство от 29.12.2016 г. е прехвърлено в собственост на Агенция за събиране на
вземания ЕАД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, като уведомително писмо от дата 18.01.21 г. е изпратено с известие за
доставяне от страна на Агенция за събиране на вземания ЕАД. В качеството й на
пълномощник на цедента. Излага, че на 11.07.2017 г. между „Кредисимо“ЕАД и П. АН. В. е
сключен договор за потребителски кредит №904718, съгласно който първият се е задължил
да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който тя се задължава при
условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на кредитополучателя
уговорената лихва за ползване на кредита. Посочва, че между „Ай тръст“ ЕООД и В. е
сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото
облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя, като на същата
дата е сключен договор за поръчителство между „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ЕАД по
силата на който поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по
договор за потребителски кредит №904718. Изтъква, че поради неизпълнение на
задължението по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, то е
било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай тръст“ЕООД, заемополучателя не е
възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква интерес от предявяване на претенцията
по съдебен ред.. Претендира се заплащане на ДТ в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. Към заявлението са приложени договор за поръчителство
от 10.07.17 г., договор за предоставяне на поръчителство от 10.07.17 г. и договор за
потребителски кредит с №904718/10.07.17 г. с приложени ОУ.
2
ЛРС е постановил разпореждане №1578/27.08.21 г.. по ч.гр.д.№1633/21 г., с която е
оставил без движение подаденото заявление, като са дадени указания на заявителя да
отстрани нередовностите по заявлението в тридневен срок от получаване на съдебния акт,
като наведе твърдения относно съществените характеристики на договора за потребителски
кредит-размер на отпуснатия кредит, предоставена ли е сумата по кредита на длъжника,
кога и как, условия за връщане на кредита-цена за ползването на предоставения финансов
ресурс /възнаградителна лихва/ ГПР, срок за връщане на кредита, да посочи предложено ли
е изпълнение по договора от длъжника, да посочи предложено ли е изпълнение по договора
за потребителски кредит от поръчителя, кога и за каква сума в полза на кредитора,
достигнало ли е изявлението му от 18.01.21 г. за прехвърляне на вземанията до длъжника и
кога, да уточни размера на вземането за заплащане на обезщетението за забава, като
съобрази размера на главното вземане, периода за начисляването и размера на законната
лихва.
На 07.09.2021 г. е получена молба от заявителя с вх.№5917, с което се уточнява, че
към заявлението са приложени всички договори, в които са описани параметрите на
правоотношението. Посочва, че обезщетението за забава е начислено за периода от 17.12.20
г. датата на входиране на заявлението в съда, без да се включва периода от 13.03.20 г. до
14.07.20 г., претендираната като обезщетение за забава сума в размер на 250,35 лв, е
сформирана кат сбор от сумата 221,28 лв, начислена от кредитодателя към момента на
продажбата на процесното задължение на 17.12.20 г. и сумата от 29,07 лв, начислена за
периода от 18.12.20 г. до датата на входиране на заявлението в съда и е начислено върху
всяка дължима и неплатена погасителна вноска, което е съобразно нормативно уредените
правила за начисляване на законна лихва. Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията с
писмо, получено от него на 26.01.21 г.. Посочва, че на 9.12.20 г. „Ай тръст“ ЕООД е получил
искане за плащане от Кредисимо ЕАД на просрочени суми, Венкова е уведомена, че в срок
от 5 дни от получаване на искането „Ай тръст“ ЕООД ще заплати всички суми на
дружеството-кредитодател, като на 14.12.20 г. поръчителя е заплатил просрочените
задължения към кредитополучателя към кредитора. Изрично е изразил несъгласие с
разпореждането на ЛРС досежно въпроси, свързани с предоставянето на заемната сума, тъй
като счита, че те излизат извън рамките на служебното начало и подробно прави анализ на
производството по ред на чл.410 от ГПК, като счита, че е изпълнил всички необходими
реквизити и неправилно ЛРС изисква от него да уточнява размера на претендираните суми и
тяхното доказване в заповедното производство.
С Разпореждане № 1707/8.09.21 г. постановено по ч.гр.д.№1633/21 г. ЛРС е
отхвърлил изцяло заявлението, поради изпълнение от страна на поръчителя след изтичане
на 6 месечния преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД, което изключва възможността за
възникване на регресни права към неизпълнилия длъжник.
Жалбата е подадена срещу разпореждане на РС - Ловеч, с което се отказва издаване
на суми по реда на чл.410 (чл.413, ал.2 ГПК) от заявителя в срока по чл.279 вр. чл.275 ГПК.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване
3
съдебен акт, в предвидения в закона срок, поради което е допустима.
Предмет на въззивен контрол е разпореждането на заповедния съд, с което е отказано
издаване на заповед за изпълнение, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.258, ал.2 ГПК.
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството
по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата,
както е по в производството по чл.269 ГПК. Правомощията на въззивният съд са да се
произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по
допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е
валидно. Налице са положителни и липса на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването правото на заявление на заповед за изпълнение
(арг. чл.410, ал.2 ГПК). Определението е допустимо, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Заповедното производство е въведено от законодателя като едностранно
производство за безспорни вземания. От мотивите на приемането на ГПК (2008г.), както и
ЗИД ГПК (ДВ, бр.42 от 2009г. и сл.) се установява, че целта на производството е да се издаде
съдебен акт – заповед за изпълнение с характеристика на изпълнително основание за
безспорни вземания, като целта е този акт да стигне до знанието на длъжника, който след
неговото запознаване да прецени дали да признае вземането или да го оспори като подаде
възражение. С признаване на вземането издаденият акт се стабилизира и служи като
изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист. При подаване на възражение,
заповедта за изпълнение не влиза в сила, тъй като вземането не е безспорно и следва да бъде
установено със влязло в сила решение по чл.415, чл.422 ГПК, въз основа на проведено
исково производство, в което страните имат равни процесуални качество и се основава на
принципа за състезателност.
Законодателят е създал две производства по издаване на заповед за изпълнение – това
по чл.410 и това по чл.417-418 ГПК, които са строго формални, като и двете производства
започват с подаване до съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение, което следва
да отговаря на редовна искова молба (арг. чл.410 ГПК). И към двете заявления се прилагат
необходимите документи – договор, сключен с потребител, заедно със всички негови
изменения, допълнения и общи условия, като и за двете производства са приложими
разпоредбите на чл.411 ГПК.
Основната разлика е в това, че в производството по чл.418 ГПК съдът едновременно
с изпълнителното основание (заповед за изпълнение) издава и изпълнителен титул
(изпълнителен лист), а в производството по чл. 410 ГПК не се издава едновременно заповед
и изпълнителен лист. След проверка на редовно подадено заявление, липсата на
отрицателни предпоставки по чл.411, ал.2 ГПК, съдът издава заповед за изпълнение, което
4
се връчва на длъжника. Едва когато последният не подаде в срока по чл.414 ГПК
възражение, заповедта се стабилизира и придобива характеристиката на изпълнително
основание, въз основа на което се издава изпълнителен титул – лист.
Законодателят е преценил, че документите по чл.417 ГПК имат по-голяма
достоверност и сигурност и с оглед на това е приел, че при наличието на тези документи
съществува голяма вероятност задължението да е установено по основание и размер, поради
което е приел, че този вид задължения имат характера на безспорни. Затова в
производството по чл.418 вр. чл.417 ГПК заявителят не е длъжен подробно да описва
основанието, размера, изискуемостта на търсеното задължение, тъй като съдът може да го
изведе (извлече) от съдържанието на документа. Обратното е в производството чл.410 ГПК,
където се прилагат само посочените в чл.410, ал.3 ГПК, но съдът няма право въз основа на
тези документи да извлече търсената от заявителя парична претенция, като от тяхното
съдържание да придобие представа за вида, размера и падежа на задължението. По тази
причина в заявлението по чл.410 ГПК заявителят следва да опише основанието, всички
факти и обстоятелства на които претендира вземането си – размер, падеж, да има твърдения
кога длъжникът е платил, твърдения каква част, по какво перо от дълга е престирал, от кога
длъжникът не плаща, т.е. началната дата на забава, кога е последно направената вноски,
съответна каква част от нея е погасена (т.1-2 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС), да има
твърдения за легитимация като кредитор, да има твърдения кога е извършена цесията,
доказателства кога длъжникът е разбрал за цесията (т.4г от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС ),
доказателства кога длъжникът е разбрал за предсрочната изискуемост (т.18 от ТР 4/2013 на
ОСГТК на ВКС), изисквания за поръчител (т.4б от ТР4/2013 на ОСГТК на ВКС) и др.
Независимо от факта, че са приложени такива документи, от които може да се извлече тази
информация, заявителят не може в заявлението по чл.410 ГПК или в уточнението да
препрати за (т.2б от ТР4/2013 на ОСГТК на ВКС) тези съществени елементи от
претендираното вземане към приложените документи, а следва да ги инкорпорира в самото
заявлението. Ето защо на основание чл.410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията за редовна искова молба. Единствено законът създава служебно задължение на
съда да оцени приложените документи по чл.410, ал.3 ГПК за наличието на неравноправни
клаузи и противоречие със закона или добрите нрави (напр. дали има валиден договор), но
не и да се запознава в подробности досежно вид дълг, разбивки по пера, размер, падеж и
други елементи на дълга. Ето защо заявление по чл.410 ГПК, което не съдържа всички
факти и обстоятелства за търсеното вземането, а единствено препраща към съдържанието на
приложените документи, е нередовно и на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК следва да се
откаже издаване заповед за изпълнение, тъй като вземането не е индивидуализирано в
заявлението.
След преценка на подаденото заявление съдът приема, че правилно
първоинстанциониият съд е отхвърлил заявлението изцяло, макар и при други съображения.
Към заявлението действително са приложени всички договори, относими към
посоченото в заявлението вземане, но фактите, настъпили по повод изпълнение на
5
договорите или респективно неизпълнението им не са изложени в заявлението и в
уточнителната молба. Напротив заявителят категорично застъпва становището, че всички
относими към вземането му факти се съдържат в приложените към заявлението документи и
следва да се съобразят от съда. В производството по чл.410 от ГПК обаче, заповедният съд,
както вече се посочи по-горе няма служебно задължение да се запознава с тяхното
съдържане, освен при преценка за наличие на неравноправни клаузи. Всички относими
факти и обстоятелства относно вземането следва да се изложат в самото заявление, а
липсата им води до нередовност на същото. Правилно заповедният съд е дал указания, че
вземането трябва да се индивидуализира, като тази конкретизация следва да фигурира в
заявлението, а не просто да се препрати към приложените документи. Така в заявлението си
частният жалбоподател не е посочил кога и как е предоставена сумата по кредита на В., в
какъв размер, ГПР, срок за връщане на кредита, имало ли е погасяване на някоя от вноските
и на коя дата, в какъв размер е била уговорената лихва за ползване на кредита. Освен това
не е посочено поръчителят каква сума е заплатил вместо длъжника, т.е. не е
индивидуализирано вземането, което е придобито по договора за цесия. Това е от
съществено значение за да може длъжникът да вземе информирано решение дали да подаде
възражение или не в срока по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. Освен това
липсата на конкретизация препятства и проверката от страна на съда дали искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза.
Прилагането на договорите и ОУ без надлежна индивидуализация на претенцията по пера в
заявлението води до неговата нередовност.
Въпреки дадените от съда указания, заявителят не е отстранил недостатъците, поради
което заявлението е нередовно и следва да се отхвърли изцяло, в какъвто смисъл се е
произнесъл и заповедният съд, макар и по други съображения. Подадената жалба е
неоснователна, а разпореждането по чл.413, ал.2 ГПК следва да се потвърди като правилно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА, изцяло Разпореждане № 1707/8.09.21 г., постановено по ч.гр.д.
№1633/21 г. по описа на РС – Ловеч, като правилно.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6