Номер
ІV-260520 Година
2020, 09 октомври гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав,
на девети октомври
година две хиляди и двадесета
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
Мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар
…………………
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 2396 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274
и сл., вр.чл.390 и сл от ГПК, вр.чл.40, ал.3 от ЗУЕС, и е образувано по
частната жалба на „Месембрия ризорт" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр, София, район Искър, ж.к. "Дружба" 2, бл. 316, вх. А,
ап. 18, против
Определение № 471 от 13.08.2020 г. по гр.д.20202150100644/2020 г. по описа на
Районен съд Несебър, с което е оставено без
уважение искането на
дружеството-жалбоподател за спиране изпълнението на решенията на проведеното на
06.03.2020 г Общо събрание на
етажната собственост на комплекс „Месембрия ризорт".
Твърди
се, че обжалваното определение е неправилно и несъобразено с процесуалния
закон. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че ищецът не
е конкретизирал евентуалните вреди от изпълнението на решенията и не е посочил
доказателства за това. Твърди се, макар и не изчерпателно, в исковата молба са
посочени няколко вече реално настъпили вреди - „сменят се техническите средства за достъп до
комплекса, дублира се и без това затрудненото събиране на таксите за поддръжка,
дублират се изпълнителите, осъществяващи поддръжката на комплекса“. Посочено
е, че към исковата молба са представени и съответни доказателства за това -
жалба до Районна прокуратура, две писма от електронната поща, изпратено до дружеството
уведомление от новия управител на ЕС, протокол за смяна на взломен контрол за
достъп до сградата. Твърди се, че ищецът е представил доказателства и за
евентуалната основателност на предявения иск, а именно: доказателства за това,
комплекс „Месамбрия ризорт“ е комплекс „затворен тип“, при които комплекси съгласно
чл.2 от ЗУЕС управлението на общите части е иззето от компетентността на Общото
събрание и то не може да взема решения по тях, а ако вземе такива ,те са
нищожни по право като постановени от некомпетентен орган и не пораждат правно
действие. Сочи се, че създаденият фактически дуализъм в управлението на общите
части и избирането от “общото събрание“ на дружество, което да осъществява
поддръжката и управлението на общите части, само по себе си е реално настъпила
вреда, тъй като вследствие на този дуализъм от една страна, се създава
напрежение в етажните собственици, най-вече относно обстоятелството, на кое
дружество следва да заплащат дължимата такса за поддръжка, а от друга -
напрежение и конфликти възникват и между самите изпълнители по поддръжката -
кой е в правото си да чисти общите части, басейна, кой следва да се грижи за
градините и т.н.
На следващо място се твърди, че
доколкото продесният комплекс е такъв от „затворен тип“ по смисъла на пар.1 т.3
на ДР на ЗУЕС, както и че решенията по чл.17 ал.2 т.7 и чл. 19 ал.8 от ЗУЕС са
взети без изискуемия от закона кворум от 67 % от идеалните части от общите
части на сградата, искът е вероятно основателен и на това основание.
Претендира се отмяна на
обжалваното определение и постановяване на определение, с което искането за спиране решенията на
Общото събрание на етажната собственост на комплекс „Месембрия ризорт“ - к.к.
Слънчев бряг - запад, проведеното на 06.03.2020 г., се спира. Не се сочат нови
доказателства.
Производството
по по
гр.д.20202150100644/2020 г. по описа на Районен съд Несебър е образувано по исковата молба на „Месембрия ризорт" ООД гр, София, срещу Решенията
на Общото събрание от 06.03.2020 г. на Етажната собственост на комплекс
„Месембрия ризорт" - к.к. Слънчев бряг- запад, представляващ сгради с
идентификатори ***, *** и *** по КККР на гр.Несебър, представлявано от Управителя
на ЕС Мария Георгиева Терзиева. Претендира се отмяна като незаконосъобразни на всички
решения на Общото събрание на ЕС на комплекс „Месембрия ризорт" от Общото
събрание, проведено на 06.03.2020 г., както и прогласяване за нищожни, като
постановени извън компетентността на Общото събрание, на решенията по точки 4,
5, 6 и 8 от дневния ред.
С исковата молба е депозирано и особено
искане - на основание чл.40, ал.3 от ЗУЕС, да бъдат спрени всички решения на
ОС, тъй като последиците от незаконосъобразните и нищожни решения на Общото
събрание застрашават нормалното функциониране на комплекса (сменят се
техническите следства за достъп до комплекса, дублира се и без това трудното
събиране на таксите за поддръжка, дублират се изпълнителите, осъществяващи
поддръжката на комплекса).
Предявеният иск е с правно
основание чл.40 от ЗУЕС.
С обжалваното определение НРС е
оставил без уважение искането за спиране изпълнението на взетите решения на
процесното ОС на ЕС, като е приел, че ищецът не е конкретизирал
евентуалните вреди от изпълнението на решението, нито са ангажирани
доказателства за това; ищецът е основал възраженията си на хипотези, без
приложени доказателства; вероятната основателност на иска е хипотетична.
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.40, ал.3 от ЗУЕС, подаването на молбата за отмяна на незаконосъобразно решение
на общото събрание не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не
постанови друго.
Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2016 г., постановено
по тълк.д. № 5/2014 г. по описа на ОСГК на ВКС, спирането на изпълнението на решение
на ОС на ЕС по реда на чл.40, ал.3 от ЗУЕС е предвидено в закона като
обезпечителна мярка – т.е. за да бъде приложено е необходимо да са налице
основания аналогични на тези, предвидени за допускане на обезпечение по чл.391,
ал.1 от ГПК, вкл.когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението. Законодателят е предоставил на съда
преценката дали да спре изпълнението на взетите решения на ОС при подаване на
иска за отмяната им (чл.40, ал.3, предл.първо от ЗУЕС, вр.чл.40, ал.1 от ЗУЕС).
В разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗУЕС не са посочени предпоставките, при които
следва да се допусне спиране на изпълнението на взетите решения, поради което
съдът следва да извърши конкретна преценка на ефекта на мярката за всеки
отделен случай.
В
случая, от представените към настоящия момент доказателства следва извод, че
предявеният иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС е допустим.
С
оглед обстоятелството, че искането за спиране е направено с исковата молба и
съдът се е произнесъл по това искане към момента на образуване на делото,
преценката на правно релевантните обстоятелства следва да се извърши на базата
на твърденията на ищеца по исковата молба и представените доказателства.
В
конкретния случай от представените към исковата молба писмени доказателства може
да се направи извод за вероятната основателност на иска. Видно от приложените
нот.акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот, № 62, том ХVІ,
рег.15381, нот.дело № 3025 от 2013 г. и Справка № 63688/13.08.2020 г. за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията гр.Несебър, комплекс
„Месамбрия ризорт“ е комплекс „затворен тип“ по смисъла на чл.2 от ЗУЕС, а
ищцовото дружество е инвеститорът, с който собствениците на самостоятелни
обекти в комплекса имат сключени договори с нотариална заверка на подписите.
Видно от приложения Протокол от проведено на 06.03.2020 г. Общо събрание на
собствениците на ЕС в комплекс „Месамбрия ризорт“, описаното в исковата молба
ОС е проведено и са взети атакуваните решения. От разменените между ищцовото
дружество и инж.П.Илийков и Мария Терзиева писма по електронната поща, както и
от представените Приемо-предавателен протокол от 17.06.2020 г. и жалба вх.№ ТОН
1257/20 от 12.08.2020 г. се установява, че в комплекса са предприети действия
за изпълнение на взетиге на процесното ОС решения, в т.ч. смяна на техническите средства за достъп до
комплекса, и смяна на поддържащите фирми и физически лица.
С
оглед характера на обезпечителното производство преценката на съда за
вероятната основателност на иска се извършва единствено на база твърденията в
исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, без съдът да
навлиза в съществото на спора.
Съдът
приема, че при така представените с исковата молба доказателства, не може да се
установи към настоящия момент, дали при провеждането на процесното ОС на ЕС, е
бил спазен изискуемият се по закон кворум за провеждане на събранието и дали
взетите решения на това ОС са били приети с изискуемия брой гласове.
Съдът
приема, че макар тепърва останалата част от документите по свикване и
провеждане на ОС да предстои да бъде представена от ответника, при така
представените към момента писмени доказателства, може да се направи извод за
евентуална основателност на предявения иск.
На последно място съдът приема, че е налице и обезпечителна
нужда от поисканото спиране на изпълнението на взетите решения предвид
характера на взетите решения, тъй като в противен случай до решаването на спора
относно законосъобразността на иска, за етажните собственици, а и за третите
лица – изпълнители на дейностите по поддръжка на комплекса, ще е налице
неяснота кой управлява комплекса, кому следва да заплащат таксите за поддръжка
и управление, кой следва да възлага и съответно кой следва да изпълнява
дейностите по поддръжка на общите части в комплекса.
Ето защо съдът намира, че е налице основание за допускане на поисканото обезпечение на
предявения иск за отмяна на решенията на ОС на ЕС, поради което обжалваното
определение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови допускане на поисканото спиране.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Определение № 471 от 13.08.2020 г. по
гр.д.20202150100644/2020 г. по описа на Районен съд Несебър, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА.
СПИРА изпълнението на решенията, взети на проведеното
на 06.03.2020 г Общо събрание на
етажната собственост на комплекс „Месембрия ризорт"-
к.к. Слънчев бряг-запад, представляващ сгради с идентификатори ***, *** и *** по КККР на гр.Несебър.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред ВКС при условията на чл.396, ал.2, вр.чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едноседмичен срок, от уведомяването
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.