РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1790
гр. Пловдив, 18 октомври
2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Пловдив, Първо
отделение, XIV състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева адм. дело № 2241 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.145 и следв. от АПК
във връзка с чл.172 ал. 5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Р.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. Д., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-1030-0022 73 по чл. 171, т. 1, б. А от ЗДвП от 18.11.2021, издаден от М.В.М.,
на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл.171 т.1
б."а" на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
отпадане на основанието за това.
Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Твърди се, че с оспорения акт се нарежда
отнемане на СУМПС с номер **********, издадено на 15.03.2017 г. от ОДМВР -
Пловдив за категории "АМ","В1,"В","С1","С","ВЕ"."С1Е","СЕ","Ткт",
валидно до 15.03.2022 г., а в същото време е отнето новоиздаденото на
17.03.2022 г. СУМПС с номер *********, издадено на база представеното към
заявлението за подновяване на СУМПС удостоверение за медицински преглед за
установяване на здравословното състояние по отношение на изискванията за
физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от съответните категории.
Посочва се в жалбата
също, че в нормата
на чл. 171, т. 1, б. "А" от ЗДвП като принудителни административна
мярка е предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на
медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за
това. Позовава се и на нормата на чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, според която генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения, а също и на нормите
на чл. 150а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на приложения № 1 и №
2 към Наредбата чрез посочване на заболяванията и състоянията, при наличието на
които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на
МПС в зависимост от категорията на МПС. В този смисъл посочва, че заболяванията
и състоянията, при наличието на които свидетелство за управление на МПС се
издава само след освидетелстване от транспортните областни лекарски експертни
комисии (ТОЛЕК), са посочени в приложение № 2 към Наредбата, а жалбоподателят
не страда от заболяване, посочено в Приложение № 2 от Наредбата, то ТОЛЕК не е
компетентният орган, който да се произнася относно медицинската годност на Д. и
поради тази причина удостоверението за преминат медицински преглед от 2022 г. е
достатъчно за отпадане на основанието за отнемането на СУМПС. Посочва, че единствената
причина жалбоподателят да отиде на преглед в МТП е, че през май 2021 г. решил
да смени работата си и да започне като шофьор в „КЦМ" АД, при което представител
на дружеството го изпратил на преглед в МТП, тъй като такава била практиката
им. По време на този преглед на 20.05.2021 г. жалбоподателят не е носил
диоптричните си очила, поради което не е успял да покрие изискванията на ТОЛЕК
при МТП. Моли да се отмени заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Р., който поддържа жалбата, като излага доводи по същество.
Ответникът – началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив, в нарочно становище от началник сектор „Пътна полиция“ с вх.№
16108/ 07.09.2022 г., с което се представя административната преписка, се излагат
подробни доводи по неоснователността на жалбата.
Административен съд - Пловдив, като взе предвид становищата
на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен
за оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Със заповед № 21-1030-002273/18.11.2021 г. началник глупав
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив е наложил на Р.Б.Д. принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до отпадане на основанието за това.
За да издаде процесния административен акт, органът е приел,
че „В сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив е получена и
заведена с УРИ №103000-14105/26.05.21 г. Карта за оценка на физическата годност
на водач/кандидат за придобиване на свидетелство /правоспособност за управление
на МПС № 1716/20.05.21 г., издадена от Транспортна областна лекарска експертна
комисия при Многопрофилна транспортна болница гр. Пловдив, в която е посочено,
че лицето Р.Б.Д., ЕГН ********** отговаря на изискванията за физическа годност
към водачите на МПС от категория "АМ","В1","В","ВЕ","Ткт"
и подлежи на нов преглед след 5 /пет/ години. Картата е подписана от членовете
на комисията и от председателя на ТОЛЕК и подпечатана с печат на МТБ - Пловдив.
Лицето Р.Б.Д. притежава СУМПС N9283225123, издадено на 15.03.2017 г. от
ОДМВР-Пловдив за категории "АМ","В1',"В","С1","С","ВЕ"."С1Е","СЕ","Ткт",
валидно до 15.03.2022 г.". На 22.08.2022 г. на лицето е връчена процесната
заповед, като едновременно с това е бил отнет и новоиздаденият му СУМПС
********* от 17.03.2022 г.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени: от
жалбоподателя – трудов договор № 11742 от 29.08.2021 г.; приложени са писмени
доказателства от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив с УРИ
№103000-17747/07.09.2022 г.; писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив с УРИ №103000-18713/23.09.2022 г., ведно с приложено заверено копие на
СУМПС, отнето с процесната заповед; постъпило на 29.09.2022 г. писмо от
Медицински център „Света Елисавета“ – Раковски ЕООД с изх. № 05-132/18.09.2022
г., с което представят дубликат на Медицинско удостоверение за здравословното
състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
МПС с изх. № 376 от 02.03.2022г., издадено на жалбоподателя; писмо от 03.10.2022
г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив с УРИ
№103000-19097/29.09.2022 г., с което представят заверени копия на материалите
от преписка № 1030-1771/19.11.2021 г.
Заповедта е незаконосъобразна.
Изискванията за физическа годност към водачите на моторни
превозни средства и към кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, както и условията и редът за извършване на медицинските
прегледи за установяване на физическата годност за водачите са уредени в
Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите
на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските
прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните
категории, издадена от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от
Наредбата, водачите на моторни превозни средства и кандидатите за придобиване
на правоспособност за управление на МПС трябва да отговарят на изискванията за
физическа годност за категорията, която притежават, съответно категорията, за
която придобиват правоспособност, която се установява чрез: 1) медицински
преглед/и за установяване на здравословното състояние по отношение на изискванията
за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от съответните категории и 2) заключение
за съответствието на здравословното състояние на лицето с изискванията за
физическа годност към водачите на МПС и на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2,
изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС са определени в Приложение
№ 1 към Наредбата, чрез посочване на заболяванията и състоянията, при наличието
на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление
на МПС в зависимост от категорията на МПС. В случая за отнемането на издадените
СУМПС, административният орган се позовава на карта № 1716 от 20.05.2021 г. на
ТОЛЕК при МТБ – Пловдив, съгласно която водачът Д. отговаря на изискванията за
физическа годност само към водачите на МПС от категория АМ","В1","В","ВЕ","Ткт"
и не отговаря на изискванията за физическа годност за всички останали
категории. Същевременно, данните от административната преписка сочат наличието
на удостоверение за здравословното състояние на водач/ кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на МПС № 376/ 02.03.2022 г. /дубликат/, издадено от „Медицински център
Света Елисавета“ ЕООД – гр. Раковски, видно от която за жалбоподателят е посочена
зрителна острота до 1,0 диоптър на ляво и 1,0
диоптър на дясно око, т.е. определен е за физически годен водач на МПС,
поради което и въз основа на това удостоверение на жалбоподателят е било
издадено СУМПС от 17.03.2022 г. СУМПС с номер *********, с което на същия
отново е призната правоспособност за управление на МПС от категориите "АМ","В1',"В","С1","С","ВЕ"."С1Е","СЕ","Ткт".
Именно това удостоверение и констатациите в него са послужили на жалбоподателя
да се снабди с ново СУМПС, валидно до 17.03.2027 г.
Освен това съдът намира, че позоваването на административния
орган на карта № 1716 от 20.05.2021 г. на ТОЛЕК при МТБ – Пловдив като
фактическо основание за издаване на процесната заповед, не съответства на
хипотезата на приложението на принудителната мярка по чл. 171, т. 1, б.
"а" от ЗДвП. Мярката има временен характер и се прилага с цел да
обезпечи безопасността на участниците в движението, когато се констатира видимо
несъответствие на състоянието на лицето с медицинските или психологическите
изисквания към водачите на МПС, т. е. касае се за временно изпадане на водача в
състояние, което поставя в заплаха сигурността на движението, в който случай
законът позволява временно отнемане на свидетелството.
Позовавайки се на карта № 1716 от 20.05.2021 г. на ТОЛЕК при
МТБ – Пловдив, за която се посочи, че се издава в производство по оценка
физическата годност на водача, органът по същество изобщо отрича изначално
годността на жалбоподателя да управлява МПС от определени категории, т. е.
счита, че не се касае за временно състояние, а за състояние по принцип, без да
става ясно какво състояние е породило тези последици.
Като се има предвид, че ПАМ по своя характер е изключителна,
тъй като има незабавен и безусловен ефект в правната сфера на лицето, то именно
затова нейното приложение е само временно, следва да е стриктно, само в
предвидените от закона случаи, без да се разширява приложното й поле. След като
административният орган счита, че жалбоподателят е негоден като водач на МПС не
поради временно състояние, а по принцип не отговаря на изискванията за
физическа годност, то с прилагането на ПАМ по реда и на основание чл. 171, т.
1, б. "а" от ЗДвП по същество се отклонява от целта на закона и я
надхвърля.
От друга страна, няма спор, че въз основа на ново представени
документи от жалбоподателя пред административния орган, на лицето е било
издадено ново свидетелство за правоуправление на МПС от 17.03.3022 г., с което
органът, издавайки ново СУМПС, признава правоспособността на водача в
посочените категории, т.е. издаването на новото СУПМС е породило отпадане на
основанието за отнемането на СУМПС, съгласно посоченото в заповедта, невръчена
все още към онзи момент на жалбоподателя.
Отделен е и въпросът и по отношение на обстоятелството, че с
процесната заповед се визира отнемането на едно СУМПС, а се отнема друго.
На
основание изложените мотиви, наложената принудителна административна мярка
следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради неправилно приложение на
материалния закон и разпоредена в отклонение от целта на чл. 171, т. 1, б.
" а" от ЗДвП – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т.
5 от АПК.
От страните не се претендират разноски, поради което такива и
не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Б.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1030-0022 73 по чл. 171, т. 1, б. А от ЗДвП от
18.11.2021, издаден от М.В.М., на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171 т.1 б."а" на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на водач до отпадане на основанието за това.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: