Решение по дело №79/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 290                                                  24.06.2019 г.                              гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    единадесети юни                                                    две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №79 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А. ЕАД – гр. София срещу Д.Р.Х., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 889,11 лв. - дължима от ответника главница по договор за кредит, сумата  42,90 лв. обезщетение  за забава за  периода от 08.02.2018г. до 11.09.2018г, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.  Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди се, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги  PLUS-13635405 ответникът е дал съгласието си освен посочения усвоен кредит, да бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card. На 19.05.2017г. е активирана кредитна карта № CARD-14693344 с максимален кредитен лимит 1000лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и др. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такса за обслужване  съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска. Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.09.2017г. , когато е  последното му плащане с нея, като балансът на същата е в размер на минус 1118,11лв. Въпреки многократни опити за контакт и отправени покани да погаси задълженията, това не е сторено От 01.09.2017г. до 08.02.2018г./датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/ върху използваната сума ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва – 42,90лв. за периода от 08.02.2018г. до 11.09.2018г. Към датата на подаване на заявление по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1834/2018г. на РРС, задължението е в размер на използвана главница - 889,11лв. В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за посочените суми.

            В предоставения срок ответната страна чрез особен представител депозира отговор. Счита правоотношението за нищожно на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.10 ал.1 ал.2 ЗПК, чл.26 ал.2 ЗЗД, вр. с чл.11 ал.1 т.27 ЗПК; чл.146 ал.1 ЗЗП вр. с чл.143 вр. с чл.10а ал.2 ЗПК, чл.146 ал.1 ЗЗП вр. с чл.143 т.18 ЗЗП. Сочи, че договорът за револвиращ кредит  се подчинява на правилата в ТЗ, ЗЗД, ЗПК. Твърди, че по т.12-т.21 от договора раздел „отпускане на револвиращ потребителски кредит..“ доказателства не са представени. Представените три документа Сертификат и Общи условия са нечетими, съставени в противоречие с чл.10 ал.1 ЗПК. Сочи на липса на възможност за преценка на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, нищожност на клаузата по т.5 от раздел „Условия на договора“ в частта относно разноските направени по събиране на вземането, че е неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 ЗЗП, представлява уговорка във вреда на потребителя, както на чл.10а ал.2 ЗПК, нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 вр. с ал.2 ЗЗП. Твърди за нищожност на основание чл.22 ЗПК, поради липса на реквизитите по чл.11 ал.1 ЗПК, неравноправно положение на ответника във връзка с уговорката  в т.12 изр.3 от договора. Нарушение на чл.11 ал.1 т.2, т.3, т.6 т.7, т.9 ЗПК, неяснота в т.10 ЗПК, непредставен погасителен план т.11 ЗПК. Неспазване съдържанието и относно изискванията по т.12, т.15 т.19-т.21 и т.23 ЗПК. Твърди, че липсва съгласие, т.а. върху „Приложение“ липсва собственоръчно изписване на имената на ответника както и полагане на подпис, а допълнителния револвиращ кредит не е сключен като индивидуално определен договор, подписването на договора за потребителски кредит не санира липсата на съгласие досежно съществени параметри на договора. Сочи, че приложените писмени доказателства не сочат на надлежно изпълнение на задължението за уведомяване на ответника за настъпили изискуеми парични задължение. Неясно индивидуализиране на вземането, от което не може ясно да се направи извод за падежирали и непадежирали вноски. Счита приложението на предсрочната изискуемост за недопустимо, както, че предсрочната изискуемост не е редовно съобщена на длъжника. Твърди за недопустимост на евентуалните осъдителни искове, евентуално неоснователни. В с.з. сочи, че не оспорва размера на главницата и законна лихва, тъй като възраженията са относно падежирали и непадежирали вноски, основателността на предсрочната изискуемост.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: При сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги  PLUS-13635405 с ищеца, ответникът е дал съгласието си освен посочения усвоен кредит, да бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card. Издадената кредитна карта е активирана на 19.05.2017г. № CARD-14693344 с максимален кредитен лимит 1000лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви трансакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и др. Кредитополучателят може да извършва трансакции/операции/чрез кредитната карта до разрешения кредитен лимит. Всяка трансакция с кредитна карта представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит, като договорът е безсрочен. За ползвания кредитен лимит кредитополучателят заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползване на кредитния лимит, видно от  чл.12-чл.16 от Условията по договора. В Приложение към договора от 25.07.2016г. са посочени дневния лимит за теглене на пари в брой, както и минимална погасителна вноска, съгласно т.14 от същото. Съгласно чл.12 от Приложение кредиторът следва да издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца, извлечението се изпраща на електронната поща на кредитополучателя, а при липса на такава или по негово искане на посочения адрес. Неполучаването на извлечението не е причина за неплащане на погасителна вноска.

Приложено е месечно извлечение по кредитна карта и детайли на извлечението.

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1834/2018 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 889,11лв. главница, 42,90лв. лихва за забава за периода от 08.02.2018г. до 11.09.2018г.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Предмет на делото е сключен между страните договор за револвиращ кредит под формата на кредитна карта MasterCard с максимален кредитен лимит 1000лв., която ответницата активирала на 19.05.2017г. В договора за потребителски кредит, към който е и Приложение за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване  и ползване на кредитна карта PLUS-13635405 фигурира подписа на ответника, не е оспорен. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, съобразно усвоената сума. Ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.09.2017г., като баланса на същата е минус 1118,11лв. В случая ищецът е доказал възникването и съществуването на правоотношението, както изпълнението на задълженията си по него. По отношение възражението на ответната страна за противоречие с разпоредбите на ЗПК: Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Настоящият договор е в предвидената в чл.10 ал.1 ЗПК писмена форма, при постигнато съгласие относно размера на лимита, месечната погасителна вноска, не е уговорено същият да е сключен при предварително утвърдени общи условия, поради което чл.11 ал.2 ЗПК не намира приложение. Изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК са изпълнени. Не се установява да е налице противоречие с чл.143 от ЗЗП, за нарушаване принципа на добросъвестност водещ до неравновесие между правата и задълженията договорените клаузи не противоречат на посочените в 19 точки на чл.143 от ЗЗП случаи на неравноправни клаузи, посочени са в договора размера на кредитния лимит, погасителната вноска, с които ответникът се е съгласил, като е подписал договора. Ищецът в качеството на кредитор е изправната страна, тъй като е представил писмени доказателства за сключването на договора и предоставената сума, усвоена чрез активиране на кредитната карта от ответника. Последният преустановил обслужването на посочената дата - 01.09.2017г., когато било последното плащане. Не се спори за усвояването на кредита, както и относно размера на претендираното вземане, няма доказателства за извършени плащания. Видно от представеното месечно извлечение по кредитната карта към 15.01.2018г. разполагаемата сума е минус 1118,11лв. за периода 16.12.2017г. – 15.01.2018г. Съгласно чл.5 от условия по договора при просрочие на две или повече месечни вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за това. Възражението на ответната страна, за неуведомяване за настъпила предсрочна изискуемост е неоснователно, тъй като към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 27.09.2018г, е настъпил падежът на претендираната сума 889,11лв. - главница. Освен това съгласно ТР №8 от 2014г. по т.д. №8/2017г. ОСГТК ВКС предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Поради изложените съображения, намира претенциите за главница, съответно акцесорната такава в размер на 42,90 лв., лихва за забава от 08.02.18г. до 11.09.18г. за доказани.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска. Заплатена е държавна такса от 125лв., 150лв. за особен представител на ответника, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК, или в общ размер на 375лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 75лв. за разноските по ч.гр.д. №1834/2018г. на РРС, включваща заплатената държавна такса в размер на 25 лв. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че предвид указаното в определение №2057 от 07.05.2019г. на ищеца, да довнесе сумата 150лв. за особен представител на ответника, същият не е сторил това. В трайната практика на съдилищата се приема, че когато страната остане задължена за разноски, каквито са и посочените представляващи разноски за особен представител, съдът ги събира принудително на основание чл.77 ГПК./Опр. №43/16.01.17г. гр.д.№3473/16г. IVг.о ВКС, Опр.№410/12.07.18г. т.д.№1261/18г. IIт.о. ВКС, Опр.№104/09.0215г. т.д.№112/15г. I т.о. ВКС/.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р  Е  Ш  И  :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Р.Х., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А, ЕИК204915054, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 сумата 889,11лв. /осемстотин осемдесет и девет лева и единадесет стотинки/ главница, ведно със законната лихва от 27.09.2018г. до окончателното и изплащане,  сумата 42,90лв./четиридесет и два лева и деветдесет стотинки/ лихва за забава за периода от 08.0.2018г. до 11.09.2018г.

            ОСЪЖДА Д.Р.Х., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А, ЕИК204915054, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 сумата 375 лв. /триста седемдесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 75лв./седемдесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №1834/2018г. на РРС.

ОСЪЖДА “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А, ЕИК204915054, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 150лв./сто и петдесет лева/ разноски за особен представител на ответника.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: