Р Е Ш Е Н И Е
№ 1921/11.10.2019г.
Град Пловдив, 11,10,2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ
при участието на секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1035 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят – ”***” ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр.София, ЖК Манастирски ливади, бл. 33А, вх. Б, ет. 5, ап. 28, представлявано от Е.А.Ч.– управител е оспорил РА № Р-16001618003370-091-001/02.01.2019 г., издаден от А.Д.– Н-к сектор, възложил ревизията и Д.Р.– главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 159/18.03.2019 г. на Директора на Дирекция «ОДОП» – гр. Пловдив, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 4 905.40 лв., непризнат данъчен кредит в общ размер на 42 197.42 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 13 674.51 лв., както и допълнително установен корпоративен данък за 2015 г. в размер на 11 124.06 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 112.20 лв., за 2016 г. в размер на 6 724.69 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 199.33 лв. и за 2017 г. в размер на 7 439.40 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 572.47 лв.
В жалбата се твърди, че горепосочения РА, потвърден с Решение № 159/18.03.2019 г. на Директора на Дирекция «ОДОП» - гр. Пловдив е незаконосъобразен и необоснован, като се излагат подробни съображения за това, а именно: определеното публично задължение в общ размер 72 390.97 лв. /главница/ и 18 558.51 лв. лихви за просрочия, съставляващо допълнително начислен ДДС, непризнат данъчен кредит; допълнително установен корпоративен данък за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. В крайна сметка се иска неговата отмяна.
Твърди се, че настоящата жалба е основателна, като налице е проявен от ревизиращия орган и от решаващия административен орган едностранен подход при преценка на доказателствения материал. Ревизиращия орган се е ограничил до обсъждането само на част от събраните по ревизията доказателства и е извършил формален коментар на приложените към възражението документи.
Ревизионният акт и потвърждаващото го Решение са постановени при непълнота на събиране, изследване и анализиране на доказателствения материал. Налице е необоснован административен акт, който следва да бъде отменен.
Ревизираният период включва данъчни периоди, които са били предмет на проверки, в резултат на които са издадени Актове за прихващане и възстановяване, а именно мм. 02 и 05.2016 г., м. 04.2017 г. и 04.2018 г., в които са потвърдени декларираните данни.
Обсъждат се констатациите в доклада и акта досежно бракуваните количества сок в кутии и допълнително начисления ДДС за 2013 г. Органите по приходите приемат, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и не са спазени изискванията на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, като РЛ не е представило Протокол за брак и конкретни фактури, с които са закупени стоките. В резултат на което органите по приходите извършват корекция с размера на ползвания данъчен кредит, като начисляват допълнително данък ДДС в размер на 3 183.11 лв. за м. 06.2013 г. Счита се, че е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, поради което липсва основание за извършване на корекцията по чл.79, ал.3 от ЗДДС.
На следващо място, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗДДС неправилно не е признат данъчен кредит по фактури, издадени през 2013 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. /до 30.04.2018 г./, индивидуализирани в таблица на стр. 12 – 18 от РА и са определени данъчни задължения по ЗДДС, ведно с прилежащите лихви. Неправилно, на основание чл.26, т. 1 и т. 2 ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. със стойностите по фактури, съгласно таблица на стр. 2 за 2015 г.; таблици на стр. 4 - 5 за 2016 г.; таблици на стр. 6 - 9 – относими за 2017 г. и е определен допълнителен корпоративен данък за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., ведно с прилежащите лихви.
Необоснован и недоказан е изводът в РА, потвърден и в решението на Директора на Дирекция ОДОП за “несвързаност на закупените материали и получените услуги с икономическата дейност на лицето”. Предвид гореизложеното става ясно, че изводът на ревизиращия орган, потвърден от Директора на Дирекция «ОДОП» - гр. Пловдив, е недоказан, едностранен и несъобразен с доказателствения материал – формулиран при игнориране на факти и обстоятелства от значение за ревизията, постановен при неправилна правна регламентация, поради неправилно тълкуване и прилагане на смисъла и значението, който законодателят е вложил в разпоредбите на чл.70, ал.1 от ЗДДС, чл.26, т.1 и т.2 ЗКПО във връзка с чл.10, ал.1 от ЗКПО.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. М..
Ответникът - директор на дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Д. оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Съдът намира, че жалбата е подадена от страна, имаща правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.
Настоящата ревизия на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618003370-020-001/12.06.2018г. на Началник сектор в ТД на НАП - гр. Пловдив. С тази ЗВР е било възложено на Д.Р.на длъжност главен инспектор по приходите и М.С.на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, да извършат ревизия на задълженията на „***“ ЕООД, относно следните задължения: данък върху добавената стойност за периода от 01.06.2016г. до 31.12.2017г. и корпоративен данък за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. Ревизията е следвало да приключи в срок до 3 месеца, считано от датата на връчване, като връчването на горепосочената ЗВР е станало на надлежно на 13.06.2018г. Заповедта е била изменена със ЗИЗВР № Р-16001618003370-020-002/11.07.2018г., като в обхвата й са включени задължения за данък върху добавената стойност за следните периоди: от 01.01.2013г. до 31.12.2013г., от 01.04.2015г. до 28.02.2016г. и от 01.01.2018г. до 30.04.2018г. Определен е краен срок на ревизията до 13.09.2018г. С последващи ЗВР №№ ЗИЗВР № Р-16001618003370-020-003/12.09.2018г. и Р-16001618003370-020-004/08.10.2018г. е определен нов краен срок на ревизията до 13.11.2018г. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението в жалбата «за дублиране» на данъчни периоди и данъчни задължения по ЗДДС с такива по РА № Р-16001616004039-091-001/12.01.2017г., в който предмет на ревизионното производство са данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.03.2016г. до 31.05.2016г., които са извън обхвата на ревизионното производство.
Неоснователни са и възраженията относно недопустимост на ревизионното производство, тъй като данъчните задължения по ЗДДС са предмет на проверки, приключили със следните актове за прихващане или възстановяване: АПВ № П-16001616043148-004-001/05.04.2016г. за проверяван период от 01.12.2015г. до 28.02.2016г.; АПВ № П-16001616056152-004-001/08.04.2016г. за данъчни задължения по РА № П-16001615004438/091-001/05.01.2016г., отменен частично с решение на директора на дирекция «ОДОП» - гр. Пловдив; АПВ № П-16001616004039-004-001/21.11.2016г. за проверяван период от 01.03.2016г. до 31.05.2016г.; АПВ № П-16001617085270-004-001/05.06.2017г. за проверяван период от 01.02.2017г. до 30.04.2017г.; АПВ № П-16001616004039-004-001/21.11.2016г. за проверяван период от 01.03.2016г. до 31.05.2016г.; АПВ № П-16001618090592-004-001/11.06.2018г. за проверяван период от 01.02.2018г. до 30.04.2018г. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. второ /в редакцията му към ревизираните периоди/ независимо от извършеното прехващане или възстановяване, задълженията за данъка и задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. В този смисъл, съдът кредитира заключението на вещото лице, в тази му част, но счита, че същото не допринася за разрешаване на спорния въпрос относно допустимостта на ревизионно производство след извършена проверка по прихващане или възстановяване на основание чл. 128 от ДОПК.
В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е бил изготвен ревизионен доклад № Р-16001618003370-092-001/29.11.2018г., против констатациите в който е подадено възражение вх. № 70-0014540/18.12.2018г., с приложени писмени доказателства. Представените доказателства са анализирани, като е направен извод, че посредством тях не се променят направените констатации в РД. Въз основа на констатациите в РД е издаден и процесният РА № Р-16001618003370-091-001/02.01.2019г.
Същият е бил обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив, който със свое решение под № 159/18.03.2019г. го е потвърдил в частта, предмет на настоящото съдебно производство.
С оглед компетентността на издателите на РД и РА по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е представена заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, ведно с приложенията към нея. Това означава, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК (в приложимата му редакция) – възложил ревизията и ръководител на ревизията, в предвидената в разпоредбата на чл. 120 от ДОПК форма, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи.
От фактическа страна съобразно отразеното в РД, РА и в процесното Решение № 159/18.03.2019г. съдът установи, че предмет на обжалване данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, в следствие на следните констатации:
1. Непризнат данъчен кредит в общ размер на 42 197,42лв. за данъчни периоди от 01.01.2013г. до 31.12.2013г., от 01.04.2015г. до 28.02.2016г. и от 01.06.2016г. до 30.04.2018г. и преобразуване на СФР в увеличение със сумите в размер на 105 870,75лв. за 2015г., 42 539,50лв. за 2016г. и 50 796,47лв. за 2017г.
При ревизията е констатирано, че „***“ ЕООД е извършило покупки на стоки – строителни материали, гориво и резервни части и е получило услуги по поддръжката на автомобили. Отчетени са разходи по сметка 601 за 2015г. в общ размер на 12 831,88лв. за „гориво/добавки 4“, в т.ч. в размер на 5 956,21лв. „горива по пътен лист“ и в размер на 38 156,66лв. за „резервни части и поддръжка на автомобили“; за 2016г. – разходи за гориво и сервизно обслужване на МПС на обща стойност 19 403,14лв. и за 2017г. – за материали и външни услуги на обща стойност 14 647,81лв. Отчетени са и разходи за строителни материали и услуги за 2015г. на обща стойност 54 882,21лв., за 2016г. – на обща стойност 23 136,33лв. и за 2017г. – 36 148,66лв. Констатирано е, че във връзка с направените разходи са отчетени приходи основно от отдаване под наем на павилиони и сергии на обект „Покрит пазар на ул. „Младежка“ – гр. Пловдив“ и не се отчетени приходи от Ловно стопанство във връзка с организиране на почивка и ловен туризъм на територията на ДГС Селище – гр. Сърница.
От страна на дружеството е изискано представяне на документи и писмени обяснения относно обектите, на които са изпълнени СМР, съответно са вложени закупените материали и в частност актове обр. 19 и други документи във връзка с извършвано строителство, документи за собственост, свидетелства за регистрация на МПС, договори за наем. В отговор на ИПДПОЗЛ са депозирани писмени обяснения, съгласно съдържанието на които закупените строителни материали са използвани за извършване на текущи ремонти на обектите офис, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Ангел Кънчев“ № 8, офис, павилиони и сергии, находящи се на пазара на ул. „Младежка“ в гр. Пловдив и за ремонтни дейности в Ловно стопанство ДГС „Селище“ в гр. Сърница. Друга част от закупените материали е вложена за изработването на 6бр. павилиони, заведени като активи в материална сметка 206 за обект „пазар“. Към момента на изготвяне на справката недвижимият имот в гр. Пловдив, ул. „Ангел Кънчев“ № 8, е отдаден под наем на лицето В.Д.– Д.съгласно договор за наем за периода от 01.09.2018г. до 31.12.2018г.
По отношение на закупеното гориво и резервни части и използваните услуги по поддръжка на автомобили е посочено, че на фактурите е направено отбелязване за кой конкретен автомобил са извършени разходите. Депозирани са писмени обяснения със съдържание, че резервните части и услугите са предназначени за собствени или наети превозни средства през различните периоди.
След анализ на изложените твърдения е направен извод, че през 2015г. „***“ ЕООД е продала всички собствени автомобили, като преди периода на продажбата не са представени каквито и да било доказателства за използване за дейността. След продажбата е представена единствено фактура с предмет наем на лек автомобил марка Мерцедес, модел GL 420, като не са представени пътни листове, пътна книжка или други документи за изразходване на закупеното гориво.
С възражението против констатациите в ревизионния доклад са представени договори за наем на автомобили, както следва:
-от наемодател „ВИПСТРОЙ 2002“ ЕООД за наем на автомобил марка Мерцедес, модел GL 420 за периода от 01.01.2015г. до 30.10.2015г., от 01.10.2015г. до 31.10.2016г. и от 01.11.2016г. до 01.10.2017г. Договореният наем за всички периоди е в размер на 8 400лв., като считано от 01.03.2017г. последният договор е прекратен и не е заплатена наемната цена;
-от наемодател „СЛЪНЦЕ 2002“ ЕООД, с представляващ Е.Ч. за наем на автомобил марка Мерцедес, модел AMG GLE 43 MATIK Coupe от 29.08.2017г. Договореният наем е в размер на 1 500лв. месечно;
-от наемодател „ХИПОКРАТ – АСИМП – МЦ“ ЕООД, съответно от 09.04.2015г., 01.01.2016г. и 01.07.2017г., с предмет ремарке „Караван“, ремарке „Стема“, „Мицубиши Паджеро“ и „Мерцедес 814 К“. Договорени са следните наемни цени: за периода от 09.04.2015г. до 31.12.2015г. в размер на 1 500лв. за всички автомобили; за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. годишен наем в размер на 6 000лв. за всички автомобили, който е намален на 350лв. с анекс от 31.12.2016г. и за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 1 000лв. за всички автомобили;
След приключване на ревизията, с възражението против ревизионния доклад са представени следните допълнителни доказателства, свързани с разходите за закупени строителни материали и ползвани строителни услуги: справки за доставки по фактури за 2015г., 2016г. и 2017г.; справка за заведени ДМА в материална сметка 206 по обекти за 2016г.; договор за наем от 01.09.2018г. за отдаване под наем на офис, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Ангел Кънчев“ № 8. След анализ на представените документи и съдържанието на писмените обяснения, ревизиращите органи по приходите, оправомощени да издадат РА, са намерили за основателни възраженията относно данъчният кредит за 2013г., свързан със закупуването на медицинска техника. Признат е данъчен кредит за активите трансдюсер и авторефрактометър, заведени в ДАП и САП по сметка 204 „Машини и оборудване“ на 01.10.2014г., както и консумативите за тях, посочени в таблицата на л. 513 – 513 гръб. За 2016г. е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за закупуване на материали и използването на услуги за изграждането на павилиони, заведени по материална сметка 206, както и строителните материали за ограда на ловното стопанство, заведена по материална сметка 203. За останалите закупени строителни материали и извършване на СМР не е признат данъчен кредит, тъй като не са представени документи във връзка със строителството, включително за вложени материали, както и количествено – стойностни сметки и актове обр. 19 за приемане на съответните количества СМР.
При анализ на данните в представените справки е направена констатация, че част от закупените стоки са предназначени за офис, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Ангел Кънчев“ № 8. Една част от тях са заведени по материална сметка 206 – прахосмукачка на стойност 1 049,25лв., дървен плот на стойност 750лв. и услуга по тапициране на диван на стойност 1 165лв. На 29.10.2018г. е извършено посещение на помещението, като е констатирано, че се намира в жилищна сграда, без обозначение за офис на фирма. В последствие е представено копие на договор за наем от 01.09.2018г. за отдаване на помещението под наем на В.Д.– Д./майка на Е.Ч., управител на „***“ ЕООД/, съгласно клаузите на който апартаментът се отдава под наем без обзавеждане. Договорът за наем е за период след ревизирания, но предвид липсата на каквито и да било други доказателства не може да се приеме, че закупените активи са предназначени именно във връзка с ползването му като офис в предходен период.
По отношение на извършените покупки на гориво, резервни части и услуги по поддръжката на посочените по-горе автомобили, в хода на ревизията не са представени изисканите пътни листове, пътни книжки и други разходооправдателни документи, с изключение на фактура за наем на лек автомобил Мерцедес, модел GL 420. Едва след издаване на РД са представени договори за наем на автомобилите и пътни листове за изминати маршрути на част от тях за 2015г., 2016г. и 2017г. Ново представените доказателства са анализирани от ревизиращия екип, издал РА, както и от горестоящия административен орган, като са изложени подробни аргументи за некредитирането им. Същите могат да се обобщят като издаване на частни документи с недостоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК, с цел опровергаване констатациите в РД; липса на представени доказателства за фактическо предоставяне на автомобилите, предмет на договорите за наем, на РЛ, съответно заплащане на договорената наемна цена; неконкретизиране на целта на пътуванията до стопанисваните от дружеството търговски обекти; вписване като водачи на МПС лицата Ст. Гичев, И. Игнатов в периоди, в които не се намират в трудови правоотношения с „***“ ЕООД и Т. Г., който изобщо не се намира в трудово правоотношение с дружеството; непредставяне на доказателства за отчитане на служебни пътувания и командировки на служителите, съответно внесени данъци върху разходите, свързани с експлоатация на МПС, когато с тях се осъществява управленска дейност.
По изложените аргументи е направен извод, че дори посредством ново представените частни писмени документи не се опровергава констатацията в РД и РА относно неизползване на стоките или услугите за целите на извършваните от РЛ облагаеми доставки. На основание разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 42 197,42лв. за данъчни периоди от 01.01.2013г. до 31.12.2013г., от 01.04.2015г. до 28.02.2016г. и от 01.06.2016г. до 30.04.2018г., като са определени и акцесорни задължения за лихви. На основание разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО не са признати за данъчни цели направените счетоводни разходи, несвързани с дейността и на основание разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО – недокументално обоснованите разходи в размер на 105 870,75лв. за 2015г., на 42 539,50лв. за 2016г. и 50 796,47лв. за 2017г.
2. Допълнително начислен ДДС в размер на 2 463,90лв. за данъчен период м. 12.2017г. на основание разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и корекция в намаление на декларираното намаление на СФР на основание разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗКПО със сумите в размер на 5 369,77лв. за 2015г., 18 137,18лв. за 2016г. и 47 913,53лв. за 2017г.
В хода на ревизията е констатирано, че по сметка 206 са заведени активи в общо 46 позиции, като за тях е начислена амортизация в общ размер на 35 451,29лв. За заведените активи в САП, представляващи сергии и павилиони на пазара на ул. „Младежка“ в гр. Пловдив е направен извод, че се използват за дейността на дружеството и за тях правилно е начислена амортизация в общ размер на 23 131,72лв. По отношение на останалите активи – климатици, бойлер, телевизори, офис обзавеждане, хладилник, пералня и други подобни е посочено, че също се използват за дейността и се намират в офиса на дружеството в гр. Пловдив, ул. „Ангел Кънчев“ № 8, в павилиони на пазара на ул. „Младежка“ и на обекта Ловно стопанство ДГС „Селище“ – гр. Сърница. Във връзка с изложените твърдения в писмените обяснения е извършено посещение на адреса на офиса – гр. Пловдив, ул. „Ангел Кънчев“ № 8, при което е констатирано, че се касае за жилищна сграда и липсва видимо обозначение, че апартаментът се ползва като офис на фирмата.
При ревизията са представени договори за наем, съгласно клаузите на които част от активите, заведени по сметка 206, са предоставени за безвъзмездно ползване на фирмите „СЛЪНЦЕ 2002“ ЕООД, „ХИПОКРАТ – АСИМП – МЦ“ ЕООД и за ВИП селище – гр. Сърница. При анализ на представените доказателства ревизиращият екип е направил извод, че закупените активи са ползват за лични нужди или са предоставени за безвъзмездно ползване на други лица, т.е. не се използват за независимата икономическа дейност на „***“ ЕООД. Изчислени са преки разходи /за амортизации/ за 2017г. в размер на 12 319,50лв., като разлика между общия размер на разходите за амортизации – 35 451,29лв. и разходите за амортизации на активите, приети за използвани за икономическата дейност на РЛ – 23 131,72лв. Върху данъчната основа в размер на 12 319,50лв., на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и чл. 25, ал. 5 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС в размер на 2 463,90лв.
При ревизията е констатирано, че РЛ е начислило данъчни амортизации за активи, които не се използват за икономическата дейност на дружеството, а за лични цели, както и част от тях са предоставени за безвъзмездно ползвани на други дружества. За 2016г. са признати начислени амортизации на активи павилиони, офис и ограда на ловно стопанство на обща стойност 26 279,44лв., като с разликата между тази стойност и декларираната в ГДД в размер на 44 416,62лв. е намалено декларираното намаление на СФР.
За 2015г. са отчетени амортизации за транспортни средства в размер на 5 369,77лв., като не е представен ДАП за тях и не са представени доказателства, че същите се използват за дейността на РЛ. За 2017г. са отчетени амортизации по сметка 603 в общ размер на 47 913,53лв., като същата сума е декларирана и в ГДД като намаление на СФР по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. Тъй като за годината не е представен ДАП посоченото намаление на СФР е коригирано, при констатирано нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗКПО.
3. Корекция на данъчен кредит във връзка с бракуване на СМЗ с протокол № 1 от 03.06.2013г. в размер на 3 183,11лв.
В хода на ревизията е констатирано, че по кредита на сметка 304 за 2013г. е отразена сумата в размер на 15 915,55лв. с посочено основание протокол № 1 от 03.06.2013г. за бракуване на материални запаси на посочената стойност. В отговор на ИПДПОЗЛ са представени подробна оборотна ведомост на стоки към 31.12.2012г., в която са посочени заведени стоки натурален сок кен 0,23/0,28 на обща стойност 6 794,14лв., натурален сок Тетра пак на обща стойност 10,39лв. и натурален сок Тетра пак 0,18/0,22 на обща стойност 9 111,02лв. От РЛ не са представени протокол за брак и първични счетоводни документи за времеви период на придобиване на стоките, както и документи за техния срок на годност.
Предвид непредставянето на документи за година на производство, година на придобиване и такива за съхранение, предаване и унищожаване поради негодност за консумация, органите по приходите са направили извод, че не са доказани обстоятелствата, водещи до бракуване на стоките. На основание разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за данъчен период м. 06.2013г. е начислен допълнително ДДС в размер на 3 183,11лв.
След издаване на РД, с възражението против него са представени протокол за брак № 1 от 03.06.2013г. и митнически декларации от 07.10.2006г., съгласно съдържанието на които предмет на внос са стоки, идентични с бракуваните, като количество и стойност. Ревизиращите органи по приходите, издали РА и горестоящия административен орган са направили извод, че не са представени документи за проследяемост на стоките и сертификати за качество и годност. В случай, че се приеме, че действително натуралните сокове са придобити от внос през 2006г. и срокът им на годност е 12 месеца, по неясна причина същите не са бракувани до края на 2007г., а са предмет на внос идентични стоки от същия доставчик. Наред с това е представена оборотна ведомост на стоки към 31.12.2012г., а не аналитичност на сметка 304 по години за периода от 2006г. до 2012г., от данните в която да бъде проследено движението на закупените стоки.
При непредставяне на доказателства за прилагане изключението на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, е направен извод за правилно приложение на разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и извършване на корекция на приспаднатия данъчен кредит при закупуването на „бракуваните“ стоки.
4. Увеличение на декларирания СФР за 2016г. на основание разпоредбата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО със сумата в размер на 6 570,24лв., като правното основание е коригирано в решението на горестоящия административен орган на чл. 26, т. 3 от ЗКПО
При ревизията е констатирано, че по сметка 609 са отчетени суми в размер на 6 570,24лв., представляващи непризнат данъчен кредит по РА № Р-16001616004039-091-001/12.01.2017г. Данъчният кредит не е признат на основание разпоредбите на чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради недоказано фактическо изпълнение на доставките от доставчиците, издатели на фактурите. Отчетените текущи разходи за строителни материали също не са признати на основание разпоредбата на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 от ЗКПО.
В хода на съдебното обжалване са представени писмени доказателства по опис от пълномощника на жалбоподателя, след които САП и ДАП за 2015г. и 2017г., пътни листове, фактури за закупени материали, заповеди за закупуване на материали и използване на услуги и констативни протоколи за приемане на извършените услуги /л. 1945 – 2363/, послужили при изготвяне на заключението на вещото лице. По отношение договора за наем от 01.08.2019г., фактурата от 26.08.2019г., както и по отношение на представените пътни листове, заповеди, стокови разписки и констативни протоколи е направено изрично възражение от процесуалния представител на ответника за недостоверност на датата по смисъла на чл. 181 от ГПК. По така направеното възражение от пълномощника на жалбоподателя не са представени други доказателства.
В съдебното заседание на 10.09.2019г. е прието заключение по назначената ССЕ, изготвено от вещото лице П.П., с изрично възражение за необоснованост от процесуалния представител на ответника. След анализ на представените по делото доказателства и на допълнително представени такива в счетоводството на „***“ ЕООД вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-въпрос Б/ счетоводни операции за отразяване закупуването на стоката през 2006г. не са налични по делото, поради изтекъл срок на съхранение от 10 години. Съгласно представените счетоводни регистри към 31.12.2012г. стоките са налични, като за закупуването са представени митнически декларации, ЧМР, вносни бележки за заплатено мито, сертификат за произход на стоките и санитарен сертификат. За бракуването е съставен протокол на брак, като счетоводните записи в главната книга и по кредита на материална сметка 304;
-въпрос В/ вещото лице не е намерило аритметични грешки относно размера на непризнатия данъчен кредит, допълнително начисления ДДС и сумите, с които е преобразуван СФР за процесните периоди. При проверката в счетоводството на дружеството относно непризнатия данъчен кредит и разходите за материали за 2015г., 2016г. и 2017г. вещото лице е констатирало, че към процесните фактури са прикрепени заповеди и констативни протоколи с конкретизация към кои активи се отнасят извършените разходи. Според съдържанието на депозираните писмени обяснения в хода на ревизията разходите са извършени за текущи ремонти на следните обекти на фирмата: офис в гр. Пловдив, ул. „Ангел Кънчев“ № 8, павилиони и сергии на пазара на ул. „Младежка“ в гр. Пловдив и Ловно стопанство ДГС „Селище“ – гр. Сърница, които са свързани с извършваната икономическа дейност за периода. Счетоводното отразяване на разходите е извършено с коректни счетоводни записвания.
Не са признати отчетени от дружество разходи за ремонт и поддръжка на МПС, които са извършени на собствени и наети МПС. По делото са приети договори за наем на МПС и пътни листове, като на представените фактури и съпътстващи документи е посочено за кой конкретен автомобил се отнасят отчетените разходи. Според вещото лице това е достатъчно да се направи извод, че дружеството е използвало МПС за организиране и осъществяване на дейността си.
-въпрос Г/ за 2015г. не са признати начислените разходи за амортизации на автомобили в общ размер на 5 369,77лв. При извършена проверка в счетоводството на РЛ на вещото лице са представени допълнително още 24бр. пътни листове, наред с представените по делото, в които са посочени маршрути на движение от и до обекти на „***“ ЕООД. Съгласно представените ДАП за 2015г. и сметка 205 Транспортни средства, както и пътните листове за ползването на МПС може да се направи извод, че счетоводното отчитане на амортизациите е извършено с правилните счетоводни операции. Не може да се посочи за кои точно активи /автомобили/ се отнасят непризнатите амортизации, тъй като не са индивидуализирани в РД и РА.
За 2016г. не са признати начислените амортизации за следните групи активи: заведени по сметка 204 медицинска апаратура на стойност 7 117,64лв., сметка 206 офис обзавеждане на стойност 9 598,56лв., сметка 208 офис техника на стойност 274,66лв. и по сметка 209 система за видеонаблюдение на стойност 1 146,32лв. Според вещото лице налични в офис, павилиони на ул. „Младежка“ и нает склад са офис обзавеждане, офис техника и система за видеонаблюдение. Не може да се даде конкретен отговор дали офис обзавеждането е пряко свързано с извършваната икономическа дейност.
За 2017г. не е признат целия размер на начислените амортизации, тъй като дружеството не е представило ДАП за 2017г. При посещение в счетоводството на дружеството на вещото лице е разпечатан ДАП за 2017г. от счетоводната програма. Според експертните констатации, счетоводното отчитане на амортизациите е извършено с правилните счетоводни операции.
В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е уточнило, че в счетоводството са му представили банкови извлечения и счетоводни записвания за заплатен наем. При съпоставка на САП и ДАП за 2017г. има съвпадение в данните.
От страна на процесуалния представител на ответника е направено изрично възражение за необоснованост на заключението на вещото лице, поради основаването му в голямата част на документи с недостоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК.
Предвид горното съдът следва да изложи от
правна страна следното:
1. Относно констатациите по тт. 1 и 2 защитната теза на жалбоподателя се концентрира около обстоятелството, че разходите са предназначени за активи, използвани пряко в икономическата дейност на дружеството, поради което неправилно са приети за такива за несвързани с дейността. Аналогично, извършени са покупки на стоки и услуги, свързани с поддръжката на ДМА – павилиони, служебни автомобили, офис, ваканционно селище, предвид на което и неправилно не е признато правото на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка, следва да бъде посочено, че от страна на жалбоподателя се представят множество частни документи, но след приключване на ревизионното производство и след запознаване с констатациите в РД. Такива са пътните листове за движение на наети МПС, заповеди за закупуване на материали и ползване на услуги за ремонт, както и договори за наем на МПС и на офис (за офиса за период след ревизионното производство). Всички представени след издаването на РД писмени доказателства са обсъдени от ревизиращия екип и горестоящия административен орган и част от твърденията на РЛ са намерени за основателни. По отношение на останалите са изложени подробни аргументи относно непредставени документи за ползване под наем на МПС, непосочване целта на използването им, включително от лица, които не се намират в трудови правоотношения с „***“ ЕООД, както и за извършване на ремонти на помещение в жилищна сграда, с твърдения за ползване за офис и в последствие за наето под наем помещение за офис, но след ревизирания период.
В подкрепа на защитната теза на жалбоподателя е ангажирано и изготвянето на заключение по назначена ССЕ, по отношение на което е направено възражение за необоснованост от процесуалния представител на ответника, тъй като се основава на документи с недостоверни дати, изготвени за целите на съдебното производство и непредставени в хода на ревизията, с цел проверка на данните в тях. Според експертните изводи в заключението е достатъчно да бъде издаден пътен лист, за да се приеме, че един нает автомобил е се използва за икономическата дейност на РЛ и за който са необходимо присъщи разходи за гориво, резервни части и услуги по поддръжка. Същите експертни изводи са направени и по отношение отчетените разходи за амортизации, без представяне на данъчен амортизационен план за 2015г. и 2017г., с твърдението, че такива са разпечатани от счетоводната програма на дружеството.
Съдът намира констатациите в заключението на вещото лице за необосновани, предвид следните аргументи: от една страна, ревизиращият екип е направил извод, че не се представят доказателства за наемни правоотношения между жалбоподателя „***“ ЕООД като наемател и наемодателите „ВИПСТРОЙ 2002“ ЕООД, „СЛЪНЦЕ 2002“ ЕООД и „ХИПОКРАТ – АСИМП – МЦ“ (първите две с управители майката на управителката на РЛ, второто със същия управител като РЛ). Договорите за наем са представени след издаването на РД, като не са представени други доказателства за фактическо предоставяне за ползване на автомобилите – регистрационни талони и показания на километраж за срока на договорите. За част от автомобилите не са представени и доказателства за заплащане на наемна цена, каквито твърдения са изложени от вещото лице в разпита му по приемане на заключението, но не са подкрепени с писмени доказателства. В случая следва да бъде съобразена и прак***та на СЕС, отразена в Решение от 16 февруари 2012 г. по дело C-118/11, според която, наемът на автомобил, който не представлява доставка на стока, трябва по принцип да се квалифицира като доставка на услуга по смисъла на член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година (вж. в този смисъл Решение от 11 септември 2003 г. по дело Cookies World, C-155/01, Recueil, стр. I-8785, точка 45 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Part Service, C-425/06, Сборник, стр. I-897, точка 61). В този аспект критерият, изведен от използването на стоката или услугата за целите на сделки, попадащи в икономическата дейност на предприятието, е различен според това дали става дума за получаването на услуга или за придобиването на дълготраен актив. При сделка, състояща се в получаването на услуга, каквато е наемането на автомобил, наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право (Решение от 29 октомври 2009 г. по дело SKF, C-29/08, Сборник, стр. I-10413, точка 57 и цитираната съдебна прак***). Право на приспадане в полза на данъчнозадълженото лице ще бъде налице дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за съответните услуги са част от общите разходи на това лице и поради това представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходите от този вид в действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице (Решение по дело SKF, посочено по-горе в точка 58 и цитираната съдебна прак***). И в единия, и в другия случай, наличието на пряка и непосредствена връзка предполага, че разходите по получените доставки са включени в цената на конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките или услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност (Решение по дело SKF, посочено по-горе, точка 60). Иначе казано, счита се, че нает автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка (т. 64 от решение по дело C-118/11 на СЕС).
Въпросът дали данъчнозадълженото лице е ползвало стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност в аспекта на член 9 Директива 2006/112/ЕО, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице (в този смисъл т. 58 от Решение от 16 февруари 2012 г. по дело C-118/11 на СЕС). Внимание заслужава и изводът, че макар придвижването на управителите на дружеството до местоработата им да е необходимо условие за полагането на труд, то не е определящо обстоятелство, позволяващо да се установи, че превозът им не обслужва лични нужди по смисъла на член 26, параграф 1 от Директивата ДДС. Всъщност би било налице противоречие с целта на тази разпоредба, ако единствено подобна непряка връзка би била достатъчна, за да се изключи приравняването към възмездна доставка на това придвижване (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 1997 г. по дело Fillibeck, C-258/95, Recueil, стр. I-5577, точка 27).
В случая, предмет на процесните доставки е с предмет ползване под наем леки автомобили, някои от които луксозни, по отношение на който не е спорно обстоятелството, че е ДМА на наемодатели, свързани пряко или косвено с жалбоподателя. При това положение следва да бъде установено ясно и непротиворечиво, че тези активи се ползват преимуществено за професионални, а не за лични цели. Тоест, в този случай водещото относно правото на приспадане на данъчен кредит и за признаване на разхода като такъв за дейността е начинът на използване на актива и доколко същият е свързан с икономическата дейност на данъчно задълженото лице.
По делото липсват обаче убедителни доказателства, от които да е видно, че автомобилът е използван през ревизирания период точно за икономическата дейност на дружеството, от която е формиран неговият оборот. Съгласно заключението на вещото лице по ССЕ е направена обвръзка между допълнително представени по делото доказателства за пътуване до двата търговски обекта, експлоатирани от „***“ ЕООД, но не са съобразени неточностите в тях, като посочване за водачи на лица, които през целия ревизиран период не се намират в трудови правоотношения с дружеството или лица, които само за част от него се намират в трудови правоотношения. При изготвянето на заключението не е взето предвид и обстоятелството, че не са налице приходи от търговския обект „Селище“ – гр. Сърница, за да се направи най-малкото предположение, че пътуванията са свързани с организиране на дейности в него.
В случая, може да се направи единствено предположение, че пътуванията с автомобилите, когато са управлявани от г-жа Ч., управител на „***“ ЕООД, са с предназначение договоряне на сделки, свързани с предоставянето за ползване на сергии и павилиони на пазара на ул. „Младежка“ в гр. Пловдив, от която икономическа дейност са генерирани приходи. Това обстоятелство води до извод за ползването на автомобилите за управленски нужди от управителя на дружеството, но в този случай е следвало да бъде заплатен данък върху разходите съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО (в сила за процесната 2016г.), но такъв не е заплатен, независимо, че са отчетени разходи във връзка с експлоатацията на леките автомобили.
Същите аргументи са валидни и по отношение на сделките, свързани с ремонтни дейности на офис, павилиони и сергии и други подобни, извършвани на обектите на дружеството. Ревизиращият екип, издал обжалваният РА, е подходил максимално благоприятно за жалбоподателя, като е признал за данъчни цели извършените разходи за павилиони на пазара на ул. „Младежка“ и за оградата на обекта „Селище“, които са заведени като ДМА по сметки от гр. 20. По отношение на останалите ремонти разходите не са приети за присъщи за дейността, тъй като не са представени доказателства за необходимостта от извършването им, какви строителни материали са необходими и какви СМР услуги са извършени, съответно приети. След запознаване с констатациите в РД, РА и решението на горестоящия административен орган жалбоподателят е представил допълнителни документи с дати, близки до датите на издаване на процесните фактури, като предхождащите ги са заповеди на управителя на дружеството за закупуване на материалите, съответно използването им, а последващите – приемо – предавателни протоколи за потребяване на закупените стоки и констатиране изпълнението на СМР услуги. В заключението на вещото лице е направена обвръзка по начин, съответен на защитната теза на жалбоподателя, като е направен извод, че се касае за извършени разходи за икономическата дейност на дружеството. В този смисъл, вещото лице не е направило собствени експертни изводи, а е „преразказало“ твърдения на жалбоподателя, като не е взело предвид, че се касае за частни документи, които са изготвени само от името на дружеството и няма други съпътстващи документи, които да са в подкрепа на посочените в тях данни.
В този смисъл, заключението на вещото лице не може да се приеме за обективно изготвено, доколкото се основава на документи, представени след приключване на ревизионното производство, което е препятствало подлагането им на анализ от ревизиращия екип и горестоящия административен орган. Вещото лице, на следващо място, не е съобразило предмета на доставките във фактурите, включително тези за извършени доставки на услуги, като се е ограничило само до обвързване на датите на фактурите с датите на частни документи, които нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК.
По отношение извършените разходи за закупуване на стоки и услуги във връзка с обзавеждане на офис, при ревизията е направен извод, че за тях не се следват амортизации, тъй като се касае за помещение в жилищна сграда, без обозначение за ползването му от „***“ ЕООД. В последствие, същото помещение е предоставено под наем на майката на управителката на дружеството, но без съответното обзавеждане, което според вещото лице е съхранявано в експлоатираните обекти и в складови помещения. След ревизирания период е нает друг офис на дружеството, също необзаведен, като може да се предположи, че именно закупеното в предходен момент обзавеждане е използвано за другия офис.
Съдът намира изводите в заключението на вещото лице за необосновани. В обжалваните РД, РА и решение на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив представените доказателства са подложени на подробен анализ, като е прието, че правилно са начислени амортизации само за част от ДМА, тъй като за останалите не са представени доказателства, че се използват за икономическата дейност на дружеството. Съгласно експертните констатации, по делото са представени данъчен амортизационен план за 2015г., в които са посочени годишни амортизации за МПС в общ размер на 5 369,77лв. (същата стойност е посочена и в САП) и за 2017г., в който са посочени годишни амортизации за компютри, таблети и телефон на стойност 470,16лв. и други активи на стойност 1 146,32лв. (л. 1968 – 1971). По делото не са представени каквито и да било доказателства за съхранението на закупеното офис обзавеждане за периода след 01.09.2018г., когато помещението на ул. „Ангел Кънчев“ № 8 е отдадено под наем до месец август 2019г., когато жалбоподателят започва да използва нает от друго лице необзаведен офис.
Необосновани са и констатациите в заключението относно признаването на цялата стойност на данъчните амортизации за 2017г., така както е декларирана в ГДД, тъй като му е представен ДАП за годината, който не е представен при ревизията. Съдът констатира, че на л. 1970 – 1971 е представен ДАП за 2017г., включващ само активи на невисока стойност, за които са начислени амортизации в общ размер на 1 616,48лв. Не е представен ДАП за 2017г., включващ всички активи, за които са начислени амортизации в 47 913,53лв. По този начин не се опровергава констатацията в обжалвания РА относно нарушение на разпоредбата на чл. 59 от ЗКПО и непризнаване на целия размер на декларираните от дружеството данъчни амортизации.
2. Относно констатациите по т. 3 Според защитната теза на жалбоподателя неправилно е приложена разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, като е налице изключението по чл. 80, ал. 1, т. 4, б. „а“ от ЗДДС, като неправилно ревизиращият екип е приел, че не е налице изключението по чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС. В случая, съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (в редакцията му към 01.01.2013г.) действително не се извършват корекции на приспаднатия данъчен кредит за закупени и внесени стоки, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит. Независимо от това, РЛ е извършило бракуване на закупените стоки, като е приело, че към датата на издаване на протокола за брак е изтекъл срокът им на годност, определен съобразно изискванията на нормативен акт.
Съдът намира твърденията в жалбата за изключително противоречиви. От една страна, самият жалбоподател твърди, че не е следвало да бъде извършена корекция на ползвания от него данъчен кредит, тъй като 5-годишният срок от внасяне на стоките е изтекъл на 31.12.2011г. Същевременно, обаче, по счетоводни данни, същите са заведени по материална сметка 304 към 31.12.2012г., като и към двата времеви момента е изтекъл срокът им на годност, който е 1 година. Съгласно заключението на вещото лице бракуването е извършено правомерно, тъй като са представени доказателства за проследяемост на годността на стоките и действително към датата на издаване на протокола за брак същата е изтекла.
Съдът намира, че заключението на вещото лице не допринася за изясняване на спора от фактическа страна, доколкото в него се съдържат констатации за неспорни между страните факти. Спорът се състои в това доколко правомерно е извършено бракуването на стоките, като от една страна се твърди, че е налице изключението по чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (в редакцията му към 2013г.), от друга – самото РЛ е извършило бракуване на стоките след изтичане на срока по чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, като се е обосновало с изтекъл срок на годност на същите по смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС (в редакцията му към 2013г.). Тук следва да бъде посочено, че самият жалбоподател не се е ползвал правото си по чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС да не извършва корекция на ползвания от него данъчен кредит, като е взел счетоводна операция за намаляване на стоковите наличности по сметка 304, която е приета от ревизиращия екип за неправомерна, поради липса на доказателства за изтичане срок на годност на материалните запаси, съобразно изискванията на нормативен акт.
В случая, правилно е приложена нормата на материалния закон – чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, доколкото ревизиращият екип само е извършил проверка относно правилност на взети счетоводни операции от РЛ и е приел, че не е налице изключението по чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС. Не е предмет на спора коректността на взетите счетоводни операции, както е посочено в заключението на вещото лице, а съобразяването им с нормите на материалния данъчен закон – ЗДДС. По делото не са представени несъмнени доказателства относно късното извършване на бракуване на закупените стоки, след като срокът им на годност е изтекъл през 2007г.
Относно останалите констатации в обжалвания РА се посочва, че неправилно е извършено преобразуване на декларирания СФР за 2016г. със сумата в размер на 6 570,24лв., тъй като е извършено на неправилно правно основание – чл. 26, т. 6 от ЗКПО. Тук следва да бъде посочено, че същото е коригирано в решението на горестоящия административен орган на чл. 26, т. 3 от ЗКПО, като са изложени допълнителни аргументи в тази насока. Този факт не е съобразен от жалбоподателя, но същият не е ангажирал изготвянето на ССЕ с поставена задача, касаеща именно тази констатация в РА.
Горното налага отхвърляне на жалбата, а съобразно изхода на спора, на ответника следва да се присъди възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) същото възлиза на 3 258,48лв. (три хиляди двеста петдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки).
Водим от горното и на основание чл. 160 от ДОПК Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ”***” ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр.София, ЖК Манастирски ливади, бл. 33А, вх. Б, ет. 5, ап. 28, представлявано от Е.А.Ч.– управител против РА № Р-16001618003370-091-001/02.01.2019 г., издаден от А.Д.– Н-к сектор, възложил ревизията и Д.Р.– главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 159/18.03.2019 г. на Директора на Дирекция «ОДОП» – гр. Пловдив, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 4 905.40 лв., непризнат данъчен кредит в общ размер на 42 197.42 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 13 674.51 лв., както и допълнително установен корпоративен данък за 2015 г. в размер на 11 124.06 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 112.20 лв., за 2016 г. в размер на 6 724.69 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 199.33 лв. и за 2017 г. в размер на 7 439.40 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 572.47 лв.
ОСЪЖДА ”***” ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр.София, ЖК Манастирски ливади, бл. 33А, вх. Б, ет. 5, ап. 28, представлявано от Е.А.Ч.– управител да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна прак***” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата от 3 258,48лв. (три хиляди двеста петдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки) за осъществената юрисконсултска защита.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: