№ 155
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000501621 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищцата в първоинстанционното производство В. К. К. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от постановеното по делото решение е връчен
редовно на 27.03.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 09.04.2024 г.-
електронна поща) обжалва с въззивна жалба вх.№ 41363/10.04.2024 г.,
подписана с валиден КЕП от процесуалния представител, Решение №
1617/20.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 10671/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, І-18 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за
неимуществени вреди за сумата от 30 000 лв., представляваща разликата над
присъдената сума от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв.,
ведно със законната лихва от 27.07.2023 г.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуални представители адвокат
Н. Д. и адвокат П. Д., и двамата с надлежно учредена представителна власт по
делото.
Въззивницата-ищца е освободена от държавна такса и разноски на
основание чл.83, ал.2 от ГПК с Определение № 11850/09.10.2023 г. на
първоинстанционния съд.
1
С оглед на горното съдът е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивницата-ищца поддържа, че решението в обжалваната му част е
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, нарушение на
съдпроизводствените правила и необосновано.
Моли съда да го отмени в обжалваната част и да уважи изцяло
предявения иск. Претендира разноските и за двете инстанции.
Поддържа се, че определеният от СГС размер на обезщетението за
действително претърпените от ищцата морални вреди е занижен, поради
вложеното от съда различно от съдържащото се в чл.52 ЗЗД разбиране за
справедливост. Развива подробни съображения по съществото на спора във
връзка с така релевираното възражение. Поддържа се, че принципът за
справедливо обезщетение, законодателно закрепен в чл.52 ЗЗД, е нарушен в
обжалваното решение на СГС и поради необсъждане на тежестта на лошата
прогноза, а именно за невъзможността от повлияване в положителна посока,
невъзможност за пълно възстановяване. Твърди, че не само преживяването на
причинените от настъпилото ПТП страдания, но и самото им понасяне за
дълъг период, без реална перспектива за пълното им отзвучаване,
представлява неимуществена вреда, която в решението на СГС не е засегната
като такава и не е отчетена. Счита, че справедливото обезщетяване на
неимуществените вреди включва не само преживяването на самите страдания
или и понасянето им от пострадалато лице, не само за изминал период на
търпени болки и страдания и търпени към настоящия момент такива, но и
търпените предвидими и установените по реда на ГПК бъдещи болки и
страдания, като твърди, че СГС на първо място не е отчел в достатъчна степен
претърпените от ищцата болки и страдания, като изминал период и като
настоящ такива и на второ място изобщо не е отчел търпените бъдещи,
сигурни установени вреди и нарушено психично здравословно състояние на
пострадалата при определянето на посочения размер. Счита, че размерът на
обезщетението следва да бъде определен към датата на устните състезания
пред въззивния съд.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна-
ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД депозира отговор чрез своя
процесуален представител адвокат И. Т., с който изцяло оспорва въззивната
жалба на ищцата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по
2
аргументи подробно изложени в отговора на въззивната жалба.
Ответникът в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от постановеното
по делото решение е връчен редовно на 10.04.2024 г., а въззивната жалба е
подадена на 24.04.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 48426/24.04.2024 г.
Решение № 1617/20.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 10671/2023 г. по описа
на Софийски градски съд, І-18 състав, изцяло в неговата осъдителна част за
сумата от 30000 лв., ведно със законната лихва.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат И.
Т. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно
пълномощни приложени на л.73 и л.74 от делото на СГС. Дължимата
държавна такса е внесена с вносен документ от 16.05.2024 г., представен по
делото с молба от 17.05.2024 г.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Въззивникът – ответник твърди, че обжалваният акт е неправилен и
неоснователен, поради допуснати при постановяването му съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира
сторените разноски и пред двете инстанции.
Счита, че е налице съществено нарушение на материалния закон, тъй
като не е налице съставът на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД,
поради липса на противоправност. На следващо място поддържа, че съдът
неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД. Поддържа се и неправилност на извода
за липсата на съпричиняване. Твърди се, че присъденото обезщетение е
завишено. По всяко едно от възраженията ответникът е развил във въззивната
си жалба подробни съображения и е изложил подробни аргументи.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна-
ищцата чрез процесуалните си представители подава отговор, с който изцяло
оспорва въззивната жалба на ответника и моли съда да я остави без уважение.
Претендира се определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата
С оглед така постъпилата въззивна жалба, Решение №
1617/20.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 10671/2023 г. по описа на
3
Софийски градски съд, І-18 състав, се обжалва в неговата цялост.
В открито съдебно заседание въззиницата-ищца чрез своя процесуален
представител адвокат Д. поддържа въззивната си и моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и присъди на ищцата
допълнително сума в размер на 30 000 лв. Претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение за прекомерност на
заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание възивникът-ответник чрез процесуалния
си представител оспорва въззивната жалба на ищцата, поддържа своята, като
моли съда да отмени решението и изцяло да отхвърли исковата претенция,
при условията на евентуалност да намали размера на присъденото
обезщетение по подробни съображения изложени както в своята въззивна
жалба, така и в отговора на въззивната жалба на ищцата. Претендира
разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка
по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на
страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от В. К. К. против
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД за
осъждането на ответника да й заплати застрахователно обезщетение в размер
на сумата от 60 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди-
болки и страдания от телесни увреждания, получени в пряка причинна връзка
от ПТП на 05.07.2023 г. в гр. София, виновно причинено от водача на МПС,
застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
С констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 390 от 05.07.2023
г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата и фотоалбум към
него, със свидетелските показания на Н. Й. Д.-водач на процесния автобус, със
4
свидетелските показания на сина на ищцата А. А. Т., пътувал с нея в автобуса,
както и с неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на
05.07.2023 г. около 10,56 часа ищцата пътувала заедно със своя син-свидетелят
Т. в автобус марка „Ман“, модел „Лион“ с рег.№ ********, управляван от
свидетеля Н. Д.. Автобусът се движел по линия № 213 по бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви“ в посока от ул. „Оборище“ към ул. „Шипка“. Ищцата и
нейния син по време на пътуването седели, тъй като автобусът бил празен, но
станали подготвяйки се за слизане на спирка „Военна академия“. В района на
№ 141 на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, водачът на автобуса задейства
рязко спирачната система, при което вследствие на инерционната сила в
салона на автобуса падат четирима пътници, между които и ищцата, която
полетяла по пътеката към седалките, падайки странично и с гръб върху
дръжките, които са на седалките. Вещото лице Д. установява, че причина за
настъпване на процесното произшествие, са субективните действия на водача
на автобуса, задействал рязко спирачната му система. С показанията на самия
водач, се установява, че причината за това е, че се движел със закъснение и
изоставял от графика. Виждайки зелената светлина на светофара и за да я
хване, настъпил автобуса, но в този момент пред него се движела учебна кола,
на която светнали стоповете. За да не удари тази кола, водачът натиснал
спирачките.
Между страните не е било спорно, че към 05.07.2023 г. за автобус марка
„Ман“, модел „Лион“ с рег.№ ******** е имало валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
обективирана в застрахователна полица № BG/23/123000759265 с валидност
от 20.03.2023 г. до 19.03.2024 г.
Със заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
комплексна СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от рязкото
спиране на автобуса ищцата е получила следните травматични увреди: 1.
фрактури на трето до десето ребро в ляво, като 5-то, 6-то и 8-мо ребра са по
две линии с деформация на 7-мо и 8-мо ребра с проминиране на фрагменти
към плевралната кухина, 2. пневмоторакс в ляво, 3. хемоторакс в ляво.
Установява се, че фрактурите на множество ребра, както е при ищцата, водят
до нарушаване целостта на гръдната стена и компрометират функцията й на
фиксирана структура, необходима за дихателния процес. Получените от ищца
увреди са довели до трайно затруднение в движенията на тялото и снагата за
5
период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата.
След произшествието ищцата е настанена за болнично лечение в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ София. Няколко дена след хоспитализацията й,
настъпва негативна промяна в белодробния й статус, изразяваща се в
усложняване на хемо-и пневмоторакса, което е накарало лекуващия екип да
предприеме осъществяването на 09.07.2023 г. оперативна интервенция, а
именно торакоцентеза-дрениране на гръдната кухина по вентилен механизъм
с цел евакуиране на въздуха и коагулумите, преодоляване на колапса на белия
дроб и възстановяване на негативното налягане в гръдната клетка. Извършено
е постоперативно лечение с влИ.е на водно-солеви разтвори, протектори на
стомашната лигавица, обезболяващи, антитромботична профилактика,
антибиотично лечение, дихателна гимнастика. Фрактурите на ребрата са
лекувани консервативно, като с времето зарастват от само себе си за около
шест седмици. Основно лечението се провежда за обезболяване с
конвенционални или опиоидни аналгетици и НСПВС, прилага се локално
криотерапия и допълнителен постелен режим.
Вещите лица, изготвили приетата без оспорвания от страните
комплексна СМЕ установяват още, че от чисто техническа гледна точка,
торакоцентезата представлява спешна, често пъти животоспасяваща
интервенция, която не се характеризира с голяма трудност. Фрактурите на
ребрата са зараснали в позицията, в която са се намирали след настъпване на
травмата. Въпреки по-изразената дислокация на фрагментите на 7-мо и 8-мо
ребра, те също са сраснали без да предизвикват особени затруднения в
дихателната функция на ищцата. Проведеното при ищцата комплексно
постоперативно лечение, без обективни данни за дихателна недостатъчност, е
дало основание за дехоспитализация и не е наложило допълнителни
интервенции. Ищцата е провела болнично лечение за 12 дни.
От травматологична гледна точка, със сигурност може да се твърди, че
комплексната гръдна травма при ищцата, най-вероятно е довела или ще
доведе до настъпването на т.нар. плеврални сраствания /зони на слепвания
между двата листа на плеврата-торакален и висцерален/, които в различна
степен водят до намаляване на пълния обем на дихателните движения в
засегната гръдна половина и могат да бъдат предпоставка за хиповентилация
на белия дроб в съответния участък, което от своя страна повишава риска от
6
по-чести и по-трудно протичащи инфекции в тези зони на белодробния
паренхим.
Към момента ищцата е в задоволително общо състояние, контактна,
адекватна, ориентирана за време, място и собствена личност. Налице са
рентгенови данни за пълна консолидация на фрактурите на III-X ребра в лява
гръдна половина, в позицията, в която са се намирали след настъпване на
травмата, т.е. с лека депресия в областта на 7-мо и 8-мо ребра по средна
аксиларна линия. Забелязват се наличието на базални адхезии /плеврални
сраствания в основата на левия бял дроб/, както и фиброзни промени на самия
дроб в същата зона. В областта на лявата гръдна половина, в седмо
междуребрие по хода на средната аксиларна линия, при ищцата се забелязва
цикатрикс от стар оперативен белег с дължина 1,5 см, което представлява
дефинитивно изменение на кожната повърхност на тялото, поради което
вероятността видът му да се подобри за в бъдеще от само себе си е почти
нулева. Болките и страданията на ищцата са били най-силни и интензивни в
периода между настъпването на комплексната гръдна травма и предприетото
оперативно лечение, както и в ранния постоперативен период, като с всеки
изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на
оздравителните процеси в организма на пострадалата. Ищцата ще продължава
да търпи и за в бъдеще болки и дискомфорт, появяващи се при промяна в
климатичните условия и при по-тежки физически натоварвания.
Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на нейния
син А. А. Т., който установява, че по време на болничния престой, майка му
била в безпомощно състояние, постоянно на легло и на обезболяващи. След
изписването от болница, ищцата продължила домашно-амбулаторно лечение.
Първата трудност било качването на ищцата на четвърти етаж, на
кооперацията в която живеят заедно и в която няма асансьор. В дома си
ищцата продължила да лежи и да седи, като и в двата случая изпитвала
постоянни болки, като през цялото това време имала нужда от чужда помощ
при хранене и физиологични потребности. Преобличането било също много
трудно, защото ищцата просто седяла с наметната пижама, не можела да се
облече, не можела да си движи ръцете. Това продължило около един месец
след изписването. В този период ищцата изпитвала най-силни болки и през
него все лежала. Започнало и антибиотично лечение за белия дроб, за да не се
7
получи вътрешна инфекция. По съвет от Пирогов на десетия ден, ищцата
направила консултация с пулмолог в св.И. Рилски, като било констатирано, чу
отново има задържана кръв и отново започнала антибиотично лечение, като
болкоуспокояващите не били спирани. След около още един месец и след
лечението с антибиотик, ищцата започнала да се изправя и се възстановила
дотолкова, че може да ходи, като изправянето от леглото продължило да бъде
проблем и по-дълго време ищцата имала нужда от чужда помощ, за да се
изправи от леглото. За целта било направено приспособление към леглото, за
да може и сама да се изправи. Има остатъчни белези, където й е вкарван
дренажа. Свидетелят установява, че преди произшествието майка му била
действащ човек, който си движи нещата сам, без да ангажира някой член на
семейството. След инцидента ищцата гледа да ограничи излизанията и когато
се налага да излиза става само с придружител. Страхува се да пътува в
автобуси и превозни средства. Отделно от това не може дълго да ходи, защото
има задъхване, не й достига въздух. На моменти изпитва болки, не може да
носи нищо тежко. Вследствие на травмите, в белия дроб са се получили
сраствания и лявата половина на белия дроб работи с намален капацитет. Като
цяло ищцата се затворила в себе си и не смее вече да излиза навън. Когато са
заедно и се налага да се качат в превозно средство, винаги изниква спомена от
произшествието и се налага да бъде успокоявана и окуражавана.
При така установената по-горе фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел, че са налице са предпоставките за
уважаването на иска, като присъдил сумата от 30 000 лв.
Първоинстанционният съд счел възражението за принос за неоснователно.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни – ищцата и ответникът в
първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
8
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск за неимуществени вреди е
процесуално допустим.
На 27.07.2023 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 27.10.2023 г., ответникът не е определил и не е изплатил
застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния
съд на 25.09.2023 г., като законоустановеният тримесечен срок е изтекъл в
хода на настоящия процес, поради което се явява процесуално допустим.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
На първо място безспорно с доказателствата по делото се установява
виновно и противоправно поведение на водача на процесния автобус, който
несъобразявайки пътната обстановка и наличието на движещ се пред него
учебен автомобил, се е движил с несъобразена скорост, което от своя страна е
довело до задействане рязко на спирачната уредба при възприемане на
9
опасност /светещите стопове на преднодвижещия се учебен автомобил/, при
което в следствия появата на инерционна сила в салона на автобуса е паднала
ищцата. Това действие на водача на автобуса безспорно представлява
нарушение на задължението му по чл.132, т.2 от ЗДвП, съобразно която норма
при превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на
движение да осигури всички условия за безопасното им превозване.
„Изключение от това изискване не е предвидено, като задължението на водача
е конкретно насочено към пътниците в управляваното от него ППС, а не към
останалите участници в движението. Целта на законодателя, с оглед
обществения интерес (гарантиране сигурността на пътници при
осъществяване на обществен превоз като дейност, поставена под
разрешителен режим) е да осигури защита, чрез поставяне на допълнителни
изисквания при осъществяването й. В конкретния случай водачът на автобуса
не е изпълнил това задължение, което от своя страна представлява
неправомерно поведение“ - Определение № 50199 от 28.06.2023 г. на ВКС по
гр. д. № 1798/2022 г., II г. о., ГК.
Ето защо и неоснователно е възражението във въззивната жалба на
ответника, че не е налице съставът на непозволеното увреждане по чл.45 от
ЗЗД, поради липса на противоправност.
Неоснователни са и въведените от въззивника-ответник възражения
срещу правилността на извода на първоинстанционния съд за недоказаност на
въведеното от ответника с отговора основание за принос от страна на
пострадалата с твърдението, че се е возила в процесния автобус без да е
седнала и без да е използвала системите за обезопасяване.
Възражението за принос е неоснователно, доколкото и с доказателствата
по делото не се установява процесният автобус да е снабден с обезопасителни
колани или други обезопасителни системи, което прекъсва и пряката
причинна връзка между обективното поведение на ищцата и настъпилия
противоправен резултат. От друга страна с доказателствата по делото се
установява, че по време на пътуването ищцата е седяла, но е станала, за да се
подготви за слизане на наближаващата спирка. От друга страна за пътниците
не е регламентирано задължение за сядане по време на пътуване в градския
транспорт, което при някой обстоятелства (като препълнено превозно
средство) е и обективно невъзможно. Това поведение на ищцата не се намира
10
в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие и по никакъв начин не е
допринесло за неговото настъпване или за увеличаване на обема на търпените
вреди.
Ето защо искът на ищцата се явява основателен и доказан, както
правилно е приел и първостепенния съд.
По отношение на спорния размер на присъденото от СГС обезщетение.
Настоящият въззивен състав намира, че справедливият размер на
обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза
на сумата от 50 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически
болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния
процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови
медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение),
възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване,
усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване
на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези,
загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на
11
живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на
временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност
на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава,
професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да
работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания, социално-икономическите
условия в страната, съдебната практика при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищцата на 72 години към датата на произшествието е получила комплексна
гръдна травма, подробно описана по-горе в настоящите мотиви, довела до
трайно затруднение в движенията на тялото и снагата за период по-голям от
30 дни и за лечението на която травма, е претърпяла оперативна
животоспасяваща интервенция - тораконцентеза, като е престояла в болница
12 дни, като през този период ищцата е била на легло, не можела да става,
търпяла е интензивни болки. След изписването й от болница, лечението
продължило домашно-амбулаторно, като възстановяването е продължило
около три месеца. През първите два месеца ищцата е имала нужда от чужда
помощ, като през първия месец била почти на легло, не ставала, не излизала.
Преживяното произшествие се отразило и психически на ищцата, която преди
него била самостоятелна и не се нуждаела от помощ при осъществяване на
ежедневните си обичайни задачи, включително и битови такива. След
произшествието ищцата се затворила в себе си, не излиза освен ако
присъствието й някъде е наложително, страхува се при качване в превозно
средство и има нужда някой да я успокои и окуражи.
Налице са трайни остатъчни увреждания, а именно лека деформация на
лявата гръдна половина в областта на седмо и осмо ребра, плеврални
сраствания и фиброзни изменения на левия бял дроб, които в съчетание с
напредналата възраст на ищцата, ще водят до болки и дискомфорт (търпима
болка в лява гръдна половина, задъхване и изморяване) и в бъдеще,
появяващи се при промяна в климатичните условия и при по-тежки физически
натоварвания.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
12
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав
намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на
30 000 лв. е занижено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и противоречи на принципа на справедливостта. Същото не е
съобразено и с икономическата конюнктура към 2023 г.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ответника се явява
неоснователна, а тази на ищцата частично основателна, поради което
решението на първоинстанционния съд ще следва да бъде отменено в частта, с
която искът на ищцата за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от
20 000 лв., представляваща разликата над присъдената от 30 000 лв. до
дължимата от 50 000 лв. и вместо него ответникът да бъде осъден да заплати
на ищцата допълнително още сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва
от 27.07.2023 г.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото въззивният съд ще следва да преразпредели
разноските направени от страните пред първата инстанция.
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски, поради което такива
не е правила, съответно не й се присъждат.
Адвокат Д. е осъществявал безплатна правна помощ на ищцата на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което ответникът му дължи адвокатско
възнаграждение определено от съда по реда на 38, ал.2 от ЗА, което е
съответно на уважения размер от 50 000 лв. Първоинстанционният съд е
приел, че дължимият размер на адвокатското възнаграждение е 5 450 лв., с
който размер въззивният съд е обвързан, с оглед липсата на молба, респ.
частна жалба по реда на чл.248 ГПК. От този размер и съобразно уважената
част от иска на адвокат Д. се дължи сумата от 4 541,67 лв., или ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати допълнително сумата от 1 816,67 лв.,
представляваща разликата над присъденото от първоинстанционния съд
адвокатско възнаграждение в размер на 2 725 лв. до дължимото от 4 541,67 лв.
Ответникът е направил разноски в размер на сумата от 6 540 лв. с ДДС
заплатено адвокатско възнаграждение, с който размер въззивният съд е
обвързан по посочените по-горе съображения и 300 лв. разноски за депозити
13
за вещи лица, или общо сума в размер на 6 840 лв., от която и съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 10 000 лв., ищцата дължи на ответника
1 140 лв.
С оглед на горното първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски
за разликата над дължимата сума от 1 140 лв. до присъдената от 3 570 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СГС държавна
такса допълнително в размер на сумата от 800 лв., представляваща разликата
над присъдената от СГС сума от 1 200 лв. до дължимата от 2000 лв. държавна
такса съобразно уважената част от иска, както и допълнително сумата от
366,67 лв., представляваща разликата над присъдената от СГС сума от 550 лв.
до дължимата от 916,67 лв., представляваща разноски за възнаграждение на
вещи лице, заплатени от бюджета на съда.
По разноските пред настоящата въззивна инстанция.
Обжалваемият интерес по делото е в размер на сумата от 60 000 лв.
Въззивната жалба на ищцата се уважава за сумата от 20 000 лв., съответно се
отхвърля за сумата от 10 000 лв., а въззивната жалба на ответника се отхвърля
изцяло за сумата от 30 000 лв. Съобразно така уважената и отхвърлената
въззивни жалби, съдът определя и дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
въззивницата-ищца за прекомерност на заплатеното от въззивника-ответник
адвокатско възнаграждение. Искането е то да бъде сведено до минималния
размер. В случая обаче минималният размер възлиза на сумата от 5 450 лв., а
претендираното е далеч под този размер на 3 660 лв.
Ето защо съдът определя на основание чл.38, ал.2 от ЗА и на адвокат Д.
осъществил безплатна правна помощ пред настоящата инстанция на
въззивницата-ищца адвокатско възнаграждение в същия размер.
Съответно на адвокат Д. и от сумата от 3 660 лв. се дължи 1 220 лв., а на
ответника 610 лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената и отхвърлената част на въззивните им жалби.
На ответника и с оглед отхвърляне изцяло на въззивната му жалба, не му
се дължат разноските направени за заплащане на държавна такса за въззивно
14
обжалване.
От своя страна ответникът и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ще следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Апелативен съд-София държавна такса за въззивно обжалване в размер на
сумата от 400 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1617/20.03.2024 г., постановено по гр.д.№
10671/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-18 състав, в частта, с която
съдът е отхвърлил иска на В. К. К. за неимуществени вреди за сумата от 20
000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 30 000 лв. до
дължимата сума от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 27.07.2023 г.,както
и в частта, с която ищцата на В. К. К. е осъдена да заплати на ответника
разноски пред първата инстанция за разликата над дължимата сума от 1 140
лв. до присъдената от 3 570 лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество учредено и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София”
№ 7 да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, на В. К. К., ЕГН **********, гр.***, ул. „проф.***“, бл.**,
ет.*, ап.** допълнително застрахователно обезщетение в размер на още 20 000
лв. (двадесет хиляди лв.), представляваща разликата над вече присъденото от
30 000 лв. до дължимото от 50 000 лв. за претърпените от нея неимуществени
вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, настъпили в
пряка причинна връзка от ПТП, осъществено на 05.07.2023 г. в гр.София,
виновно причинено от водача на автобус марка „Ман“, модел „Лион“ с рег.№
******** с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, обективирана в застрахователна полица №
BG/23/123000759265 с валидност от 20.03.2023 г. до 19.03.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2023 г. до окончателното
издължаване на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1617/20.03.2024 г., постановено по гр.д.№
15
10671/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-18 състав в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество учредено и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София”
№ 7 да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат
П. Б. Д., ЕГН **********, гр.София, пл.“Позитано“ №2, Пърформ бизнес
център, ет.3 допълнително сумата от 1 816,67 лв. (хиляда осемстотин и
шестнадесет и 0,67 лв.), представляваща разликата над присъденото от
първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 2 725 лв. до
дължимото от 4 541,67 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на
1 220 лв. (хиляда двеста и двадесет лв.) за осъщественото от него безплатно
процесуално представителство на въззивницата-ищца пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, гр.***, ул. „проф.***“, бл.**, ет.*,
ап.** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество учредено и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Света София” № 7 разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 610 лв.
(шестстотин и десет лв.)
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество учредено и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София”
№ 7 да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СГС държавна такса допълнително в размер на
сумата от 800 лв. (осемстотин лв.), представляваща разликата над
присъдената от СГС сума от 1 200 лв. до дължимата от 2000 лв. държавна
такса съобразно уважената част от иска, както и допълнително сумата от
366,67 лв. (триста шестдесет и шест и 0,67 лв.), представляваща разликата над
присъдената от СГС сума от 550 лв. до дължимата от 916,67 лв.,
представляваща разноски за възнаграждение на вещи лица, заплатени от
бюджета на съда, а по сметка на Апелативен съд-София държавна такса за
въззивно обжалване в размер на сумата от 400 лв. (четиристотин лв.)
16
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17