Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

01.12.2020 г.

номер ..................                                                                              град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 28 септември

Тринадесети наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1463/2020 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Обжалвано е наказателно постановление № РД-05-23 от 17.04.2019 г. издадено от Директор на РЗИ  - гр. Плевен,  с което на осн. чл. 218, ал. 1 от ЗЗ е наложил на ***, с ЕГН: ********** *** административно наказание -  глоба  в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 56а, т. 1 от Закона за здравето.

Недоволна от така издаденото наказателно постановление е останал административно-наказаният.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от страна на жалбоподателката ***, като подробни съображения е изложила в депозираната до съда жалба.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуален представител в лицето на адв. ***от АК – гр. Плевен.

Процесуалният представител на жалбоподателката – адв. ***заявява, че изцяло поддържа жалбата и твърди, че са нарушени процесуалните правила при издаването на АУАН и НП, като моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административно наказващият орган, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

         Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като ги обсъди, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подадената жалба е процесуално-ДОПУСТИМА, същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.  

Разгледана по същество се явява и ОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията на съда са следните:

С акт за установяване на административно нарушение № АН 01-20/27.03.2020 г., съставен от ***– ***е констатирано, че при извършаната на 27.03.2019 г. в 09:50 часа проверка в ***, намираща се в ***, се установи следното нарушение:

-Лицето ***, в качеството си на ***извършва тютюнопушене пред централния вход на училището.

- нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето.

В производството бе направено възражение от процесуалният представител на жалбоподателката относно връчването на наказателното постановление на доверителката му, както и относно съставянето на АУАН-а.

По отношение на съставянето на АУАН-а, съдът констатира следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели по безспорен и категоричен начин се установи, че акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ въз основа на който е издадено обжалваното НП не е съставен в присъствието на жалбоподателката, че съставянето му е започнало и приключило в отсъствието й.

От показанията на актосъставителката *** става ясно, че данните на жалбоподателката са й били дадени, като същите са били написани на лист хартия с още четири имена и ЕГН-та на други лица и на база на този лист са били съставени четири броя актове, като един от тях е на жалбоподателката. Данните вписани в акта не са дадени лично от жалбоподателката на актосъставителката, а са й били предоставени от.

         На изрично зададен въпрос от страна на адв. ***дали жалбоподателката е присъствала при съставянето на АУАН-а, актосъставителката заяви, цитат:

         „Не, тя дойде да си подпише акта, но не е присътвала при съставянето на акта.“

Процедурата по съставяне и предявяване на АУАН е строго регламентирана в ЗАНН, съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН.

Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Така визираното нормативно изискване означава, че актът задължително трябва да се предяви на лицето, срещу което е съставен. В случая се установи, че съставянето на акта, самото оформление на акта като документ, е станало в отсъствие на жалбоподателката. Анализът на горецитираната норма и установената съдебна практика води до единствения извод, че АУАН-а може да се предяви на едно лице само след като е завършен процесът по неговото оформяне, за да може лицето да се запознае в какво нарушение е обвинено, респективно и коя е нарушената законова норма. Затова не може да се приеме довода, че жалбоподателката била запознат с нарушението преди съставянето на акта, поради което бил оформен документ. Едно подобно поведение на актосъставителя и свидетеля - негов колега, присъствал при установяване на нарушението, не може да бъде толерирано, тъй като представлява произволно тълкуване и прилагане на императивните правни норми на ЗАНН. По този начин е нарушен и чл.43 ал.1 от ЗАНН, според който актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.

Горното води до извода, че не само, че акта е съставен в отсъствие на лицето сочено за нарушител, но и фактическия състав по чл.43 ал.1 от ЗАНН не е изпълнен докрай.

На следващо място, ЗАНН предвижда, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя /чл.40 ал.1/. Само когато той е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на акта, последният се съставя в негово отсъствие /чл.40 ал.2 от ЗАНН/. Налице са две хипотези по този текст - нарушителят не може да се намери, или се намира, но не се явява за съставяне на АУАН след покана. И в двата случая, при съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща на привлечения към отговорност за предявяване и подписване /чл.43 ал.4 от ЗАНН/.

Недопустимо е, както е в настоящия случай, АУАН-а да се състави в отсъствие на нарушителя и едва когато вече е съставен да бъде извикан за от страна на актосъставителя за подписването му от страна на жалбоподателката.

С оглед дадените показания от страна на актосъставителката, съдът счита, че по отношение на жалбоподателката при съставянето на АУАН-а не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като тя не е присъствала при съставянето на АУАН по вина единствено и само на актосъставителката.

От показанията на актосъставителката и свидетелката по АУАН-а става ясно, че същите не са видели жалбоподателката да държи в ръката си цигара. Същият заявяват, че е имало четири жени които са пушели, но кой е държал цигар и кой не е държал цигара, те не могат да кажат.

По отношение на връчването на издаденото наказателно постановление на жалбоподателката, съдът счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му. Законодателят е определил срок за обжалване, който е обвързан с момента на връчване на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН категорично задължава административно-наказващият орган да връчи препис от наказателното постановление срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение !!!

Алинея втора на същата разпоредба въвежда изключение, съгласно което, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Законодателят с разпоредбата на чл.84 от ЗАНН е извършил препратка по отношение на въпросите свързани с призоваване и връчване на съобщения към текстовете на НПК !!!

Процесуалният ред на чл.178 и сл. от НПК изключва от кръга на допустимите способи за съобщаване на едно или друго процесуално действие връчването чрез пощенските служители.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал. 1 от НПК, връчването на призовки, съобщения и книжа се извършва от служител при съответния съд, орган на досъдебно производство, община или кметство .

В настоящият случай това  обаче не е направено.

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок.

Видно от придружителното писмо към подадената жалба е отбелязано, че в системата АНД обжалваното НП не се водело като обжалвано и то е било отразено като влязло в законна сила, видно от отбелязването върху наказателното постановление – „Влязло в сила НП на 14.05.2019 г.“.

 На самото наказателно постановление с ***е отбелязал „Да се счита връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН“, като не е посочена обаче датата на връчване.

Към административно – наказателната преписка са приложени писмени доказателства от които се установява, че са изпратени 2 броя покани, едната е за получаване на покана за доброволно изпълнение към НП № РД-05-23 от дата 17.04.2019 г. и 1 брой обратна разписка от дата 17.07.2020 г. изпратена отново до жалбоподателката, ведно с копие от покана за доброволно изпълнение по горецитираното наказателно постановление. Изпратената обратна разписка от дата 17.07.2020 г. е получена лично от жалбоподателката, видно от отбелязването.

Съдът констатира, че от приложените по делото и посочени по горе 2 броя разписки става ясно и видно, че жалбоподателката е поканена единствено и само от страна на административно-наказващият орган доброволно да изпълни задълженията си съгласно чл. 178, ал. 1 от ДОПК, а именно - в 7-мо дневен срок от получаване на поканата да заплати дължимата й глоба в размер на 300 лв., но не и за връчване на наказателно постановление !!!

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, като в ал.2 на чл. 58 е регламентирано, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

 Въз основа на посочената нормативна регламентация следва изводът, че прилагането на законовата фикция по чл. 58, ал.2 от ЗАНН за връчване на наказателното постановление, е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и 2. новият му адрес да е неизвестен.

В конкретния случай от представените по делото покани за доброволно изпълнение, не е върната с отбелязване, че "не съществува в гр. Плевен“.

Видно от отразеното в АУАН и в НП-то като адрес на жалбоподателката е посочен – ***.

По делото е представено удостоверение за настоящ адрес, от което е видно, че настоящия адрес на жалбоподателката е ***.

По делото е представено копие от личната карта на жалбоподателката, от която е видно, че постоянния адрес е в ***.

Съдът констатира, че адресът вписан от страна на актосъставителката в АУАН-а е грешен и жалбоподателката е търсена на адрес, който не съществува по вина единствено и само на актосъставителката.  

В хипотезата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, законът изисква кумулативното наличие на още една предпоставка – освен че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, следва и новият му адрес да е неизвестен.

 В случая не само че нарушителят не е променял адреса си, видно от приложените по делото писмени доказателства, но липсват каквито и да е било данни наказващият орган преди да извърши отбелязването върху наказателното постановление за неговото връчване при условията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, да е предприел каквито и да е било действия по проверка за наличието на регистриран друг постоянен и/или настоящ адрес на жалбоподателката, различен от посочения от санкционираното лице адрес, на който е била изпратена поканата за връчване на НП-то.

Следователно,Съдът констатира че не са били налице условията и предпоставките за връчване на обжалваното Наказателно постановление при прилагането на установената със Закона фикция по чл. 58, ал.2 от ЗАНН.

Неполучаването на наказателното постановление не се дължи на неправомерно бездействие на санкционираното лице, а е резултат от ненадлежно изпълнение на процедурата по връчване на наказателното постановление на нарушителя съответно от неправилното и несъответно на закона.

Ето защо и при липсата на данни за надлежното връчване на наказателното постановление, следва да се приеме, че жалбата против същото е подадена в законово регламентирания преклузивен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и не е налице процесуална пречка за разглеждането й по същество, с произнасяне по нейната основателност.

На следващо място, съдът констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разминаване между фактическото описания на нарушението в АУАН-а и НП-то и дадената в тях правна квалификация. Посочената за нарушена в АУАН разпоредба - чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, а от описаното в НП-то, въз основа на отново същата фактическа обстановка е посочено, че жалбоподателката е нарушила – чл. 56а, т. 1 от ЗДвП.

За да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН-а и наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат изначално определени от закона реквизити.

Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да бъдат включени в АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3, 4 и 5 чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни съображения, наложили постановяването на конкретния акт.

Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и интересите на гражданите и организациите - страни в административно-наказателното производство.

Тази гаранция се проявява в две насоки.

С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата, съображенията въз основа на които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание.

По този начин лицето, сочено като нарушител разбира за какво точно е ангажирана административно-наказателната му отговорност, а това от своя страна способства за изграждането на определена линия на защита.

От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда.

Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление или противоречието в същите /разминаване между фактически основания на нарушението и дадената правна квалификация/ съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.

В този смисъл следва да е налице пълно съответствие между описаното в АУАН-а и НП-то административно нарушение от фактическа страна и дадената му правна квалификация.

Недопустимо е ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя при допуснато несъответствие между факти и правната норма, под която се подвеждат.

Следва да се посочи, че в конкретния случай посоченият и коментиран дотук порок се допълва от обстоятелството, че в атакуваното НП е посочена само една правна квалификации на описаното нарушение- чл. 56, т. 1 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното, разминаването между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация във всички случаи води до накърняване правото на защита на жалбоподателката, защото го лишава от възможност да разбере срещу какво точно обвинение следва да се защитава - срещу фактите, така както са описани в обстоятелствената част на АУАН-а или срещу съставомерните факти, които следват от състава на вмененото му нарушение с посочената правна квалификация.

Предвид същественото накърняване правото на защита на жалбоподателката, атакуваното наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно издадено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

         

                                      Р   Е   Ш   И :     

 

 

          ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № РД-05-23 от 17.04.2019 г. издадено от Директор на РЗИ  - гр. Плевен,  с което на осн. чл. 218, ал. 1 от ЗЗ е наложил на ***, с ЕГН: ********** *** административно наказание -  глоба  в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 56а, т. 1 от Закона за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в нарушение на процесуалните правила .

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: