Р Е Ш Е Н И Е №493
гр. РУСЕ....12.XII.................2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД............................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично
заседание на....12 ноември 2019……………………. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при СЕКРЕТАРЯ.............НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА….............и в
присъствието
на ПРОКУРОРА.................................................................................като
разгледа
докладваното
от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА...............гр.д.N627 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид :
Производството по делото е образувано по искова молба на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“-АД,ЕИК831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез
пълномощника ст.юр.К.А., с която е предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Ищецът твърди, че по силата на Договор за поемане на
кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит № RC-648/18.02.2013г. и Анекси: № 1/31.05.2013г., № 2/11.07.2013г.,
№ 3/12.06.2014г., № 4/01.07.2014г., № 5/11.06.2015г., № 6/03.07.2015г., №
7/15.06.2016г., № 8/17.11.2016г., № 9/06.03.2017г., № 11/09.08.2017г., и №
12/16.08.2017 г. към договора за поемане на кредитни ангажименти и Общи условия, при които „Уникредит Булбанк“
АД предоставя банков кредит на лица, осъществяващи стопанска дейност, е
предоставил банков кредит на „ПОЛИСАН“ АД, в качеството му на кредитополучател.
Като солидарни длъжници са встъпили „ПОЛИСАН ТРЕЙД“ЕООД, Л.
В. В.,
първият ответник по иска - Х.Л.В. и А.
Г. А. .Сумата предоставена по кредита, съгласно
т. 2 от Договора за кредит е 4 000 000лв, разпределени както следва : по т.2.1.-2000000лв. за
финансиране нуждите на кредитополучателя от оборотни средства, а за издаване на
банкови гаранции и акредитиви до 2000000лв., съгласно т. 2.2. Годишният
лихвен процент за редовен дълг е формиран съгласно условията по Анекс 12 от 16.08.2017г., а
лихвения процент, начисляван върху просрочена главница е формиран съобразно
клаузите по т.5.2. и т.5.3. от
Договора за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит № RC-648/18.02.2013г. Крайният
срок за погасяване на всички задължения е бил 17 юни 2018г.Ищецът твърди, че
револвиращият кредит по т.2.1. от Договора в
размер на 2000000лв. е усвоен на дати 26.04.2013г. и 25.06.2013г. По отношение на кредита,
предоставен по т.2.2. до крайният му срок за
издаване на гаранции и акредитиви – 16.08.2018г. е бил
издаден 1 стендбай акредитив /заместител на банковата гаранция/с реф.№961LCI1173075LE1 за сумата от
700000 евро и срок на валидност до 15.05.2018г. Твърди, че
с покана за доброволно изпълнение с изх.№0911-20-000161 от 20.04.2018г.,
връчена на кредитополучателя „ПОЛИСАН“-АД, представлявано от първия ответник
Х.В., същият е бил уведомен за задълженията на дружеството по всички кредити,
включително и по цитирания договор за поемане на кредитни ангажименти по линия
за револвиращ кредит № RC-648/18.02.2013г. Твърди, че на
9.05.2018г. постъпило искане от обслужващата
бенефициента банка – „Raiffeisenlandesbank
Nideroesterreich Wien“ AG
за плащане по издадения акредитив за сумата от 700 000 евро. Ищецът е уведомил кредитополучателя за издаденото искане и го
поканил в срок до 05.06.2018г. да осигури
необходимите средства.Уведомили го още,
че в противен случай банката ще извърши плащане на 6.06.2018г. към бенефициента за сметка на лимита по Договора за поемане
на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит № RC-648/18.02.2013г. и
анексите към него. Плащания не постъпили, поради което
ищцовата банка е извършила плащане към бенефициента, за което
кредитополучателят е уведомен на 12.06.2018г. Въпреки поетите с договора задължения и
настъпилият падеж, длъжниците не са обслужвали кредита, не са изпълнявали
своите задължения; не са извършвали плащания. Поради бездействието на
длъжниците и настъпилата изискуемост на вземанията, със заявление от 22.06.2018г.
подадено до РС-Русе, Банката е поискала издаване на Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, с който длъжниците „Полисан“ АД, „Полисан трейд“
ЕООД, Л. В. В.,
Х.Л.В. и А. Г. А. да бъдат осъдени
да й заплатят солидарно сумата 1 369 081
лв, представляваща платен акредитив с реф.№ 961LCI1173075LE1в полза на бенефициента, както и направените
разноски за заплатена държавна такса в размер на 27 482.33лв. По заявлението е било образувано ч.гр.д. №
4368/2018г. пред Районен съд-Русе. На основание
чл. 418 вр. чл. 417 от ГПК,
съдът е издал
Заповед № 2422/26.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист № 2266/26.06.2018г., с който е осъдил длъжниците
да заплатят солидарно на банката посочената сума от 1 369 081 лв главница,
ведно със законната лихва за периода от 22.06.2018г. до
окончателното изплащане, както и
разноските по делото, съставляващи държавна такса в размер на 27 482.33лв.Ищецът
твърди, че малко преди падежа на задълженията-на 17.06.2018г. солидарният длъжник Х.Л.В.
е вписал в Имотния регистър сделка, с която е дарил на сина си Л.Х.В., втория ответник, свои
недвижими имоти подробно описани в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти
№ 27, том ІІ, вписан в СВ-Русе с Акт
№34, том ХІ , Дело № 2107 /2018г., с вх.
Рег. № 4738/24.04.2018г., а именно: 1/. Поземлен имот с пл.
№ 260004, находящ се в *****
с площ по документи от 40.999 дка; 2/. 8/194 ид.части от Поземлен
имот с идентификатор 63427.2.1303, находящ се в ***** ,
с площ от 194кв.м.; 3/.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.1303.4.11, представляващ ***** , с площ от 42.300 кв.м. заедно с 4.6% от общите части на сградата; 4/. Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.1303.4.12 представляващ ***** , с площ от 63.350
кв.м. заедно с 6.9 % от общите части на сградата; 5/.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1348.1.6, находящ се в
***** .Ищецът счита, че с така извършените безвъзмездни сделки – дарение на
описаните недвижими имоти, кредитополучателят уврежда интересите му, тъй като
дарението води до намаление на ликвидните му активи и до възможностите му да
изпълнява задълженията си към ищцовата банка.Иска съдът да постанови решение, с
което да обяви за относително недействителен по отношение на ищцовата банка
договора за дарение на недвижимите имоти. Претендира
разноските по делото.
Ответникът Х.Л.В.,***, изразява становище, че предявеният
иск е неоснователен. Заявява, че не му е
връчвана покана на 20.04.2018 г., в какъвто смисъл са наведени твърдения в
исковата молба. Няма доказателства кога подобна покана е връчена на някое от
дружествата „ ПОЛИСАН“АД и „ПОЛИСАН ТРЕЙД“ООД. Договорът за дарение е сключен с
нотариален акт на 23.04.2018г., но по неясни причини е вписан на следващия ден
– 24.04.2018г. Твърди, че за обезпечаване на вземанията на ищцовата банка са
учредени надлежни обезпечения и с даренията на описаните в исковата молба
недвижими имоти не могат да бъдат увредени интересите на кредитора. Твърди още,
че в продължителен период от време ТД „ПОЛИСАН“АД „ работи с ищцовата банка“ и
винаги коректно е изпълнявало задълженията си, съобразно сключените договори.
Не му е известно банката да е пристъпвала към принудително изпълнение по
приложения към исковата молба договор за кредит.В исковата молба изрично е
посочено, че искането за заплащане по издадения акредитив е от 09.05.2018г.,
т.е. след датата на атакувания нотариален акт - 23.04.2018г.Ответникът твърди,
че е закупил двата апартамента по ***** , по настояване на бившата му съпруга
М.Х., майка на сина им Л.В./втория
ответник/, тъй като след развода Х. и детето останали да живеят в апартамент на
ответника. Искал да ги обезпечи с жилище. Поради тази причина закупил два самостоятелни
обекта в сграда по ***** , с кредит, изплатил го през м.март 2018г. и изпълнил
уговореното с бившата му съпруга да дари апартаментите на сина им.Решил заедно
с тези два имота да му дари и поземления
имот в ***** , и апартамента по ***** , тъй като към този момент нямал
намерение да ги ползва и те биха могли да им осигуряват допълнителен доход.
Твърди, че е дарил по-големия си син единствено с цел да осигури за него и за
майка му техен собствен дом.Моли съдът да отхвърли иска, при законните последици.
Ответникът
Л.Х.В.,***, чрез
своята майка и законен представител М.И.Х., изразява становище, че искът за прогласяване на недействителност на сделката е допустим и
частично основателен. В отговора на
исковата молба се твърди, че родителите на Л.В. – М.Х. и Х.В., са
разведени от 2006г. и че
даренията на недвижимите имоти са извършени за обезпечаване интересите на
детето. Налице са предпоставки по чл.135 от ЗЗД съдът да постанови решение, с което да
обяви за относително недействителни по отношение на „Уникредит Булбанк“АД само
тези действия на Х.В., с които е дарил на
Л.В. Поземлен имот пл.№ 260004 с площ 40.999 дка в землището на ***** , 8/194
ид. части от ПИ с идентификатор 63427.2.1303 и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.1348.1.6 в ***** . Твърди се, че целта
на извършените дарения не е била да се
накърняват интересите на ищцовата банка, а да се изпълни
нравствен дълг на баща към син. Вторият ответник и неговата майка по никакъв начин не са били
запознати с финансовото състояние на ТД „ПОЛИСАН“-АД, управлявано от първия
ответник. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска по
отношение на жилищните имоти по ***** . Претендира разноски по делото.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено следното
:
По делото не се спори и от представените с исковата молба договор и анекси
се установява, че по силата на Договор за поемане на кредитни
ангажименти по линия за револвиращ кредит № RC-648/18.02.2013г. и Анекси: № 1/31.05.2013г., №
2/11.07.2013г., № 3/12.06.2014г., № 4/01.07.2014г., № 5/11.06.2015г., №
6/03.07.2015г., № 7/15.06.2016г., № 8/17.11.2016г., № 9/06.03.2017г., №
11/09.08.2017г., и № 12/16.08.2017 г. към договора за поемане на кредитни
ангажименти и Общи условия, при които
„Уникредит Булбанк“ АД предоставя банков кредит на лица, осъществяващи
стопанска дейност, е предоставил банков кредит на „ПОЛИСАН“ АД, в качеството му
на кредитополучател.Първоначално солидарни длъжници по договора са „Полисан
Трейд“ООД, Л. В. В. и Д. С. Р.. С анекс
№8 от 17.11.2016г. Д. Р. е освободен от солидарната отговорност, като солидарни
съдлъжници за задълженията на кредитополучателя „ПОЛИСАН“-АД са встъпили Х.Л.В./първият ответник по
настоящото производство/ и А. А. .От
данните по договора е видно, че сумата предоставена по кредита е
4 000 000лв, от които 2000000лв. за
финансиране нуждите на кредитополучателя от оборотни средства, и до 2000000лв. - за издаване на банкови гаранции и акредитиви.С анексите е продължаван крайният
срок за издаване на банкови гаранции; променяни са и срокове за усвояване и
погасяване на задълженията, уговорено е формирането на дължимите лихви и пр. В
разпоредбите на р.IX. от Общите условия, при които Банката предоставя кредити на лица,
осъществяващи стопанска дейност, са предвидени основанията, при които кредитът
може да бъде обявен изцяло или частично
за предсрочно изискуем и да се пристъпи към принудително
изпълнение.Съгласно т.28.6. от ОУ основание за предсрочна изискуемост и
принудително изпълнение е непогасяване в
срок на изискуеми задължения на кредитополучателя и/или свързани с него лица
към банката и/или към свързани с нея лица. С исковата молба е представена
покана за доброволно изпълнение, отправена от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК-АД до
„ПОЛИСАН“-АД, представлявано от изпълнителните директори Л. В. В. и Х.Л.В. и „ПОЛИСАН ТРЕЙД“-ЕООД,
представлявано от управителя Л. В. В., в
която са посочени задълженията на „ПОЛИСАН“-АД по сключените с банката договори
за кредит, даден е срок до 27.04.2018г. за изпълнение на задълженията, чрез
погасяване на просрочените вземания,
насрочена е среща за преговори на 25.04.2018г., приложена е справка за
задълженията /в табличен вид/. Представена е и заповед №2422 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 26.06.2018г.
по ч.гр.д.№4368/18г. на Русенския районен съд е разпоредено длъжниците „ПОЛИСАН“
АД, „ПОЛИСАН ТРЕЙД“ЕООД, Л. В. В., Х.Л.В. и А. Г. А. да заплатят солидарно на кредитора „УниКредит
Булбанк“-АД сумата от 1369081лв. просрочена главница, ведно със законната лихва
от 22.06.2018г. до окончателното й изплащане, както и 27482,33лв. заплатена
държавна такса., което вземане произтича от неизпълнени задължения по Договор
за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит № RC-648/18.02.2013г., сключените към него анекси и платен от страна на Банката стенд-бай
акредитив с референция №961LCI1173075LE1.Въз основа на заповедта за изпълнение в полза на банката
е издаден изпълнителен лист №2266 от 26.06.2018г. Представено е и удостоверение
изх.№10177/20.09.2018г., издадено по изп.д.№ 20189060400634 по описа на ЧСИ В.
С. с район на действие ОС-Плевен. От удостоверението се установява, че въз
основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№4368/18г. на РС-Русе е образувано изпълнително дело №20189060400634
срещу първия ответник по настоящото производство - Х.Л.В., по което лицето
дължи сумата 1469180,34лв., от които главница 1369081лв. със законната лихва в
размер на 34227,02 за периода 22.06.2018г. – 20.09.2018г., както и присъдени
разноски – 27482,33лв., 38389,99лв. такси по Тарифата по ЗЧСИ, дължими в полза
на взискателите ТД на НАП-София, ТД на НАП-Русе и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК-АД.
С нотариален акт за дарение на недвижими имоти №27 от 23.04.2018г., т.II, рег.№4793 по описа на
нотариус Г.Г., рег.№221 с район на действие РС-Русе, вписан в СлВп-Русе с
вх.рег. №4738/24.04.2018г., акт №34,т.11, д.№2107/18г.първият ответник по
делото Х.Л.В.,***, е дарил на сина си
Л.Х.В., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител
М.Х.И., даващ съгласие родител и законен представител по смисъла на чл.129,ал.1
от СК,следните свои собствени недвижими имоти, находящи се в гр.Русе, с
административен адрес *****, а именно : 1.*****представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.1303.4.11, ет.4, с площ от 42.300 кв.м. заедно
с 4.6% от общите части на сградата; 2.*****, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.1303.4.12 площ от 63.350 кв.м.
заедно с 6.9 % от общите части на сградата; *****по ***** , с
площ от 67,33кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.1348.1.6, с 10,542%ид.ч от общите части на сградата, както и
широколистна гора, находяща се в землището на ***** , община Русе, в
м.“Боклоджа“ с площ 40999кв.м, представляваща имот №260004 по плана за
земеразделяне на ***** . В нотариалния акт изрично е вписано, че върху дарения
апартамент на четвъртия етаж /трети
жилищен/ в гр.Русе, по ***** има
запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване с титуляр Л. В. В., ЕГН**********. С нотариалния акт е
учредено и право на ползване на дарителя Х.Л.В. върху имот №260004 в землището
на ***** , пожизнено и безвъзмездно.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза вх.№9492/02.09.2019г.
на в.л.С.А. се установява, че за обезпечаване на вземанията на ищцовата банката
по договор № RC-648/18.02.2013г. за поемане на кредитни ангажименти по линия за
револвиращ кредит кредитополучателят е учредил ипотека върху недвижим имот
в гр.Русе, по бул.“Тутракан“№100 – търговска сграда-сграда използвана за
промишлени цели, представляващ УПИ XXVIII ; залог на стоки и материални ценности на склад и залог на
вземания.Недвижимият имот, върху който е учредена ипотека, е продаден на
публична продан по изп.д.№20188330400422 по описа на ЧСИ В. М. с район на
действие ОС-Русе за сумата 946523лв.На 09.01.2019г. в полза на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“-АД са били преведени 921972,36лв., с които са погасени съдебни
разноски. Вещото лице е констатирало, че в изпълнителното дело се съдържат
писмени документи за това, че горивото, предмет на обезпечение на договора за
кредит, не е намерено. С Постановление за налагане на предварителна
обезпечителна мярка № 32-177942 от 20.06.2018г. на Агенция „Митници“ е наложен
запор на стоки в оборот, собственост на „ПОЛИСАН“-АД на данъчен склад в
гр.Плевен и данъчен склад в гр.Русе и на други активи на дружеството.
Констатирано е, че към 07.06.2018г. дружеството имало незначителни количества
гориво-по дъната на резервоарите, които не могат да бъдат изтеглени и
продадени. От заключението на експертизата се установява, че към завеждане на
исковата молба – 27.09.2018г., вземането на ищцовата банка по договора за
кредит № RC-648/18.02.2013г., с кредитополучател „ПОЛИСАН“-АД, е 3369081лв. главница и 114606,46лв.
лихви.В допълнително заключение вх.№11900/1.11.2019г. вещото лице посочва, че
всички разходи, свързани с делата на ищеца и „ПОЛИСАН“-АД са били калкулирани в
една набирателна сметка.Има и такси, които не са точно по изп.д.№
20188330400422, но всички те са за производства по дела между „УниКредит
Булбанк“-АД- „ПОЛИСАН“-АД. От това заключение се установява, че на 20.02.2015г.
между ищеца и първия ответник е бил сключен Договор за банков ипотечен кредит с
пълна отговорност на физическото лице №601/4367/33204833 за сумата от 110000лв.
със срок на погасяване 3 години. Кредитът е погасен в срока – 20.02.2018г.
Разпитаните по делото свидетели –А.М. и Д.С., заявяват, че са работили в ***** и познават отдавна първия
ответник и неговата бивша съпруга М.Х. -майката на втория ответник. Преди
няколко години Х.В. помолил св. М. да направи проучвания по агенциите за
недвижими имоти, защото търсел апартамент за сина си и за бившата си жена,
които тогава живеели в негово жилище, въпреки че с М. били разведени.
Ответникът решил да купи два съседни апартамента в сграда по *****. От трети
лица свидетелят разбрал, че В. е теглил кредит за да заплати апартаментите.Свидетелката
Д.С. е била *****в продължение на 25 години. Твърди, че Х.В. й е възлагал ******* и във връзка с негови лични въпроси. Преди около 4г.
казал на свидетелката, че е теглил кредит и е купил две жилища. Възложил й да
наблюдава кредита, да следя вноските и когато се изплати кредитът, веднага да
го уведоми, защото имал намерението да
прехвърли тези жилища на сина си Л.. През миналата година /2018г./,
месец януари или февруари, кредитът бил погасен, за което С. го уведомила.Пред
нея Х.В. е казвал, че иска да купи
жилищата директно на името на сина си, но тъй като трябва да ги купи с
кредит, затова ги купувал на свое име. Свидетелката споделя, че не е възможно,
не допуска, В. да е занимавал Л. с разни финансови проблеми и финансови
намерения.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи :
Предвид изложените в исковата молба твърдения, наведените доводи и предявения петитум, съдът квалифицира иска правно по чл. 135 от ЗЗД, който е правен
способ за защита на кредитора срещу действия на длъжника, който го увреждат. От представените
доказателства е установено, че първият ответник е солидарен
длъжник Договор
за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит № RC-648/18.02.2013г. Установено е, че е акционер в
дружеството-кредитополучател, член на СД-вж.
и справки в ТР. Дружеството дължи на ищцовата банка - кредитор, изпълнение на задължение по
договора за кредит за посочените по-горе суми – 3369081лв. главница и
114606,46лв. лихви към момента на завеждане на иска-27.09.2018г.Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да
иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, какъвто
именно е настоящият случай. Ищецът е доказал качеството си на кредитор спрямо първия
ответник с представения договор и издадената в негова полза заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. С процесния договор за дарение, който е сключен след сключването на договора за банков кредит, е намалено имуществото на длъжника и е
затруднена възможността на кредитора за удовлетворяване. В производството по иска по чл.135 от ЗЗД съдът
изхожда от положението, че вземането на кредитора съществува, ако произтича от
твърдените факти. Както беше посочено по-горе, от представените с исковата
молба писмени доказателства се установява качествата на ищеца на кредитор на
първия ответник. Съдът може да приеме обратното,само ако вземането е отречено със сила на
присъдено нещо, за което в случая липсват данни. Следва да се съобрази, че увреждащо
кредитора е всяко правно или фактическо действие на длъжника, с което се
осуетява или затруднява осъществяването на правото на кредитора да се
удовлетвори от длъжниковото имущество. Без значение е дали длъжникът притежава
друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, тъй като оспорената
сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може да се
преодолее, като длъжникът изплати задължението си към кредитора или искът на
кредитора за вземането бъде отхвърлен.В конкретния случай
извършеното разпореждане е безвъзмездно и знанието се предполага, тъй като третото лице, надарено с процесния апартамент, е син на длъжника – чл.135,ал.2 от ЗЗД. Когато
увреждащото действие е безвъзмездно, каквото е разпоредителното действие с
договор за дарение, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е
договарял е знаело за увреждането - в този случай е предпочетен интересът на
кредитора, тъй като третото лице е получило имуществено благо от длъжника без
насрещна престация – вж. Р № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 754/2009 г., IV г. о. Дарението е
извършено след възникване на задълженията по договора за кредит, и в този
случай законът визира като предпоставка за уважаване
на отменителния иск само настъпилото увреждане. Още повече че
твърденията на ответната страна,
че единственото намерение на първия ответник е било да обезпечи с жилище втория
ответник се опровергава и от обстоятелството, че с атакувания договор
безвъзмездно му прехвърля собствеността на три жилища и на широколистна гора. В конкретния случай презумпцията
за знание за увреждането не е оборена по категоричен, убедителен и несъмнен
начин, тъй като и двамата свидетели излагат свои разсъждения в тази насока, а и в продължение на години са били в служебна
зависимост от първия ответник и е житейски обосновано да проявяват лоялност. За оборване на законова презумпция не е достатъчно да се установи
вероятно съществуване на обратния на презюмирания факт или съмнение в
съществуването на презюмирания факт. Следва да се отбележи,
че към
момента на извършване на разпоридтелното действие по процесната сделка първият ответник е знаел, че има задължения по сключен с
ищцовата банка договор за кредит от 2013г.,
и обстоятелството, дали му е
връчена поканата от 20.04.2018г. е ирелевантно. Правноирелевантно
за уважаване на иска е и обстоятелството, че върху два от
процесните имоти е учредено право на ползване – първият ответник, като
дарител, е запазил право на ползване
върху поземления имот в ***** , а в полза на Л. В. В. е учредено пожизнено ползване на
апартамента по ***** . Учредяването на вещно право на ползване на недвижим имот
е самостоятелна сделка и е с различен предмет от сделката за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот и двете сделки не са функционално обусловени/обвързани/.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК ответниците дължат на ищеца
разноските по делото. Същите възлизат на 1845,28лв., като ищецът претендира
1825,28лв.-вж.списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на„УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“-АД,ЕИК831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, договора
за дарение на недвижими имоти сключен между Х.Л.В.,***, и Л.Х.В., действащ лично и със съгласието на
своята майка и законен представител М.Х. ***, с нотариален акт №27 от
23.04.2018г., т.II, рег.№4793 по описа на нотариус Г.Г., рег.№221 с район на действие
РС-Русе, вписан в СлВп-Русе с вх.рег. №4738/24.04.2018г., акт №34,т.11,
д.№2107/18г., с който Х.Л.В. е дарил на сина си
Л.Х.В., следните свои собствени недвижими имоти, а именно : 1.*****представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.1303.4.11, ет.4, с площ от 42.300 кв.м. заедно
с 4.6% от общите части на сградата, находящ се в
гр.Русе, по *****; 2.*****, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.1303.4.12 площ от 63.350 кв.м.
заедно с 6.9 % от общите части на сградата, находящ се в
гр.Русе, по *****; *****, по ***** , с площ от 67,33кв.м, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1348.1.6, с 10,542%ид.ч от
общите части на сградата, както и широколистна гора, находяща се в землището на
***** , община Русе, в м.“Боклоджа“ с площ 40999кв.м, представляваща имот
№260004 по плана за земеразделяне на ***** .
ОСЪЖДА Х.Л.В.,***,
и Л.Х.В., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител М.Х.И., да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“-АД,ЕИК831919536, със
седалище и адрес на управление гр.София, 1825,28лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Великотърновския
апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: