РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. С., 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора И. К. И.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242200600347 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С Присъда № 2 / 27.03.2024г. по НОХД № 15 / 2024г. на Районен съд - К., подс.
Р. П. Г. е осъдена за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за
което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, при
първоначален общ режим. Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати
солидарно на гражданските ищци М. А. Г. и М. М. Г. сумата 4 678,79 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъплението.
Осъдена е да заплати и направените по делото разноски, както и държавна такса върху
уважения граждански иск.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. Г. чрез
упълномощения от нея защитник, с искане да бъде намален размерът на наложеното й
от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода. Твърди се, че
наложеното наказание е явно несправедливо и твърде завишено спрямо извършеното
деяние и последващото поведение на подсъдимата. Първоинстанционният съд не
отчел, че по делото били налице многобройни смекчаващи обстоятелства,
позволяващи определяне на наказание под най-ниския предел. Подс. Г. била
принудена да извърши престъплението поради липса на средства, с които да издържа
шестте си малолетни деца и наличието на задължения, които трябвало да връща на
кредиторите си. Отнетите пари били използвани за хуманни цели - за погасяване на
парични задължения и за децата. Освен това, подсъдимата доброволно признала
1
вината си и върнала голяма част от откраднатото – 3 250 лева.
Срещу въззивната жалба не са подадени писмени възражения.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът на подс. Г. счита, че
първоинстанцвионния съд е определил несправедливо наказание, тъй като тя върнала
голяма част от сумата на пострадалите; признала вината си; била майка на няколко
малолетни деца, които зависели изцяло от нейните грижи. Моли въззивния съд да
измени присъдата, като намали размера на наказанието.
Представителя на Окръжна прокуратура - С. намира жалбата за неоснователна.
Счита, че първоинстанционния съд е наложил на подсъдимата наказание, съобразено с
принципите за индивидуализацията му, отчитайки правилно всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Предлага въззивният съд да потвърди изцяло
присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна.
Гражданските ищци М. А. Г. и М. М. Г., редовно призовани, не се явяват и не се
представляват.
Подс. Г. изразява съгласие със становището на защитника си. Заявява, че иска
намаляване на наказанието по изложените в жалбата причини.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства пред въззивния
съд.
Съдът, след като се запозна с доводите във въззивната жалба, като взе предвид
становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
като съобрази материалите по делото и като извърши цялостна проверка на присъдата
по реда на чл. 313 и сл. от НК намира СЛЕДНОТО:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена в срок от лице с правен
интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството пред РС - К. е образувано по внесен от РП - С. обвинителен акт
против подс. Р. П. Г. с обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал.
1 от НК.
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на
диференцираната процедура на гл. XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие.
Подс. Г. се е признала за виновна и е признала всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Не е оспорена фактическата обстановка
по обвинителния акт и правната квалификация. С оглед правилата на гл. XXVII от
НПК и направените от подсъдимата самопризнания, и след констатация, че
самопризнанията й се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, първоинстанционният съд е обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанията на подсъдимата без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е разгледал делото по
същество.
От приобщените по делото доказателства се установява следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подс. Р. П. Г. е на 44 години, българска гражданка, без образование; безработна;
неомъжена; има пет малолетни деца (според Декларацията за СМПИС). Осъждана за
престъпления против собствеността. Последното и осъждане към момента на
извършване на процесното деяние е с влязла в сила на 12.10.2021 г. присъда №
2/24.09.2021 г. по НОХД № 91/2021 г. на Районен съд К. за извършено на 01.09.2020 г.
престъпление по чл.194 ал.1 НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено
2
за изпитателен срок от три години.
Впоследствие има още две влезли в сила присъди:
-по НОХД № 221/2020г. на РС – К., в сила от 05.10. 2022г., за извършено на
неустановена дата в периода 25-28.01.2020г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7,
вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година и осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
е отложено за изпитателен срок от четири години;
-по НОХД № 113/2022г. на РС – Е., в сила от 20.10.2022г., за извършено на
12.11.2021г. престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК (същата дата на която е извършено и
процесното престъпление), за което й е наложено наказание пробация с двете
задължителни пробационнни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, всяка от които за
срок от шест месеца.
Свид. М. А. Г. бил едноличен собственик на капитала и управител на „Г. К.“
ЕООД, гр. К.. Посредством това дружество свид. М. Г. и неговата съпруга свид. М. М.
Г. се занимавали с изкупуване на гъби. От тази дейност те имали спестени пари, които
били тяхна лична собственост като на физически лица, а не собственост на посоченото
дружество.
На 12.11.2021 г. свид. М. Г. и свид. М. Г. пътували в страната с товарен
автомобил „С.Б.“ с peг. № ......... , регистриран на името на свид. М. Г., за да изкупуват
гъби.
Същия ден - 12.11.2021 г., сутринта, подс. Р. Г. и нейни близки отишли да берат
гъби, които да продадат. Заедно с нея били свид. М.Й.Д. по прякор „К.“, с когото тя
живеела на съпружески начала, свид. С.П.Г., която била сестра на подсъдимата, свид.
Д.Й.Ж., който бил брат на свид. М.Д. и живеел на съпружески начала със свид. С.Г.,
свид. Р.Т.Д., която била майка на свид. М.Д. и свид. Д.Ж.. Освен посочените лица, за
гъби със същата компания отишли и свид. М.П.Д., на когото казвали „сина на М.“,
свид. М.И.М. и свид. П.Х.Г.. Всички тръгнали с микробус „М.С.“ с peг. № .....,
собственост на свид. З.З.К., който се съгласил да закара с превозното средство
посочените лица да берат гъби.
Свид. З.К. откарал берачите, които пътували с него, в района на гр. Т., където
растели гъби. Всеки тръгнал да търси гъби, като само някои намерили и набрали
такива. Подс. Р. Г. успяла да набере гъби, които сложила в кофата, която носела. След
известно време свид. З.К. предложил на останалите да тръгват, за да продадат
набраните от тях гъби. Неговите спътници се съгласили. Около 18:00 ч. на 12.11.2021 г.
свид. З.К. позвънил на свид. М. Г., за когото знаел, че изкупува гъби. След като се
свързал със свид. М. Г., свид. З.К. поискал да се срещнат, за да могат той (З.К.) и
спътниците му да продадат гъби на свид. М. Г.. Свид. М. Г. се съгласил и се уговорил
със свид. З.К. да се срещнат на централната улица в с. П., общ. К., пред хранителния
магазин. След това свид. М. Г. и свид. М. Г. тръгнали към мястото на срещата, като
това сторили и свид. З.К. и неговите спътници, вкл. подс. Р. Г..
Първи на мястото на срещата на централната улица в с. П., общ. К., пред
хранителния магазин, пристигнали свид. З.К., подс. Р. Г. и другите пътуващи с тях.
Около 18:45 ч. на 12.11.2021 г. свид. М. Г. и свид. М. Г. също отишли на уговореното
място. В автомобила „С.Б.“ с peг. № ...... свид. М. Г. и свид. М. Г. съхранявали свои
вещи, които били тяхна лична собственост. В дамска чанта от плат те били сложили:
парична сума в размер на 7800,00 лева, състояща се от банкноти от 100,00 и 50,00
лева; парична сума в размер на 50,00 евро, формирана от една банкнота от 50,00 евро,
чиято равностойност в българска валута била 97,79 лева; както и 5 бр. ключове, от
които 2 бр. за голям и малък катинар, 2 бр. за секретна брава и 1 бр. за обикновена
3
брава. Всички описани вещи били собственост на свид. М. Г. и свид. М. Г.. Посочената
чанта с парите и ключовете свид. М. Г. била поставила в джоба на предната дясна
врата на товарния автомобил „С.Б.“ с peг. № ......, като у себе си свид. М. Г. имала
други (оБ.отни) пари, с които извършвала плащания за изкупените гъби. В процесната
чанта имало и лични документи, които били вещи без стойност.
След като отишли на мястото на срещата, свид. М. Г. паркирал товарния
автомобил „С.Б.“ с peг. № ......, слязъл от него и отворил багажника, където прибирал
изкупените гъби и където бил кантарът, с който теглил гъбите. Свид. М. Г. останала в
автомобила на предна дясна седалка, като отворила предната дясна врата на
превозното средство. След това всички от пътуващите със свид, З.К., които били
набрали гъби, се наредили на опашка пред багажника на товарния автомобил „С.Б.“ с
peг. № ......, за да бъдат изтеглени техните гъби. След като свид. М. Г. изтеглял гъбите,
казвал на свид. М. Г. какво количество са, след което лицето, което ги предавало,
отивало при нея, за да си получи плащането (парите).
Първа предала гъбите си подс. Р. Г., която ги носила в една кофа. Свид. М. Г.
изтеглил гъбите, които били 2,200 гр. и съобщил на свид. М. Г.. Подс. Р. Г. дала гъбите
си на свид. М. Г., като в нея останала само кофата й. След това тя отишла до предната
дясна седалка на товарния автомобил „С.Б.“ с peг. № ......, където на отворена врата
била седнала свид. М. Г.. Последната започнала да отделя сумата от 66,00 лева, която
следвало да плати на подсъдимата за гъбите. Докато свид. М. Г. броила парите, подс. Р.
Г. забелязала, че в джоба на предната дясна врата на товарния автомобил „С.Б.“ с peг.
№ ...... има чанта. Това била дамската чанта от плат, съдържаща паричната сума в
размер на 7800,00 лева, паричната сума в размер на 50,00 евро, чиято равностойност в
българска валута била 97,79 лева, както и 5 бр. ключове, които вещи били лична
собственост на свид. М. Г. и свид. М. Г. и се намирали в тяхно владение. Освен това в
чантата имало и лични документи, които били вещи без стойност. Подсъдимата
решила да открадне чантата и всичко в нея. Без някой да я забележи, взела дамската
чанта с намиращите се в нея вещи и я сложила в кофата си. След това подс. Р. Г. взела
парите за гъбите от свид. М. Г. и се качила в микробуса „М.С.“ с peг. № ....., където
зачакала всички останали да предадат гъбите си.
Всички спътници на свид. З.К., които били набрали гъби, ги предали на свид. М.
Г. и получили плащане от свид. М. Г.. След това всички се качили в микробуса „М.С.“
с peг. № ..... и свид. З.К. потеглил. Свид. З.К. тръгнал и закарал всички по домовете им.
Свид. З.К. оставил пред дома им в с. Г., общ. К., кв. „И.“ № 523 подс. Р. Г. и свид.
М.Д.. На слизане подсъдимата дала на свид. З.К. 50,00 лева, за да му плати за превоза.
Свид. З.К. се учудил и първоначално не искал да вземе парите, тъй като му се сторили
много, но обвиняемата настояла, поради което той се съгласил и ги взел.
След като се прибрала в дома си в с. Г., общ. К., подс. Р. Г. отворила чантата,
извадила парите и ги оставила в къщата. Взела чантата, ключовете и личните
документи, отишла на моста, намиращ се в с. Г., общ. К., на главния път за гр. К., и ги
хвърлила в реката.
Прибирайки се в дома си в гр. К., същия ден - 12.11.2021 г., свид. М. Г. и свид.
М. Г. установили, че дамската чанта с парите, ключовете и документите в нея липсват,
т.е. са откраднати. Тогава на следващия ден 13.11.2021 г. свид. М. Г. позвънил на свид.
З.К., тъй като семейство Г.и се усъмнили, че подс. Р. Г. е извършила кражбата. Свид.
З.К. уговорил среща между свид. М. Г., свид. М. Г., свид. М.Д. и подс. Р. Г. в с. Г., общ.
К., пред дома на подс. Р. Г.. На състоялата се среща на 13.11.2021 г. между свид. М. Г.,
свид. М. Г., подс. Р. Г. и свид. М.Д., освен свид. З.К. присъствал и синът на М. и М. Г.и
- свид. А. М.в Г.. По време на срещата свид. М. Г. се разплакала и обвинила подс. Р. Г.,
че е извършила кражбата. Подс. Р. Г. обаче отрекла, след което всички се разотишли.
4
На следващия ден - 14.11.2021 г., свид. А. Г. се свързал по телефона със свид.
М.Д. - „К.“, и поискал подс. Р. Г. да върне парите. Свид. М.Д. казал, че няма да върнат
никакви пари. След още няколко дни, след като по случая било образувано настоящото
дело, подс. Р. Г. започнала да звъни на свид. А. Г., за да иска делото да се прекрати, а
те да се споразумеят тя да върне парите.
След като откраднала парите, подс. Р. Г. изплатила с тях различни свои вещи,
оставени в заложна къща, и платила различни кредити, които имала. Няколко дни след
кражбата, в присъствието на други лица, измежду които свид. М.П.Д., подс. Р. Г.
признала за извършеното от нея и показала част от откраднатите пари.
След разкрИ.е на кражбата и нейния извършител, в хода на разследването с
протокол за доброволно предаване от 18.11.2021 г. подс. Р. Г. предала на свид. Г.Х.С.
— полицейски служител при РУ МВР К., 45 бр. банкноти с номинал 50,00 лева и 6 бр.
банкноти с номинал 100,00 лева, за да възстанови част от откраднатите пари от свид.
М. Г. и свид. М. Г..
С протокол за доброволно предаване от 29.11.2021 г. свид. Г.С. предал на
водещия разследването полицай 45 бр. банкноти с номинал 50,00 лева и 6 бр.
банкноти с номинал 100,00 лева, предадени му от подсъдимата.
С протокол за доброволно предаване от 01.12.2021 г. подс. Р. Г. предала на
водещия разследването полицай 4 бр. банкноти с номинал 100,00 лева, за да
възстанови част от откраднатите пари от свид. М. Г. и свид. М. Г..
На предадените от подс. Р. Г. парични средства бил извършен оглед на
веществени доказателства, обективиран в протокол за оглед на веществени
доказателства от 04.10.2022 г. При огледа било констатирано, че предадените парични
средства са на обща стойност 3250,00 лева, от които 45 бр. банкноти с номинал 50,00
лева и 10 бр. банкноти с номинал 100,00 лева.
С разписка от 15.05.2023 г. сумата от 3250,00 лева била върната на свид. М. Г..
Входа на разследването била назначена съдебно-оценителна експертиза, според
заключението на която стойността на дамска чанта от плат е 11,00 лева, а стойността
на 5 бр. ключове, от които 2 бр. за голям и малък катинар, 2 бр. за секретна брава и 1
бр. за обикновена брава, е 20,00 лева, т.е. по 4,00 лева на ключ.
Общата стойност на всички откраднати вещи - парична сума в размер на
7800,00 лева, парична сума в размер на 50,00 евро с равностойност 97,79 лева, дамска
чанта от плат на стойност 11,00 лева и 5 бр. ключове на стойност 20,00 лева, е 7928,79
лева.
Тази фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства. Същата е възприета по идентичен начин от
първата съдебна инстанция и не се оспорва от страните. Фактите се установяват
категорично от гласните и писмени доказателствени материали, които съдът цени като
относими и взаимнодопълващи се. Направеното от подсъдимата самопризнание в хода
на първоинстанционното производство кореспондира изцяло с останалите
доказателствени източници, поради което правилно и законосъобразно съдът е
разгледал делото по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК
с оглед изразеното желание на подсъдимата за това. Съдът цени и заключението на
изготвената експертиза, която допринася за изясняване конкретни обстоятелства по
делото. Гласните и писмените доказателства и заключението на съдебно - оценителна
експертиза в своята съвкупност обосновават напълно и по несъмнен начин
фактическите констатации, приети за установени от районния съд. Следователно
присъдата на районния съд не е необоснована.
5
Въззивната инстанция намира, че присъдата на СлРС не само, че не е
необоснована, но не е и материално незаконосъобразна. Въз основа на напълно
изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил законосъобразен правен
извод, че подс. Г. от обективна и от субективна страна е осъществила състава на
престъплението кражба, квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК,
след като на 12.11.2021 г. в с. П., общ. К., в условията на повторност в немаловажен
случай, отнела чужди движими вещи - парична сума в размер на 7800,00 лева, парична
сума в размер на 50,00 евро с равностойност 97,79 лева, дамска чанта от плат на
стойност 11,00 лева и 5 бр. ключове на стойност 20,00 лева, всички вещи на обща
стойност 7928,79 лева, от владението на собствениците М. А. Г. и М. М. Г., без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е установено, че подс. Г. е прекъснала фактическата власт,
упражнявана от М. А. Г. и М. М. Г. върху вещите, предмет на престъплението, като е
установила своя фактическа власт. Не е имала тяхно съгласие за отнемане на вещите и
е демонстрирала намерението си да ги присвои.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната кражба е
извършена при условията на повторност в немаловажен случай. Подс. Г. е действала в
условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, което се обуславя от
осъждането й по НОХД № 91/2021г. на РС – К. с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление.
Критериите за немаловажност са очертани в нормата на чл. 93, т. 9 от НК и
настоящият въззивен състав се съобрази с тях, отчитайки всички обстоятелства,
относно извършеното престъпление. В случая, процесното деяние не представлява
маловажен случай, по смисъл на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид,
имайки предвид начина, времето, мястото на извършване на престъплението и
стойността на вещите предмет на посегателството – 7 928,79 лева (от които пари в
размер на 7 897,79 лева, при минимална работна заплата за страната от 650 лв.).
Подсъдимата е с трайно изградени престъпни навици (предвид данните за съдебното й
минало). Освен това, на инкриминираната дата тя е извършила и друга кражба в
землището на с. Р. , обл. Я., за която е осъдена по НОХД № 113/2022г. на РС – Е..
Изброените обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка,
показват, че освен наличие на признака повторност, кражбата не представлява
маловажен случай и квалифициращия признак по чл. 195, т. 7 от НК безспорно е
налице.
Към момента на извършване на деянието подсъдимата е била пълнолетна,
разбирала е свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си. Както правилно е приел първостепенният съд, от субективна страна
подс. Г. е извършила престъплението умишлено - при форма на вина пряк умисъл.
Съзнавала е обществено опасния му характер, предвиждала е и е искала настъпването
на обществено опасните му последици, с цел лично облагодетелстване. Налице е
съзнание у подсъдимата, че установява фактическа власт върху чужди движими вещи,
с част от които впоследствие се разпорежда.
Окръжният съд провери обжалваната присъда и относно съблюдаването на
процесуалните правила, при което констатира липсата на нарушения, съставляващи
основание за отмяна на съдебния акт. Не са налице нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правата на страните в
наказателното производство.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването в жалбата, поддържано и
в съдебно заседание, относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода
6
на подс. Г.. За извършеното от нея престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1
от НК, в закона е предвидено наказание от една до десет години лишаване от свобода.
Наложеното на подс. Г. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца като вид и размер не е явно несправедливо и в този смисъл е неоснователно
искането за намаляване на неговия размер.
Не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства,
които да обуславят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и районният съд правилно
е приел, че наказанието на подс. Г. следва да бъде определено при условията на чл. 54
от НК. Като смекчаващи вината й обстоятелства следва да се отчетат семейното й
положение (има пет малолетни деца) и възстановяването на част от откраднатата сума
пари, а като отегчаващи вината обстоятелства следва да се посочат лошите
характеристични данни и сравнително високата стойност на отнетото. Висока е
обществената опасност на самата подсъдима предвид трайно установените й
престъпни навици сочещи, че за нея кражбите не са изолирана проява, а начин на
живот и източник на средства за препитание. Обществената опасност на деянието не е
по - висока от характерната за този вид престъпления.
Въззивният съд намира искането за намаляване размера на наложеното
наказание за неоснователно, тъй като при определянето му - малко над минималния
предвиден в закона размер, районният съд и без това е проявил снизхождение.
Предвид изложените обстоятелства няма никакво основание за проява на по-голяма
снизходителност, която би била несъвместима с постигането на целите на
наказателната репресия. Така определеното наказание е редуцирано с 1/3 предвид
императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и подс. Г. следва да изтърпи
наказание от една година лишаване от свобода при първоначален общ режим, съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Така отмереното след приложението на
чл. 58а, ал. 1 от НК наказание въззивният съд прецени за справедливо и адекватно на
обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето
и за превъзпитанието на подс. Г. и ще въздейства възпитателно и предупредително -
възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е уважил предявения от
М. А. Г. и М. М. Г. и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство
против подс. Г. граждански иск в размер на сумата 4 678,79лв., представляваща
обезщетение за отнетите вещи, извън възстановените от нея 3 250 лв. И според
настоящата инстанция са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 45
ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпените от инкриминираното
престъпление имуществени вреди - деяние, противоправност, вина, вреда и причинно -
следствена връзка. Посочената сума обаче няма как да бъде заплатена солидарно,
както е присъдил районният съд, тъй като в случая подсъдимата е само една, респ.
липсват други длъжници, с които тя да отговаря солидарно, поради което присъдата в
тази й част следва да бъде изменена като солидарното осъждане на подс. Г. бъде
отменено.
Съобразно закона е определена държавната такса в размер на 187,15 лева върху
гражданския иск, която подс. Г. е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт.
Правилно и законосъобразно предвид изхода на делото с оглед разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 НПК съдът е присъдил в тежест подс. Г. и направените по делото
разноски в досъдебната фаза в размер на 102,60 лв., които да заплати в полза на ОД на
МВР - С..
Ръководен от горните мотиви, Окръжен съд - С.
7
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 2 / 27.03.2024г. по НОХД № 15 / 2024г. на Районен съд –
К. в гражданско-осъдителната й част, като ОТМЕНЯ СОЛИДАРНОТО осъждане на
подс. Г. и вместо това постанови: ОСЪЖДА подс. Р. П. Г., ЕГН:********** ДА
ЗАПЛАТИ на М. А. Г., ЕГН:********** и М. М. Г., ЕГН:**********, и двамата с
постоянен адрес: гр. К., ул. „Б.“ № ... сумата 4 678,79 лв. (четири хиляди шестстотин
седемдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение
за причинени от престъплението имуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 2 / 27.03.2024г. по НОХД № 15 / 2024г. на Районен
съд – К. в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8