Р Е Ш Е
Н И Е
№ 121
гр. Разград, 16.10.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Мутафова, като разгледа адм. дело № 121
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от В. Л. К. от
гр. С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1075-000225/01.04.2019 г., издадена от Началник група при ОДМВР – Разград,
сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП му е
наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят
твърди, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при допуснати
процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, поради което моли да бъде
отменена.
Ответникът по жалбата
не ангажира становище по делото.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя е
съставен Акт
за установяване на административно нарушение № 472/01.04.2019 г., бл. № 0363485, с
който е констатирано, че на 31.03.2019 г. около 00,34 часа в гр. Разград, бул.
„България“, срещу пицария „Моцарела“ в посока ул. „Кирил и Методий“ управлява л.а.
„БМВ Х5“ с рег. № ********, собственост на И.
А. Т., след
употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежния
ред с техническо средство Drug Test 5000 STK 7, с
фабр. № ARJF-0070, като скалата на уреда показва
употреба на канабис 25 и метамфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване
№ 0023378. Според водача същият е употребил трева. Не носи КТ към СУМПС. Като
нарушени са посочени разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения.
Предвид съставения АУАН е
издадена оспорената Заповед за прилагане
на ПАМ № 19-1075-000225/01.04.2019 г., издадена от Началник група при ОДМВР –
Разград, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП временно
отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Видно от приложения Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, същата
е извършена от Й. С. Й.,
мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ – Разград, на 31.03.2019 г. от 00,25
часа до 00,34 часа, като е издаден талон за медицинско изследване. Талонът за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози е попълнен от д-р С.
Г., медицински специалист в МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ – Разград, на 31.03.2019 г. в 1,20 ч. и в него е вписано, че медицинско
изследване не е било извършено поради отказа на жалбоподателя да даде кръвна
проба.
По делото е приложен Талон за
изследване бл. № 0023378, издаден от Й. С.
Й., мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“, в който е отразен положителния резултат от теста за употреба на
наркотични вещества - канабис 25 и метамфетамин. В същия талон е вписано
изявлението на провереното лице, че приема показанията на теста.
Предвид твърдението, че подписът
на провереното лице не е на жалбоподателя, по делото е открито производство по
оспорване истинността на талона за изследване. Назначената съдебно-почеркова
експертиза с вещо лице инж. Д. Д.
дава заключение, че подписът срещу думите „Подпис на провереното
лице“ в Талона за изследване бл. № 0023378 е положен от В.
Л. К. Съдът намира заключението на
експертизата за компетентно, обективно и обосновано, поради което го възприема
изцяло. Вещото лице е експерт-криминалист, специалист в областта на почерковите
и техническите изследвания на документи, и е включено в списъка на вещите лица
при Окръжен съд – Търговище. Подписът – обект на експертизата е бил подложен на
подробно и детайлно изследване, съпоставен е с подписите на жалбоподателя,
положени в други документи, при което в различните сравнителни образци е
открито съвпадение по множество общи и частни графически признаци. Вещото лице
е категорично в заключението си, че подписът е изпълнен от жалбоподателя,
независимо от вариантността на полагане на подписите в сравнителните образци и
в изследвания обект. Наличието на вариантност се тълкува превратно от
процесуалните представители на жалбоподателя като вероятност подписът да не е
изпълнен от техния доверител. В подкрепа на извода на експерта са и обективните
факти, а именно, че по времето, когато е подписан талона за изследване,
жалбоподателят е подписал и АУАН бл. № 0363485, и протокола за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. А подписите под
останалите два документа е безспорно, че са изпълнени от него.
Със Заповед № 8121д-1186 от
13.09.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, са определени
техническите средства и тестове за проверка на употреба на наркотични вещества
от водачите на МПС, в това число уред Dräger DrugTest 5000 с тестова
касета Dräger DrugTest 5000 Test Kits.
По делото е представен Присъствен
протокол на служителите от Пътна полиция и РУМВР при провеждане на занятия по професионално
обучение, от който се установява, че на 11.04.2019 г. мл.АК Й.
Й. е бил запознат с Методически указания рег.
№ 3286р-17590/2016 г.
за реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози
от водачите на МПС с орален тест Dräger DrugCheck 3000
и Dräger DrugTest 5000.
Въз основа на
изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен
съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни
мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на
службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По силата на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г.
на министъра на вътрешните работи Областната дирекция на МВР – Разград е служба за
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. Със Заповед
№ 330з-2544/18.09.2018 г., т. 1.1.4, директорът на ОД на МВР – Разград е оправомощил началника
на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград да
прилага принудителни административни мерки по ЗДвП за цялата територия,
обслужвана от ОДМВР - Разград. Заповедта е подписана от Н. П. С., който изпълнява длъжността началник на
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Разград, видно от Удостоверение
рег. № 330000-25457 от 04.10.2019 г. от ОДМВР – Разград. Следователно заповедта за прилагане на ПАМ е
волеизявление на оправомощено по надлежния ред с нарочна писмена заповед
длъжностно лице и въз основа на законово учредена делегация.
В писмените бележки по делото се въвежда довод за
нищожност на оспорената заповед за прилагане на ПАМ поради това, че нейният
издател черпи правата си от Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, която е
подписана от заместник – министъра на вътрешните работи, а липсвали
доказателства за отсъствието на титулярния орган. По този начин
жалбоподателят цели да предизвика проверка за законосъобразност на друг
административен акт, различен от оспорвания, което е недопустимо. Съдебната
практика е еднопосочна в разбирането, че в административния процес съдът няма
правомощия да упражнява косвен съдебен контрол върху административни актове,
които не са оспорени по надлежния ред пред него / вж. Решение № 2142 от
14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6689/2018 г., VIII о., Решение № 2407 от
19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12479/2018 г., IV о., Решение № 3275 от
6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6609/2018 г., VIII о., Определение № 5352 от
10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15491/2018 г., 5-членен с-в/. Неотносимо е позоваването
на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., което
е приложимо при осъществяване на пряк контрол за законосъобразност върху
административни актове, издадени в резултат на делегиране на правомощия.
Неоснователно е възражението, че непредставянето
на доказателства за компетентност на съставителя на АУАН обуславя липса на
компетентност на издателя на заповедта за прилагане на ПАМ. По делото не се
спори, че актосъставителят е длъжностно лице от състава на МВР, което може да
съставя АУАН. Отделно от това, както е посочено в Решение № 2137 от 26.02.2015
г. на ВАС по адм. д. № 8274/2014 г., VII о., евентуалното наличие на пороци при
съставяне на АУАН не обосновава извод за допуснато съществено нарушение в
производство по налагане на ПАМ, тъй като това са отделни производства. ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия, които се налагат по повод
извършено административно нарушение.
Оспорената заповед за
прилагане на ПАМ е в установената форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Същата съдържа наименование на акта,
наименование на органа, който го издава, адресат на акта, фактически и правни
основания за издаване на акта, разпоредителна част, пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.
При издаване на
заповедта не са били нарушени административнопроизводствените правила.
Административният орган е
приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП принудителна
административна мерка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
се прилага на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Управлението на МПС след употреба
на наркотични вещества е основанието за прилагане на горната ПАМ, като
административният орган действа в условията на обвързана компетентност.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена въз основа на АУАН № 472/01.04.2019 г.,
бл. № 0363485, с който е установено нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Актът
е редовно
съставен и съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване
на противното. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, оборващи
констатациите по АУАН нито относно управлението на посоченото МПС, нито
относно отчитането на употребата на наркотични вещества от водача. При това
формалната
доказателствена сила на АУАН не е опровергана и съдът приема за доказани
отразените в него факти. В подкрепа на тези изводи са Решение № 8653 от
10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11849/2018 г., VII о; Решение № 2228 от
15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2018 г., VIII о.; Решение № 6189 от
23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13014/2018 г., VII о.; Решение № 7926 от
21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2914/2017 г., VII о.
Употребата на наркотични вещества
- канабис и метаамфетамин от жалбоподателя е установена с тест – Dräger
DrugTest 5000, като показанията на уреда са били приети от него с признанието,
че е употребил „трева“. Отказал е извършването на кръвно изследване, при което валиден
е резултатът от теста.
Съдът не споделя оплакванията за
допуснати нарушения на чл. 5, чл. 6 и чл. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата при
наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест
или лицата се изпращат за медицинско изследване. Разпоредбата не е императивна
и не урежда изчерпателно основанията за такава проверка. Наред с това,
контролният орган няма задължение да описва в АУАН конкретния повод за
проверката, нито административният орган е длъжен да го посочва в заповедта за
прилагане на ПАМ.
АУАН и протоколът за установяване
употребата на наркотични вещества съдържат реквизитите по чл. 6, ал. 2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Сгрешена е датата в началото на протокола за
извършване на проверката за употреба на наркотични или упойващи вещества –
30.03.2019 г. Очевидно се касае до неправилно изписване, тъй като точната дата
на проверката е посочена още два пъти в същия документ – 31.03.2019 г. и тя е
безспорна по делото. Поправката в собственото име на лекаря, попълнил талона за
медицинско изследване, не се отразява на правото на защита на жалбоподателя.
Съдът констатира, че в Талон за
изследване бл. № 0023378 няма подпис на полицейския служител, но нарушението не
е съществено, тъй като също не накърнява правата на провереното лице. Съгласно ПР
на § 25 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. (ДВ,
бр. 81 от 2018 г.) бланките на талон за изследване по приложение № 1 към чл. 4,
ал. 3, отпечатани преди влизане в сила на тази наредба, се използват до
изчерпване на отпечатаните количества. Бланката на процесния талон за
изследване е предходен образец и при приемане на показанията на теста
останалата част от талона не се попълва, съответно не е било необходимо да се
вписва отказ от медицинско изследване и да се удостоверява с подписа на
свидетел. Изискването на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 2017 г. касае случаите
на отказ да се извърши установяване на концентрация на алкохол в кръвта чрез
доказателствен анализатор, какъвто настоящият случай не е.
Не е налице употреба
на неодобрено средство за измерване. По делото са представени указания за
използване на системата Dräger DrugTest 5000, която се състои от два
основни компонента: Dräger DrugTest 5000 Анализатор и Dräger DrugTest 5000 Test Kits (тестови касети). Общоизвестен
факт е, че анализаторът работи само с Dräger DrugTest 5000 тестови касети
(за 5, 6, 7 или 8 групи вещества). Drug Test 5000 STK 7 не е отделен уред за
анализ, а вид комбинирана тестова касета за Dräger DrugTest 5000, с която
е направена пробата на жалбоподателя и тя е била в срок на годност – до м.01.2020
г. /вж. л. 112 от делото/.
Неоснователно е
оплакването, че мл.автоконтрольор Й. Й., който е извършил проверката, не бил преминал курс на
обучение за работа с Dräger DrugTest 5000. Няма подобно изискване в
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., за разлика от правилото
на чл. 8, ал. 1 от същата наредба, определящо, че установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с
доказателствен анализатор се извършва от служители на МВР, преминали
специализирано обучение. По реда на чл. 3 – чл. 6 от наредбата проверката за
употреба на наркотични вещества с тест се извършва от контролните органи. Не се
спори, че мл.автоконтрольор Й. има качеството на контролен орган и това е достатъчно да обоснове
компетентността му да извършва тест. Исканите от жалбоподателя Методически
указания за работа с Dräger DrugTest 5000 са неотносими към
правоспособността или компетентността на полицейския служител. Те са от
значение само за правилното използване на измервателните средства.
В жалбата се твърди,
че липсва основание за прилагане на ПАМ поради факта, че поведението на
жалбоподателя е квалифицирано като престъпление, за което е привлечен като
обвиняем по БП № 441/2019 г. по описа на ОДМВР – Разград. Доводът е
неоснователен. Наличието на висящо наказателно производство не е пречка за
налагането на ПАМ. Принудителните административни мерки не са наказания. ПАМ и
наказанията, независимо дали са за административно нарушение или за
престъпление, имат различна правна природа. Първите са актове по прилагането на
диспозицията на правната норма, а вторите - на санкцията на правната норма.
Първите се реализират по реда на АПК, а вторите - по реда на ЗАНН или НК.
Актовете за налагане на ПАМ са административни актове, докато тези за налагане
на наказания - правораздавателни. Те имат общ правопораждащ юридически факт -
допуснатото правонарушение, но предназначението и правните последици са
различни, поради което не се касае до дублиране на отговорност. В този смисъл е
съдебната практика, изразена в Решение №
8731 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 744/2016 г., VII о., Решение № 7926 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 2914/2017 г., VII о., Решение № 9892 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. №
346/2017 г., VII о., Решение № 2248 от
18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12293/2018 г., VII о., и много други.
В подкрепа на възраженията си
жалбоподателят представя Решение № 7457 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6432/2017 г., VII о., но с него е разрешен случай, при който наличието на упойващи вещества, установено с техническо средство, е
оспорено чрез даването на кръвна проба, като резултатите от нея не са били
представени на съда. В настоящия случай жалбоподателят не е оспорил
положителната проба от теста и е отказал извършването на медицинско изследване
от кръвна проба.
Наложената ПАМ изпълнява предвидената в закона
цел – да прекрати извършеното от дееца нарушение, както и да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения.
Ето защо жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Следва да се отбележи, че
писмените доказателства по делото са годни да установят съответните факти от
предмета на доказване. В изпълнение на задълженията си по чл. 152, ал. 2 АПК
административният орган е изпратил заверено копие от цялата преписка по
издаване на оспорения акт. Приложените по нея документи и допълнително изпратените
като копия са с ясно съдържание и жалбоподателят не е поискал представяне на
оригиналите. Затова неоснователно е оплакването му за неприемлива форма на
писмените доказателства.
Оспорването на Талон за
изследване бл. № 0023378 за извършена на 31.03.2019 г. проверка за употреба на
наркотични вещества, е недоказано. Твърдението, че подписът на провереното лице
не е на жалбоподателя, се опровергава от заключението на съдебно-почерковата
експертиза. Поради това и на основание
чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 2 ГПК, приложим субсидиарно съгласно чл.
144 АПК, съдът следва да признае, че оспорването не е доказано.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО
оспорването на Талон за изследване бл. № 0023378, за извършена на 31.03.2019 г.
проверка за употреба на наркотични вещества.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.
Л. К. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1075-000225/01.04.2019 г., издадена от Началник
група при ОДМВР – Разград, сектор „Пътна полиция“, с която му е наложена ПАМ
временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи
на обжалване.