ОПРЕДЕЛЕНИЕ№424
Гр.Варна, ……04.08. 2020г.
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на
трети август през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело
№ 327 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на Национална
агенция за приходите със седалище гр.София срещу определение № 345 от
04.02.2020г. по търг.дело № 1820/19г. по описа на Варненски ОС, с което е
прекратено производството по предявения от НАП срещу „Обзор Бийч Клуб“ ЕООД в
несъстоятелност със седалище гр.Варна при участието на синдика на дружеството
иск за установяване на съществуване на вземане кредитора по реда на чл.694 ал.2
т.1 от ТЗ. нищожност на клаузи от договор за кредит като неравноправни.
В
частната жалба се твърди че определението е неправилно. Оспорва извода на съда,
че искът е недопустим, като предявен след изтичането на преклузивния срок,
определен в чл.694 ал.6 от ТЗ. Изразява несъгласие с приетото от съда, че
определението на съда по несъстоятелността, с което възражението на кредитора
срещу включването на вземането в списъка на неприетите вземания не следва да се
обявява в ТРРЮЛНЦ, а срокът за предявяване
на иска е започнал да тече от датата на вписване на определението в
книгата по чл.634а от ТЗ, което вписване е било извършено на 29.07.2019г.
Твърди че
разпоредбата на чл.694 ал.6 от ТЗ категорично определя моментът, от който
започва да тече срокът за предявяване на установителен иск, а именно от
обявяване в ТРРЮЛНЦ на определението, постановено по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ.
Сочи че последната разпоредба визира два вида определения на съда по несъстоятелността
– определения, с които съдът приема, че подаденото възражение срещу списък на
приетите/неприетите вземания е основателно и определение, при което
възражението е оставено без уважение, какъвто е настоящият случай. Позовава се
и на съдебна практика на АС – София по ч.т.д.н.№ 4758/16г.
Твърди че
доколкото разпоредбата на чл.694 ал.6 от ТЗ определяна началният момент, от
който започва да тече преклузивния срок за предявяване на установителен иск и
при двете възможни хипотези, при които се постановява определение по реда на
чл.692 ал.4 от ТЗ, разпоредбата не може да се тълкува нито разширително, нито стеснително, предвид
тежките последици, а именно невъзможността на кредитора да удовлетвори
вземането си в производството по несъсотятелност. Сочи че бездействието на
съда, изразено в непредприемане на действия по обявяване на определението в
ТРРЮЛНЦ не може да води до увреждане на интересите на кредитора.
Моли съда
да отмени обжалваното прекратително определение и да върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид
прекратяване на производството по делото след извършена размяна на книжа е
извършена размяна на книжа по частната жалба. В срока по чл.276 от ГПК
насрещната страна по жалбата „Обзор Бийч Клуб“ ЕООД в несъстоятелност със седалище
гр.Варна не е депозирала отговор. Депозиран е отговор от синдика на
несъстоятелния търговец, в който изразява становище за неоснователност на
частната жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна,
в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
Производството по търг.дело № 1820/19г. по
описа на ВОС е образувано по предявен от НАП установителен иск по реда на
чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ за установяване на съществуване на негово предявено и
неприето вземане. При проверка на редовността на исковата молба
първоинстанционният съд е приел, че искът е предявен след изтичане срока по
чл.694 ал.6 от ТД и е прекратил производството по иска като просрочен.
Безспорни са фактите, свързани с
датите на които съдът и страните са
извършвали своите процесуални действия:
Кредиторът НАП е предявил
допълнително своето вземане по реда на чл.688 ал.3 от ТЗ. Синдикът не е приел
вземането, изготвил е списък на неприети допълнително предявено в срока по
чл.688 ал.3 от ТЗ вземане, обявено в търговския регистър. В срока по чл.690 от ТЗ е подадено възражение от кредитора, оставено без уважение от съда по
несъстоятелността с определение № 2769 от 29.07.2019г. Определението не е
обявявано в търговския регистър, на кредитора не е изпращано съобщение по реда
на ГПК. Вписано е в книгата по чл.634в от ТЗ на 29.07.2019г. Исковата молба е
подадена чрез куриер на 31.10.2019г., постъпила е в съда на 01.11.2019г.
Възможността за защита на кредиторите с
неприети вземания, на кредиторите, които считат, че неоснователно са приети
вземания на други кредитори и на длъжника е чрез водене на отделен
установителен иск по чл.694 от ТЗ. Предявяването на исковете по чл.694 от ТЗ е ограничено със
срок предвиден в разпоредбата на чл.694 ал.6 от ТЗ, а именно 14 дни от датата
на обявяване в търговския регистър
на определението на съда по чл.692 ал.4 от ТЗ и се отнася за всички искове – на длъжника, на кредитори с
неприети вземания и на кредитори, срещу приети вземания на други кредитори.
Действително определенията по чл.692 от ТЗ
са необжалваеми. ТЗ не предвижда самостоятелно обявяване на определенията, с
които съдът се произнася по подадените по чл.690 от ТЗ възражения. На обявяване в регистъра съобразно чл.692
ал.5 от ТЗ подлежи определението на съда за одобряване на списъка на приетите
от синдика предявени вземания на кредитори.
Когато не е налице списък на приети от
синдика вземания, възражението е неоснователно и няма определение на съда за
одобряването, който да подлежи на
обявяване по реда на чл.692 ал.5 от ТЗ, съставът на въззивния съд намира, че по
аргумент от разпоредбата на чл.694 ал.6 вр. чл.692 ал.4 изр.2 от ТЗ, на
обявяване в търговския регистър
ще подлежи определението на съда, с което възражението е оставено без уважение.
Едва от момента на обявяването му, за кредитора с неприето вземане, ще започне
да тече срока за предявяване на иска по чл.694 от ТЗ. В този смисъл са
и определения № 70 от 30.01.2020г. по в.ч.търг.дело № 51/20г. по описа на ВнАС
и № 1773 от 30.05.2017г. по в.т.д.н. № 4758/16г. по описа на САС. Другите
възможности за поставяне на начало на срока за предявяване на иска – чрез
връчване на съобщение на кредитора или от датата на вписване на определението
на съда в книгата по чл.634в от ТЗ, са в противоречие с нормата на чл.694 ал.6
от ТЗ и биха поставили участниците в производството в неравнопоставено
положение.
Безспорно в конкретния случай, към датата на
подаване на исковата молба, в търговския регистър не е било обявено
определение на съда, с което възражението по чл.690 от ТЗ е оставено без
уважение, поради което следва да се приеме, че искът е допустим.
Предвид на така изложеното, въззивният съд
намира че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 345 от 04.02.2020г.
на Варненски ОС по търг.дело № 1820/19г. и ВРЪЩА делото на Варненски ОС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: