СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на десети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия
КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
7730 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 73658 от 24.03.2019 г. по гр. д. № 15716/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 37 състав, е отхвърлен предявеният от Г.И.И., ЕГН **********,
срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, иск, с право основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 738,06 лв.,
представляваща стойност на консумирана електроенергия за имот с клиентски номер
300129895664, находящ се в гр. Ихтиман, ул. „******, съгласно извършена
корекция и издадена фактура № **********/09.03.2016 г., като на основание чл.
78, 3 ГПК Г.И.И. е осъден да заплати на ответното дружество сума в размер на 350
лв., представляваща разноски в производството.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна
жалба от ищеца Г.И.И., чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв.
В.В..
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения
на процесуалния и материалния закон, и необоснованост. Оплакванията се свеждат
до несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че за ответника е налице
правно основание да коригира едностранно сметката за електроенергия на ищеца за
посочения в исковата молба период, като необоснован и несъобразен с материалния
закон и съдебната практика. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че е доказана верността в изчисляването на количеството електроенергия,
както и спазване на процедурата по извършване на проверка и уведомяване на
ищеца за извършените действия и съставяне на протокол. Сочи се, че първостепенният
съд неправилно е счел, че законосъобразно и допустимо е приложена корекционната
процедура в съответствие с ПИККЕ. Поддържа
възражението си за липса на предвиден в приложимите общи условия на договорите
ред за уведомяване на клиента за извършената корекция и при
налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена. Твърди, че липсват доказателства процесният електромер да е преминал
метрологична проверка в БИМ, както и че по делото не е представен протокол,
удостоверяващ първоначалния му монтаж. Излага доводи за липса на доказателства ответното дружество да е обявило
измененията на общите си условия през 2010 г. по съответния надлежен начин, да
е привело общите си условия в съответствие със законодателните изменение- чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и с Решение на ДКЕВР, от което е видно, че
към 25.02.2016 г. (след като е била извършена процесната проверка), ответното дружество
не е привело ОУ в съответствие със закона. Въззивникът подчертава, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
е спазена процедура и за съставяне на констативния протокол. Сочи още, че от
СТЕ се установявало, че не е спазена предвидената в ПИККЕ процедура относно
периода, за който следва да се извърши корекцията. Прави възражение за давност.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, чрез редовно упълномощен процесуален представител
- юрк.
С.М., с който жалбата се оспорва и се моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Счита за неоснователно възражението за погасяване по давност на сумата по
процесната фактура. Като неоснователно е определено и твърдението на
въззивника, че ответното дружество не е имало право да извършва корекция,
доколкото ПИКЕЕ не са били изцяло отменени. Твърди се още, че в ОУ на ответното
дружество - чл. 17, чл. 18 и чл. 49 от ОУ, съществува ред за уведомяване на
клиентите за извършената корекция, каквито са изискванията на закона. Поддържа
се, че процесният електромер е отговарял на нормативните изисквания за СТИ. Счита за
ирелевантно липсата на изменение на ОУ след изм. на ЗЕ от 2012 г., доколкото ОУ
предвиждали ред за уведомяване на клиентите с горепосочените текстове от ОУ, а
и ищецът е признал да е бил уведомен за направената корекция. Оспорва
последващата отмяна на текстова от ПИККЕ с
решението по адм. д. № 3879/2017 г. по описа на ВАС да има отражение към
валидността на извършена по рано през 2016 г. корекция по процесната фактура,
тъй като чл. 48 от ПИККЕ съдържал и ред и методика
за корекцията. Претендира се присъждането на разноски. Релевирано е и възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По правилността на съдебното решение, намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 167 състав е бил сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Между страните е спорно, че
през исковия период са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия
/арг. чл. 92 ЗЕ/, по което ищецът е бил купувач на доставена от ответника
електрическа енергия.
В нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ е регламентирано, че
по регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия
между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато
тези клиенти не са избрали друг доставчик. В мотивите на ТР № 4 от 29.01.2013
г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че между енергийното
предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно
съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия
срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от
сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез
изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.
Съгласно нормата на чл. 92 ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия
са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на
електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната
мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа
енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група;
оператор на борсов пазар на електрическа енергия.
Понятието "краен клиент" е определено в
§ 1, т. 27г (обн. ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) - клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване. Понятието "клиент" е
дефинирано в § 1, т. 27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) - клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ,
включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва да
се съобрази и дефиницията, дадена в § 1, т. 2а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
според която "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Освен от ЗЕ процесното правоотношение се регулира и
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.
Е. Б. " АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на
26.11.2007 г. и Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на "Чез Р. Б. " АД, приети на
основание чл. 98б ЗЕ,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на
26.11.2007 г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения
сертификат за публикуване на реклама, изд. от департамент "Маркетинг и
реклама" на вестник "Телеграф". Същите са представени и приети
по делото като писмени доказателства.
Съгласно чл. 98б, ал. 4
ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия
влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като
в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се
приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. Ищецът не твърди и не установява да е заявил несъгласие с
публикуваните Общи условия и да е предложила специални такива съобразно
дадената от закона възможност.
Съгласно чл. 4, ал. 2
от Общите условия на жалбоподателя, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от
07.11.2007 г., изм. и доп. с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР,
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия
за домакинството си.
В случая ищецът не оспорва, че процесният имот е присъединен към
електроразпределителната мрежа, както и че електрическата енергия се залаща от него. Отрича да е
ползвател на имота, като оспорва качеството на потребител на ел. енергия. Наред с това ищецът е посочил като свой адрес в титулната част на исковата молба този на
процесния имот. Приета като писмено доказателство по делото е и процесната фактура № **********/09.03.2016 г. за изразходена електрическа енергия на Г.И.И. за имот с клиентски номер 300129895664, находящ се в гр. Ихтиман, ул. „******.
По делото са приети и фактури за предходен период за изразходена електрическа енергия на Г.И.И. за процесния недвижим
имот. Представена и приета
като доказателство е и молба от 18.03.2016 г. от ищеца, адресирана до ответното дружество,
с която се моли да не му бъде прекъсвано ел. подаването, доколкото е налице съдебно производство, като в молбата изрично е
посочено, че по време на процеса, ищецът ще заплаща всички бъдещи сметки за
текущо месечно потребление за доставена и потребена ел.енергия по клиентски номер 300129895664 за
имот, находящ се в гр. Ихтиман, ул. „******, но не и лихви за забава върху
оспорената корекция на сметка. Молбата е изпратена след депозиране на исковата молба , а именно – 17.03.2016 г.
При своевременно направено оспорване на качеството
потребител, само въз основа на счетоводното отразяване от страна на ответника,
че ищецът е титуляр на процесния абонатен номер и издадените
фактури на негово име, не може да се обоснове извод за
съществуването на облигационно правоотношение между страните. Такъв извод обаче може да се направи, като се съобрази и
извънпроцесуалното поведение на ищеца, който не е оспорвал това свое качество пред ответника,
ползвал е електрическа енергия в процесния имот и своевременно е заплащал
стойността й без възражения. Такива са релевирани единствено във връзка с
процесната фактура, съставена във връзка констативен протокол. 90000384/25.02.2016 г.
Следва да се посочи също така, че при доказване, че
е захранван обектът на абоната – ищец, доказателствената тежест, че потребител
на електрическа енергия, отчитана с проверявания електромер по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Общите условия, е друго лице, се носи от ищцовата страна.
В случая такива твърдения не са заявени и съответно не са ангажирани
доказателства в тази насока (решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
По изложените съображения и след съвкупен анализ на
ангажираните по делото доказателства, извънпроцесуалното поведение на ищеца и
направените от него оспорвания,
както и разясненията, дадени с посоченото по - горе ТР № 4 от 29.01.2013 г. по
тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, се налага извода, че между страните е
налице облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия от
ответника за обект в се в гр. Ихтиман, ул. „******, с клиентски
номер 300129895664,
възникнало при публично известни Общи условия на ответника.
Като потребител на
електрическа енергия ищецът е носител на права и задължения по Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от действащите при ответника Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени с Решение
№ ОУ- 059/ 07.11.2007 г. на ДКЕВР- арг. чл. 298 ТЗ, изменени и допълнени с
Решение № ОУ-03/ 26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Предвид оплакванията с въззивната жалба и
възраженията на ищеца с отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира, че
спорни и пред въззивния съд са тези факти, които се отнасят до
наличието/липсата на основание за едностранно извършване на корекция на
потребената ел. енергия за исковия период, посочена в процесната фактура,
правилността на направената корекция, годността на СТИ.
Ищецът твърди, че не дължи на
ответника сумата от 738,06 лв., представляваща начислена
служебно въз основа на Констативен протокол от 25.02.2016 г. коригирана цена на
ел. енергия за обект на адрес: находящ се в гр. Ихтиман, ул. „******, с клиентски номер 300129895664.
Извършената от ответника
корекция на сметката на ищеца е извършена при действието на Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ - бр. 98/ 12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г., понастоящем отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.
дело № 2385/2016 г. на ВАС- ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. /относно чл.48 - чл.51 ПИКЕЕ/. Извънсъдебната претенция
на ответното дружество към ищеца - потребител на електрическа енергия, се
основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване
на корекция в сметката за потребена електрическа енергия, което налага
извършването на преценка относно наличието на такова право и надлежното му
упражняване от ответника.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск
ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорно
отношение за доставка на електрическа енергия между страните, наличието на
предпоставки за извършване на едностранна корекция на сметка и правилно
преизчисляване на дължимите суми. Ищецът дължи да докаже възраженията си срещу
вземането, респ. срещу неговата изискуемост.
Тъй като ответникът основава
извънсъдебната си претенция на извършена едностранна корекция на количеството
потребена от ищеца енергия за минал период - от 02.12.2015 г. – 25.02.2016 г./,
основният правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на
възникнало в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция,
т.е. установяване съществуването на законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия.
Според съществуващата към
настоящия момент съдебна практика на ВКС по приложението на ЗЕ - със ЗИД на
Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ, обн. ДВ - бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само
при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за
измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на
сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в
задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за
измерване на количеството електрическа енергия със съответно на новата законова
уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ - бр. 54/ 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./,
съдържание /в случая такива са създадени - цитираните по - горе ПИКЕЕ, в сила
от 16.11.2013 г., понастоящем отменени/, и 2/ да създаде общи условия на
договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция, т.е. правото за извършване на
корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при
кумулативното наличие на посочените две предпоставки /в този смисъл: Решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 173 от 16.12.2015
г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, II ТО, и
Решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, I ТО, постановени
по реда на чл. 290 ГПК/.
В случая ответното дружество,
чиято е доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия
състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на
сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира
доказателства в горепосочения смисъл. При прилагане неблагоприятните последици
от непровеждане на дължимото в процеса доказване се налага извод, че
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, не е
изпълнен. Не се установява да е изпълнено от снабдителя и задължението по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия или да измени
действащите до този момент така, че съдържанието им да отговаря на изискванията
в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/7.11.2007 г. и
изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, не съдържат
клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание
за извършването на корекция на сметка. Клаузата на чл. 18, ал. 2 ОУ не отговаря
на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в нея е предвидено
единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента
за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан редът, по който
следва да стане това.
Поради изложеното за процесния
период от 02.12.2015 г. – 25.02.2016 г., за доставчика на електрическа енергия не е
съществувало законово основание едностранно да коригира сметката на потребителя
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия, без да са изпълнени горе-посочените нормативни
изисквания.
Налага се извод, че ответникът
- доставчик на електрическа енергия, е извършил едностранна корекция в сметката
на ищеца - потребител, без да е било налице законово основание за това, поради
което и в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплати на крайния
снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена след
извършена корекция на сметката за минал период, което прави предявения
отрицателен установителен иск основателен.
Предвид горното, поради
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да
бъде постановено решение за признаване недължимостта на посочената от ищеца
сума от 738,06 лв., начислена служебно от ответника без законово основание.
Налице е установена съдебна практика /напр. решение
№ 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г" ВКС, I ТО, решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г" ВКС, II ТО и решение № 203/15.01.2016
г. по т. д. № 2605/2014 г., I ТО/ според която със ЗИД на Закона за
енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл.
98а, ал. 2, т. 6 и
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при наличие на одобрени правила за измерване количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекцията на сметките за
предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за измерване на количеството
електрическа енергия със съответно на новата законова уредба, въведена със
ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / съдържание /в случая
такива са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. / и 2/
да създаде общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за
доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две
предпоставки.
В разглеждания случай обаче, ответното дружество,
чиято е доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия
състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на
сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира
доказателства в посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на ищеца
както с исковата молба, така и с отговора на въззивната жалба, при което
въззивният съд следва да прецени дали такъв ред има предвиден. Ответната страна
нито е релевирала твърдения, нито е ангажирала доказателства за изменението на
действащите общи условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да
предвиждат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
/като в тази връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на
потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите
правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана със
ЗЕ/, следователно и при прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на
дължимото в процеса доказване следва извод, че фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят
не е изпълнил задължението си по чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да
издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този момент
така, че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова
разпоредба, тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч. Е. Б.
" АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., не съдържат
клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание
за извършването на корекция на сметка. Клаузите на чл. 17, ал. 2
и чл. 18 ОУ не отговаря на
законовото изискване на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй
като в тях е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа
енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в нея не
е разписан редът, по който следва да стане това. Клаузата на чл. 49 от общите условия също няма
значение на определяне на ред за уведомяване на клиентите, тъй като определя
само кои са адресите за кореспонденция между страните.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че в случая не се установи да е изпълнен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител на електрическа енергия да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената енергия, тъй като не се
доказа той да е изпълнил задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да приеме нови общи условия, в чието
съдържание да е предвиден ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция, доколкото в заварените общи условия такъв няма уреден.
Това означава, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща на
крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена след
извършена корекция на сметката за минал период, което прави предявеният
отрицателен установителен иск изцяло основателен само на това основание. Този
извод не се променя от представеното от въззиваемото дружество решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. №
2991/2018 г. на ГК, ІІІ г. о. на ВКС, доколкото с последното сочи на
противоречива практика на ВКС по въпроса спрямо посоченото в по-горе цитираните
други решения на ВКС, което противоречие може да се преодолее само от ВКС с
тълкувателно решение, но до тогава настоящият състав споделя изложените по-горе
доводи за липсата на предвиден ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция, доколкото в заварените общи условия такъв няма уреден.
По изложените съображения се налага приемането на
извод, че в тежест на ищеца Г.И.И. не е
възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител-ответника, цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период. Ето защо в случая не е необходимо да бъдат
разглеждани останалите, поставени от страните въпроси. Предявения отрицателен
установителен иск е изцяло основателен, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде отменено изцяло, вкл. и в обусловената отговорност за
разноските, и искът уважен.
По разноските:
За първата инстанция право на разноски има ищецът, който е
представил списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 51,41 лв.
- държавна такса и сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СРС. С оглед представения договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар е заплатен
изцяло в брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е доказано
заплащането им. При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
За въззивната инстанция право на разноски има въззивникът, който претендира заплащането на сумата
от 25 лв. - държавна такса. С оглед изхода на делото на въззиваемата страна
разноски не следва да се присъждат.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 73658 от 24.03.2019 г.
по гр. д. № 15716/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 37 състав, с което е отхвърлен предявеният от Г.И.И., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ******, иск, с право основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 738,06 лв., представляваща
стойност на консумирана електроенергия за имот с клиентски номер 300129895664,
находящ се в гр. Ихтиман, ул. „******, съгласно извършена корекция и издадена
фактура № **********/09.03.2016 г., както и в частта, с която Г.И.И., ЕГН **********, е осъден, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, да заплати на Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****** сумата от 350 лв. – разноски по
делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г.И.И., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ******, иск, с право основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г.И.И., ЕГН **********,
не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, сумата от 738,06 лв., представляваща стойност
на консумирана електроенергия за имот с клиентски номер 300129895664, находящ
се в гр. Ихтиман, ул. „******, съгласно извършена корекция и издадена фактура №
**********/09.03.2016 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, да заплати на Г.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 351,41 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК ******, да заплати на Г.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 25 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.