РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при секретаря КОНА ДОЧЕВА и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА т.д. № 86 по описа за 2019 г. и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана искова молба
от „С.“СЛ, испанско
търговско дружество, чрез пълномощник, срещу „Кико Ман“ЕООД със седалище гр.П. (придвиден взискател) и „Мениджмънт оф реал естейт
инвестмън“ООД със седалище гр.П. (привиден длъжник), с основен
иск с посочено правно основание чл.464 ГПК за обявяване несъществуването на
вземане в размер на 1 817 348.16 лв. на привидния взискател -
ответника „Кико Ман“ЕООД срещу привидния длъжник - ответника „Мениджмънт оф
Реал Естейт Инвестмън“ООД (накратно „МРЕИ“), съгласно
т.5, б.Б на разпределение изх.№ 9382/18.03.2019 г. по ИД № ***на ЧСИ Д. Н., с
цена на същия 1 817 348.16 лв.Посочено е, че е предявил инцидентен
установителен иск: оспорва решение от 26.02.2018 г. по ВАС №А-1/2018 г. („Арбитражно решение“) на Софийски арбитражен съд при
Сдружение „Международна Асоциация за правосъдие и арбитраж“ („Арбитражен съд“), издадено по спор между
ищец-„Мениджмънт ъф риъл естейт инвестмънт“СЛ и ответник - длъжника по
настоящето дело, като двете лица се представляват от Д. Ф. Ю. Ф..Твърди се, че
производството, довело до Арбитражното решение, е изцяло симулативно.
В отговора на исковата молба от
17.09.2019 г. ответникът „Кико Ман“ЕООД със
седалище гр.П., чрез пълномощник, е изразено становище относно основния иск по
чл.464 ГПК, че „Кико Ман“ЕООД е кредитор на длъжника „Мениджмънт Оф Реал Естейт
Инвестмън“ООД по силата на договор за цесия, който е приложен към отговора.В
случай, че ищецът твърди липсата на задължения „Мениджмънт Оф Реал Естейт
Инвестмън“ООД към цедента, прави искане да се допусне съдебно счетоводна
експертиза, която да докаже съществуването на тези вземания.Твърди се също
така, че тези вземания са конкретизирани в представената с първата искова молба
на ищеца експертиза по т.д.№ 86/2017 г. по описа на ПлОС.С искът по чл.464 ГПК
„С.“С.Л., Испания не може да атакува договора за цесия или арбитражното
производство.Относно инцидентния установителен иск на ищеца срещу арбитражното
решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист по ч.т.д.№ 71/2018 г.
по описа на ПлОС, счита искът за недопустим и следва да бъде оставен без
разглеждане.“С.“С.Л.,Испания няма правна легитимация да оспорва арбитражно
решение, по което не е страна.Счита, че арбитражното решение може да бъде
атакувано само от страна по него и при изрично изброени основания.Счита, че
релевантно за настоящето производство е да се даде отговор на въпроса - има ли
„Кико Ман“ ЕООД вземания към „Мениджмънт Оф Реал Естейт Инвестмън“ООД, което
счита за доказано, предвид представените по делото доказателства и поисканата
счетоводна експертиза.“Кико Ман“ е закупил вземания, част от които присъдени с
изпълнителен лист, от „MANAGEMENT OF REAL ESTATE INVESTMENTS SL“, REG.№***, който е предоставял
средства на „Мениджмънт Оф Реал Естейт Инвестмън“ООД изключително и само по
банков път.Тези средства са декларирани пред БНБ, потвърдени са и от
приложената експертиза по т.д.№ 86/2017 г. по описа на ПлОС.Счита, че
разглеждането на делото в арбитражен съд с по-ниска такса е във всеобщ интерес - както на длъжника, така и на кредиторите му, сред които е
и ищеца, защото таксата от ИЛ е включена в разпределението на съдебния
изпълнител и по-големият й размер ще доведе до по-малко средства за ищеца.
В депозираната допълнителна искова молба по чл.372, ал.2 ГПК от 29.10.2019 г. на ищеца е посочено
относно основния иск по чл.464 ГПК за обявяване несъществуването на вземане в
твърдян остатъчен размер на 1 588 300.48 лв. и натрупаните акцесорни
лихви, по договор за заем, който не му е предоставен, между МРЕИ Испания или
МРЕИ България.Ответниците твърдят, че вземането по договора за заем било
прехвърлено на цесионера и ответник по този иск - „Кико Ман“,
за цена в размер на 5 000 лв.,
който ищецът иска да бъде обявен за нищожен като акцесорен на нищожния
заем.Относно инцидентния установителен иск срещу ответниците, че договорът за
заем, в който е облечено несъществуващото вземане с главница:
1 588 300.48 лв. е недействителен, тъй като е привидна (абсолютно симулативна, чл.26,
ал.2 ЗЗД), т.е. фиктивна, сделка, и
съответно, всички акцесорни му споразумения, в т.ч. договор за цесия,
споразумения за признаване на дълг и всякакви техни приложения, допълнения и
изменения, също са нищожни.Структурата на прикритите със заеми отношения
включва договор за поръчка, сделка по изпълнение и отчетна сделка.Предявява
инцидентен установителен иск или възражение за нищожността на решение
/26.02.2018 г. по ВАС №1-1/2018 г. („Арбитражно решение“) на Софийски Арбитражен съд при
Сдружение „Международна Асоциация за правосъдие и арбитраж“ („Арбитражен съд“), издадено по симулиран процес
между МРЕИ Испания и МРЕИ България.Ищецът твърди, че самото Арбитражно решение
няма действие по отношение на него, на основание чл.270 ГПК се позовава на
нищожността на същото, като при уважаване на това искане се прави такова за
обезсилване на изпълнителен лист, издаден по ч.т.д.№ 71/2018 г. на ПлОС.Ищецът
е направил искане в т.V“Искане за привличане на трета страна“ да се допусне
конституирането на МРЕИ Испания като другар на страната на ответниците и всички
заведени от ищеца искове да бъдат водени и срещу това лице, или ако съдът не
конституира това лице като другар на страната на ответниците, иска да бъде
привлечено като трета подпомагаща страна на страната на ответниците, за да бъде
обвързано същото лице от мотивите на решението по настоящето дело.
Депозиран е допълнителен отговор на
исковата молба по чл.373 ГПК от ответника „Кико Ман“ЕООД със седалище гр.П.,
чрез пълномощник, на 4.12.2019 г.Относно основния иск по чл.464 ГПК е изразено
становище, че „Кико Ман“ЕООД е кредитор на длъжника „Мениджмънт Оф Реал Естейт
Инвестмън“ООД по силата на договор за цесия, представен по делото, като
поддържа и искането си за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.Искът по
чл.464 ГПК ищецът не може да атакува договора за цесия или арбитражното производство.Относно инцидентния
установителен иск на ищеца срещу заема се прави искане да не се допуска до
разглеждане.Относно инцидентния установителен иск на ищеца срещу арбитражното
решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист по ч.т.д.№ 71/2018 г.
по описа на ПлОС счита, че същият е недопустим и следва да се остави без
разглеждане.Относно искането за обезсилване на ИЛ счита, че вече е налице произнасяне
от съда.Относно искането за привличане на трета страна прави искане да се
остави без уважение.
Депозиран е допълнителен отговор на
5.12.2019 г. по чл.373 ГПК от ответника „Мениджмънт Оф Реал Естейт
Инвестмън“ООД със седалище гр.П., чрез пълномощник, в който се изразява
становище да се остави без уважение исковата молба. „Мениджмънт Оф Реал Естейт
Инвестмън“ООД има задължения към „MANAGEMENT OF REAL ESTATE INVESTMENTS SL“, REG.***, които са описани в
представените от ищеца доказателства-експертиза по т.д.№ 86/2017 г. по описа на
ПлОС.Заемните средства са получавани през годините по банков път и заемът е
деклариран в БНБ.“Мениджмънт Оф Реал Естейт Инвестмън“ООД е получило
уведомление за сключен договор за цесия между „MANAGEMENT OF REAL ESTATE
INVESTMENTS SL“, REG.*** и „Кико Ман“ЕООД.Що се
отнася до споразумението с арбитражна клауза и последвалото арбитражно
производство те са в общ интерес на длъжника и всичките му кредитори, защото
арбитражното производство е по-евтино.
Съдът намира за установено
следното от фактическа страна.
Няма спор между страните, че
първоначален визскател по ИД № *** на ЧСИ Д. Н., район на действие Бургаски
окръжен съд, е ищецът „С.“С.Л.Испания, въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 11.07.2013 г. по гр.д.№ 1011/2010 г. по описа на ПлОС (приложен по делото), като посочените в него суми са
дължими от ответника „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ООД със седалище
гр.Плевен (накратко
МРЕИ България).
Вземането по изпълнителния лист на
ищеца е в размер на общата сума от
1 075 518.80 лв., като е присъдена и законна лихва върху главницата
от 735 705 лв., считано от 22.06.2010 г. до окончателното й изплащане.
От изпълнителния лист от 11.07.2013 г. е
видно, че на ищеца от ответника МРЕИ
България е дължима сумата от 735 705 лв., прдставляваща левовата
равностойност на 376 160 евро, получени без основание чрез банков превод,
извършен от ищеца на 15.01.2007 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.06.2010 г. до
окончателното й заплащане, на основание чл.86 ЗЗД сумата от 298 523.80
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
22.06.2007 г. до 22.06.2010 г., както и разноски в размер на 41 290 лв.
По ч.т.д.№ 71/2018 г. по описа на ПлОС е
издаден изпълнителен лист на 18.04.2018 г. въз основа на влязло в сила
арбитражно решение от 26.02.2018 г. по вътрешно арбитражно дело № А-1/2018 г.
на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие
и арбитраж“, като е осъдено „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪН“ООД със
седалище гр.Плевен, ответник в настоящето производство, да заплати на „MENAGEMENT OF REAL
ESTATE INVESTMENTS SL“, REG. № *** - „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ
ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНС“, РЕГ.№ ***, със седалище и адрес на управление:Испания, С.
47610-В., също ответник в настоящето производство, сумата в размер на
818 067.01 евро, произтичащи от договор за заем, признати със Споразумение
от 15.11.2013 г., ведно с Приложение № 1 към споразумението от 15.11.2013 г.,
последвано от Споразумение от 25.11.2016 г., ведно с Приложение № 1 към
споразумението от 25.11.2016 г., от които сума в размер на 812 085.14
евро, представляваща дължима главница по получения заем, ведно със законната
лихва до окончателното й погасяване, сума в размер на 5 981.87 евро,
представляваща начислена законна лихва за периода от 03.08.2006 г. до
26.08.2006 г., която законна лихва е част от общата законна лихва върху
дължимата главница, чийто общ размер към 16.01.2018 г. е 1 641 830.48
евро.Осъдено е „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪН“ООД със седалище гр.Плевен
да заплати на „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНС“, РЕГ.№ ***, със седалище и
адрес на управление:Испания, С. 47610-В., сумата в размер на 29 000 лв.,
представляваща заплатена от ищеца арбитражна такса за образуване на
арбитражното производство.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 30.07.2018 г. „MENAGEMENT OF REAL
ESTATE INVESTMENTS SL“, REG. № ***, със седалище и адрес на
управление:Испания, С. 47610-В., цедент (накратко МРЕИ Испания), е прехвърли изцяло и възмездно
на цесионера „Кико Ман“ЕООД със седалище гр.Плевен, вземането си към МРЕИ
България, произтичащо от договор за заем, деклариран пред БНБ съгласно Валутния
закон-ДЕКЛАРАЦИЯ ФОРМА СПБ-1-вх.№2/978/6837/01:09.01.07 г.Размерът на вземанията е
потвърден и актуализиран съгласно Споразумение от 15.11.2013 г., последвано от
Споразумение от 25.11.2016 г., ведно с признаване на вземания.За част от вземането
цедентът се е снабдил с изпълнителен лист от 18.04.2018 г., издаден по ч.т.д.№
71/2018 г. по описа на ОС-Плевен.Посочено е, че към 30.07.2018 г. вземането по
ал.1 е в размер, както следва:главница: 812 085.14 евро, лихва: 1
686 044.00 евро.
От удостоверение изх.№ 19893/05.11.2018 г. е видно,
че по молба на взискателя „Кико Ман“ЕООД със седалище гр.Плевен и въз основа на
изпълнителен лист от 18.04.2018 г.,
издаден по т.д.№ 71/2018 г. по описа на ПлОС, е образувано и.д.№ 20188400400887
по описа на ЧСИ М. Ц. против длъжника МРЕИ за събиране на следните суми: 210
лв. - обикновени такси по изп.дело; 1 588 300.48 лв. - главница,
олихвяема сума, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2008 г. до
окончателното изплащане на вземането; 11 699.52 лв. - неолихвяема сума по
изпълнителен лист; 29 000 лв. - разноски по гражданското дело;
129 399.28 лв. -законна лихва върху главницата за периода 16.01.2018 г. -
05.11.2018 г.; 46 065.58 лв. - такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ, с начислено
ДДС.Общото задължение по изпълнителното дело към 05.11.2018 г. е в размер на
1 804 674.86 лв.
С писмо изх.№ 36542/14.11.2018 г. ЧСИ е уведомил взискателя, ищец в настоящето
производство, че с разпореждане изх.№ 36538/14.11.2018 г. на основание чл.456 и
сл.ГПК е присъединен взискателя „Кико Ман“ЕООД, ответник в настоящето
производство, по изп.д.№ 20148040400799, за следните суми: олихвяема сума -
1 588 300 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.11.2018
г.и неолихвяема сума: 170 308.80 лв.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена
ССЕ.От заключението на ВЛ В., неоспорено от страните, което съдът възприема
като обективно и компетентно, се установява, че на 01.08.2006 г. между
ответниците МРЕИ Испания (заемодател), и МРЕИ
България (заемател) е сключен договор за
предоставяне на паричен заем, съгласно който заемодателят ще предостави на
заемополучателя паричен заем в общ размер до 4 000 000 евро, като
паричният заем се предоставя на траншове чрез банкови преводи по сметка на
заемополучателя, като заемодателят предоставя заем за срок от 10 години.
ВЛ е посочило, че испанското дружество е предоставило на
българското през 2006 г. и 2007 г.
заемни средства в общ размер на 1 569 800 евро с левова равностойност
3 070 261.93 лв., в т.ч. по години, както следва: 2006 г. - 750 000 евро с
левова равностойност 1 466 872.50 лв., а за 2007 г. - 819 800
евро с левова равностойност 1 603 389.43 лв.
ВЛ е посочило също така, че средствата са предоставени по
банков път и са осчетоводени по счетоводна сметка 504 Разплащателна сметка във
валута на българското дружество в размер на 1 569 800 евро с левова
равностойност 3 070 261.93 лв.
Общо получените заемни средства са осчетоводени по
счетоводна сметка 152 Получени дългосрочни заеми на българското дружество в
размер на 1 569 800 евро с левова равностойност
3 070 261.93 лв.
Предоставените
средства от испанското дружество на българското дружество по договор за паричен
заем от 01.08.2006 г. ВЛ е посочило, че са декларирани в БНБ с Декларация-форма
СПБ-1№ 2/978/6873/01/09.01.2007 г. за сделки по предоставяне или получаване на
финансови кредити в размер, равен или по-голям от левовата равностойност на
50 000 лв.,съгласно чл.7, ал.5 от Валутния закон и чл.6, ал.1, т.1 от
Наредба № 27 за статистиката на платежния баланс, международната инвестиционна
позиция и статистиката на ценните книжа за българското дружество, а към
декларирания финансов кредит, предоставен от чуждестранно лице на местно лице,
са подавани тримесечни отчетни форми за финансови кредити между местни и
чуждестранни лица, с отчетна форма по образец СПБ-4, съгласно чл.9, ал.1, т.1
от Наредба № 27 за статистиката на платежния баланс, международната
инвестиционна позиция и статистиката на ценните книжа за българското дружество
за периода от 2006 г. до 2018 г.Отчетната форма за ІV тримесечие на 2018 г.
показва остатък по кредита в началото и края на отчетния период-0 и прехвърляне
в дълг в размер на 812 095 евро.
ВЛ е посочило също така, че от получените заемни средства
през 2006 г. и 2007 г. в общ размер на
1 569 800 евро с левова равностойност 3 070 261.93 лв. по
договор за предоставяне на паричен заем от 01.08.2006 г., са върнати през 2008 г. в общ размер на
315 000евро с левова равностойност 616 086.45 лв.През 2014г. по
споразумение за прихващане от 10.02.2014 г., сключено между двете дружества, са погасени средства в размер на
442 714.86 евро.
Според ВЛ на 31.08.2018 г. по договор за
прехвърляне на вземания (цесия), сключен
между испанското дружество, ответник (цедент) и ответника „Кико Ман“ЕООД (цесионер) е
прехвърлено задължението в размер на 812 085.14 евро с левова
равностойност 1 588 300.48 лв.
Към 31.12.2018 г. в
счетоводството на МРЕИ България няма задължения към испанското дружество, а
задължението е към „Кико Ман“ЕООД в размер на 812 085.14 евро с левова
равностойност 1 588 300.48 лв., осчетоводено по счетоводна сметка 152
Получени дългосрочни заеми, по уведомление за цесия:“Кико Ман“ЕООД.
ВЛ също така е пояснило, че
осчетоводяванията по отношение на процесния кредит са правилно направени, има
въведена аналитичност.Към БНБ се изпраща самата декларация при първоначално
получаване на заемите и след това декларация за тримесечно отчитане, която се
прави.Не се прави копие от заемите, за да се предостави като приложение.
По отношения на изясняване на въпроса дали
има друго основание за трансфер на пари между испанското и българското
дружество, различен от заем, ВЛ е посочило, че й предоставен договор за
предоставяне на паричен заем, счетоводните записвания са направени като
дългосрочен заем, който е за повече от една година.
От допълнителното
заключение на ВЛ В., което съдът възприема като обективно и компетентно,
се установява, че във връзка с изясняване на обстоятелството превеждани ли са
реално заемни средства по банков път от испанското на българското дружество, е
видно, че МРЕИ България е клиент на „Уникредит Булбанк“ АД и има открити две
банкови сметки - в български лева и в евро.Приложени са и извлечения от
сметките за периода от 02.07.2007 г. до 30.09.2008 г.От банката са уведомили,
че поради наличие на техническа невъзможност за достъп до историческата
система, съдържаща информация за период преди 01.07.2007 г., не могат да
предоставят извлечения преди този период по сметки, открити в банката.Представени
са и две писма от банката в тази насока - от 28.10.2020 г. и от 08.02.2021 г.
ВЛ също така е пояснило, че средствата са
получени по банков път и има осчетоводяване по банкова сметка, ***.Ако е
договор за поръчка, ще има и фактура.Няма как да бъде приложено самото плащане,
освен разпечатка от банката или копие на самото банково извлечение.Не се
получава от получателя втория екземпляр от самото платежно нареждане, осве ако
не е сканирано.
От приложените по делото
извлечения от разплащателната сметка (стр.273-277 от делото) се установява следното: на
03.08.2006 г. е получен валутен превод в размер на 699 955 евро, на
27.09.2006 г. - в размер на 49 955 евро, на 19.02.2007 г. - 50 000 евро,
на 26.03.2007 г. - 669 900 евро, на 27.03.2007 г. - 99 900 евро.
От
заключението на ВЛ И., неоспорено от страните, което съдът възприема като
обективно и компетентно, се установява, че понятието „счетоводна политика“ е
обяснено в НСС №1, в сила от 01.01.2005 г., която обхваща възприетите от
ръководството на дружеството правила.Счетоводната политика е част от приложенията
към Годишните финансови отчети.
ВЛ е посочило, че ГФО е структурирано
представяне на информация за финансовото състояние, резултатите от дейността и
паричните потоци, представена като: активи, пасиви, собствен капитал, приходи,
разходи, парични потоци, а съставните части на ГФО съгласно НСС №1
са:Счетоводен баланс, Отчет за приходите и разходите, Отчет за собствения
капитал, Отчет за паричните потоци и Приложение.
ВЛ е пояснило, че съгласно счетоводния
баланс на българското дружество към 31.12.2007 г. в пасива на баланса е
отразено, че дружеството дължи на свързани предприятия 6 284 000
лв.Ако е имало предоставени средства през 2007 г. и не са погасени се пренасят
в баланса за 2008 г., като дружеството има задължения към нефинансови предприятия
в размер на 6 078 000 лв., без да е посочено, че са към свързани
предприятия, но не изключва тази възможност.
ВЛ е посочило, че предоставянето на заемни
средства между свързани лица е НСС № 24, който определя реда за оповестяване на
свързаните лица и на сделките между отчитащото се предприятие и тези лица.
По делото са представени и следните
писмени доказателства: споразумение от 15.11.2013 г. между „MANAGEMENT OF REAL
ESTATE INVESTMENTS“,
REG.№*** и „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ
ИНВЕСТМЪН“ООД със седалище гр.Плевен, приложение № 1 към споразумение от 15.11.2013 г. за признаване на задължения на
основание чл.116, б.“а“ ЗЗД, споразумение от 25.11.2016 г. между MANAGEMENT OF REAL ESTATE
INVESTMENTS“, REG.№*** и „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ
ИНВЕСТМЪН“ООД със седалище гр.Плевен и приложение № 1 за признаване на задължения на
основание чл.116, б.“а“ ЗЗД от 25.11.2016 г.
Въз основа на гореизложеното от фактическа страна съдът
приема следното от правна страна.
В процесния случай от ищеца „С.“ СЛ, търговско
дружество с адрес: Испания, срещу ответниците „Кико Ман“ЕООД със седалище
гр.Плевен, „Мениджмънт Оф Реал Естейт Инвестмън“ООД със седалище гр.Плевен (накратко МРЕИ България) и „Мениджмънт Оф Реал Естейт
Инвестмън“, рег.№***, със седалище Испания (MANAGEMENT OF REAL ESTATE
INVESTMENTS SL, REG.№***) - накратко МРЕИ Испания, са предявени четири иска - един главен с
правно основание чл.464 ГПК, два инциденти установителни иска и един за
обезсилване на издадения по ч.т.д.№ 71/2018 г. по описа на ПлОС изпълнителен
лист.
Защитното средство на конкуриращ взискател, каквото
качество има ищецът, е отрицателният установителен иск с правно основание
чл.464 ГПК.
Правният интерес на ищеца за предявяване на иска по чл.464 ГПК е обусловен от гарантиране участието му в разпределението на сумите между
взискателите по изп.д.№ 2014040400799 на ЧСИ Д.Н., каквото качество на
взискател има и ответникът „Кико Ман”ЕООД.С иска по чл.464 ГПК разполага всеки
един конкуриращ се взискател срещу друг взискател.
По него взискателят може да се позове на всякакви факти, които изключват,
унищожават или погасяват оспорваното притезание.Той може да оспори и такова притезание, което е установено
с влязло в сила решение.
Чл.464, ал.2 ГПК важи за случаите, когато
изпълнителното основание е влязло в сила съдебно решение, а също и арбитражно
решение, какъвто е и процесният случай, тъй като конкуриращият взискател не е
обвързан от силата на присъдено нещо на изпълнителното основание.
В арбитражното производство ищецът не е
участвал, той не е обвързан от задължителната сила на влязлото в сила
арбитражно решение от 26.02.2018 г., което не може да му бъде противопоставено
съгласно чл.299, ал.1 ГПК (определение № 290/12.04.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 89/2021 г., ІІІ г.о.).
Преюдициални спрямо главния иск по чл.464 ГПК са вторият и третият предявени от ищеца искове, които са инцидентни
установителни искове, защото те обуславят отговора на въпроса съществува или не
съществува оспореното вземане на ответника „Кико Ман”ЕООД.
Вторият предявен
от ищеца срещу ответниците e инцидентен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК във вр. с чл.26, ал.1, изр. първо, предл.последно ЗЗД, че договорът за
заем относно несъществуващо вземане с главница: 1 588 300.48 лв. е
недействителен, тъй като е привидна (абсолютно симулативна сделка), т.е. фиктивна сделка и
съответно всички му акцесорни му споразумения, в т.ч. договор за цесия от
30.07.2018 г., споразумение от 15.11.2013 г., приложение № 1 към споразумение
от 15.11.2013 г., споразумение от 25.11.2016 г. и приложение № 1 към
споразумение от 25.11.2016 г., са нищожни.
Между ответника „Кико Ман”ЕООД и
ответника МРЕИ Испания са налице
облигационни отношения по договор за цесия от 30.07.2018 г.
Позитивното гражданско право познава
абсолютната и относителна симулация като видови понятия на привидните договори (чл.17 ЗЗД, чл.26, ал.2 ЗЗД). Симулативният
договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка
(абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка и каква (относителна
симулация).
Не може да се приеме, че договорът за
цесия от 30.07.2018 г. е привидна сделка.
Ако прехвърленото вземане не съществува,
договорът за цесия е нищожен поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26,
ал.2, предл.1 ЗЗД (определение
№ 672/31.07.2015 г. на ВКС по т.д.№ 1532/2014 г., І т.о.).
От събраните доказателства, а именно самите договори - споразуменията от 15.11.2013 г. и от 25.11.2016 г. и съответните приложения № 1
към тях, 5 броя извлечения от
разплащателна сметка на ЮЛ в евро от „УниКредит Булбанк”, представянето на декларация –форма СПБ-1 и отчетна форма
по образец СПБ-4 съгласно чл.6, ал.1, т.1 и чл.9, ал.1, т.1 от Наредба № 27 от
24.07.2003 г. за статистиката на платежния
баланс (отм.), депозираните заключения от
вещите лица, съдът приема, че са налице заемни
правоотношения между МРЕИ Испания и МРЕИ България.
Не се касае за договорни заемни
правоотношения с привиден характер.
Договорът за заем е неформален договор, за действителността на който не
се изисква нарочна писмена форма.За да бъде доказано сключването на
действителен договор за паричен заем за суми над 5 000 лв. е необходима писмена
форма, предвид разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК.Доколкото договорът за
заем е реален договор следва да бъде доказано и реалното предаване на сумите,
което е установено в процесния случай за осъществено, както следва: на
03.08.2006 г. -получена сума в размер на
699 955 евро, на 27.09.2006 г. - получена сума в размер на 49 955 евро, на
19.02.2007 г. - получена сума в размер на 50 000 евро, на 26.03.2007 г. -
получена сума в размер на 669 900 евро, на 27.03.2007 г. - получена сума в
размер на 99 900 евро ( определение № 628/24.04.2012 г. по гр.д.№ 1659/2011
г., ІІІ г.о., решение № 142/27.04.2015 г. на ВКС по
гр.д.№ 5917/2014 г., ІV г.о., определение № 224 от 15.04.2020 г. на ВКС по
т.д.№ 1569/2019 г., ІІ т.о., решение № 478/11.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 2670/2013 г., ІV г.о.).
Следва
да се посочи и обстоятелството, че счетоводните книги не се ползват с
материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, относно
съдържанието им и последното следва да се преценява, с оглед всички
обстоятелства по делото - чл.182 от ГПК.Редовно
водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство, но
те не се ползват със задължителна доказателствена сила (определение № 86/11.02.2021 г. на ВКС по т.д.№ 255/2020 г., І т.о.).
Приема се, че при
липсата на други доказателства за реалното предаване на заемна сума, извършените от търговско дружество
счетоводни записвания относно факти, от които дружеството черпи благоприятни
последици, не могат да служат като единствено доказателство за съществуването
на облигационно правоотношение по договор за
заем между страните.В процесния случай обаче, както се посочи, са налице
и писмени доказателства за преведените горепосочени суми в периода 2006 - 2007 г. от ответника МРЕИ Испания
на ответника МРЕИ България.
В тази насока от
ищеца се сочи, че
единственото доказателство на ответниците
за предоставен заем е частен документ – псевдо - извлечение от банковата сметка
на длъжника, което не съдържа подпис, печат или друг елемент на валидно
волеизявление на което и да е лице.
Банковото
извлечение е документ, известен още като извлечение от сметката, който
обикновено се изпраща от банката на титуляра на сметката всеки месец,
обобщавайки всички транзакции на сметка през месеца.В този смисъл те съдържат
информация за банковата сметка, като номер на сметка и списък на депозити и
тегления.Части от банковото извлечение включват и информация за банката - име и
адрес на същата.Банките предлагат на притежателите на акаунти възможност да
получават извлечения на хартиен носител или да използват електронни.
Изхождайки от
гореизложеното, че банковото извлечение е списък на всички транзакции за
банкова сметка ***, съдът приема, че представените 5 броя такива по делото са
автентични, доказват извършените валутни преводи от МРЕИ Испания на МРЕИ
България на посочените в тях дати и размери.
Ищецът също така (т.3.1, т.4.4 и т.4.5 от писмената защита) се позовава на свързаност между всички ответници.
Дефиниция на
понятието „свързани лица” е дадена в §1 от ДР на ТЗ.Законът не прогласява за
недействителни сделките, сключени между свързани лица (определение № 274/25.06.2012 г. на ВКС по т.д.№ 1098/2011
г., ІІ т.о., определение № 257/25.04.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 5892/2015 г., І
г.о.).
Привидни са сделките, сключени при абсолютна
симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие
сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с
които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от
страните по сделката ( решение № 492/12.07.2010 г. на
ВКС по гр.д.№ 1904/2009 г., І г.о., решение № 202 от 16.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4150/2008 г., III г.
о.).
За да е налице симулация е необходимо по безспорен
начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат
обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни
последици, настъпването на каквито не са желаели.В процесния случай от доказателствата по делото не
се установява това да е налице както в правоотношенията между ответниците МРЕИ
Испания и МРЕИ България във връзка със заемното правоотношение, така и между
ответниците МРЕИ Испания и „Кико Ман” ЕООД във връзка с договора за цесия.
Неоснователно се
сочи от ищеца, че сделките, прикрити с този и други „заеми” всъщност са
мандатни договори за поръчка, с които трети лица възлагат на ответниците да
придобият недвижими имоти в България от свое име като довереници на трети лица,
за сметка и в полза на въпросните трети лица, тъй като това не се установява от
доказателствата по делото.
Ищецът се позовава
на решението и на експертизата по т.д.№ 74/2015 г. на ПлОС, както и на
решението и експертизата по в.т.д.№ 127/2009 г. на ВТАС.Съгласно чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на
същото основание, а даденото по друго дело заключение не може да бъде
използвано (3684-59-І).
Неоснователно
ищецът счита, че структура на прикритите със заеми отношения включва: договор за поръчка, с който инвеститор дава пари на
ответника МРЕИ Испания, които МРЕИ Испания следва да инвестира в недвижими
имоти, находящи се в България; сделка по изпълнение, относно договор за
поръчка, по който МРЕИ Испания превежда събраните от инвеститорите пари на
подизпълнителя си МРЕИ България с нареждане към последното да придобие
недвижими имоти в България от името на българското дружество, дялове от които
после да прехвърли на инвеститорите, като част от правата върху имотите остава
за МРЕИ Испания или МРЕИ България като възнаграждение за дейността им по
договора за поръчка; отчетна сделка, с която МРЕИ Испания или МРЕИ България
следва да прехвърли придобитите права върху недвижими имоти в България на
инвеститора, като му прехвърли дялове в българското дружество, което е
придобило тези имоти.
Договорът за
поръчка по правило е неформален, като
тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди - ищец в настоящето производство,
но по настоящето дело съгласно събраните
по делото доказателства не се установява наличието на мандатно правоотношение ( решение № 239/8.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 7200/2014
г., ІV г.о., решение № 59/6.03.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 4617/2013 г., ІV г.о.).
Сочи се също така
от ищеца, че възнаграждението по договор за заем се нарича лихва, каквато в
отношенията между ответниците никога не е изплащана.Чл.294, ал.1 ТЗ предвижда, че между търговци лихва се дължи,
освен ако е уговорено друго.
Ищецът е предявил срещу ответниците трети иск -инцидентен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.270, ал.2 ГПК за нищожност на решение/26.02.2018 г. по ВАС № А-1/2018 г. (Арбитражно решение) на Софийски арбитражен съд при
Сдружение „Международна Асоциация за правосъдие и арбитраж (Арбитражен съд), тъй като е издадено по
симулиран процес между МРЕИ Испания и МРЕИ България.Ищецът е посочил пет
основания: процесът по арбитражното дело е симулативен и шиканиран; постановен
от пристрастно лице; решенията на всякакви съдилища са относителни и се
прилагат само между страните по тях; посоченият арбитражен съд не е безпристрастен и не може да
постанови безпристрастно решение; арбитражният съд е разгледал „спор” по повод
нищожен договор за „заем”, с който е бил
прикрит договор за поръчка.
От страна на ответника „Кико Ман”ЕООД е
направено възражение, че ищецът няма правна легитимация да оспорва арбитражно
решение, по което не е страна.Позовава се и на решение № 39/08.05.2015 г. на
ВКС по т.д.№ 2908/2014 г., I т.о., решение № 3/31.01.2013 г. на ВКС по т.д.№ 277/2012 г.
Арбитражните решения, постановени по
спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни
съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА.
При издаването на изпълнителния лист по
ч.т.д.№ 71/2018 г. по описа на ПлОС е направена преценката съгласно чл.405,
ал.5 ГПК.
Защитата срещу арбитражното решение, уредена в чл.47 ЗМТА, e: срещу неправилните решения на изрично
посочените основания – чл.47, ал.1 ЗМТА и срещу
нищожните арбитражни решения – чл.47, ал.2 ЗМТА се реализира чрез иск, чието предявяване е обвързано от чл.48, ал.1 ЗМТА с преклузивен тримесечен срок.
Глава 7 на ЗМТА не съдържа разпоредба,
аналогична на чл.270, ал.2 ГПК, според която нищожността на решението може да
се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.
Арбитражното производство, в т.ч. и
процесното арбитражно решение от 26.02.2018 г., е предмет на специална
регламентация - ЗМТА.
Ако се допусне,
че в процесния случай правилата,
съдържащи се в ГПК - чл.270, ал.2 ГПК,
чл.299, ал.3 ГПК, намират
приложение с оглед на предявения иск по
чл.464 ГПК, следва да се посочи следното.
Нищожни са съдебните решения, които не
отговарят на изискванията за валидност (не са постановени от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав), постановени са извън правораздавателната власт на съда,
не са изготвени в писмена форма и не са подписани или са напълно неразбираеми (определение № 464/15.04.2013 г.
на ВКС по гр.д.№ 14/2013 г., ІІІ г.о., определение № 208/23.04.2015 г. на ВКС
по т.д.№ 1649/2014 г., ІІ т.о.).
Ищецът се позовава и на решение № 668/15.11.2010 г. на ВКС по гр.д.№
1790/2009 г., І т.о.В него е посочено също така, решението на съда е нищожно, и
когато е постановено от: незаконен състав - еднолично вместо от съдебен състав;
с участие на лице, което не е било
избрано за съдия; с участието на лице, което не е взело участие при
разглеждането на спора.Тези обстоятелства не са налице по отношение на
арбитъра, постановил процесното арбитражно решение.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че не са
налице сочените пороци, водещи по същество до липсата на арбитражно решение.
От друга страна, ищецът е трето на
арбитражното производство лице, тъй като не е страна по него, а такива са били МРЕИ Испания и МРЕИ България.
Решението по арбитражното дело не се ползва със сила на пресъдено нещо по
отношение на ищеца и по аргумент от чл.299, ал.3 ГПК той може да го оспорва
като постановено по привиден процес.
В ТР № 106/1964 г. по гр.д.№ 76/64 г.,
ОСГК на ВС, на което се позовава ищецът, е прието, че искът за установяване на
симулативността на даден процес може да бъде предявен от всеки заинтересован, с
изключение на страните по привидния процес.Разкриването на симулацията и
обявяването нищожността на постановеното
в привидния процес решение има действие по отношение на всички.
Приема се, че е налице злоупотреба с процесуални права, когато се организира
симулиран процес, за да се прикрие със съдебното решение действителното правно
положение; когато взискателят търси принудително изпълнение, макар да знае, че
няма вземане, използвайки формално наличното изпълнително основание и др.
За да е успешно оспорването, е необходимо
да се установи привидност (симулативност) на
извършените от страните по арбитражното дело процесуални действия.Такава би
била налице също, ако предявеното пред арбитража вземане на ответника МРЕИ
Испания не е съществувало, а ответникът МРЕИ България го е признал.
Гореизложеното не се установява в
процесния случай, поради което съдът приема, че арбитражното решение има
действие по отношение на ищеца, тъй като не се установява по настоящето дело
симулативност на арбитражния процес.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че
горепосочените три иска са неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.
Ищецът е направил искане за
обезсилване на изпълнителния лист, издаден по ч.т.д.№ 71/2018 г. на ПлОС,
обективирано в молбата му от 29.10.2019 г., въз основа на нищожното Арбитражно
решение.
С определение от 27.06.2019 г. по
делото е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от ищеца срещу
ответниците „Кико Ман”ЕООД и МРЕИ България инцидентен установителен иск с
правно основание чл.270, ал.2 ГПК за обявяване недействителността на издадения
на 18.04.2018 г. по ч.т.д.№ 71/2018 г. по описа на ПлОС изпълнителен лист.
Както се посочи по-горе, съдът счита, че
арбитражното решение не е нищожно, поради което следва да се отхвърли като
неоснователен и така предявеният от ищеца иск срещу ответниците.
При този изход на процеса следва да бъде
осъден ищецът да заплати на ответника „Кико Ман”ЕООД със седалище гр.Плевен
разноски по делото в размер на 9 800 лв., съставляващи заплатен адвокатски
хонорар и платено възнаграждение за вещо лице.
Водим
от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от
ищеца „С.”СЛ, ***, адрес Испания, ***, чрез пълномощник, адрес за получаване на
уведомления: гр.София, ***, срещу ответниците „КИКО МАН”ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ
ИНВЕСТМЪН” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен 5800, ***
и „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪН”СЛ, испанско търговско дружество, адрес:
***, В., пк ***, ПС Арко де Ладрийо, 64 2 6, инцидентен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.26, ал.1, изр. първо,
предл.последно ЗЗД, че договорът за заем относно несъществуващо вземане с
главница: 1 588 300.48 лв. е недействителен, тъй като е привидна (абсолютно симулативна сделка), т.е. фиктивна сделка и
съответно всички му акцесорни му споразумения, в т.ч. договор за цесия от
30.07.2018 г., споразумение от 15.11.2013 г., приложение № 1 към споразумение
от 15.11.2013 г., споразумение от 25.11.2016 г. и приложение № 1 към
споразумение от 25.11.2016 г., са нищожни.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният
от ищеца „С.”СЛ, В47504485, адрес Испания, ***, чрез пълномощник, адрес за
получаване на уведомления: гр.София, ***, срещу ответниците „КИКО МАН”ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ
ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪН” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен
5800, *** и „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪН”СЛ, испанско търговско
дружество, адрес:***, В., пк 47008, ПС Арко де Ладрийо, 64 2 6, инцидентен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.270, ал.2 ГПК за нищожност на
решение/26.02.2018 г. на ВАС № А-1/2018 г. (Арбитражно решение) на Софийски арбитражен съд при
Сдружение „Международна Асоциация за правосъдие и арбитраж (Арбитражен съд), тъй като е издадено по
симулиран процес между „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪН”СЛ, испанско
търговско дружество, адрес:***, В., пк 47008, ПС Арко де Ладрийо, 64 2 6, и „МЕНИДЖМЪНТ
ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪН” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен 5800, ***.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният
от ищеца „С.”СЛ, В47504485, адрес Испания, ***,
чрез пълномощник, адрес за получаване на уведомления: гр.София, ***,
срещу ответниците „КИКО МАН”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ***, „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪН” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен 5800, *** и „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ
ИНВЕСТМЪН”СЛ, испанско търговско дружество, адрес:***, В., пк 47008, ПС Арко де
Ладрийо, 64 2 6, главен иск –
отрицателен установителен иск с правно основание чл.464 ГПК за обявяване несъществуването
на вземане в размер на 1 817 438.16 лв. на привидния взискател -
ответника „Кико Ман“ЕООД, срещу привидния длъжник-ответника „Мениджмънт оф реал
естейт инвестмън“ООД съгласно т.5, б.Б на разпределение изх.№ 9382/18.03.2019
г. по ИД № ***на ЧСИ Д.Н..
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният
от ищеца „С.”СЛ, В47504485, адрес Испания, ***, чрез пълномощник, адрес за
получаване на уведомления: гр.София, ***, срещу ответниците „КИКО МАН”ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ
ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪН” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен
5800, *** и „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪН”СЛ, испанско търговско
дружество, адрес: ***, В., пк47008, ПС Арко де Ладрийо, 64 2 6, искане за
обезсилване на изпълнителния лист, издаден по ч.т.д.№ 71/2018 г. на ПлОС,
обективирано в молбата му от 29.10.2019 г., въз основа на нищожното Арбитражно
решение- решение/26.02.2018 г. по ВАС № А-1/2018 г. (Арбитражно решение) на Софийски арбитражен съд при
Сдружение „Международна Асоциация за правосъдие и арбитраж (Арбитражен съд).
Осъжда ищеца „С.”СЛ, ***, адрес Испания, ***,
чрез пълномощник, адрес за получаване на уведомления: гр.София, ***, да заплати
на ответника „КИКО МАН”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ***, разноски по делото за настоящата инстанция в общ размер на 9
800 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението
от страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: