РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Първомай, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20225340200168 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0325-000709/14.10.2022 г.,
издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, в частта, с която
на А. П. Г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 ЗДвП.
С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление
поради факта, че извършеното нарушение съставлявало маловажен случай. Твърди се,
че на 08.09.2022 г. в резултат на инцидент заради ремонт на пътя с. Дълбок извор – гр.
Първомай паднала бронята на автомобила на жалбоподателя. Сложил я в багажника и
се отправил с автомобила си към гр. Първомай при автомонтьор, който да я постави
отново. Поддържа се, че на влизане в гр. Първомай, кв. „Дебър“ бил спрян от
полицейски служители, които му съставили акт за установяване на административно
нарушение. Твърди, че от падането на бронята не бил изминал голямо разстояние.
Поради това счита, че е налице маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, като намира, че не следва да му бъде налагано
административно наказание, а да бъде предупреден, че при повторно нарушение ще
бъде санкциониран. По тези съображения моли да бъде отменено наказателното
постановление в обжалваната част. При условията на евентуалност, ако се приеме, че
извършеното не съставлява маловажен случай, моли да не му бъде налагано наказание
„лишаване от право да управлява МПС“.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да
1
бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.09.2022 г. жалбоподателят А. П. Г. управлявал лекия си автомобил „Р.
М.“ с рег. № ******* по пътя от с. Дълбок извор за гр. Първомай, където се
извършвали ремонтни дейности. След него шофирал свидетелят А. К.. На пътното
платно имало багер, който засипвал с чакъл. Изведнъж греблото му се скъсало и
започнало да хвърчи масло, а автомобилите започнали да минават отстрани на пътя, по
канавката. Тъй като автомобилът на жалбоподателя бил тежък, влезнал в канавката. В
резултат на това паднала бронята с предната регистрационна табела. Присъстващите
водачи се опитали да помогнат, но не успели да закрепят табелата. Поради това
жалбоподателят сложил бронята в багажника и се отправил към познат автомонтьор в
гр. Първомай, който да му поправи автомобила.
В гр. Първомай служителите на РУ – Първомай – свидетелят А. А. П. и
неговият колега – А. Н. Я., забелязали, че лек автомобил „Р. М.“ с рег. № ******* се
движи без поставена предна регистрационна табела. Поради в 09:43 ч. до № 185 на ул.
„Княз Борис I“ спрели водача за проверка. Свидетелят П. установил, че МПС е
управлявано от жалбоподателя А. П. Г., както и че водачът управлява със СУМПС с
изтекъл срок на валидност на 27.07.2021 г., а автомобилът е без регистрационна табела
отпред. За констатираните нарушения свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 723890/08.09.2022 г.
Екземпляр от акта бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление, с което на жалбоподателя А. П. Г. са наложени административни
наказания, както следва: за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал.
3, предл. 2 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца; за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП на
основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. В частта, с която на
жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение на чл. 150а, ал. 1
ЗДвП, наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните
доказателства – показанията на свидетелите П. и К.. В тази връзка следва да се посочи,
че свидетелят К., който е очевидец на пътния инцидент с автомобила на
жалбоподателя, обективно и добросъвестно е изложил всичко, което е възприел.
Спомня си за случая, който свързва с християнския празник Малка Богородица, като
дава подробни сведения относно мястото на събитието и причината за падането на
регистрационната табела. От своя страна, свидетелят П. е възприел жалбоподателя Г.
да управлява моторното превозно средство без предна регистрационна табела. Съдът
кредитира показанията на двамата свидетели, доколкото същите се явяват логични и
последователни, като не са налице основания да бъдат подлагани под съмнение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
2
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган
се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 08.09.2022 г. (датата на извършване на нарушението),
а НП – на 14.10.2022 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.
34 ЗАНН.
В императивната норма на чл. 42, ал. 1 ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното
административнонаказателно производство са необходими за законосъобразното му
протичане. В случая АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, като съдържа подробно описание на обстоятелствата от значение
за съставомерността на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с
което е съобразено и правилото на чл. 40 ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в
АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Последното съдържа реквизитите,
посочени в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, а нарушението е описано надлежно от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Посочена е и нарушената
материалноправна норма. Поради това съдът намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
На следващо място, след преценка на цялата доказателствена съвкупност,
съдът намира, че жалбоподателят А. П. Г. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, като на 08.09.2022 г. в 09:43 часа в гр. Първомай по ул. „Княз Борис I“ до
№ 185 е управлявал МПС – лек автомобил „Р. М.“ с рег. № ******* без
регистрационна табела отпред. Тук е необходимо да се отбележи, че условията и редът
за поставяне на регистрационните табели са уредени с Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В чл. 10, ал. 1 от тази наредба е предвидено,
че за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен
номер, а според ал. 5 табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад, а
на мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата табела с регистрационен номер се
поставя само отзад (ал. 7). Следователно превозно средство, на което по една или
друга причина липсва дори една от регистрационните табели, не може да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване. От това следва, че за да се допусне едно
МПС до движение по пътищата, отворени за обществено ползване, същото трябва да е
с монтирани табели за регистрационен номер – отпред и отзад, на местата, определени
от производителя. Поради това съдът намира, че е безспорно установено извършването
на административното нарушение от страна на жалбоподателя.
Въпреки горното съдът счита, че в случая са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 ЗАНН за квалифициране на установеното административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП като „маловажен случай“. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от
3
ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не
значение имат способът и начинът, по който е осъществено деянието, личността на
дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението
и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират
деянието и дееца във всеки един конкретен случай. Според настоящия състав
конкретните обстоятелства по извършването на нарушението разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. В случая се касае за правоспособен водач от 1983 г., който в продължение
на 40 години е санкциониран три пъти за нарушения на ЗДвП. От съществено значение
е и че регистрационната табела е паднала заради пътен инцидент и водачът е
управлявал автомобила на съвсем кратко разстояние с цел да го придвижи до
автомонтьор, който да я постави отново. В случая не са настъпили никакви вредни
последици, тъй като автомобилът е регистриран и на същия е била поставена задна
регистрационна табела, което е позволявало идентификацията на превозното средство
от органите за контрол. Всичко това, съпоставено с наложеното наказание, което е
значително по тежест, а именно: глоба в размер на 200 лв., както и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, налага извод за едно очевидно несъответствие
на същото както с личността на нарушителя, така и с обстоятелствата по конкретния
случай. Всичко това мотивира съда да приеме, че нарушението разкрива признаците на
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други от същия вид.
Поради това съдът приема, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, представлява „маловажен случай“. Ето
защо и на основание чл. 28 ЗАНН административнонаказващият орган не е следвало да
налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
По тези съображения наказателното постановление в частта, в която на
жалбоподателя А. П. Г. на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, следва да
бъде отменено. По реда на чл. 63, ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да бъде
предупреден от съда, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
В случая на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като не е
направено искане в тази насока и не са представени доказателства, установяващи
заплащането им.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0325-000709/14.10.2022 г. на
Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив в частта, с която на А. П. Г.,
ЕГН: **********, адрес: *******, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. П. Г., ЕГН: **********, адрес: *******, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В останалата част наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: _________п______________
5