РЕШЕНИЕ
№ 7009
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Д. К.
при участието на секретаря Х. Н. К.
като разгледа докладваното от Н.Д. К. Гражданско дело № 20231110151525
по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от (фирма) АД срещу (фирма) ЕООД, с искане
да бъде осъден да му заплати сумата от 15334,33 лв. – продажна цена на
доставени стоки и услуги, ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 19.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 4823,33 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
03.08.2020 г. до 03.08.2023 г. Ищецът твърди, че с ответника били в
постоянни търговски правоотношения съгласно Договор № 321 от 26.05.2014
г. за сервизно обслужване на машини, както и друг договор за поддръжка на
софтуер. Ищецът имал задължение за извършва такава поддръжка и
обслужване срещу заплащане. За предоставените услуги ищецът издавал на
ответника фактури, подробно описани в исковата молба, на обща стойност
15334,33 лева със съответен падеж. Ответникът обаче не заплащал дължимото
от него възнаграждение. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
тази сума, както и обезщетение за забава в посочения размер. Претендира
разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата
молба.
В последното по делото открито съдебно заседание страните – редовно
призовани – не се явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото
поддържа исканията си. Ответникът не изпраща представител и не взима
становище по исковете.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
На първо място искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника не може да бъде уважено. От ответника е подадена
молба за отлагане на делото (л. 54 от същото) която съдът възприема като
становище по хода на делото, поради което счита, че не са налице
1
предпоставките на чл. 237 ГПК и делото следва да бъде разгледано по
същество. В тази връзка съдът намира следното:
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът по една търговска продажба е
длъжен да заплати цената на предоставената стока. От ищеца са представени
доказателства – договор за сервизно обслужване на машини, фактури,
протоколи и стокови разписки (л. 8 до л. 44 от делото). Тези документи не
бяха оспорени от ответника и съдът счита, че чрез тях пълно и главно се
доказват фактите на облигационни отношения между страните, както и
доставката и сервизното обслужване на процесните стоки. Стойността на
фактурите не е оспорена от ответника и по размер. Падежът на задълженията
му е ясно описан във всяка фактура и също не е оспорен него. Исковете са
основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ищеца. От
него бяха доказани сторени разноски в размер на 806,31 лева – държавна
такса и 950 лева – адвокатско възнаграждение, които следва да му се
присъдят.
Искането на ищеца за постановяване на предварително изпълнение на
решението не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките,
предвидени в чл. 242, ал. 1 или ал. 2 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА (фирма) ЕООД, ЕИК: ***с адрес на управление гр. ***, ж.к.
***, ул. ***№ ***, ет. ***, офис *** да заплати на (фирма) АД, ЕИК: ***със
служебен адрес гр. ***, ул. ***, ет. ***, офис *** на основание чл. 327, ал. 1
ТЗ сумата от 15334,33 лева – стойност на извършени сервизни услуги и
предоставяне на услуга Livelink по сключен между страните Договор № 321
от 26.05.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
19.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА (фирма) ЕООД, ЕИК: *** да заплати на (фирма) АД, ЕИК:
*** на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 4823,33 лева – законна лихва
върху главницата за периода от 03.08.2020 г. до 03.08.2023 г.
ОСЪЖДА (фирма) ЕООД, ЕИК: *** да заплати на (фирма) АД, ЕИК:
*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на 806,31
лева – държавна такса и 950 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението в тази му част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски
съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на (фирма) АД, ЕИК: *** на
основание чл. 242 ГПК за постановяване на предварително изпълнение на
решението.
Решението в тази му част има характера на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните по реда на
Глава ХХІ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3