РЕШЕНИЕ
№ 95 / 26.5.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 26.04.2017г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Петя Симеонова., като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
454/2016г. по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, съобрази:
Предмет
на производството са следните претенции:
1.
Молба от М.В.Й. – Н., ЕГН **********, срещу Д.В.Д., ЕГН **********, и С.Н.Д.,
ЕГН **********, с правно основание чл.128 , ал.1 и ал.3 СК за определяне на
мерки за лични отношения на молителката, имаща качеството баба по бащина линия
на малолетното дете З.Д.В., ЕГН **********, с детето, съвпадащ с определения по
съдебен ред на бащата на детето Д.В.Д. с Решение по гр. д. №***на ВРС, за
периодите, когато бащата отсъства от страната, а в периодите, когато е в
страната – да се ползва от предоставения на същия режим за контакти в дните, в
които той го упражнява, а именно : всяка първа и трета седмица от месеца от
събота от 10, 00 часа с пренощуване до 18,00 часа в неделя, както и по 15 дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Твърди
се в молбата, че молителката пребивава трайно и работи във ***и няма възможност
да се връща в България за по – дълъг период. Навежда твърдения, че майката на
детето препятства контактите с внучката й, което би довело до отчуждаването й и
прекъсване родовата връзка помежду им. Поради това счита, че й се следва и
самостоятелен режим на срещи с детето за сочения от нея период в годината.
По
същество моли за уважаване на иска
Постъпил
е писмен отговор на молбата от С.Н.Д., в който се изразява становище за
основателност на молбата. Излага, че никога не е ограничавала бащата и неговите
роднини на детето З., да виждат същата.
След
изтичане срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от адв. Г. М. –проц.
представител на С.Н.Д., с който се изразява становище за неоснователност на
иска. Излага се, че след осъществена среща с детето през месец ***и месец ***З.
е била разстроена, споделяла е за проявено негативно отношение и поведение на молителката спрямо С.Д. и нейните близки. Навежда доводи, че детето е
било използвано за манипулации и
внушения, поставяно е било в ситуация да избира между своите родители и техните
роднини.
Депозиран
е писмен отговор и от Д.В.Д., чрез назначения от съда особен представител адв. С.Д. в който се изразява становище за основателност на
молбата.
Представени
са писмени доказателства, ангажирани са гласни доказателства чрез разпита на по
двама души свидетели за молителката и за майката. Представен е социален доклад,
изготвен от ДСП Девня.
2.
Молба от В. Р.Н., ЕГН **********, срещу Д.В.Д., ЕГН **********, и С.Н.Д., ЕГН
**********, с правно основание чл.128,ал.1 СК за определяне на мерки за лични
отношения на молителката, имаща качеството баба по майчина линия на малолетното
дете З.Д.В., ЕГН **********, с детето както следва: да има възможност да вижда
и да взема при себе си детето по пет дни през коледната и великденската
ваканции, както и 20 дни през лятото, когато майката и бащата не ползват платен
годишен отпуск
Твърди
се в молбата, че молителката пребивава и работи трайно в Гърция и няма
възможност да се връща в България за по – дълъг период освен през коледните и
великденските празници, както и през лятото, през което време се вижда и взема
при себе си внучката си. От друга страна
бащата на детето и бивш съпруг на дъщеря й е завел дело с искане за промяна на
мерките за личен контакт с детето, като
претендира режим, съвпадащ с времето, през което молителката има възможност да
се вижда с внучката си. Навежда твърдения, че контактува с детето постоянно и
то е силно привързано към нея. Поради това счита, че й се следва и
самостоятелен режим на срещи с детето за сочения от нея период в годината.
По
същество моли за уважаване на иска
Постъпил
е писмен отговор на молбата от С.Н.Д., в който се изразява становище за
основателност на претенцията. Сочи, че майка й я е подпомагала финансово за
лечението и отглеждането на дъщеря й
Депозиран
е писмен отговор и от Д.В.Д., с който се оспорва молбата като неоснователна.
Твърди се, че изложените обстоятелства от молителката не отговарят на истината.
Оспорват се качествата на молителката за адекватно възпитание и отглеждане на
детето, както и твърденията за оказвана финансова помощ. Поддържа се, че
молителката никога не е била ограничавана
в контактите на детето. Счита се, че посочения в молбата режим на лични
контакти не е съобразен с възрастта на детето, както и с режима на лични
контакти на бащата. Моли се за определяне на друг режим, различен от така
поискания.
Представени
са писмени доказателства, ангажирани са гласни доказателства чрез разпит на по
двама души свидетели за молигелката и един свидетел
за бащата на детето. Представен е изготвен по делото социален доклад. Изслушано
е заключението на СПЕ, оспорено от проц. представител
на бащата на детето.
3.
Молба, с която са предявени искове с основание
чл. 127а от СК и чл. 59, ал. 9 СК от Д.В.Д., ЕГН **********, против
С.Н.Д. с ЕГН **********, за издаване на заместващо съгласие за издаване на
документ за самоличност за пътуване в чужбина на детето З.Д.В., както и
заместващо съгласие за излизане в чужбина на детето З.Д.В. и промяна на
определения от ВРС с Решение по гр. д. №***режим на лични отношения на детето
З.Д.В. с неговия баща.
Твърди
се в молбата, че С.Н.Д. и Д.В.Д. са били в брак, който бил прекратен през ***.
По време на брака страните имат родено едно дете - З.Д.В., родена на *** г.
Навеждат се твърдения, че след раздялата
С.Н.Д. е заживяла с друг мъж, от когото има родено дете. Поради
финансови причини Д.В.Д. се е установил да живее във Франция, където е започнал
работа, поради което не може да се ползва от определения от ВРС режим на лични
отношения. Излага, че е констатирал настройване в негативен аспект в поведението на дъщеря си , което счита, че
се дължи и на поведението на обкръжаващата я среда. Желае дъщеря му да посещава
Република ***както за поддържане на необходимата връзка с него като родител,
така и с оглед започналото лечение от офталмологично
заболяване, нуждата от опознаване на друга култура и традиция, изучаване на
френски език и възможност да избира по- добро образование.
В
срока по чл.131 ГПК С.Н.Д. депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло
предявените искове. Излага, че не са налице нови обстоятелства по смисъла на
чл. 59 СК, тъй като молителят сам е скъсал паспорта на дъщеря си, за което
обстоятелство е издаден акт от МВР. Оспорва изложените твърдения в исковата
молба. Навежда твърдения за липса на изградена силна връзка на детето с неговия
баща, негативно въздействие на роднините по бащина линия върху психиката й,
липса на сигурност в средата на бащата в ***, и специфичното здравословно
състояние на детето.
И
двете страни представят писмени доказателства, ангажират гласни такива чрез
разпита на двама души свидетели за бащата и трима души свидетели за майката.
Представен по делото е изготвен социален доклад от ДСП Девня. Изслушани са
комплексна СПЕ и СМЕ, както и повторна СМЕ. Изслушани от съда са и двамата
родители.
Относно
претенциите с правно основание чл. 59, ал. 9 СК и чл.127а СК
От
съвкупността на всички представени по делото доказателства се установява, че
Д.В.Д. и С.Н.Д. са бивши съпрузи, чийто
брак е прекратен с решение по гр. д. №***на ВРС, влязло в сила на 11.09.***.
Същите са родители на детето З.Д.В.,
родена на *** г., като след прекратяване на брака родителските права по
отношение на детото са предоставени на майката, а на
бащата е определен режим на лични отношения. През 2014 г. майката заживява на
семейни начала със свидетеля В.С., като от съвместното им съжителство през
2016г. се ражда детето В.. Д. и С. нямат спор помежду си за родителските права
относно детето З.. Бащата се е установил да живее трайно в ***, където работи.
Това обстоятелство не е нововъзникнало такова,
невзето предвид от съда, постановил решението за упражняване на родителските
права видно от мотивите на същото / стр.3-а абзац последен /, поради което
съдът намира и че не следва да обсъжда многобройните представени от бащата
писмени доказателства в тази насока, както и верността на превода на същите на
български език. Съдът намира и че не следва да се обсъжда верността на превода
на български език на представените извлечения за превод на суми, доколкото
видимо на част от същите с латински думи изрично е записано издръжка, а
упоменатото pension aleimentaire
в текста на някои от останалите в буквален превод от френски език означава “
пенсия за храна “. Относно твърденията, изложени в исковата молба на Д.Д. за влошено
здравословно състояние на дъщеря му поради офталмологично
заболяване и многобройните представени писмени доказателства в тази насока и от
двете страни, назначените по делото вещи лица по комплексна СМЕ и СПЕ и повторна
СМЕ дадоха заключение, че проведеното лечение на детето З. е било правилно и
адекватно, същата не се нуждае от някакво по – специфично лечение. Относно
твърдените пречки от страна на родителя, който отглежда детето, за
осъществяване на личните отношения с другия родител нито свидетелите, нито
изложеното в социалния доклад установяват детето да не е било дадено от майката
на неговия баща при посещенията му в страната, а сочат за конфликти на майката
с роднините на З. по бащина линия при даване на детето. От друга страна при изслушването си пред съда
майката изрично заяви нежеланието си детето да посещава баща си в чужбина
предвид страха, че поведението на бившия й съпруг спрямо З. ще се определя от
родителя му и сестра му. По отношение изявленията на свидетелките на бащата за
създавани пречки от страна на майката за контакт на детето с баща му по Скайп, същите следва да бъдат преценявани с оглед
възможната им заинтересованост от изхода на делото предвид близката родствена
връзка с него. Свидетелят В. С., във фактическо съжителство с майката на
детето, изложи, че З. казва, че не й се говори , когато звъни баща й и „ не
можеш насила да накараш говори детето „ , „ползва телефон, има два таблета, интернет самостоятелно, когато поиска, може да се
свърже с баща си „ Без значение дали така получилото се разсейване на
комуникацията дете – родител се дължи на поведение на детето или не съдът
отчита и отношението на майката към случилото се. Неосъзнаването от нейна
страна на вредните последици за детето от подобно разсейване на комуникацията и
непредприемането на мерки за противодействието му биха могли да доведат до
задълбочаване на възникналия психологически проблем и до по–сетнешни
ограничавания контактите на детето с неговия баща. Съдът намира, че майката не
следва да оставя на детето възможността да избира, тъй като по този начин му
възлага права и отговорности, не съобразно възрастта му и създава пред близки и
институции едно впечатление за своя безпомощност. Безспорно съгласно
експертното заключение детето З. изпитва желание да прекарва време с молителя,
като й липсва авторитетната фигура на бащата. Препоръката на съдебният експерт
е връзката на бащата с детето да не се нарушава, тъй като това би могло да
доведе до проблеми в нейното развитие на по- късен етап. Възможността за
изгубване родителския авторитет представлява изменение на обстоятелствата, при
които са определени първоначалните мерки на лични отношения, тъй като начина по
които се изпълняват същите до настоящия момент се отразява негативно на
състоянието на детето и поставя под въпрос ефективността на спазване така
определения вече от съда режим. Съдът намира, че на бащата Д.Д. следва да бъде определен един по – разширен режим на
лични отношения с неговата дъщеря З.,
както следва : всяка първа и трета седмица от месеца, от 10, 00 часа в
събота до 18,00 часа в неделя с
преспиване, 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск от 10,00 часа на
първия ден до 18,00 часа на последния ден, първите 5 дни от пролетната и
последните 5 дни от коледната ваканция на четна година от 10,00 часа на първия
ден до 18,00 часа на последния ден, и
последните 5 дни от пролетната и първите 5 дни от коледната ваканция на нечетна година от 10,00 часа на първия ден
до 18,00 часа на последния ден, и извън
посоченият график на срещите по предварителна уговорка между родителите.
Съгласно задължителното тълкуване в ППВС
№ 1 от 1974г., поддържането на лични отношения между детето и родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права, следва да става в
неговото местожителство или местопребиваване. Също в Решение № 452/03.06.2010
г. по гр. дело № 101/2010, IV гр.отд. на ВКС е
прието, че отношенията между детето от прекратения брак и родителя, комуто не е
предоставено упражняването на родителските права, се осъществява по
местожителството на последния, дори когато това местожителство е извън
България, но е на територията на друга държава – членка на ЕС. Ограничаването
на възможността детето З. да пътува до
Република ***и обратно би променило съдържанието на общуването с нейния
родител, който не упражнява родителските права, тъй като в изпълнението на
преките задължения към дъщеря си баща й ще бъде заместен от майката или други
лица от разширения семеен кръг - бабата
на детето, за неопределено време. Също въпреки изразените съмнения от страна на
майката не бяха представени убедителни доказателства, че детето няма да бъде
върнато от баща му при излизането му извън страната. Следва да се отчете и че
детето З.вече има изградени представи за гр. ***, тъй като е живяло там за
периода ***., които представи може да усъвършенства и това ще подпомогне
нейното развитие като личност. В този аспект съдът цени и експертното
заключение на психолога ***за същественото значение на връзката биологичен баща и дете за правилното развитие на детето и
неговото добро психо-емоционално състояние. Съгласно
практиката на ВКС по чл. 290 ГПК разрешение може да бъде издадено само за
конкретни пътувания в определен период
от време и до определени държави, както и за неограничен брой пътувания през
определен период от време и до определени държави, поради което следва да бъде
издадено разрешение, заместващо съгласието на майката за пътуване на детето до
конкретна държава – Република ***за определен срок от три години, както следва: ежегодно по едно пътуване през лятната
ваканция за период до 20 дни, по едно пътуване през коледната ваканция за
период от 5 дни и по едно пътуване през
пролетната ваканция за период от 5 дни. Съдът намира, че с оглед възрастта на
детето и задължителното обучение в училищата до навърване
16 годишна възраст пътуванията следва да се осъществяват именно през лятото и
ваканциите. Следва да бъде дадено и
разрешение за издаване на задграничен паспорт на детето за срок от три
години. Даването на разрешение за по–продължителен срок не може да гарантира
упражняването на режима на лични отношения между детето и другия родител, а и
предвид срока до навършване на пълнолетие /повече от 9 години/ съществува
възможност и опасност неговите интереси да бъдат злепоставени – така Решение № 244/
03.7.2014г. на ВКС по гр.д.№ 953/ 14г., IV гр.отд.
Съгласно
разпоредбата на ч.127а, ал.4 СК и предвид отправеното от молителя искане следва
да бъде допуснато предварително изпълнение на постановеното решение в частта
относно издаване задграничен паспорт и пътуване на детето З. в чужбина. Така
чл. 10 от Конвенцията на ООН за правата на детето молбите за напускане или влизане на държава
следва да бъдат разгледани експедитивно. Европейският съд по правата на човека
приема, че в производствата за възможността
родител и дете да бъдат заедно бързината е от първостепенно значение,
тъй като с течение на времето може да има непоправими последици за отношенията
родител дете. Базирайки се на така изложеното съдът намира, че следва да допусне
предварително изпълнение на решението в тази му част, тъй като закъснението на
изпълнението би лишило от контакт
помежду им детето З. и нейния баща през лятото на 2017г.
Относно
претенциятя с правно основание чл.128, ал.1 и ал.3 СК
на молителката М.В.Й. – Н.
Няма
спор между всички страни по делото, че М.В.Й. – Н. е баба на детето З. по
майчина линия. И майката и молителката ангажираха свидетели, всеки един от
които защитаваше тезата на страната, довела ги да свидетелства в съдебно
заседание. От друга страна установиха се известни съвпадения в показанията на
свидетелите, които дават ясна картина на случилото се–напр. свидетелката И.К.Д.
–дъщеря на молителката, явства, че детето е зле
облечено, със стари дрешки. Също съдебният експерт ***макар и експертното му
заключение да бе дадено по иска с правно
основание чл. 59, ал 9 СК , споменава, че детето му е споделило, че баба му и
леля му по бащина линия са говорили за майка му
“ да ходи майка ти на пътя “. Няма доказателства за поведение на молителката спрямо детето,
накърняващо интересите му / напр. да не задоволява потребностите му от храна,
разходка и т.н. или да го подбужда да върши противообществени прояви / или за
въздействие върху него по начин, опасен за развитието му. Безспорно молителката
и нейната дъщеря имат поведение, което накърнява интересите на майката на
детето и са в конфликт с нея и роднините й, но след като се грижат добре за
малката З., то не е в интерес на същата,
нейната баба да бъде лишена от възможност за лични отношения с нея – така
Решение № 672/ 8.10.2010 г. гр. д. № 914/2010 г., IV гр. отд.
на ВКС . От показанията на свидетелите се установява, че бабата се отнася добре
и се грижи за детето, разполага с достатъчно парични средства и е в състояние
да осигури всичко необходимо на З., докато е при нея. Относно показанията на
свидетелите на майката за психическото състояние на детето след връщането му от
бабата, то това се дължи по-скоро на отношенията между самите страни, а не
между тях и детето. Очевидно влошените отношения между молителката и майката,
независимо от причините за това, се отразяват негативно върху психиката на
детето, то изживява конфликта и вероятно на тази ниска възраст е принудено да
заема една или друга позиция в зависимост от поведението на възрастните. За преодоляване
на този негативен резултат върху детската психика страните следва да положат
необходимите усилия за поддържане на нормални и сдържани отношения помежду си,
а не да настройват детето по един или друг начин срещу някой от роднините му.
Към момента З. е на възраст, в която ако
бъдат ограничени контактите й с роднините по бащина линия, има опасност тя
окончателно да се отчужди от тях и за в бъдеще дори и да не поддържа връзка с
тях. Същевременно възрастта не е твърде ниска, за да налага по време на контактите
между детето и неговата баба по бащина линия да присъства майката, което с
оглед отношенията между страните може да доведе и до допълнителни усложнения и
конфликтни ситуации, на които детето да стане свидетел със съответните
негативни последици за психиката му. По делото не е установено и З. да има
някакви специални потребности и здравословното й състояние да не позволява
напускане на семейното жилище за няколко часа или дни. Съдебната намеса за
казуса е необходима и доколкото от доказателствата по делото детето е емоционално свързано и има желание да общува
с баба си, както и обстоятелството, че молителката има желание за продължаване
на контактите с детето, категорично заявено лично в съдебнои заседание
по делото. От друга страна, с оглед установеното по делото, че бащата на детето
живее в чужбина и рядко се възползва от определения му режим на лични отношения
с детето, не може да се осигури възможност на неговия родител да поддържа
връзка с детето във времето на определения за бащата режим на лични отношения,
поради което съдът счита, че режимът на лични отношения на бабата с детето
следва да се осъществява частично в рамките на режима, определен за лични
отношения на нейния син с детето. Няма твърдения и доказателства бащата и
молителката да се намират във влошени отношения, които да възпрепятстват
нормалното общуване между тях, няма и други обективни пречки по време на
пребиваването на детето при бащата вкл. и в ***, то да вижда баба си и да си
общува пълноценно с нея. Дори е за предпочитане общуването на детето с бабата
да е съчетано с паралелното общуване поне с единия родител от съотв. линия – бащина или майчина. Същевременно, липсва
основание за определяне на режим на лични отношения на молителката, равняващ се
по обем на този на родителя и напълно съвпадащ с него, доколкото спазването на
режима на лични отношения на бащата с детето, предполага пребиваването на
детето в друг дом, а не в този в който живее неговата баба по бащина линия.
Предвид всички тези обстоятелства, съдът намира за подходящо да определи режим
на лични отношения на молителката с детето З., който частично да съвпада с
режима на лични отношения на бащата с детето, а именно всяка първа събота от
месеца от 10.00 до 18.00 часа и една седмица през лятото, която да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. При определяне режима на лични отношения
по чл. 128 СК, съдът не е
обвързан от конкретно посочения режим, тъй като от първостепенно значение е
интересът на детето, основан на общите принципи за всестранна закрила правата и
интересите на детето - така Решение № 525 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1325/2009 г., III гр. отд., постановено по
реда на чл. 290 ГПК. Съдът определяйки този режим на лични отношения съобразява и съдебната практика по подобни
дела, в която се приема, че е възможно определянето на режим на лични отношения
на бабата и дядото с детето, който частично съвпада с вече определения по друго
дело режим на лични отношения на бащата с детето - така Решение № 209 от 13.02.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 5358/2007 г. ІV гр. отд., което макар да
е постановено при действието на чл. 70 от СК/отм./, не е изгубило своята
актуалност и с оглед нормите на чл. 128 от новия СК. По този начин в случаите,
когато бащата е в страната, контактите с бабата по бащина линия ще се
осъществяват съвместно с бащата в рамките на определения му режим, а когато
бащата отсъства молителката ще може да взема детето и да го връща в дома му на
основание личното й право на контакти с детето. Този режим в най-пълна степен
отговаря на интересите на детето за пълноценно общуване както с неговите
родители, така и с нейната баба по бащина линия.
Относно
исковата претенция с правно основание чл. 128, ал 1 СК на В. Р.Н.
Няма спор по делото, че молителката В. Р.Н. е
баба по майчина линия на детето З.Д.В.. Детето е привързано към баба си по
майчина линия, което се установява и от изслушаната по делото СПЕ Молителката
пребивава за постоянно в Република Гърция. Не се събраха доказателства същата
да влияе негативно върху детето. Няма доказателства някога тя да е била
ограничавана при пребиваването си в страната да контактува с внучката си З.,
когато пожелае. Видно от изложеното в исковата молба причината за предявяване
настоящия иск изхожда от опасенията, че определения на бащата режим на лични
отношения ще възпрепятства контакта с внучката й. При определяне режима на
лични отношения по чл. 128 СК съдът обаче се съобразява освен с интереса на
детето, също и с отношенията между майката, която упражнява родителските права,
тъй като и тя следва да има възможност да общува с детето в почивните дни и с
бащата, който също има признати права на лични отношения с детето. В никакъв
случай поддържането на лични отношения с внучката не трябва да представлява ограничение
в упражняването на родителските права на родителите. Още трябва да се съобрази
и възрастта на З., което изисква отчитане на часовете в училище и времето за
самоподготовка, нуждата от допълнителни занимания – напр. по езиково обучение,
но същевременно и от свободно време за среща за игра и т.н., които не бива да
се ограничават както и необходимостта от свободно време през почивните дни,
прекарано с нейната майка. Детето не бива да бъде разкъсвано и режимът следва
да бъде съобразен с програмата му, като трябва да се подготвя за училищните си
занимания. Още по делото безспорно се установи, че когато В. Р.Н. е в страната
контактите с внучката й винаги се осъществява с участието на майката на детето,
поради и което тя не е била никога лишена от срещи и контакти с детето. Тъй
като ваканциите – пролетна и коледна, са разделени между родителите / пет дена
на бащата, а останалите на майката /
уважаването на иска по чл. 128 , ал.1 СК така както е предявен ще
препятства възможността на майката да прекара тези почивки с детето си.
Постановяването на такъв разширен режим би оказал негативно влияние по
отношение на близостта между детето и майката, тъй като те ще прекарват
по-голямата част от свободните дни разделени.
С
оглед изложеното съдът намира, че на В. Р.Н. следва да се определи следния
режим на лични отношения с нейната внучка З.Д.
В., а именно : една седмица през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск и детето не е със своя баща в определеното време за
осъществяване на личен контакт, един ден по време на Великденските празници от
13,00 часа до 17, 00 часа, ако това не съвпада с пролетната му ваканция, когато
детето не е със своя баща в определеното време за осъществяване на личен
контакт, един ден от зимната ваканция от 13, 00 часа до 17, 00 часа, когато
детето не е със своя баща в определеното време за осъществяване на личен
контакт, и един ден от пролетната
ваканция от 13, 00 часа до 17, 00 часа, когато детето не е със своя баща в
определеното време за осъществяване на личен контакт.
Отправени
са искания от всички страни за присъждане на разноски. Съобразявайки, че
настоящото производство има характер на спорна администрация и при определяне
на режим на лични отношения съдът не уважава или отхвърля молбата изцяло
съобразно исканията на страните, а определя режим по своя преценка, както и
намирайки, че всички страни с поведението си са дали повод за водене на
производството, настоящият съдебен състав намира, че разноските по делото
следва да останат за страните така, както са направени.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
на основание чл. 59, ал.9 СК режима на лични отношения на бащата Д.В.Д., ЕГН **********, с
детето З.Д.В., ЕГН **********, определен с влязло в сила решение по гр.д.
№***по описа за ***. на ВРС, като определя следния режим на лични отношения:
бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета
седмица от месеца, от 10, 00 часа в събота
до 18,00 часа в неделя с преспиване, 20 дни през лятото, когато майката
не ползва платен годишен отпуск от 10,00
часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден, първите 5 дни от пролетната
и последните 5 дни от коледната ваканция на четна година от 10,00 часа на
първия ден до 18,00 часа на последния ден,
и последните 5 дни от пролетната и първите 5 дни от коледната
ваканция на нечетна година от 10,00 часа
на първия ден до 18,00 часа на последния ден, и
извън посоченият график на срещите по предварителна уговорка между
родителите
РАЗРЕШАВА
на детето З.Д.В., ЕГН **********, да бъде издаден паспорт и да пътува за срок
от три години до Република ***ежегодно по едно пътуване през лятната ваканция
за период до 20 дни, по едно пътуване през коледната ваканция за период от 5
дни и по едно пътуване през пролетната
ваканция за период от 5 дни, придружавано от баща си Д.В.Д., ЕГН **********,
като това разрешение замества съгласието на майката С.Н.Д., ЕГН
**********, като отхвърля молбата за издаване на разрешение за пътуване на
детето З.Д.В., ЕГН **********, извън посочените периоди
ДОПУСКА
на основание чл. 127а ал.4
от СК предварително изпълнение на решението в частта за даденото
разрешение за издаване на паспорт на детето и за пътуване на детето в чужбина.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕРКИ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между М.В. Й. –
Н., ЕГН **********, от една страна, и малолетната й внучка З.Д.В., ЕГН
**********, от друга страна, както следва: М.В.
Й. – Н., ЕГН **********, има право да вижда и взема детето при себе си
всяка първа събота от месеца от 10.00 до 18.00 часа и една седмица през лятото,
която да не съвпада с платения годишен отпуск на майката., като ОТХВЪРЛЯ
искането на М.В. Й. – Н., ЕГН **********,
за определяне режим на лични отношения извън определения по- горе и за упражняване на режима на лични
отношения, определен на Д.В.Д., ЕГН **********, по отношение на детето З.Д.В.,
ЕГН **********, с решение по гр.дело
№***/*** по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕРКИ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между В. Р.Н., ЕГН **********, от една страна, и
малолетната й внучка З.Д.В., ЕГН **********, от друга страна, както следва: В.
Р.Н., ЕГН **********, има право да вижда и взема детето при себе си една
седмица през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и детето не е
със своя баща в определеното време за осъществяване на личен контакт, един ден
по време на Великденските празници от 13,00 часа до 17, 00 часа, ако това не
съвпада с пролетната му ваканция, когато детето не е със своя баща в определеното
време за осъществяване на личен контакт, един ден от зимната ваканция от 13, 00
часа до 17, 00 часа, когато детето не е със своя баща в определеното време за
осъществяване на личен контакт, и един
ден от пролетната ваканция от 13, 00 часа до 17, 00 часа, когато детето не е
със своя баща в определеното време за осъществяване на личен контакт., като
ОТХВЪРЛЯ искането на В. Р.Н., ЕГН **********, за определяне режим на лични
отношения извън определения по- горе.
ОТХВЪРЛЯ
исканията за присъждане на разноски на страните като неоснователни.
В частта, с която е допуснато предварително
изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд – гр. Варна в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните съгласно чл. 244 от ГПК.
В останалата си част решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му.
Районен съдия: