РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Ловеч , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500163 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.258 от ГПК
Със съдебно решение №260027/16.02.2021 г. постановено по гр.д.№15/20 г. РС-
Ловеч е признал за установено по отношение на М.Т. Т. с ЕГН ********** и КР. П. П. с
ЕГН ********** двамата с адрес *****, че дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК
***** със седалище и адрес на управление ***** /правоприемник на „Експресбанк“АД/
сума в размер на 6 991,79 главница, ведно с договорна лихва от 5.02.2019 г. до погасяването
й, 783,66 лв. договорна лихва от 5.02.2019 г. до погасяването й 783,66 лв-договорна лихва за
периода 30.02.16 г. до 30.12.2018 г., 715,47 лв. обезщетение за забава за периода 30.05.15 г.
до 30.12.18 г. предмет на издадена заповед 0153 за изпълнение на парично задължение въз
снова на документ по чл.417 от 6.02.2019 г. по ч.гр.д.№299/19 г. като е отхвърлил иска за
договорна лихва за горницата до сумата от 1 165,74 лв. и 102,43 лв. неустойка за забава за
периода 30.12.2018 г. до 4.02.2019 г., осъдил е М.Т. Т. с ЕГН ********** и КР. П. П. с ЕГН
********** двамата с адрес *****, да заплатят солидарно на Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *****
със седалище и адрес на управление ***** /правоприемник на „Експресбанк“АД/ сумата от
1 481,07 лв. разноски според уважената част от исковете и е присъдено адвокатско
възнаграждение на адв.Н. като особен представител на ответниците.
1
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 261275/08.03.2021
г. от адв. Н., служебно назначен особен представител на М. Т. П. и КР. П. П. против
решение № 260027/16.02.2021 г. на PC-Ловеч по гр. дело № 15/2020 г. в частта му, с която са
уважени исковете. Считат, че в тази си част решението е постановено неправилно, при
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. Посочва, че съдът е уважил предявения иск частично и е присъдил
разноските по делото, съобразно уважената част. Счита, че решението в тази си част е
постановено неправилно, поради това, че безспорно се е доказало възражението, че в
представения договор за кредит няма посочена дата и място на сключването му и срок на
действие на договора, което е липса на основна и задължителна информация без която, не
може да се извлече правилно волята на страните, приложимото към датата на сключването
на договора право и съответно последиците от неизпълнението му, включително кога
настъпва изискуемост. Сочи, че първоинстанционният съд е констатирал тази липса, но е
счел, че тя не е съществена като е извел датата на сключването на договора от информацията
от погасителния план и заключението на вещото лице. Счита, че този подход е недопустим в
случая, тъй като съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК /включително и в редакцията
му към момента на сключване на договора/' задължителното съдържание на договора
включва: „датата и мястото на сключването му. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 9,
ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, като законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържането на този вид договор,
посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Изтъква, че разпоредбата на чл. 22 от
ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7-12 и т.
20 и ал. 2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Счита, че от
съдържанието на процесния договор потребителят не може да прецени икономическите
последици от договора, а на същия като по-слабата страна в това правоотношение
законодателят е предоставил съответни стандарти за защита. Посочва, че се изисква
информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а от посочените числа в погасителния
план, който не е подписан от длъжниците и не е ясно дали им е връчен, не се разбира какво
точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата, лихвата и
застрахователната премия и оттук потребителят е поставен в неблагоприятна позиция по
отношение на информираността си за конкретните условия по кредита. Във въззивната
жалба се посочва, че се поддържа възражението направено с отговора на исковата молба за
настъпила погасителна давност на 9 вноски по кредита, дължими от 01.05.2015 г. до
31.01.2016 г., тъй като за тях от момента на падежа им до подаването на заявлението по чл.
417 от ГПК е изминал период по-дълъг от 3 години. То е разгледано, но не е прието от съда.
Счита, че за тях е приложима кратката давност с оглед на диспозитива на Тълкувателно
решение № 3 от 18 май 2012 г. на ОСГТК на ВКС. В него е дадено определение на
понятието „периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б „в" ЗЗД: „изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
2
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви". Договорът за банков
кредит попада в хипотезата на чл. 111, б „в" от ЗЗД, с оглед на предварително договорения
погасителен план, според който плащанията се извършват на вноски, приложение намира
кратката тригодишна давност. Поддържат и становището си, че претенцията за сумата от
715,47 лв. обезщетение за забава за периода 30.05.2015 г. - 30.12.2018 г., която е уважена от
съда е неоснователна, тъй като тя се основава на чл. 9, ал. 2 от договора и видно е от текста,
че се предвижда наказателна надбавка върху цялата главница след настъпване на
предсрочна изискуемост. Изтъква, че след като се твърди, че такава изискуемост е
настъпила едва на 30.12.2018г. то няма основание претенциите за период преди
изискуемостта и да се претендират две обезщетения за този период. Моли съдът да отмени
решението на РС-Ловеч, в частта му, с която са уважени исковете пред първата инстанция,
като се отхвърли изцяло или частично предявения иск, ведно с всички законни последици.
Моли да бъде определено възнаграждение за особения представител пред ОС-Ловеч, като
бъде задължен въззиваемият да го внесе.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба вх. № 261580/29.03.2021 г. от
„БАНКА ДСК“ АД, в качеството си на универсален правоприемник на „Експресбанк" АД
със седалище и адрес на управление *****, с ЕИК *****, представлявана от пълномощника
В. Т., гл. юрисконсулт на "Банка ДСК" ЕАД, Регионален център- Плевен, упълномощена с
пълномощно № 11996/20.10.2011 г. на помощник нотариус И.С. при Нотариус peг. № 042
М.Ш. с район на действие РС-София и нотариално заверено пълномощно на съдържанието
с № 11997, том 3, акт № 54, съдебен адрес ***** Счита, че подадената въззивна жалба от
адв. В.Н.-особен представител на М. Т. П. и КР. П. П. срещу решението на Районен съд-
Ловеч за неоснователна и моли въззивният съд да потвърди изцяло обжалваното решение
като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените съдебни и деловодни
разноски и в двете производства. Посочва, че банката е предоставила кредит за текущо
потребление на М. Т. П. и КР. П. П., съгласно сключен договор за кредит „Експресо" с №
325297/07.12.2012 г. Сочи, че представеният на вниманието на съда договор за кредит - Част
I и Част II /Общи условия/ съдържа минимално изискуемото съдържание, съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, неразделна част от него е и погасителния план, в който
подробно са посочени месечните вноски за главница и лихва, както и крайния срок за
издължаване, същите са подписани от кредитополучателя и съдлъжника, с което последните
по собствена воля са обвързани от техните клаузи.
Счита, че предявеният иск е доказан както по основание; така и по размер и
събраните в хода на делото доказателства установяват, че вземането на Банка ДСК АД,
съществува в претендираните размери. Излага, че с предоставяне на кредита от „БАНКА
ДСК“ АД по сметка на кредитополучателя с № IBAN BG ***** на 07.12.2012г. е постъпила
и усвоена сумата от 10 050,00 лева., което било потвърдено и от извършената икономическа
експертиза, с което банката кредитор е изпълнила поетия по договора ангажимент и е
3
изправна страна по него. Сочи, че кредитополучателят се е задължил да върне
предоставения кредит, ведно с дължимите лихви на 72 равни ежемесечни вноски, всяка от
които в размер на 198,52 лева и падеж - всяко 30 - то число на всеки месец, считано от
30.01.2013 г., съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за
кредит, като краен срок за погасяване е до 30.12.2018г. Твърди, че за усвоените суми от
кредита, предмет на договора, кредитополучателят е заплащал променлив лихвен процент в
размер на 10,95 % годишно. Излага доводи, че между банката като кредитор и ответниците
като кредитоискатели е постигнатата индивидуална договореност по параметрите на
кредита. Счита, че не може да има съмнение, че кредитополучателят добре е бил запознат с
естеството на документите, които подписва, тъй като при неяснота, клиентът има
възможността да ги коментира с компетентните служители от Банката. Изтъква, че в случая,
кредитополучателят не е бил лишен от възможността да изрази несъгласие и да предложи на
Банката своите изисквания или изобщо да не подпише договора, в случай че не е съгласен с
настъпване на неговите правни последици. Сочи, че в договора не е посочената дата на
сключването му, но съдържанието му препраща към погасителен план с посочена датата -
07.12.2012 г. Твърди, че на същата датата банката е превела доворената сума на
кредитоискателя, с оглед на което следва да се приеме, че именно 07.12.2012 г. е датата, на
която страните са постигнали съгласие по параметрите на договорната връзка. Счита за
правилни изводите на съда, че липсата на данни в договора относно датата на сключването
му не е от съществено значение за избора на потребителя да сключи сделката или не,
доколкото не засяга негово право да формира пълна и вярна икономическа представа за
сделката и това е така, тъй като към договора е приложен погасителен план с посочена дата
в договора, в който е отразен броя и вида на вноски и периодите за тяхното погасяване.
Излага, че на кредитополучателят е предоставена цялата информация, на база на която да
извърши преценка за икономическите параметри на договора, като то е сторено по ясен и
разбираем начин. Посочва, че в т. 8, част I и в чл. 4, част II, от Договора за кредит се
съдържа подробна информация за начина и методиката на олихвяване по кредита.
С оглед на изложената фактическа обстановка, безспорно установена от приетите от
съда писмени доказателства, счита, че се налага единственият логичен и релевантен извод, а
именно - клаузите относно олихвяването и основните параметри по кредита са
индивидуално договорени с кредитополучателя М. Т. П. и КР. П. П.-като съдлъжник, което
изключва тяхната неравноправност. Твърди, че това е в резултат от прилагането на
принципа, заложен в чл. 9 от ЗЗД - страните свободно са уговорили съдържанието на
договора, а освен това с длъжника по договора за кредит е договорен индивидуален
погасителен план, от който е виден броя на погасителните вноски, срок и размер за всяка
една от тях, както и каква е дължимата лихва за всяка вноска. Твърди, че погасителният план
е договорен на база индивидуални параметри по договора за кредит, като размер, срок,
допълнителни условия, свързани с договорена промяна на лихвения процент, поради което
противното съждение за липса на индивидуалност е нелогично и необосновано.
Счита за правилен изводът на съда относно възражението за погасяване по давност
4
на вземанията за главница, които по договор за потребителски кредит нямат периодичен
характер и не се погасяват с кратна 3-годишна давност, а с общата - 5 години, като по
отношение на всяка вноска тя тече от падежа й. Сочи, че уговорката в договора за връщане
на предоставените средства на вноски не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а съставлява уговорка за изпълнение на части. Посочва, че съгласно постановката
на TP № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС „периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД, са периодичните задължения, които макар да са породени от един и същи
факт, са относително самостоятелни, а периодичността е характерна за престациите и на
двете страни по договора. Сочи, че по отношение на договора за кредит това изискване не е
налице, тъй като нито задължението на кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито
задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се, както и че връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност
изпълнение на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/.
Поддържа всичко изложено от страна на „Банка ДСК“ ЕАД пред първа инстанция,
като моли съдът да го приеме при постановяване на решението. С оглед гореизложеното
моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, като бъде
осъден въззивникът да заплати сторените в двете производства разноски, като бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение, определен съгласно Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание за въззивниците се явява особен представител
адв.Н., който поддържа възивната жалба на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна се представлява от юриск. Т., която поддържа
отговоа и моли атакуваното решение да бъде потвърдено в атакуваните му части като
правилно и законосъобразно. Твърди, че въпреки, че в договора за кредит не е посочена
дата, то в погасителния план, неразделна част от него е посочена датата, а към 7.12.2012 г. не
е съществувало изискването, ОУ и погасителния план да се подписват от
кредитополучателите. Моли да им се присъдят и всички разноски по делото.
От представените доказателства по гр.д.№15/2020 г. на ЛРС, от
становищата на страните, които съдът възприема поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Атакуваното решение е съобщено на въззивника на 22.02.2021 г., а въззивната
жалба е подадена на 8.03.2021 г., т.е. в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
въззивен контрол, следователно настоящето въззивно производство е допустимо.
По делото е представен договор за кредит №325297 без посочена в него дата и и
място на сключването, по силата, на който „Сосиете Женерал Експресбанк“АД-Варна,
чийто правоприемник е „Банка ДСК“АД се е задължила да предостави на
кредитополучателя М. Т. П. потребителски кредит за преструктуриране чрез рефинасиране
на негово задължение по договор за банков кредит № 0262136. Постигнато е съгласие
5
кредита да се усвои чрез посочена разплащателна сметка, открита на името на въззивника-
ответник, за която той ще заплаща такса за обслужването й в размер на 1,79 лв. Посочено е в
чл.76.1, че сумата по кредита ще бъде върната на анюитетни месечни вноски от по 198,52
лв. всяка, за срок от 72 месеца, с падеж 30-то число на месеца, с номинален лихвен процент
от 10,95 %, формиран от базисен лихвен процент на Сосиете Женерал в лева /BUnSGEB/ в
размер на 6,00, с наказателна надбавка върху просрочени вноски с 6 пункта над номиналния
процент или към датата на сключване на договора 16,95 % и върху главницата след
настъпване на предсрочна изискуемост 6 пункта над номиналния лихвен процент. В т.7 от
договора е посочено, че конкретните условия за издължаване на кредита са съгласно
погасителния план от 07.12.2012 г. В представения по делото план, който не е подписан от
кредитополучателите е посочен: размера на кредита 10 050,00 лв., нетната му стойност 9
990,00 лв., размерът на месечната вноска 198,52 лв., лихвения процент 10,95 %/ и процента
застраховка 1,44 %, общият размер на дължимата лихва за срока на договора 3 750,13 лв. и
на застраховката 493,31 лв., ГПР 14,15 лв., срокът за връщане на кредита 72 месеца, общият
размер на плащанията 4 393,44 лв., размера на всяка вноска, частта от главница, договорна
лихва и застраховка, които се погасяват с нея и остатъка за погасяване. Съгласно чл.4 ал.2 от
раздел втори на договора кредитополучателят е дал съгласие банката едностранно да
променя договорения лихвен процент при промяна на пазарните условия и лихвената
политика, водещи до увеличаване размер на BЛПSGEB с два пункта нагоре или надолу
спрямо размера му към деня на сключване на договора, като информира потребителя за
всяка промяна с посочване на новия лихвен процент датата, от която се прилага новия
BЛПSGEB или за съответно заместилия го лихвен процент, вкл. за промяна на размера и
броя на месечните анюитетни вноски. Съгласно чл.5 ал.1 Такси по кредита и разходи за
застраховка, кредитополучателят се е задължил да заплати на банката еднократна такса в
размер, съгласно част първа т.14, която ще бъде удържана от разплащателната му сметка при
отпускане на кредита и е в размер на сумата 150 лв. В чл.9 ал.1 б.“в“ от договора е
предвидена възможността да предсрочно погасяване на кредита, съответно вземанията, за
които той няма да дължи изпълнение /договорни лихви, такси или други разходи/,
възможността за отказ от договора в срок от 14 дни от сключването му, вкл. за какво дължи
връщане - главница и лихви от датата на усвояване до връщане, без неоправдано забавяне и
не по-късно от 30 календарни дни от подаване на уведомлението за упражнен отказ. В чл.10
от договора е посочено, че при неиздължаване отчасти или изцяло на месечни анюитети
съгласно погасителния план договорната лихва се увеличава с надбавка /от 6 пункта/, като
санкционната лихва се начислява отделно от анюитетните вноски. КР. П. П. също е
подписала договора за кредита, като „съдлъжник“, като се е задължила да отговаря
солидарно с него за връщане на сумите по кредита и е декларирала, че е запозната с
условията на договора и е съгласна с тях. Страните са договори и и сключването на
застраховка „Живот'" на Мирослав и Красимира П.и.
Подадено е заявление от „Сосиете женерал експресбанк"АД пред PC Ловеч по реда на
чл.417 от ГПК, като е образувано ч. гр. д. № 299/2019 г. ЛРС е издал заповед №153/6.02.2019
г.в полза на „Сосиете женерал експресбанк"АД, солидарно против М. Т. П. и КР. П. П., и е
6
допуснато незабавното й изпълнение за сумите от 6 991,79 лв. главница, 1 165,74 лв.
договорна лихва за периода 30.05.2015 г. до 30.12.2018 г. , 817,90 лв. обезщетение за забава
за периода 30.05.2015 г. до 4.02.2019 г. ведно със законата лихва върху главницата от 5.02.12
г. до изплащане на вземането по договора за квредит от7.12.12 г. както и сумата от 229,51
лв-платена ДТ от 179,51 лв. и 50 лв. юрискосултско възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжниците чрез залепване на уведомление, поради което на заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Определение №1439/4.12.19
г, с което е указана възможността на заявителя да нпредяви установителния иск за вземането
си, му е връчено на 13.12.2019 г. настоящият иск е предявен на 6.01.20 г. видно от п.кл,
поради което настоящето проризводство е допустимо.
За правилно решаване на спора ЛРС едопуснал назначаване на съдебно-икономическа
експертиза, която е изготвена копетентно от вещо лице Р.А. Според заключението на вещото
лице сумата по кредита, чиито вземания са предмет на установяване, е усвоен по посочена в
договора разплащателна сметка на 07.12.2012 г. Преди заверката на сметката на ответника
П. салдото по сметката е било отрицателно - минус 457.65 лв. Установява се, че след
усвояването на кредита е удържана еднократна такса от 150.00 лв., покрита е отрицателната
наличност, като са рефинансирани задължения по предходен кредит в размер на 9 335,27 лв.
и е останала разполагаема сума от 107,08 лв. Експертизата е установила също, че вноските
по кредита са анюитетни, като те включват главница, договорна лихва и застраховка.
Вещото лице уточнява, че от договорените 72 вноски за погасяване на кредита ответниците
са внесли двадесет и осем вноска, като по двадесет и деветата изпълнението е частично - за
сумата от 50,30 лв. - договорна лихва и 8,39 лв. застраховка. От заключението се установява,
че общият размер на сумата, за която е предложено изпълнение към 02.01.2020 г. е 5 710,00
лв., от които 3 058 лв. - главница, 2 209,72 лв. - лихви, 298,92 лв. - застраховка и 143,15 лв.
такси. Посочва се от вещото лице, че след последното предложено изпълнение по вноска
двадесет и девет /плащането е от 04.05.2015 г./ плащания по кредита не са постъпвали. От
заключението се установява, че в срока на договора първоначално уговорения размер на
договорната лихва от 10,95 % е намален на 8,65 %, като това е станало на 30.06.2015 г. и с
намаляване процента на договорната лихва месечните вноски по договора са намалени от
198,52 лв. на 190,92 лв, като след изменение процента на договорната лихва е направена
актуализация на погасителния план, като дългът е структуриран по следния начин: 6 991,79
лв. /10 500,00-3 058,21/ - главница, 1 165,74 лв. /13,50 лв. — остатък по вноска 29 и 1 152,24
лв. по вноски от 30 до 72/ - договорна лихва. Вещото лице посочва, че към датата на
изготвяне на заключението- 5.01.2021 г. размера на задълженията на ответниците са както
следва: 6 991,79 лв. - главница, 1 165,74 лв. - договорна лихва, 715,47 лв. - обезщетение за
забава за периода 30.05.2015 г. до 30.12.2018 г. и 102,43 лв. неустойка /наказателна лихва/ за
периода 30.12.2018 г. до 04.02.2019 г. Експертът посочва, че обезщетението за забава е
начислявано върху вноски по главница с настъпил падеж, по които не е предложено
изпълнение, като размерът му е 6 %, разпределени на 360 дни, умножени по дните на
просрочие от падежа на всяка месечна вноска до изтичане срока на договора - 30,12.2018 г.
Посочва, че олихвяването не е извършвано съгласно уговорките в договора /с лихва от 6
пункта на договорната/, а наказателната лихва, начислена за периода 30.12.2018 г. /датата на
изтичане срока на договора/ до 04.02.2019 г. /датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение/, е определяна върху цялата главница с процент от 14,65,
формиран от номиналния процент 8,65 и надбавка от 6 %, разпределен на 360 дни, за срока
на забавата. Вещото лице посочва, че в рамките на срока на договора БЛПSЕВ е променян
неколкократно в посока на долу, като за периода 01.12.2012 г. до 01.12.2016 г. той е
възлизал на 6 %, за периода 01.01.2017 г. до 01.12.2017 г. -5,95 %, а от 01.01.2018 г. до
01.12.2018 г. 4,05 %. Посочва се, че Размерът на BЛПSGEB се е определя по формулата
(KlxS)+(K2xR)-D, като К1 и К2 са параметри, които се ползват за определяне на теглата S и
R, като К1 е общият размер на привлечените депозити от клиенти, К2 е равен на 1-К1, като
се изчислява по валути и е между 0 и 1. S е цената на привлечения ресурс от граждани,
фирми и други небанкови институции, като той се формира от сбора на средния лихвен
процент на привлечени депозити от клиенти, допълнителни надбавки за покриване на
всички лихви и оперативни разходи на банки, произтичащи от привлечени средства на
граждани, фирми и други небанкови институции, допълнителна надбавка за покриване на
разходи по поддръжка на задължителни резерв в БНБ върху депозити на местни клиенти и
7
допълнителна надбавка за покриване на разходите към фонда за гарантирана на влогове в
банки. R е цената на привлечения ресурс от банкови институции. D съставлява отстъпка на
формираната сума. Вещото лице заявява, че при изчисляване на индексите се търси
оптимизация на отделните параметри и от всички компоненти при определяне на базовия
лихвен процент, като при разпита му в с.з. уточнява, че само търговския, евентуално е под
контрола на банката, но той не влияе съществено върху крайните стойности.
При тези данни настоящата инстанция счита, че е сезирана с установителен иск
с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК и чл.430 ал.1 ТЗ,
чл.430 ал.2 ТЗ чл.86 и чл.92 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК. По своята същност производството по
чл.422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземане, който се
предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника или в случая при наличие
на хипотезата за връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при уславията на чл.47
ал.5 от ГПК. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия
размер и дали е изискуемо към датата на подаване на заявлението. В тежест на ищеца е да
докаже факта, от който произтича вземането му. В случая от ищеца се твърди, че вземането
произтича от неизпълнение на задълженията на ответниците-кредитополучател и съдлъжник
по сключен на 7.12.2012 г. договор за кредит „Експресо“ №325297 и приложения към него
погасителен план, който е неразделна част от договора. От приложените към делото
писмени доказателства и заключението на вещото лице съдът установява, че действително
на датата 7.12.2012 г. сметката на М. Т. П., посочена в т.6 от раздел първи на договора е
заверена със сумата на отпуснатия кредит 10050 лв, като целта на кредита е
преструктуриране чрез рефинансирне на задължения на кедитополучателя към банкакта по
предишен договор за банков кредит №0262136. Посочва се, че след усвояването на кредита
са удържани 150 лв еднократна такса кредит, покрита е отрицателната наличност,
рефинансирани са задълженията по предходния кредит на стойност 9335,27 лв и
разполагаемостта по банковата сметка е останала 107,08 лв. По този начин безспорно се
доказва качеството на кредитор на ищеца. От заключението на вещото лице се установява
дължимостта на остатъка на главницата, предвид заплащане на част от погасителните
вноски и съответно дъжимостта на договорната лихва, която не е погасена по давност и е в
размер на сумата 783,66 лв. Особеният представител на ответниците възразява по
отношение на липсата на дата и място на сключване на договора, както и, че не е посочен
срокът му. Съдът установява, че в договора в т.7 от раздел първи се посочва, че условията на
издължаване на кредита са съгласно погасителен план от 7.12.2012 г., и от тази дата
съгласно чл.7.1 започва да тече 72 месечния срок за погасяване на месечните анюитетни
вноски от по 198,52 лв. всяка. В раздел първи т.19 е посочено, че мястото на сключване на
договора е гр.Плевен. Следователно въпреки изричната липса на посочване в заглавната
част на договора дата и срок на сключване на договора, то тези данни се извличат от
съдържанието на останалите клаузи на договора и погасителния план към него.
От справка в търговския регистър се установява идентичност между кредитора по
процесния договор „Сосиете Женерал Ексрсбанк“АД ЕИК ***** и първоначалния ищец
„Експресбанк“АД със същото ЕИК, вписана промяна във фирмата на дружеството на
8
28.01.2019 г., който в хода на производството е прекратил правосубектността си чрез
вливане, като всички негови права и задължения са преминали върху правоприемника
„Банка ДСК“ ЕИК *****, конституиран на мястото на ищеца по делото.
Процесната сделка носи белезите на договор за потребителски банков кредит по
смисъла на чл.9 от ЗПК вр.с чл.430 ТЗ, поради което съдът следи служебно за нарушения на
императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, още повече, че и възраженията на особения
представител на въззивниците са в този смисъл.
Съгласно част втора чл.5 ал.1 от договора е договорено, че при сключване на
настоящия договор кредитополучателят се задължава да заплати на банката еднократна
такса в размер съгласно част първа т.14, а именно 150 лв., която ще бъде удържана от
разплащателната му сметка при отпускане на кредита. Съгласно чл.16 ал.1 от ЗПК преди
сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя.
Посочената разпоредба транспонира правилото на чл.8 от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на
Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, което предвижда задължение за оценка на
кредитоспособността на потребителя. На основание чл.8 ал.1 от Директивата държавите
членки гарантират, че преди сключването на договора за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена,
когато това е уместно, от потребителя, и ако е необходимо, въз основа на справка в
съответната база данни. В съображение 26 от преамбюла на Директивата е посочено, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитирит
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин, като
кредиторите следва да имат отговорността да проверяват кредитоспособността на всеки
отделен потребител. Целта на това задължение за оценка на кредитоспособността на
потребителя е да се насърчи отговорното поведение на кредитора и да се предотврати
опасността да се предоставят кредити на некредитоспособни потребители. С оглед
гореизложеното съдът намира, че клаузата на чл.5 ал.1 от процесния договор за
потребителски кредит е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗПК, тъй като предвижда
потребителят да заплаща такса за услуга „одобрение“, която всъщност представлява
изпълнение на задължението на кредитополучателя да оцени кредитоспособността на
кредитоискателя. Предвиждането на подобно задължение в тежест на потребителя,
предназначено за изпълнение на нормативно установено задължение в тежест на кредитора
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Не на последно място следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Поради това съдът намира, че сумата от 150 лв е удържана от сметката на длъжника
9
без основание, поради което реално получената от него заемна сума не е 10050 лв, а е 9900
лв.
Съдът намира, че е основателно и следващото възражение на въззивниците, а
именно, че претенцията за сумата от 715,47 лв. обезщетение за забава за периода 30.05.2015
г. до 30.12.2018 г. е неоснователна. В исковата молба се твърди, че тази сума се претендира
на основание раздел първи т.9.2 от договора. Този текст гласи, че върху цялата главница
след настъпване на предсочната изискуемост се начислявата наказателни надбавки шест
пункта над номиналния лихвен процент по т.8. В случая обаче тези условия не са налице,
предвид липсата на претенция за предсрочна изискуемост. В заповедното производство и в
исковото такова, ищецът изрично заявява, че на 30.12.2018 г. е изтекъл окончателния срок за
погасяване на кредита, поради което твърди, че кредитът е станал изискеум поради
настъпване на падежа на датта, а не поради наличие на предсрочна изискуемост.
Действително в заявлението и в исковата молба се твърди и наличие на предсрочна
изискуемост, но няма доказателства тя да е обявявана на длъжниците преди подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК и в този смисъл с оглед постановките на т.18 от ТР
№4/18.06.13 г. постановено по т.д.№4/13 г. на ОСГТК вземането не е възникнало на това
основание. Поради тези съображения сумата от 715,47 лв обезщетение за забава поради
обявена предсрочна изискуемонст на кредита е недължима.
Неоснователно е възражението на въззивниците за наличие на изтекла погасителна
давност по отношение на 9 вноски по кредита, с оглед наличие на хипотезата на чл.111 б.“в“
от ГПК, за която се твърди, че намира приложение и при договорите за банков кредит.
Изрично в мотивите към т.1 на ТР №3/27.03.19 г. по т..д. №3/17 г. на ОСГТК е посочено, че
е уредена по-кратка погасителна давност за вземанията за лихва по чл.111 б.“в“ от ЗЗД в
сравнение с общата погасителна давност за главницата досежно обсъжданото погасяване на
банков кредит. Следователно тези 9 вноски не са погасени по давност, а са дължими за
периода от 1.05.2015 г. до 31.01.2016 година.
С оглед на тези мотиви съдът счита, че атакуваното съдебно решение
№260027/16.02.2021 г. постановено по гр.д.№15/20 г. по описа на ЛРС е неправилно в
частта, с която е уважена претенцията на ищеца за сумата от 150 лв. дължима такса по
кредита и 715,47 лв. обезщетение за забава за периода от 30.05.2015 г. до 30.12.2018 г., както
и в частта за разноските, поради което следва да бъде отменено и постановено друго, с което
да бъде отхвърлен искът на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление ***** /правоприемник на „Експресбанк“АД/ против на М.Т. Т. с ЕГН
********** и КР. П. П. с ЕГН ********** двамата с адрес ***** за признаване за
установено, че дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление ***** /правоприемник на „Експресбанк“АД/ сума в размер над 6 841,79 лв.
главница, ведно с договорна лихва от 5.02.2019 г. до погасяването й, или за сумата 150 лв,
представляваща такса по кредита, както и 715,47 лв. обезщетение за забава за периода
30.05.15 г. до 30.12.18 г. предмет на издадена заповед №153 за изпълнение на парично
10
задължение въз основа на документ по чл.417 от 6.02.2019 г. по ч.гр.д.№299/19 г. като в
останалата атакувана част решението на ЛРС следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход от процеса дължимите разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК,
които въззивниците следва да заплатят на ищеца-въззиваем съобразно изхода от процеса
възлизат за двете инстанции на сумата:2071,84 лв. общо съобразно уважената част на
исковете, както следва: за първата инстанция е определено юрисконсултско възнаграждение
от 100 лв., 229,51 лв. разноски за заповедно производство, 1 329,51 лв. разноски за първата
инстанция /ДТ, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за особен представител, а за
настоящата инстанция 679,62 лв. разноски за особен представител и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като въззивната жалба е подадена от особения представител на
въззивниците и на основание чл.78 ал.6 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят дължимата ДТ за обжалване по сметка на ЛОС в размер на сумата 152,51 лв.
съобразно отхвърлената част на жалбата, а въззиваемата страна следва да заплати ДТ по
сметка на ЛОС в размер на сумата 17,31 лв. съобразно уважената част на въззивната жалба.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно съдебно решение №260027/16.02.2021 г. постановено
по гр.д.№15/20 г. по описа на ЛРС в частта, с която са уважени исковете с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК и чл.430 ал.1 ТЗ, чл.430 ал.2 ТЗ чл.86
и чл.92 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК на Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление ***** /правоприемник на „Експресбанк“АД/ против на М.Т. Т. с ЕГН
********** и КР. П. П. с ЕГН ********** двамата с адрес ***** за признаване за
установено, че дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление ***** /правоприемник на „Експресбанк“АД/ сумата от 150 лв. дължима
такса по кредита и сумата 715,47 лв. обезщетение за забава за периода от 30.05.2015 г. до
30.12.2018 г., предмет на издадена заповед №153 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от 6.02.2019 г. по ч.гр.д.№299/19 г, както и в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК и чл.430 ал.1 ТЗ, чл.430 ал.2 ТЗ чл.86
и чл.92 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК на Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление ***** /правоприемник на „Експресбанк“АД/ против на М.Т. Т. с ЕГН
********** и КР. П. П. с ЕГН ********** двамата с адрес ***** за признаване за
установено, че дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес
11
на управление ***** /правоприемник на „Експресбанк“АД/ сума в размер над 6 841,79 лв.
главница, ведно с договорна лихва от 5.02.2019 г. до погасяването й /или за сумата 150 лв,
представляваща такса по кредита/, както и 715,47 лв. обезщетение за забава за периода
30.05.15 г. до 30.12.18 г. предмет на издадена заповед №153 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от 6.02.2019 г. по ч.гр.д.№299/19 г.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №260027/16.02.2021 г.
постановено по гр.д.№15/20 г. по описа на ЛРС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.Т. Т. с ЕГН ********** и КР. П. П. с ЕГН ********** двамата с
адрес ***** да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление ***** /правоприемник на „Експресбанк“АД/ разноски по делото съобразно
уважената част на исковете 2071,84 лв./две хиляди седемдесет и един лева и осемдесет и
четири стотинки/.
ОСЪЖДА М.Т. Т. с ЕГН ********** и КР. П. П. с ЕГН ********** двамата с
адрес ***** да заплатят солидарно по сметка на Окръжен съд-Ловеч сумата 152,51 лв.
дължима държавна такса за подаване на въззивната жалба на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
***** /правоприемник на „Експресбанк“АД/ да заплати по сметка на Окръжен съд-Ловеч
сумата 17,31 лв. /седемнадесет лева и тридесет и една стотинки/ дължима ДТ на основание
чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12