Р Е Ш Е Н И Е № 535
гр.Перник, 10.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд,
гражданска колегия в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
Председател: :Милена Даскалова
при секретаря Росица Игнатова като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 336 по описа за 2014 год., и
за да се произнесе, взе в предвид следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.226 КЗ, във връзка с чл. 86 ЗЗД.
По изложени в исковата
молба обстоятелства Б.В.С. като майка и
законен представител на малолетната Б.Д.С. моли да бъде осъдено „З. д. Е.” АД, гр. С. да заплати сумата
от 40 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от Б.Д.С. неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на ***г. и
причинено при управлението на автомобил,
за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с
ответника.
Ответното
дружество оспорва иска по основание и размер.
Пернишкият окръжен съд като преценява
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
и доказано от правна и фактическа страна следното:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №***
г., видно от който на ***г. в *** е настъпило ПТП на *** кръстовището с *** между л.а."Фиат
панда" с рег.№ ***, управляван от М.И.Н. и пешеходец- малолетната Б.Д.С..
С постановление от 29.04.2011г. на РП- П.
е прекратено наказателното производство.
От показанията на свидетеля Л.А., се установява, че е управлявал лек
автомобил по ***, пътувайки в посока ***. Видял, че на тротоара има две деца,
които се готвели да пресичат пътното платно, като на това място е имало
пешеходна пътека, означена с пътен знак. Свидетелят спрял, децата предприели
пресичане и едно от тях било блъснато от насрещно движещ се лек автомобил,
който не намалил скоростта преди пешеходната пътека, но в последствие спрял.
Свидетелката М.И.Н., установява, че пътувайки от *** ненадейно е възприела
върху капака си тяло, след което е спряла.
ПТП е настъпило на място, където е имало поставен знак за пешеходна пътека,
като свидетелката твърди, че не е видяла да е имало спрели автомобили.
Видно от приетата автотехническа експертиза, ПТП е настъпило при пресичане
на детето на пешеходна пътека, като е блъснато от лек автомобил, движещ се със
скорост 46,4км./ч.
От заключенията на комплексната съдебно- медицинска експертиза с вещи лица
хирург и невролог, се установява, че пострадалата е получила контузии в
областта на главата, гръдния кош и корема, сътресение на мозъка, кръвоизлив в
лявото ретроперитонеално пространство, разкъсно- контузна рана в челната област
и охлузвания на двете колена. Състоянието й наложило извършване на горна
срединна лапароптомия, при която е установен хематом в съседство с левия
бъбрек. Направен е дренаж.
След злополуката пострадалата търпи болки и страдания, свързани с
преживяното сътресение, оформил се посткомоционален церебрастенен синдром,
изразяващ се в оплаквания от главоболие, замайване, паметови нарушения и
поведенчески промени, неспокойствие, както и страхово- тревожни изживявания.
Търпяла и търпи неудобства, свързани с коремен дискомфорт и нарушения на
храненето.
От заключението на вещото лице- психиатър, се установява, че е налице
тревожно- фобийна симптоматика, проявяваща се в главоболие, световъртеж,
уморяемост, раздразнителност трудност при концентрация и изпълняване на
умствени задачи. Като последица понастоящем и в бъдеще са изразената
отвлекаемост и трудното задържане на вниманието до трудност при изпълнение на
умствени задачи.
Свидетелят Д.В.С., баща на Б.С., установява, че след ПТП детето е
неспокойно, буди се през нощта, има оплаквания от главоболие, повръща.
По делото не се спори, а се установява и от приложената застрахователна
полица № ***г. наличието на валиден застрахователен договор за застраховка
"Гражданска отговорност", към датата на ПТП. Застраховател по този договор е ответното
дружество.
По силата на чл. 223, ал.1 КЗ
с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД,
да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на
деликвента. Т.е. за да се ангажира отговорността на застрахователя следва да се
установи наличието на валиден застрахователен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя, настъпили
вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния водач, както и
причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
Предвид събраните доказателства, то съдът намира, че са налице елементите
от фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на
ответника.
Ответната страна оспорва иска с твърденията, че между пострадалата и
застрахователя е сключено извънсъдебно споразумение и увреденото лице е обезщетено в пълен размер за
претърпените вреди.
Като доказателство по делото е представена спогодба, сключена между
ответното дружество и Б.Д.С., чрез нейните родители и законни представители Д.В.С.
и Б.В.С. и двамата действащи чрез адвокат Г. З. Д.. Страните по спогодбата са
се съгласили, че сумата от 11 500 лв. е застрахователното обезщетение,
което е справедливо и достатъчно за репариране имуществени и неимуществените
вреди от процесното ПТП. Постигнато е съгласие, че с изплащане на
обезщетението, пострадалата няма никакви
неудовлетворени претенции към застрахователя за претърпените вреди от ПТП.
По делото е представено и пълномощно, с което родителите на малолетната Б.С.
са упълномощили адв. Г. Д. да ги представлява пред застрахователя във връзка
със завеждането на претенция и получаването на застрахователно обезщетение от
процесното ПТП, както и да получи сумата по застрахователното обезщетение на
сметката, посочена в пълномощното. В спогодбата е постигнато съгласие
обезщетението да се преведе по същата сметка, което е и сторено на ***г., видно
от приложеното преводно нареждане.
Ищцовата страна навежда доводи за нищожност на споразумението.
На първо място се твърди, че същото е сключено без наличие на представителна
власт, тъй като е с дата ***г., а представеното по делото пълномощно е от ***г.
Видно от пълномощното, същото е с нотариална заверка на подписите от ***г.,
като регистрационният му номер е ***. Спогодбата е с дата ***г., но в
съдържанието й са описани регистрационният номер и датата на пълномощното на
адв. Д..
Посочената в спогодбата дата действително предхожда упълномощаването, но
описването в същата на документ с достоверна дата, какъвто се явява
представеното пълномощно, сочи на извода, че спогодбата е сключена след датата
на упълномощаването. Следователно
доводът за нищожност на спогодбата поради липса на представителна власт,
е неоснователен. При сключване на споразумението адв. Д. е била упълномощена от
родителите на малолетната Б.С..
Поддържа се нищожност на клаузата на чл.3 от споразумението, като се
твърди, че се касае за отказ от права на ненавършило пълнолетие дете, който е
нищожен на основание чл.130, ал.4 СК . Наред с това се въвежда и довод, че
липсва упълномощаване за отказ от права.
В чл. 3 от споразумението е записано, че с изплащането на обезщетението
бенефициентът заявява чрез своите родители и законни представители, че няма
неудовлетворени претенции към застрахователя и прекия причинител за
претърпените имуществени и неимуществени вреди от ПТП. В случая се касае за
договор за спогодба по смисъла на чл. 365, ал.1 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, спогодбата
е договор между страните, с който се цели да се избегне възможен спор, като
страните си правят взаимни отстъпки. Целта е да се уредят отношенията между
страните по начина, посочен в договора. Именно поради това спогодбата съдържа и
изявление, че няма неудовлетворени претенции. При постигане на уговорката по
т.3 пълномощникът е действал в рамките
на упълномощаването, тъй като съгласно т.4 от пълномощното, той е имал правото
да подписва споразумения за определяне на застрахователно обезщетение. Пълномощникът
не е заявил отказ от бъдещи претенции на представлявания или отказ от съществуващи
такива към момента на подписване на самото споразумение, а е определил размер
на дължимото се обезщетение и е декларирал пълното удовлетворяване на пострадалия. В резултат на
последното е и направил изявление за липса на други претенции по повод обезщетяване
вреди от процесното ПТП.
След като спогодбата не съдържа волеизявление за отказ от съществуващи или
бъдещи права, то не е налице и твърдяното от ищеца основание за нищожност.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен.
Увреденото лице има едно право на обезщетение и може да упражни същото
алтернативно- срещу застрахователя или срещу деликвента. По съществото си
обезщетението е едно – такова за вреди от непозволено увреждане. В случая
ищцовата страна е избрала да претендира обезщетение от застрахователя и
съответно вече е упражнила правото си да претендира обезщетение за претърпените
вреди от ПТП. След като застрахователят е удовлетворил изцяло пострадалата, то последната
няма основание да търси повторно обезщетение за същите вреди. С постигането на
споразумението и плащането по него са погасени правата на ищцата по прекия иск
срещу застрахователя. Със споразумението ищцовата страна се е съгласила, че това обезщетение покрива
изцяло претърпените вреди, поради което и няма основание да търси репарация за
същите отново по съдебен път, тъй като споразумението има погасителен ефект
относно претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над тази
сумата.
Ищцата би могла да претендира присъждане на обезщетение само за вреди,
които не са били предмет на споразумението /напр. ако споразумението касае
неимуществени вреди, а са претърпени и имуществени такива/, какъвто не е
настоящият случай. Други основания за претендиране на обезщетение от прекия
причинител са наличие на ексцес, както и недействителност на споразумението, каквато
не се установява.
Наведен е и довод за нищожност на т.4 от споразумението, касаеща заплащане
на неустойка от пострадалия в полза на застрахователя при предявяване на иск
против последния.
Съдът намира, че действителността на тази клауза от договора би била от
значение за правилното решаване на настоящия спор, само ако бе направен извод
за основателност на иска, тъй като в този случай съдът би дължал произнасяне по
направеното от ответника възражение за прихващане с неустойката по чл.4. След
като обаче е формиран извод за неоснователност на иска, то съдът не следва да
се произнася по възражението за прихващане и въпросът относно действителността
на чл.4 е ирелевантен за спора. За пълнота следва да се отбележи, че дори и да
се констатира нищожност на тази уговорка, то с оглед разпоредбата на чл. 26,
ал.4 ЗЗД това не води до нищожност на
целия договор и съответно не би променило изхода на настоящето дело.
По изложените съображения съдът намира, че искът следва да се отхвърли.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ, предявен от Б.В.С. и ЕГН ********** като майка и законен
представител на малолетната Б.Д.С. с ЕГН ********** и двете от *** срещу З. д.
Е.” АД, ***, ЕИК *** за присъждане на сумата от 40 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на пътнотранспортно
произшествие настъпило на ***г. в ***, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие *** г.
до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: