№ 211
гр. гр.Н., 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20232150200542 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ******* срещу наказателно постановление № РД-05-
7/15.06.2023г. на директора на **** Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 212, ал. 1
вр. ал. 3 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл. 44 от Закона за здравето, е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв. Жалбоподателят развива
подробни съображения за допуснати съществени нарушения при издаване на НП и АУАН.
Намира, че не е налице състав на нарушение. Излага в подробен вид аргументи в подкрепа на
тезата си. Моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Наказващият орган - директора на **** Бургас, чрез процесуален представител, заема
становище за неоснователност на жалбата. Намира за неоснователни възраженията срещу
издаденото НП. Моли същото да бъде потвърдено и претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Видно от разрешение за строеж № 1 от 10.01.2011г., здравно заключение от *****г. и
удостоверение за въвеждане в експлоатация от *******. (на л. 37 – л. 39 от делото) на последната
дата бил въведен в експлоатация обект „***********“ с идентификатор ********, находящ се в
УПИ с идентификатор ******** в кв. 9А по плана на ж. к. „******. От решение № *** от
15.10.2013г. (на л. 40 от делото) се установява, че било дадено съгласие за откриване на
целодневна детска градина с четири възрастови групи в гр. *********, с наименование „******“.
За директор на детската градина, по силата на трудов договор с кмета на Община Н. № *** от
*****г. (на л. 14 от делото) била назначена М.И. .Детската градина била регистрирана в публичния
1
регистър БУЛСТАТ под № ******* (на л. 15 от делото), с вписано 100 процента участие в
собствеността на Община Н. и принадлежност на детската градина към висшестояща структура –
Община Н..
Същевременно с удостоверение за регистрация № 594 от 17.04.2018г. от директора на
ОДБХ Бургас бил открит обект „Детска млечна кухня“ гр. Н. с адрес в гр. Н., ул. „Л********.
На 19.10.2022г. от св. Д. К. – старши инспектор в отдел ДЗК при **** Бургас, била
извършена проверка на Детска градина „******“. При проверката се констатирало, че в обособено
помещение във фоайето на детската градина бил разположен пункт за раздаване на храна,
приготвена в детска млечна кухня, като св. Л.Д. – медицинска сестра в детската градина, раздавала
храна на родители с деца извън детската градина, които посещавали обекта. Св. К. квалифицирала
наличието на този пункт като нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето във вр. с чл. 9 от
Наредба № 3 на МЗ за здравните изисквания към детските градини. Поради тази причина издала
предписание изх. № ДЗК-210 от 20.10.2022г., а именно: „Да се преустанови дейността на пункта за
раздаване на храна – детска млечна кухня“ със срок на изпълнение – 10.12.2022г. От директора на
детската градина било подадено заявление, с отправено искане за удължаване срока на
предписанието, като с изрично писмо, връчено на 27.01.2023г., същият бил удължен до
31.01.2023г.
На 17.05.2023г. св. К. извършила проверка в детската градина и установила, че пунктът все
още функционира и от него се раздава храна на външни за детската градина лица. При това
положение тя съставила срещу детска градина „******“ АУАН № 2-56 от 17.05.2023г. за
нарушение на чл. 44 от ЗЗ. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка
в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 2-56 от 17.05.2023г., предписание от 20.10.2022г., заявление от ДГ
„******“, писмо от **** до ДГ „******“, връчено на 27.01.2023г., трудов договор № *** от
*****г., карта за регистрация в регистър БУЛСТАТ, разрешение за строеж № 1 от 10.01.2011г.,
здравно заключение от *****г., удостоверение за въвеждане в експлоатация от *******., решение
№ *** от 15.10.2013г. на Общински съвет – Н., удостоверение за регистрация на обект за
обществено хранене № 594 от 17.04.2018г., констативен протокол № 0002001, правилник за
организация и дейността в детска градина „******“ за 2022/2023 година, заповеди на Министъра
на здравеопазването, показанията на св. К. и св. Дечева Посочените доказателства си
кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин. Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Тук още веднъж следва да се
отбележи, че жалбата е подадена и подписана от юрисконсулт при община Н., упълномощен
надлежно от директора на общинската детска градина. Видно е, че общинската детска градина е с
изцяло 100 процента общински капитал и се явява структура в рамките на Община Н. (макар и
самостоятелно юридическо лице по смисъла на чл. 29 от ЗПУО). По арг. от чл. 217, ал. 3 от ЗПУО
кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските
детски градини, а според чл. 256, ал. 1, т. 1 от ЗПУО органите на местното самоуправление
2
осигуряват и контролират условията и организацията на дейностите в предучилищното
образование в общинските детски градини. Според чл. 61, ал. 2 от ЗАНН юрисконсулт може да
представлява учрежденията, предприятията, организациите, юридическите лица и едноличните
търговци. В случая е налице специфичен вид юридическо лице, действащо в рамките на
учреждението – Община Н., поради което е допустимо юрисконсулт в учреждението да
представлява след изрично учредена представителна власт юридическо лице.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП по силата на чл. 231, ал. 1 от Закона за здравето) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН
(извършеното нарушение е констатирано на 17.05.2023г., а АУАН е издаден на същата дата).
Съдът не констатира нарушения по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при издаване на
АУАН и НП.
Налице са обаче нарушения на материалния закон при издаването му. Съображенията за
този извод са следните:
В случая макар да е изготвен документ с наименование „предписание за провеждане на
задължителни хигиенни и противоепидемични мерки“, при преценка на неговото съдържание
съдът констатира, че не става въпрос за предписание по смисъла на ЗЗ. Вярно е, че по арг. от чл.
19, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето държавните здравни инспектори имат право да предписват
провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, като определят срокове за
тяхното изпълнение. Именно във връзка с чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗЗ следва да се тълкува и нормата на
чл. 38, ал. 1 от ЗЗ, според която при неспазване на здравните изисквания за обектите с обществено
предназначение държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят
срок за отстраняване на нарушенията. В същото време обаче по арг. от чл. 19, ал. 2, т. 7 от ЗЗ
инспекторите имат правомощието да спират експлоатацията на обекти с обществено
предназначение, на части от тях или на съответната дейност в случаите по чл. 38, ал. 3, като
уведомят незабавно директора на регионалната здравна инспекция. Случаите по чл. 38, ал. 3 от ЗЗ
са тези когато е налице непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за
разпространение на заразни заболявания или за възникване на отравяния (в такива случаи
директорът на регионалната здравна инспекция, в срок до 48 часа от спирането на обекта издава
заповед, с която потвърждава или отменя даденото предписание за спиране експлоатацията на
обекта или на съответната дейност – чл. 38, ал. 4 от ЗЗ). Т.е. следва да се извърши необходимото
разграничение между чл. 38, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗ, респ. между чл. 19, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗЗ. За да се
квалифицира даден акт на здравен инспектор като „предписание“ по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗ,
с него следва да се дадат съответните предписания за спазване на хигиенни и противоепидемични
мерки. Очевидно преустановяването на определена дейност, която се провежда в обект с
обществено предназначение, не може да е хигиенна мярка, а представлява спиране експлоатацията
на съответната дейност по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 7 вр. чл. 38, ал. 3 от ЗЗ, като в този случай
предписанието по чл. 38, ал. 3 от ЗЗ представлява предварително изпълнение на принудителна
административна мярка, която следва да бъде наложена от директора на **** при условията на чл.
38, ал. 4 от ЗЗ. Впрочем и в чл. 38, ал. 2 от ЗЗ е предвидено спиране на експлоатация - при
неизпълнение на задължителните предписания в определения срок. Следователно в ЗЗ е направено
ясно разграничение между предписанията, които се дават и които следва да са насочени към
определяне на конкретни хигиенни или противоепидемични мерки (чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗЗ) и
3
принудителните административни мерки, изразяващи се в спиране експлоатацията на съответната
дейност (чл. 19, ал. 2, т. 7 вр. чл. 38, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗ). В случая, макар актът да е именован
предписание, с него не е указано изпълнението на противоепидемични мерки, а е указано
единствено спиране експлоатацията на съответната дейност – раздаване на храна в детска млечна
кухня и то обосновано с възможно разпространение на остри заразни заболявания. Налага се
извод, че макар здравният инспектор да е изложил в акта, наречен предписание, мотиви по
смисъла на чл. 38, ал. 3 от ЗЗ, които предполагат налагане на принудителна административна
мярка и да е възложил преустановяване на съответната дейност, то той е нарекъл своя акт
„предписание“, но по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗ. По същество обаче е наложена принудителна
административна мярка, която е от компетентността на ****, а не от компетентността на
съответната детска градина.
Крайният извод на съда е, че „предписанието“ от 20.10.2022г. представлява по съществото
си принудителна административна мярка, която се налага от съответните компетентни органи –
държавни здравни инспектори и впоследствие - директора на ****. По същество с т. нар.
предписание е възложено на директора на детска градина „******“ да извърши действия, които са
от компетентността на **** – да преустанови дейността на детска млечна кухня, която
представлява съвсем отделен от детската градина обект (по смисъла на удостоверение за
регистрация на л. 41 от делото). След като не притежава нужната компетентност по смисъла на ЗЗ,
директорът на детска градина не е имало как да преустанови извършването на съответната
дейност. Както се посочи – органите на **** са разполагали с нужната компетентност и не е имало
пречка да приложат фактически принудителната административна мярка, която юридически са
обективирали в административен акт, именован „предписание“.
В заключение може да се посочи, че от една страна не е налице административен акт, който
по своята същност да е предписание по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за здравето. Ето защо
обективно няма как да е извършено нарушение на чл. 44 от Закона за здравето. Освен това
директорът на детска градина „******“ не е бил компетентен да извърши даденото предписание, а
именно „да преустанови“ дейността на пункта за раздаване на храна – детска млечна кухня, тъй
като единствено държавните инспектори и директора на **** притежават компетентност да спират
експлоатацията на обекта.
При всичко изложено до тук съдът намира, че не е извършено посоченото нарушение,
поради което обжалваното НП следва да бъде отменено (арг. от чл. 63, ал. 3, т. 1 ЗАНН). На
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-05-7/15.06.2023г. на директора на **** Бургас,
с което на Детска градина „******“, БУЛСТАТ: *******, със седалище и адрес на управление в
гр.Н., ж.к.*******, на основание чл. 212, ал. 1 вр. ал. 3 от Закона за здравето, за извършено
нарушение на чл. 44 от Закона за здравето, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер
на 1000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН **** Бургас да заплати на Детска градина
4
„******“, БУЛСТАТ: *******, със седалище и адрес на управление в гр.Н., ж.к.*******, сумата от
80 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5