Р Е Ш Е Н И Е № 345
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 29.07.2019г.
Видинският районен
съд, пети граждански състав, в публично заседание, на десети юни, през две
хиляди и деветнадесета, година в състав:
Председател : Т.П.
при секретаря П.К., като разгледа докладваното от съдия П. гр. дело № 3171 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е брачен иск, с правно основание чл. 49, ал.1 от Семейния Кодекс
/СК/ от В.Н.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Ж.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са наличието на
сключен между страните на 22.02.1985г. граждански брак с акт за граждански брак
№ 0034/22.02.1985г., изд. от Община Д., от който брак децата са навършили
пълнолетие. Поддържа се, че страните са във фактическа раздяла от 1990г.; че от
1993г. ищцата заживяла на семейни начала с друг мъж, а след 2002г. се
установила да живее преимуществено в Кралство И . Поддържа се, че досега ищцата
се е връщала 3 – 4 пъти в Р.Б., като не поддържа и не се среща с ответника по никакъв
повод; че страните не поддържат никакви съпружески отношения помежду си, както
и че не съществува възможност за заздравяване на брака. Поради това ищцата
счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака й с ответника.
Иска се от ищцата, съдът да постанови решение, с което да прекрати
гражданския брак, сключен между страните с развод, без да се произнася по
въпроса за вината; не претендира издръжка след прекратяване на брака и заявява,
че желае след прекратяване на брака да запази - брачното си фамилно име М.; че
няма претенции за предоставяне на семейно жилище, тъй като по време на
съвместното си съжителство страните са живели под наем, както и че всички
имуществени отношения страните са уредили извънсъдебно и нямат имуществени спорове.
Предлага на ответника прекратяване на брака по споразумение. Иска допускане на
двама свидетели при режим на довеждане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът не е подал писмен отговор,
не е взел становище по предявения иск и не е правил доказателствени искания.
Не са налице са обстоятелства, които се признават от ответника и които не
се нуждаят от доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните че в тежест на ищцата е
да докаже, че страните са сключили граждански брак; че се намират в
продължителна фактическа раздяла и че не поддържат съпружески отношения, както
и останалите обстоятелства, които обуславят дълбоко и непоправимо разстройство
на гражданския брак, сключен между страните.
Съдът е приел представените от страните писмени доказателства и е допуснал
до разпит един свидетел на ищцата.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Страните са сключили граждански брак на 22.02.1985г.
в гр. Д., за което е съставен акт за граждански брак № 0034/22.02.1985г., изд.
от Община Д.. Не се спори между страните, че същите се намират в продължителна
фактическа раздяла и не поддържат съпружески отношения помежду си.
Разпитаният по делото свидетел Е.Иванов установява, че от женитбата си страните
са живеели заедно в гр.Д. и че са разделени от 1990г., като ответникът останал
да живее в гр.Д., а ищцата се преместила да живее при родителите си в
гр.Грамада, а в последствие заминала да живее и работи в Крластво И . Установява
още, че ищцата си идва много рядко в България; че страните не поддържат никакви
отношения от десетилетия, както и че нямат родени непълнолетни деца от брака.
От представените от ищцата писмени доказателства се установява, че същата е
известна в обществото в брачното си фамилно име М., както и че задграничните й
документи са издадени с фамилното й име М..
Съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск за прекратяване на
гражданския брак, сключен между страните е основателен и доказан: Установената
фактическа обстановка – че страните се намират в фактическа раздяла - обуславя
липса на общи имуществени и неимуществени отношения между съпрузите, а
установеното обстоятелство – че раздялата трае сравнително продължителен период
от време – около 30 години - че не може да се очаква заздравяване на брака им. Относно
причините за разстройството на брака, съдът намира, че същото е по обективни
причини, които не могат да се вменят във вина на никоя от страните, като освен
това – такава не се претендира.
Издръжка между съпрузите за бъдеще време не следва да се пресъжда, тъй като
нито една от тях не претендира такава. Семейно жилище не следва да се
предоставя, тъй като страните нямат такова, както и поради това, че съдът не е
сезиран с искане по чл. 56, ал. 1 от СК
и не следва да се произнася по този въпрос.
Ищцата е заявила, че страните са уредили имуществените си отношения
доброволно и извънсъдебно.
След прекратяване на гражданския брак между страните, жената следва да
продължи да носи брачното си фамилно име М., тъй като е станала известна в обществото
с това фамилно име, задграгичните й документи са издадени с това име, както и
поради това, че няма възражение от страна на другия съпруг.
Окончателната
държавна такса, съдът определя на 40 лева следва да бъде
заплатена от страните по равно, тъй като по делото не се установява виновен
съпруг или недобросъвестен съпруг. Останалите разноски
остават зап. Страните така, както са ги направили.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между В.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и Ж.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сключен
на 22.02.1985г. в гр. Д., за което е съставен акт за граждански брак №
0034/22.02.1985г., изд. от Община Д..
След прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка един на
друг.
След прекратяване на брака, жената ще продължи да носи брачното си фамилно
име М..
Семейно жилище – не се предоставя.
ОСЪЖДА В.Н.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на РС - Видин окончателна държавна такса в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА Ж.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на РС - Видин окончателна
държавна такса в размер на 20 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок
от му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: