№ 12088
гр. С., 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110130914 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по жалба вх. №Към-РБН23-ГР94-2665-(3)/06.03.2024г.,
подадена от Т. П. Б., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, чрез адв. В., срещу мълчалив отказ на
К. на СО, р. „Б.“, за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ и на
заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, по заявление вх. №РБН23-ГР94-665-(1)/06.03.2024г.
Жалбоподателят твърди, че на 05.01.2024 г. сезирал кмета на СО, р. „Б.“, с искане за
издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 ЗСПЗЗ и заповед по чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ,
като приложил документи, легитимиращи го като единствен наследник по закон на З.Т.С., на
която, с влязло в сила съдебно решение, е признато правото на възстановяване на
собствеността върху нива с площ от 8,790 дка, находяща се в землището на /адрес/, при
съседи И.Т.С., Т., Х.Т.С., път и наследниците на Т.С., Сочи, че с Решение №
5069А/12.06.2003 г. на О.С.З. и гори О.К., поземлената комисия е признала правото на
собственост на наследниците на З.Т.С. върху този имот, но е отказала да възстанови
собствеността върху имота в съществуващи стари реални граници, до представяне на скица
и удостоверение от техническата служба на р. „Б.“. Във връзка с подаденото на 05.01.2024 г.
заявление, на 12.01.2024 г. административният орган уведомил жалбоподателя, че следва да
представи скица в съответствие с нормативните изисквания на процедурата, като на
26.01.2024 г. жалбоподателят възразил срещу указанията на административния орган за
представяне на скица и отново поискал да му бъдат издадени заявените административни
актове. Поддържа, не е получил поисканите документи в срок, както и до момента на
подаване на жалбата, като непроизнасянето в срок представлява мълчалив отказ за издаване
на поисканите индивидуални административни актове, който засяга негови права и законни
интереси. Поради това, моли съда да постанови решение, с което да отмени мълчаливия
отказ на кмета на СО, р. „Б.“ и да го задължи да се произнесе по заявлението.
Ответникът оспорва жалбата. Поддържа, че в случая не е налице мълчалив отказ, тъй
като с цел изясняване на фактическата обстановка, съответно снабдяване с необходимите
документи, административният орган е събирал служебно доказателства, като е водил
кореспонденция с други административни органи, за което е уведомил жалбоподателя.
1
Поддържа, че за имот с планоснимачен номер 2156 са съхранени копия от удостоверение по
чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ и заповед.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат В., която поддържа жалбата
и моли съда да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ на кмета.
Ответникът- К. на СО, р. „Б.“, не изпраща представил.
СРП не взема становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства.
Софийски р.ен съд, Първо гражданско отделение, 159-ти състав, след като извърши
проверка на атакувания индивидуален административен акт, съгласно разпоредбата на чл.
146 АПК и прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
чл. 253, ал. 1 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Съгласно представеното удостоверение за наследници, изх. № РОБ21-УГ-
5937/22.11.2021 г., жалбоподателят е единствен наследник по закон на З.С.П., починала на
17.02.1991 г.
Видно от Решение от 10.03.2003 г., постановено по гр.д. № 11525/2002 г. по описа на
СРС, II ГО, 46 състав, в сила от 29.04.2003 г., съдът е признал за установено по отношение
на ОСЗГ „Б.“, правото на наследниците на З.Т.С. /по мъж С.П./ на възстановяване на
собствеността върху НИВА с площ от 8790 дка, находяща се в землището на /адрес/, при
съдени: И.Т.С., Т., Х.Т.С., път и наследниците на Т.С..
С Решение № 5069А/12.06.2003 г. на ОСЗГ „О.К.“, е признато правото на собственост
на наследниците на З.Т.С. /по мъж С.П./, в съществуващи (възстановими) стари реални
граници, на НИВА с площ от 8790 дка, находяща се в землището на /адрес/, при съдени:
И.Т.С., Т., Х.Т.С., път и наследниците на Т.С., като е отказано да се възстанови правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на посочения недвижим
имот до представянето на скица и удостоверение от техническата служба на р. „Б.“.
На 05.01.2024 г. Т. П. Б. е подал заявление до К. на СО, р. "Б.", за издаване на скица и
удостоверение по 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ и на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в качеството му
на наследник по закон на З.Т.С..
Въз основа на така подаденото искане за издаване на документи, К. на СО, р. "Б.", е
изпратила до заявителя на 12.01.2023 г. писмо, съгласно което, е уведомил заявителя, че
следва да представи скица в съответствие с нормативните изисквания за процедурите, като е
посочено, че скиците са от правомощията на служба ГИС- С..
С писмо от 19.03.2024г. на ГИС-С. до К. на СО, р. "Б.", са върнати оригиналите към
преписката, като е посочено, че за посочената територия, в поддържаната от ГИС-С. инф.
Система, няма данни за одобрен помощен план. Посочено е, че за изработване на скица, е
необходимо имота да бъде идентифициран от ОСЗ „З.“ с номер по помощен или стар
кадастрален план.
С писмо от 28.03.2024г. преписката е изпратена до ОСЗ „З.“ по компетентност.
С писмо от 28.03.2024г. на ОСЗ „З.“ до СО, р. "Б.", е изискана извадка от помощния
план, както и копия от разписните листове към него.
Съгласно писмо от 09.05.2025г. на ОСЗ „З.“ до жалбоподателя, към момента не са
представени изискуемите документи за произнасяне с решение за възстановяване или отказ.
От правна страна:
Съобразно изричната разпоредба на чл. 145, ал. 1 АПК, от компетентността на Съда е
да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени
2
ли са процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му и
съответства ли на целта на закона. Съдът извършва цялостна проверка относно
законосъобразността на оспорения акт, като не се ограничава само до проверка на
направените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на акта. В кръга на извършваната
цялостна служебна проверка от Съда по законосъобразността на акта в обжалваната му част,
Съдът намира следното:
Мълчаливият отказ по заявлението за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ е издаден от компетентен орган – К. на СО, р. „Б.“ /с делегирани правомощия от
К. на СО/.
Поради естеството на отказа/мълчалив/, не е спазена писмената форма по чл. 59, ал. 1
АПК, като липсват съответно и реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Липсата на фактически и
правни основания лишават напълно Съда от възможността да извърши контрол по
законосъобразността на постановения отказ по заявлението от 05.01.2024 г. Отказът е
напълно немотивиран, което е основание за отмяната му като незаконосъобразен.
В хода на административното производство, ответникът е допуснал процесуално
нарушение, изразяващо се в неуведомяване на заявителя, че заявлението му се процедира,
като се събира необходимата информация от компетентните органи. На заявителя са
изпратени копия само от две писма на ответника до компетентните органи /които заявителят
погрешно е възприел като отправени до него изисквания във връзка със заявлението му/, без
направено уведомяване от ответника до заявителя, че срокът за произнасяне по заявлението
ще се удължи/и с колко/. Мълчалив отказ, както бе посочено, има постановен на 06.02.24г.,
като и до момента същият не е оттеглен /чрез издаване на заявените актове/. Видно е от
доказателствата обаче, че ответника продължава и след мълчаливия отказ да процедира
заявлението, като последното получаване на изискани от ответника относими доказателства
/писмо от ОСЗ „З.“/ са подлучени на 28.03.24 г. Няма данни по делото ответникът да събира
още относими доказателства и след тази дата, поради което не е налице фактическо или
правно основание да се откаже поисканото със заявлението от 05.01.2024 г издаване на
заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и след това- и на скица и удостоверение по чл. 13, ал.
4-6 от ППЗСПЗЗ.
Предвид гореизложеното, мълчаливият отказ, като напълно немотивиран, постановен
при пълната липса на форма, при допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон, следва да се отмени и преписката да се върне за ново произнасяне по заявлението.
При този изход на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски. По делото има доказателства за внесена държавна такса от 10 лв. и договорен и
заплатен адвокатки хонорар в размер на 500 лв., поради което ответника следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя, сумата от 510 лв.
Водим от горното, Софийски р.ен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на К. на С.О., р. „Б.“, по заявление вх. №РБН23-ГР94-
2665-(1)/05.01.2024г., по жалба вх. №Към-РБН23-ГР94-2665-(3)/06.03.2024г., подадена от Т.
П. Б., ЕГН **********, с адрес: /адрес/.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на К. на С.О., р. „Б.“, за произнасяне по заявление вх.
№РБН23-ГР94-2665-(1)/05.01.2024г. на Т. П. Б., ЕГН **********, за издаване на скица и
удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ и на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на Т. П. Б., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, сумата от
510,00 лева (петстотин и десет), представляваща направени по делото разноски.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - С. град в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски р.ен съд: _______________________
4