РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 25.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 3301 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Л.Д.А. против З. „Л.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Ищцата Л.Д.А. твърди, че на
29.07.2016 г., около 06.30 ч. в гр. Варна е пресичала ул. „Рали Мавридов“ на
кръстовището с ул. „Дрин“, когато движещият се по ул. „Рали Мавридов“ лек
автомобил „Шевролет Авео“, с рег. № ********, управляван от А.У., предприемайки
завой наляво, отнел предимството на пресичащата ищца и я блъснал. Твърди, че в
резултат на ПТП получила контузия в областта на гръдния кош, контузия на
гръбначния стълб в гръбния отдел и счупване на 11-ти гръден прешлен. Претърпяла
операция с окончателна диагноза контузия на опашната кост. Търпяла болки и
страдания. По повод на лечението направила разходи в общ размер на 91,39 лева:
23,20 лв. – потребителска такса за болничен престой; 32,46 лв. за медикаменти
(фактура № **********/02.08.2016 г.); 13,74 лв. – медикаменти (фактура №
**********/02.08.2016 г.); 7,53 лв. – за медикаменти (фактура № **********);
14,46 лв. – за медикаменти (фактура № 13002/14.08.2016 г.). Поддържа, че
виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег.
№ ********, като било сключено споразумение в наказателния процес по НОХД №
5468/2017 г. по описа на РС – Варна. Твърди, че отговорността на виновния водач
е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество с полица № BG/22/115002670497/28.10.2015 г.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 75 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 91,39 лева –имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на събитието – 29.07.2016 г. до
окончателното им плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като оспорва наличието на причинна връзка между
полученото увреждане на 11-ти гръден прешлен и височината на автомобила.
Поддържа, че не е било налице съприкосновение между автомобила и тялото на
ищцата. При условията на евентуалност поддържа, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като ищцата не се е съобразила с подадения светлинен
сигнал от водача на автомобила и е излязла внезапно на платното за движение. м Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Определение
от 04.12.2017 г. по НОХД № 5468/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Варна е
одобрено споразумение, по силата на което А.С.У.е признат за виновен в това, че
на 29.07.2016 г. при управление на лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. № ********,
нарушил правилата за движение и с това е причинил по непредпазливост средна
телесна повреда на Л.Д.А., изразяваща се в сгъвно счупване на единадесети
гръден прешлен, обусловил трайно затруднение в движението на снагата за период
от около 5-6 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Определението, с което е одобрено споразумението в наказателното производство,
е влязло в сила на 04.12.2017 г.
От
заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме
пешеходката в момента на стъпването й на платното за движение и да предотврати
произшествието чрез навременно спиране. Вещото лице посочва, че при стъпването
си на пътното платно пешеходката е можела да възприеме лекия автомобил и
съответно е можела да предотврати ПТП като не предприема пресичане до
преминаването му.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото доказателства,
че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 29.07.2016 г.
ищцата Л.Д.А. е получила компресивно счупване на тялото на 11 гръден прешлен
без неврологични усложнения. Установява се, че е налице причинно следствена
връзка с ПТП. Вещото лице дава
заключение, че по своя медико-биологичен характер получената фрактура е довела
на ищцата трайно затруднение на движението на снагата за срок по дълъг от 30
дни, в случая до 5 месеца. Установява се, че медицинска помощ, стационарно и
оперативно лечение е проведено в МБАЛ „Света Анна“ гр. Варна. Ищцата постъпила
в общо увредено състояние със силни болки в долната част на гръбначните
прешлени, без възможности за движение в локализираната област. След извършени
изследвания е установена травмата на гръбначния стълб, като ищцата е поставена
на твърдо легло с реклинация на областта на счупения прешлен. На 01.08.2016 г.
била оперирана, като била извършена вертебропластика на счупения прешлен, т.е.
били поставени две перпендикулярни игли на Ямашиди и под налягане в тялото е
вкаран костен цимент. След подобрение ищцата била изписана от болницата на
02.08.2016 г. Започнала ранна рехабилитация след навършване на 2 месеца от
счупването, като била провеждана лечебна физкултура. Общо оздравителния период
приключил за 5 месеца. Вещото лице посочва, че през този период ищцата
изпитвала болки и страдания като най-интензивни те били през първите 2 месеца
непосредствено след злополуката. Наред с това, през първите два месеца
лечението е провеждано на постелен режим, трудно се обслужвала сама и била
необходима чужда помощ. Вещото лице посочва, че към настоящия момент състоянието
на Л.А. е стабилизирано, като се придвижва без помощни средства, с нормална
походка, но заявява, че не е правилно да се даде прогноза за бъдещо състояние,
тъй като някои от усложненията могат да настъпят години след злополуката.
Във връзка с
установяване на имуществени вреди в резултат на ПТП по делото са приети писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза. Установява
се, че разходите са извършени и са били необходими и свързани с настъпилата
травма.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Д.Р.А.– съпруг на ищцата. В показанията
си свидетелят установява, че когато видял съпругата си след катастрофата, тя
била дезориентирана и много я боляло. Имала охлузвания, ожулвания и кръв. Била
в болница около седмица. Наложило се свидетелят да напусне работа, за да се
грижи за нея, тъй като тя не можела да се обслужва сама. Изпитвала срам, че се
налагало той да й помага. Около три месеца вървяла трудно. Не можела да ходи
изправена, не можела да седи, да лежи в определени позиции. Не можела да спи.
Сънувала кошмари. Събуждала се. Приемала обезболяващи. Това състояние
продължило около година и чак тогава станала по – активна, но не можела да
работи. Сега изпитвала болка на мястото на травмата при промяна във времето. При
продължително стоене в изправена позиция започвала да изпитва болка. След
инцидента се променила. Преди това била силна, мила, но после се превърнала в
дете. Плачела. Не искала да се вози в автомобил. При пресичане се оглеждала по
няколко пъти. Чувствала се гузна, тъй като не можела да работи. Наложило се да
роди с пълна упойка, тъй като заради травмата в гърба не можело да й се постави
спинална упойка, поради което и не можела веднага да види детето си.
Не е спорно между
страните, че между З.Л.И. АД и собственика лек автомобил „Шевролет Авео“, с
рег. № ******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица № BG/22/115002670497/28.10.2015 г., по
силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на
уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на
застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените
и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите,
причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на
предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което Л.Д.А. е получила увреждания – компресивно счупване
на тялото на 11 гръден прешлен. Установява се, че отговорност за настъпилото
ПТП носи водачът на лекия автомобил А.С.У.. Механизмът на ПТП, вредите и
причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени
доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертизи. Съдът намира,
че представеното одобрено по НОХД № 5468/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Варна
споразумение, с което подсъдимият А.С.У.се е признал за виновен и му е наложено
наказание е задължително за гражданския съд относно извършеното деяние,
неговата противоправност и вината на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК.
Определението, с което е одобрено споразумение е постановено в рамките на
наказателно производство, образувано срещу А.С.У.. Съгласно разпоредбата на чл.
413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за
гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. В чл. 383, ал. 1 от НПК е предвидено, че одобреното от
съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда. Следователно и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 във връзка
с чл. 383, ал. 1 от НПК следва да се съобрази със задължителната сила на
одобреното от съда споразумение относно това, че описаното в исковата молба
деяние е противоправно и извършено виновно от А.С.У.при управление на
застрахования при ответника лек „Шевролет Авео“, с рег. № ********. Съдът е
обвързан и от констатациите за настъпилите вредоносни последици и относно
причинната връзка с деянието, тъй като те са елемент от фактическия състав на
престъплението.
Установява се, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика
на лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. № ******** е съществувало
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По
силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се
явява основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед
събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника
възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането лечебният и възстановителен
период е продължил около 5 месеца, като първите два месеца ищцата е имала нужда
от чужда помощ при ежедневното си обслужване. Следва да се вземе предвид, че
към настоящия момент не се установява неврологична симптоматика, както и не са
налице данни за настъпили усложнения. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че е проведено оперативно лечение, което е довело до
стабилизиране на счупения прешлен, като към настоящия момент ищцата се
придвижва самостоятелно, с нормална походка. С оглед на изложеното, съдът
намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 30 000
лева.
Във
връзка с твърденията, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял и имуществени
вреди са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-медицинска
експертиза. Установява се, че са извършени разходи в претендираната стойност са
в причинно-следствена връзка с ПТП и са били необходими за правилното лечение
на ищцата. Предвид на изложеното, предявеният иск за имуществени вреди следва
да бъде уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване – а именно, че Л.А. не е съобразила движението си с
пътните превозни средства. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства (чл. 113, ал.1, т. 1 от закона). В
§6, т. 54 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата е
дадена легална дефиниция на понятието „пешеходна пътека“, а именно част от
платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, а на кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение. От събраните по делото доказателства се установява, че ПТП е
настъпило на обозначена пешеходна пътека, както и че пешеходецът е можел да
възприеме приближаващият се автомобил. Доколкото в тежест на ответника е било
да установи конкретните обстоятелства, които обосновават възражението за
съпричиняване, то настоящият съдебен състав намира, че те не са установени при
условията на пълно и главно доказване. Поведението на ищцата при предприемане
на пресичане на обозначена пешеходна пътека не е установено по предвидения в
процесуалния закон ред. Изводите на вещото лице относно възможността за
възприемане на лекия автомобил от пострадалата са направени въз основа на данни
от досъдебното производство, образувано във връзка с процесното ПТП, но не са
ангажирани други допустими от ГПК доказателства, които да установяват
обстоятелствата, свързани с настъпването му. Следователно съдът намира, че
направеното възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
дължимата законна лихва върху дължимото обезщетение от датата на настъпване на
застрахователното събитие – 29.07.2016 г., а по отношение на претендираните
суми като обезщетение за имуществени вреди от датата на извършването им.
По разноските
С оглед чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 240 лева,
представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на претендираната сума за адвокатско възнаграждение, поради което не са
налице основания да бъде присъдена съответна на отхвърлената част от исковете
сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1200 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска и сумата от
400 лева, представляваща платени от бюджета на съда разноски за възнаграждение
за вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Д.Й.Н. сумата от 1430 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на Л.Д.А., ЕГН-**********,*** сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – компресивно счупване на тялото на 11 гръден
прешлен, както и сумата от 91,39 лева
(деветдесет и един лева и тридесет и девет ст.) – имуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 29.07.2016 г. от А.С.У., водач на лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. № ********,
застрахован със застрахователна полица № BG/22/115002670497/28.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от
30000 лева, считано от датата на застрахователното събитие – 29.07.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и законната лихва върху сумата от 69,36 лева –
считано от датата на извършване на разхода – 02.08.2016 г. до окончателното й
плащане, върху сумата от 7,53 лева – считано от датата на извършване на разхода
– 04.08.2016 г. до окончателното й плащане, както и върху сумата от 14,46 лева
– считано от датата на извършване на разхода – 14.08.2016 г. до окончателното й
плащане, като отхвърля иска за
разликата над сумата от 30000 лева до предявения размер от 75000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л.Д.А.,
ЕГН-**********,*** да заплати на З.К.„Л.И.“
АД, ЕИК
– *******, със седалище и адрес на управление *** сумата 240
(двеста и четиридесет) лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 1600 (хиляда и шестстотин)
лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска, като и платено от
бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на адв. Д.Й.Н., ЕГН-**********,
служебен адрес *** сумата от 1430 (хиляда четиристотин и тридесет) лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: