Определение по дело №365/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ..........

гр. Варна, …………….

 

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, 3-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

            ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                              СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия  Светлана Цанкова

 ч. гр.д. №  365 по описа за 2018г.

 за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано  по депозирана частна жалба от П.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***    против определение № 12606/5.12.2017г. постановено по гр. д. № 14 573 / 2017 год по описа на ВРС,  с което се ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.3 ГПК Определение № 10 964/25.10.2017 год.постановено от ВРС ХLII –ри състав по гражданско дело № 14 573 / 2017 по описа на ВРС в ЧАСТТА касаеща разноските сторени от ответната страна, в следния смисъл:

ОСЪЖДА П.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.В. , ЕГН **********, с адрес *** от 650,00 лева (шестстотин и петдесет лева ) - представляваща сторени от ответната страна съдебно деловодни разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.4 ГПК.

Твърди се, че постановеното определение е  незаконосъобразно и се моли неговата отмяна,поради изложени подробни основания в депозираната частна жалба

За да се произнесе,настоящият въззивен състав взе предвид следното:

Депозираната жалба е допустима-депозирана от лице,което има право на жалба, в предвидения от ГПК срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по изложените от ВРС мотиви към обжалваното определение, към които мотиви настоящият въззивен състав препраша, по аналогия на чл.272 от ГПК,без да ги преповтаря.

Поради  изцяло съвпадащите изводи на настоящия въззивен състав с изводите на ВРС, обжалваното определение следва да се потвърди.

За пълнота на изложението ,настоящият въззивен състав счита отново да посочи, че :

Отговорността на страните за направените разноски в исковото производство е уредена в разпоредбите на чл. 78, ал. 1 - ал. 11 от ГПК. Чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда деликтно вземане на ответника за репарация на разноските при прекратяване на делото. Чл. 81 ГПК урежда задължение за съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

Прекратяване на производство може да се постанови закрито съдебно заседание. В тази хипотеза за ответника остава единствено възможността да заяви претенцията по чл. 78, ал. 4 ГПК в рамките на образуваното дело чрез молба за допълване на определението за прекратяване с искане съдът да се произнесе и по искането за репарация на извършените разноски (чл. 248 ГПК). Тълкуването на чл. 81 ГПК налага извода, че съдът уважава молбата по чл. 248 ГПК, само ако направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване на производството по недопустимия В този смисъл е и постоянната практика на ВКС .

 С връчването на препис от исковата молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и от този момент той има възможността да търси правна помощ и да упълномощи адвокат за защита на правата си. Въпросите за предмета на договора за поръчка между ответника и неговия адвокат, за размера на възнаграждението и начина на плащането му са въпроси на вътрешни отношения между страните по този договор. Затова той може да е само за извършването на определени процесуални действия от страна на адвоката или за пълно процесуално представителство до приключването на производството било пред съответната инстанция, било до окончателното приключване на спора пред всички инстанции. Размерът на адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му също може да бъдат установени било както отделни възнаграждения за действия, което ще се извърши от упълномощения адвокат, било като едно общо такова за всички действия, които ще бъдат извършени. Във втория случай възнаграждението се определя с оглед преценката на страните по договора за поръчка какви процесуални действия ще трябва да се извършат в съдебното производство и евентуалната продължителност на същото. Не съществува законова изискване за момента, в който възнаграждението на адвоката трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да стане едновременно със сключването на договора за поръчка и извършването на упълномощаването. От момента на извършването на плащането ответникът е извършил разноски за адвокат и има възможност да претендира заплащане на същите по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяването на производството. За да се иска заплащането на тези разноски обаче те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство. Това налага те да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство. Отговорността по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК има деликтен характер като е обективна такава вредите причинени на другата страна от предявяването на недопустим или неоснователен иск и е ограничена по обем само до заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. В тези случаи не е предвидена възможност за пълно или частично освобождаване на ищеца от тази отговорност извън случая по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12606/5.12.2017г. постановено по гр. д. № 14 573 / 2017 год по описа на ВРС,  с което се ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.3 ГПК Определение № 10 964/25.10.2017 год.постановено от ВРС ХLII –ри състав по гражданско дело № 14 573 / 2017 по описа на ВРС в ЧАСТТА касаеща разноските сторени от ответната страна

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.