№ 55
гр.
Дулово, 16.04.2020 г.
Дуловският районен съд в публично
съдебно заседание на четвърти февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Николаев
при секретаря: Нина Станчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 284 по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, предявена от Х.С.Я., с ЕГН: *********,***, против Д.Х.Я.,
с ЕГН: **********,*** и Н.Н.Я., с ЕГН: **********,***, с която се моли съдът да
постанови решение, с което, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.17,
ал.1 от ЗЗД, да прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт № № 53, том II, рег. № 1396, дело № 179
от 27.03.2012 г. на нотариус Константин
Костов при РС-Дулово поради това, че същият прикрива дарение, както и на
основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да се приложат правилата за прикритото съглашение,
като се приеме за установено, че страните по него са сключили договор за
дарение на недвижимият имот, предмет на договорът за покупко-продажба, подробно
описан в исковата молба.
В исковата молба се твърди, че
ответниците са в процес на развод, като по време на брака им ищецът Х.С.Я.,
който е баща на първия ответник Д.Х.Я., го надарил с недвижим имот,
представляващ: Поземлен имот с идентификатор 24030.501.290 с площ от 506 кв. м./петстотин
и шест квадратни метра/, с административен адрес гр.Дулово, ул. „****“, № 45,
обл.Силистра, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на
трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Дулово, обл. Силистра, одобрени със Заповед №
РД-18-51/31.08.2007 г. на ИД на АГКК, при съседи: 24030.501.1727,
24030.501.306, 24030.501.305, 24030.501.1729, 24030.501.3192, стар
идентификатор – 290, кв.15, парцел 16, ведно с построените в имота: Двуетажна,
еднофамилна, жилищна сграда с ид. №
24030.501.290.1, с площ от 97 кв.м., Едноетажна еднофамилна жилищна сграда с
ид. № 24030.501.290.2 със застроена площ от 32 кв. м., Едноетажна еднофамилна
жилищна сграда с ид. № 24030.501.290.3 със застроена площ от 96 кв.м., и
Едноетажна сграда – постройка на допълващо застрояване с ид. № 24030.501.290.4
със застроена площ от 5 кв.м.
Сделката обаче била оформена като покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт № № 53, том II, рег. № 1396, дело № 179 от 27.03.2012 г. на нотариус Константин Костов
при РС-Дулово. Ищецът твърди, че действителната воля на страните по сделката е
била не прехвърляне на имота възмездно, а безвъзмездно разпореждане с него в
полза на първия ответник като дарение. Поради това той счита, че процесният
договор за покупко-продажба е нищожен, понеже прикрива договор за дарение,
предявява иск, с който моли съда да приеме за установено по отношение на
ответниците, че договорът за покупко-продажба, сключен на 27.03.2012 година, е
нищожен като симулативен, при хипотеза на относителна симулация, прикриващ
дарение, както и да се приложат правилата за прикритата сделка, като същата се
обяви за действителна.
Представя писмени доказателства.
Претендира разноски за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ищците се
явяват лично и с процесуален представител, който заявява че поддържа
предявената искова молба, сочи доказателства, претендира уважаване на иска и
поддържа искането си за присъждане на разноски. Представя писмени бележки извън
предоставения от съда срок.
Правното основание на предявените
искове е чл. 26, ал.2 от ЗЗД и чл.17, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Д.Я.
е подал писмен отговор, с който е изразил становище за допустимост и
основателност на предявените искове. Иска от съда да бъдат уважени като
основателни.
Ответницата Н.Я. е оспорила
предявените искове с твърдения, че сделката за покупко-продажба е действителна
и отразява точно волята на страните по нея, тъй като отбелязаната в нотариалния
акт сума е била реално платена, а намерението на прехвърлителя не е било да
надари ответника Д.Я..
В съдебно заседание ответникът Д.Я.
се явява лично и заявява, че поддържа иска си.
В съдебно заседание ответницата Н.Я.
се явява лично и с процесуален представител, заявява че поддържа писмения си
отговор, сочи доказателства, претендира отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Дуловският районен съд, като взе
предвид исковата молба, събраните по делото доказателства, становището на
ответниците по иска и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Страните не спорят, че ответниците
са в процес на развод, чийто брак все още не прекратен, тъй като постановеното
съдебно решение на РС-Дулово за прекратяване на брака е обжалвано пред
ОС-Силистра. Няма спор също, че по време на брака на ответниците, с Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 53, том II, рег.№ 1396, дело № 179 от
27.03.2012 г. на нотариус Константин Костов при РС-Дулово, ищецът е
продал на първия ответник следния недвижим имот, представляващ: Поземлен имот с идентификатор
24030.501.290 с площ от 506 кв. м./петстотин и шест квадратни метра/, с
административен адрес гр.Дулово, ул. „****“, № 45, обл.Силистра, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10 м/, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Дулово, обл. Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-51/31.08.2007 г. на ИД
на АГКК, при съседи: 24030.501.1727, 24030.501.306, 24030.501.305,
24030.501.1729, 24030.501.3192, стар идентификатор – 290, кв.15, парцел 16,
ведно с построените в имота: Двуетажна, еднофамилна, жилищна сграда с ид. № 24030.501.290.1, с площ от 97 кв.м.,
Едноетажна еднофамилна жилищна сграда с ид. № 24030.501.290.2 със застроена
площ от 32 кв. м., Едноетажна еднофамилна жилищна сграда с ид. № 24030.501.290.3
със застроена площ от 96 кв.м., и Едноетажна сграда – постройка на допълващо
застрояване с ид. № 24030.501.290.4 със застроена площ от 5 кв.м, като имотът е
придобит от купувача Д.Я. по време на брака му с ответницата Н.Я. в режим на СИО.
В нотариалния акт е записано, че продажната цена в размер на 10 000 лева е
получена от продавача изцяло и в брой от купувача.
Представено по делото е обратно
писмо, с което продавачът и купувачът по сделката признават, че всъщност
процесният имот, предмет на посочения нотариален акт, е дарен от ищеца на Д.Я.,
като сделката е оформена като покупко-продажба. Като дата на съставяне на
документа е посочена 29.03.2012 г., но няма извършена нотариална заверка на същата по предвидения
за това ред.
Същото становище се поддържа от
продавачът-ищец и в хода на процеса. Представеното обратно писмо е подписано,
както от продавача, така и от купувача. В него те признават, че действителната
воля на страните е не покупко-продажба, а дарение на недвижимия имот и в
действителност продавачът не е получил вписаната в нотариалния акт за
покупко-продажба сума от 10 000 лева, т. е. извършената сделка е симулативна.
В съдебно заседание на 19.12.2019
г., запитан по реда на чл. 176 от ГПК, ищецът Х.Я. отговаря, че процесното
обратно писмо е подписано лично от него, че е запознат с текста на същото, че
всъщност е искал да направи дарение на сина си Д.Я., че не е искал пари от
него, а единствено синът му да се грижи за неговото здравословно състояние.
В хода на съдебното дело беше
оспорена от ответницата Н.Я. истинността на така представеното обратно писмо,
включително беше оспорен положеният от ищеца подпис.
В тази връзка бе назначена и
приета като доказателство по делото съдебно-графическа експертиза, като от
заключението на вещото лице по нея се установява по безспорен начин, че
саморъчно написаните три имена и подпис на ищеца Х.С.Я. са положени от самия
него.
Ответницата е направила и възражение, че обратното писмо е антидатирано
и съставено за целите на процеса, т. е. същото не е било налично към датата на
изповядване на сделката, а е съставено след това и след като не го е подписала,
няма обвързваща сила спрямо нея.
Следва да се има предвид, че в
случая законът не поставя изискване съставянето на обратното писмо да предхожда
сделката или да я съпътства, като е ирелевантно обстоятелството по кое време е
съставен документът и дали е бил налице към датата на изповядване на оспорената
сделка. Достатъчно е същият да е действителен и да разкрива недвусмислено
общата воля на страните по сделката, т. е. да изхожда от насрещната страна по
прикритата сделка и да доказва по несъмнен начин твърдението за симулация /за
разлика от т. нар. „начало на писмено доказателство”, което може да изхожда
само от някоя от страните по сделката и прави само вероятно твърдението за
симулация, без да го установява по несъмнен начин/.
В конкретния случай представеното
обратно писмо не просто прави вероятно твърдението на ищците за симулация, но
разкрива напълно привидността на изразеното в нотариалния акт съгласие, поради
което съдебната практика приема, че не само не е необходимо обратното писмо да
бъде подкрепено със свидетелски показания, но и че е недопустимо чрез същите да
се опровергава съдържанието на декларацията, направена с него, с оглед
забраната на чл. 165, ал.1, т.6 от ГПК /В този смисъл е Решение №
484/11.06.2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 375/2010 г.,
ІV г.о. на ВКС/. Ето защо, абсолютно безпредметно е да се обсъждат събраните по
делото гласни доказателства, както в подкрепа на твърдението за симулативност,
така и целящи да опровергаят съдържанието на представената декларация и обратно
писмо.
Още повече, по делото са
разпитани свидетели, които са в близки родствени отношения с ищеца и първия ответник,
а като такива, с оглед обтегнатите отношения между ответниците и неприключилия бракоразводен
процес, същите се явяват заинтересовани от изхода на спора, поради което съдът
ги изключва от събраните по делото доказателства и няма да ги цени при
постановяване на съдебния акт. Независимо от това, посочените гласни
доказателства не оборват ищцовата теза.
Съдът не взема предвид
представените от ответника Д.Я. след първо съдебно заседание писмени
доказателства – наддавателно предложение с вх. № 11/20.11.2011 г. и вносна
бележка за платен задатък от 10% за участие в публична продан, тъй като същите
нямат отношение към предмета на спора, защото касаят събитие, което се е
случило много преди покупко-продажбата между него и ищеца от 27.03.2012 г. и не
доказват неговото твърдение, че в този период си е търсил жилище.
По отношение на представените от
ответницата Н.Я. с писмения отговор доказателства – Договор за паричен заем от
26.03.2012 г. и Договор за дарение от 03.05.2012 г. и разпитаните в тази връзка
свидетели Б.И.О./сега Б.И.Ш./ - без родство със страните и Н.Н.Ю.– майка на ответницата, същите установяват
факти и обстоятелства около
предоставянето на заемната сума от 10 000 лева и нейното връщане в уговорения срок,
но не доказват по безспорен начин, че тази сума е взета в заем за покупка на
процесния недвижим имот, собственост на ищеца, който е предмет на нотариален
акт, чиято нищожност се иска от съда да бъде обявена по реда на чл. 26 от ЗЗД.
Още повече, че е налице признание
от страна от ищеца, че не е получавал сумата от 10 000 лева от ответника Д.Я..
По отношение на направеното от
ответницата Н.Я. възражение, че след като не е подписала обратното писмо, не
била обвързана от него, съдът намира следното:
Налице е обратно писмо по смисъла
на чл.165 ал.2 от ГПК, установяващо симулацията. Обратното по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно
съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той
съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността
на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога е съставен -
преди, след или заедно с явния договор. Когато обратното писмо доказва
привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е
достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими
на позоваващата се страна, нито допустими за оспорващата, защото би се стигнало
до опровергаването му със свидетелски показания. Ако страна по възмезден
договор за придобиване на недвижим имот е само единият съпруг, другият следва
положението му /материалноправно и процесуално – включително при доказване на
симулацията/. Изключение от това е налице, когато сделката е насочена срещу
неучаствалия в нея съпруг като намалява имуществото му - тогава той има
положението на трето лице и може да използва всички доказателства при
доказването, респективно за оспорване на симулацията.
Подчиненото материалноправно и
процесуалноправно положение на неучастващия в сделката съпруг спрямо
съпруга-купувач се извежда от факта, че макар да не е посочен като страна в
договора, той придобива права от него по силата на закона. В този смисъл
неучастващият съпруг следва правното положение /като права и задължения/ на
съпруга – страна по сделката, без това да означава, че във всички случаи,
когато има издаден обратен документ, той разпростира действието си и по
отношение на неучастващото в договора лице. Симулацията е съгласуваност на
волеизявленията на договарящите страни. Когато е установено, че единият съпруг не
е в кръга на „договарящите” и не е подписал документа, разкриващ
симулативността на сделката, този документ няма обвързваща доказателствена сила
за него, но може да послужи за начало на писмено доказателство, респ. и за
предпоставка за допустимост на свидетелските показания /чл.165 ал.2 ГПК/.
Такава възможност е дадена на ответницата и съдът допусна до разпит водените от
нея свидетели.
От свидетелските показания на
същите не се установи по безспорен начин, че продажната цена, посочена в
договора за покупко–продажба, всъщност да представлява сумата, която е предмет
на договора за паричен заем от 26.03.2012 г.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожни са всички привидни договори.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както
постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е
само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят,
симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по
начин, различен от посочения по сключеното съглашение, симулацията е
относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля
да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, прикритото
съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.
При установените фактически обстоятелства от правна страна следва да се
приеме, че договорът за продажба на недвижим имот, сключен на 27.03.2012 г. с
Нотариален акт № 53, том II, рег.№ 1396,
дело № 179 от 27.03.2012 г. на нотариус
Константин Костов при РС-Дулово между ищеца и първия ответник е нищожен като
привиден. По договора според действителната воля на страните няма уговорка за
покупко-продажба срещу заплащане на цена и такава реално не е платена.
Въпреки оформянето на сделката
като продажба, договарящите от самото начало са били с ясното съзнание, че не
желаят правните ѝ последици, а действителните им отношения се уреждат от
договор за дарение.
Договорът е симулативен и
прикрива съглашение, по силата на което първият ответник е придобил качеството
на собственик на имота безвъзмездно, в резултат на извършено в негова полза
дарение.
Прикритото съглашение носи
характеристиката на договор за дарение, който е валиден и по отношение на него
следва да се приложат правилата на прикритото съглашение - чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
Ето защо следва да се уважат
предявените искове, като на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД бъде обявен за нищожен
договорът за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 53, том II, рег.№ 1396, дело № 179 от 27.03.2012 г. на нотариус Константин Костов
при РС-Дулово, по силата на който Х.С.Я. е продал на Д.Х.Я. процесния имот, като
на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД се обяви за действителен сключения между тези
страни договор за дарение, по силата на който Х.С.Я. е дарил на Д.Х.Я.
процесния имот.
С оглед изхода на делото и
претенцията на страните за разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1 690.50 лева /2х.854.25
лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р ЕШ И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 53, том II, рег.№ 1396, дело № 179 от 27.03.2012 г. на нотариус Константин Костов
при РС-Дулово, по силата на който Х.С.Я., с ЕГН: **********, е продал на Д.Х.Я.,
с ЕГН: **********, следния недвижим имот, представляващ: Поземлен имот с
идентификатор 24030.501.290 с площ от 506 кв. м./петстотин и шест квадратни
метра/, с административен адрес гр.Дулово, ул. „****“, № 45, обл.Силистра, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване
- ниско застрояване /до 10 м/, по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Дулово, обл. Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-51/31.08.2007 г. на
ИД на АГКК, при съседи: 24030.501.1727, 24030.501.306, 24030.501.305,
24030.501.1729, 24030.501.3192, стар идентификатор – 290, кв.15, парцел 16,
ведно с построените в имота: Двуетажна, еднофамилна, жилищна сграда с ид. № 24030.501.290.1, с площ от 97 кв.м.,
Едноетажна еднофамилна жилищна сграда с ид. № 24030.501.290.2 със застроена
площ от 32 кв. м., Едноетажна еднофамилна жилищна сграда с ид. №
24030.501.290.3 със застроена площ от 96 кв.м., и Едноетажна сграда – постройка
на допълващо застрояване с ид. № 24030.501.290.4 със застроена площ от 5 кв. м.,
като привиден, прикриващ договор за дарение, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
ОБЯВЯВА за действителен сключения
между Х.С.Я., с ЕГН: *********, от една страна, в качеството му на дарител и Д.Х.Я.,
с ЕГН: **********, от друга, в качеството му на надарен, Договор за дарение от
27.03.2012 година, по силата на който Х.С.Я., с ЕГН: *********, е дарил на Д.Х.Я.,
с ЕГН: **********, следния недвижим имот, представляващ: Поземлен имот с
идентификатор 24030.501.290 с площ от 506 кв. м./петстотин и шест квадратни
метра/, с административен адрес гр.Дулово, ул. „****“, № 45, обл.Силистра, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване
- ниско застрояване /до 10 м/, по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Дулово, обл. Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-51/31.08.2007 г. на
ИД на АГКК, при съседи: 24030.501.1727, 24030.501.306, 24030.501.305,
24030.501.1729, 24030.501.3192, стар идентификатор – 290, кв.15, парцел 16,
ведно с построените в имота: Двуетажна, еднофамилна, жилищна сграда с ид. № 24030.501.290.1, с площ от 97 кв.м.,
Едноетажна еднофамилна жилищна сграда с ид. № 24030.501.290.2 със застроена
площ от 32 кв. м., Едноетажна еднофамилна жилищна сграда с ид. №
24030.501.290.3 със застроена площ от 96 кв.м., и Едноетажна сграда – постройка
на допълващо застрояване с ид. № 24030.501.290.4 със застроена площ от 5 кв.
м., на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Х.Я., с ЕГН: **********,***
да заплати на Х.С.Я., с ЕГН: *********,***, сумата от 845.25 лв. /осемстотин
четиридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н.Н.Я., с ЕГН: **********,***
да заплати на Х.С.Я., с ЕГН: *********,***, сумата от 845.25 лв. /осемстотин
четиридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Силистренски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: