№ 5707
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110114037 по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 143, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер от 1
090,38 лв., представляваща регресно вземане на ищеца по Договор за поръчителство,
сключен между ФИРМА и ФИРМА, за обезпечаване вземането на кредитора за главница,
дължима по Договор за кредит № 726297/29.08.2016г., сключен между ФИРМА и ответника
– И. С. К., ведно със законна лихва от 06.08.2021г. до изплащане на вземането и за
договорна лихва в размер на 167,15 лв. за периода от 20.09.2016 г. до 20.02.2018 г., както и
за законна лихва за забава в размер на 414,34 лв., за периода от 20.09.2016г. до 23.02.2021 г.,
сумата в размер на 1 143,84 лв., представляваща възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство от 29.08.2016г., ведно със законна лихва от 06.08.2021г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва по договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 376,87 лв., вземанията по които са прехвърлени на ищеца по
силата на Договор за цесия от 02.03.2021г., и за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
46428/2021 г. по описа на СРС, 45 с-в.
Ищецът твърди, че на 29.08.2016 г. ответницата сключила Договор за кредит №
726297/29.08.2016г. с ФИРМА, като договорът бил сключен под формата на електронен
документ. Сочи, че въз основа на сключения договор ФИРМА предоставило на ответницата
заем в размер от 2000 лв., като по силата договора ответницата се задължила да го върне на
18 вноски по 150,84 лв., в срок до 20.02.2018 г. Поддържа, че ответницата не била
изпълнила изцяло задължението си и процесните суми останали непогасени. Поддържа, че
при сключването на договора ответницата избрала да обезпечи изпълнението на
задълженията си, като осигури поръчителство от одобрено от кредитодателя ЮЛ, а именно
ФИРМА, което лице се съгласило да отговаря солидарно за задълженията на
кредитополучателя срещу дължимо възнаграждение в размер на 1143,84 лв. за периода на
1
действие на договора. Поддържа, че ФИРМА е платило дължимите от ответницата суми.
Междувременно, на 02.03.2021 г. между ФИРМА, ФИРМА, от една страна и ищеца, от
друга страна, бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който
първите две дружества прехвърлил на ищеца вземанията си към ответника по договора за
кредит. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Исковете са допустими, като депозирани от лице в полза на което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №
46428/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при дадени изрични
указания от съда по реда на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК за предявяване на иск.
От приетия по делото договор за потребителски кредит № 726297/29.08.2016г. и
Приложение № 1 към него, се установява, че между ФИРМА, като кредитодател и И. С. К.,
като кредитополучател е сключен процесния договор, по силата на който кредиторът
предоставил на ответника кредит в размер на 2 000,00 лева, платим за срок от 18 месеца, на
18 месечни вноски, всяка в размер на 150,84 лева, при лихвен процент от 41,24 лева и ГПР
от 50,00%. Кредита е с краен падеж на плащане - 20.02.2018г. С договор за поръчителство,
сключен между ФИРМА и ФИРМА, като поръчител, последният се задължил солидарно да
отговаря с ответника К. за изплащане на задължението по договора. Няма спор между
страните, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за заплащане на дължимите
вноски по кредита, поради и което кредиторът поканил поръчителя да заплати
задълженията по договора, като този факт също не се оспорва от ответника; задълженията са
погасени на 23.02.2021г. Не е спорно също така, че между И. К. и ФИРМА е сключен
договор за предоставяне на поръчителство от 29.08.2016г. по силата на който поръчителят
се задължил да сключи договор за поръчителство с кредитора и да отговаря пред него
солидарно с кредитополучателя И. К.. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на
поръчителство поръчителят е длъжен при писмено поискване от фирмата - поръчител да
плати всички изискуеми задължения на потребителя по Договора за потребителски кредит,
като е длъжен да го уведоми по електронна поща за постъпило от "фирма" искане за
плащане най-късно в деня, следващ постъпването на искането, както и е длъжен да уведоми
потребителя по електронна поща за извършено плащане в срок от 2 работни дни, считано от
извършване на плащането, да му предостави информация за общия размер на направеното
плащане и за това кои задължения на потребителя по Договора за потребителски кредит и в
какъв размер погасява това плащане и какъв е размерът на задълженията на потребителя
към поръчителя по този договор. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство и Приложение № 1 към него потребителят дължи на поръчителя
възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията му по Договора за
потребителски кредит в размер на 142. 99 лв. на месец за периода на действие на Договора
за потребителски кредит, като то се дължи на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план, а според ал. 5 "фирма" е овластено да приема вместо
2
поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по
този договор и всички други вземания на поръчителя по него.
Гореустановените факти, релевантни за спора не се оспорват от ответника, не се
оспорва и факта на предоставяне на заемната сума на ответника, а в о.с.з. от 29.11.2022г.
процесуалният представител на И. К. – адвокат И. призна исковата претенция, като видно от
представеното по делото пълномощно, адвокат К. има изричен мандат за извършване на
действията по чл. 34, ал.2 и 3 от ГПК, по разпореждане с предмета на спора, каквото е и
действието по признание на иска.
Не е спорно също така, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021г.ФИРМА и ФИРМА са прехвърлили на ищеца вземането по процесния кредит,
като не е спорно и обстоятелството, че И. К. е уведомена за прехвърлянето на 02.04.2021г.
на посочената от нея електронна поща.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно основание чл.
286 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал.1 от ЗЗД. Тяхната основателност
предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на
следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно отношение по Договор за
потребителски кредит № 726297 от 29.08.2016г., сключен между ответника и фирма
ФИРМА, и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на
уговорената възнаградителна лихва; наличие на валидно облигационно отношение между
страните по делото по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.08.2016 г. и
неговото съдържание; изпълнение от поръчителя на задължението му за сключване на
Договор за поръчителство с фирма за обезпечаване задълженията на ответника по Договор
за потребителски кредит № 726297/29.08.2016 г.; уведомяване на ответника от поръчителя за
отправено към него от кредитора искане за плащане; плащане на задълженията на ответника
по Договор за потребителски кредит № 726297/29.08.2016г. от поръчителя; уведомяване на
длъжника за извършеното от поръчителя плащане; изпадането на ответника в забава по
отношение на задълженията му по Договора за потребителски кредит и по Договора за
предоставяне на поръчителство; размера на обезщетенията за забава, както и валидно
прехвърляне на задължението на цесионера - ищец в настоящото производство“ - ФИРМА,
за което ответникът е надлежно уведомен. При доказване на горните факти в тежест на
ответника е да установи плащане на задълженията.
В случая ответникът не оспорва сключването на процесния Договор за потребителски
кредит, а и договорът е представен по делото, не се оспорва и твърдението на ищеца, че
кредитора е предоставил на ответника заемната сума. Не се оспорва и сключването на
договора за предоставяне на поръчителство, последващото сключване на договор за
поръчителство и заплащане на сумите по договора от поръчителя. Не се оспорва и
цесионното прехвърляне на вземането в полза на ищеца, както и обстоятелството, че И. К. е
уведомена за извършената цесия.
Договорът за потребителски кредит попада в приложното поле на ЗПК съгласно чл. 9
ЗПК. Установява се, че преди отпускане на кредита страните по договора са използвали
средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях
правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. В чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от Договора за потребителски кредит
пораждането на действието му е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено
от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаденото заявление за отпускане на
кредит.
3
Съгласно разясненията към т. 11а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. На
ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414,
ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на
исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор, какъвто е и
настоящият случай. Ирелевантно е и признаването на исковите претенции от страна на
процесуалния представител на К., доколкото чл. 237, ал.3, т.1 повелява, че съдът не се
произнася с решение по признание на иска, когато признатото право противоречи на закона,
а и няма направено искане от страна на ищеца за постановяване на решение по признание на
иска. В тази връзка, съдът намира, че по същество Договорът за предоставяне на
поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, тъй като
довереникът фирма се е задължил да извърши за сметка на доверителя възложените му от
последния действия – сключване на договор за поръчителство, срещу уговорено
възнаграждение. В изпълнение на Договора за предоставяне на поръчителство е сключен
Договор за поръчителство от 29.08.2016 г. между ФИРМА и кредитора, по силата на който
ФИРМА се е задължило да отговаря пред кредитора солидарно с ответника за изпълнение на
задълженията му, произтичащи от Договора за потребителски кредит. Следователно по
силата на съглашението е предоставено лично обезпечение от ФИРМА – поръчителство
спрямо поетите от ответника задължения към кредитора фирма. Съгласно ТР № 1/27.04.2022
г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата
страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не
като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща
икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със
свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на
едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при
проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона. В случая от
представеното по заповедното производство извлечение от Търговския регистър за актуално
състояние по партидата на поръчителя се установява, че едноличен собственик на капитала
му е фирма ФИРМА. Следователно касае се за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1,
т. 5 ДР ТЗ. Същевременно при цялостния анализ на Договора за потребителски кредит е
видно, че пораждането на неговото действие, респективно получаването на сумата по
кредита, е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на
кредитополучателя - ответник, т. е. несъмнено е, че трите правоотношения са взаимно
свързани и осигуряването на поръчителство – при това от определено свързано с кредитора
трето лице, е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при
условията по договора. На следващо място, с Договора за предоставяне на поръчителство
фирмата - кредитор е овластено да събира дължимото на поръчителя възнаграждение, в
който смисъл са и клаузите на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Договора за поръчителство.
Следователно събраните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица
обуславят извод, че уговореното възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване
на договора за кредит /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "общ разход по кредита за
4
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Налице е в случая знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по Договора за
потребителски кредит под формата на възнаграждение за възмездно поръчителство,
поставено като условие за получаване на кредита още към момента на сключването му.
Несъмнено заплащането от ответника на възнаграждение за поръчителство на свързаното с
кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита /видно от посоченото в чл.
4, ал. 2 от Договора за потребителски кредит/. Следователно в случая в уговорения ГПР не
са включени всички действителни разходи. Поради това съдът намира, че е налице
противоречие на сключения Договор за потребителски кредит с императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/. Налице е и нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като формално посоченият в Договора за потребителски кредит годишен процент на
разходите е 50 %, но е очевидно, че при включването към него и на възнаграждението за
поръчителство неговият действителен размер надвишава прага по чл. 19, ал. 4 ЗПК /пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерски съвет на Република България/.
Следователно, като не е оповестил действителния ГПР в Договора за потребителски
кредит, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка. По изложените съображения и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Щом ищецът претендира вземания по договора за кредит, в
качеството си на цесионер на който е прехвърлено вземането от цедент, встъпил в правата
на кредитора поради извършено плащане на задълженията на кредитополучателя, а на самия
кредитор се дължи само чистата стойност на кредита, то единствено тя се дължи и на
поръчителя, а от там и на цесионера при прехвърляне на вземането. В предвид установената
взаимовръзка между договора, сключен между потребителя и фирма, и договора, сключен
между потребителя и фирма, доколкото те представляват система от правоотношения между
страните, последиците от недействителността на Договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и върху Договора за предоставяне на поръчителство и върху
вземането прехвърлено на ищеца, на който не се оспорва да му е прехвърлено вземането и за
което прехвърляне ответникът да е уведомен. Ето защо на ищеца не се дължи
възнаграждението, уговорено по Договора за предоставяне на поръчителство.
По гореизложеното съдът намира, че иска следва да бъде уважен само до размера на
сумата от 1090,38 лева, претендираща се като незаплатена главница по договора, а в
останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени.
5
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страните
съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Разноски за присъждане не се
претендират от ответника, поради което съдът не дължи произнасяне. Така на ищеца в
заповедното производство следва да му се присъдят разноски в размер на 73,04 лева, и в
исковото в размер на 94,84 лева, съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по исковете с правно
основание чл. 422 от ГПК, предявени от „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ************ срещу И. С.
К., ЕГН **********, че И. С. К. дължи на „ФИРМА” ЕООД, сумата в размер от 1 090,38
лв., представляваща регресно вземане на ищеца по Договор за поръчителство, сключен
между ФИРМА и ФИРМА, за обезпечаване вземането на кредитора за главница, дължима
по Договор за кредит № 726297/29.08.2016г., сключен между ФИРМА и ответника – И. С.
К., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от
02.03.2021г., ведно със законната лихва от 06.08.2021г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 167,15 лв., представляваща договорна лихва, за периода
от 20.09.2016 г. до 20.02.2018 г., за сумата от 414,34 лв., представляваща законна лихва, за
периода от 20.09.2016г. до 23.02.2021 г., за сумата в размер на 1 143,84 лв., представляваща
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.08.2016г., ведно със
законна лихва от 06.08.2021г. до изплащане на вземането, както и за сумата в размер на
376,87 лв., представляваща мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство,
за периода от 23.02.2021г. до 02.03.2021г., и за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
46428/2021 г. по описа на СРС, 45 с-в.
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК
************, сумата в размер на 73,04 лв., деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК
************, сумата в размер на 94,84 лв., деловодни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6