РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Първомай, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:София С. Монева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело №
20205340100371 по описа за 2020 година
Предявен е отрицателен установителен иск по реда чл. 124, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Ищецът Туристическо дружество „Д.”, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от Председателя на Управителния му съвет Т. Й. Х. и
по процесуално пълномощие от адв. Е. А. З. и адв. П. И. Д., с адрес за съдебна
кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено по отношение на ответника
„Е. Б. Е.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано
от Р. Д. и Ж. П. С. в качеството съответно на председател и член на Съвета на директорите
и по процесуално пълномощие от юрисконсулт С. Д. Д., че не дължи сумата от 7 372, 62
лева (седем хиляди триста седемдесет и два лева и шестдесет и две стотинки) – стойност (с
ДДС) на допълнително начислена електрическа енергия за обект на потребление
Туристическа хижа „С. в.“, представляваща четириетажна масивна сграда с идентификатор
******* по кадастралната карта на с. Н., общ. А.град, обл. Пловдив, находяща се в
Местността „С. И.“ в землището на същото село, с ИТН: *******, за периода от 25.01.2017 г.
до 25.04.2017 г.
Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че с Фактура № *******
г. ответникът в качеството на доставчик на електрическа енергия в гореописания имот,
притежаван от ищеца, неправомерно начислил по партида на последния допълнително
електропотребление на стойност 7 372, 62 лева (с ДДС) за периода от 25.01.2017 г. до
25.04.2017 г., по причина че в резултат на удостоверена в Протокол № ******* г. на
1
Българския институт по метрология проверка на монтирания в обекта електромер с фабр. №
******* след демонтажа му на 25.04.2017 г. от служители на „Е. Ю.“ ЕАД било установено,
че е манипулиран и не отчита. След като в края на месец юли 2020 г. ищцовото дружество
било осведомено за вземането, оспорило същото с доводи, че е погасено по давност, както и
че измервателното устройство е било демонтирано в отсъствие на негов представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № ******* г., допълнен с
Молба вх. № 4564/11.11.2020 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник
застъпва становище за неоснователност на иска по съображения за наличие на годно
материалноправно основание, пораждащо вземането му.
Навежда, че при проверка, осъществена на 25.04.2017 г. от двама служители на
оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна
България – „Е. Ю.” ЕАД, при съблюдаване на регламентирания в Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) ред и отразена в Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № ******* г., съставен
от тях в присъствието на представител на клиента Р. С. Р., електромерът № *******,
отчитащ потребяваната във въпросния обект електроенергия, бил демонтиран, поставен в
безшевна торба с пломба за еднократна употреба № ******* и изпратен за метрологична
експертиза, след извършването на която от Български институт по метрология било
заключено с Констативен протокол № ******* г., че електрическата му схема е нарушена.
За така предприетото преизчисление ищцовото дружество било уведомено с Писмо изх. №
******* г.
С оглед казаното при условията на ПИКЕЕ операторът на електроразпределителната
мрежа начислил допълнително количество електроенергия от ******* kWh за 90 дни в
периода от 25.01.2017 г. до 25.04.2017 г., остойностено съгласно чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ в
размер на 7 372, 62 лева с ДДС по утвърдената от Комисията за енергийно и водно
регулиране цена, като за доставката ответното енергийно предприятие издало Фактура №
******* г.
Според ответника правото му на едностранна корекция на сметка не е предпоставено
от доказване на виновно поведение на потребителя за интервенцията в измервателното
средство, нито от изричното предвиждане в Общите условия на ред за информирането му за
стореното изменение.
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат заявените
процесуални позиции.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира от фактическа
страна следното:
Въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във
фактическите твърдения на страните, представените и неоспорени писмени доказателства и
изслушаните в хода на съдебното дирене свидетелски показания на А. Г. С., които се
2
кредитират изцяло, тъй като възпроизвеждат конкретно, логично и обективно преки
възприятия относно релевантните факти и кореспондират с останалите доказателствени
източници, се изяснява, че на 25.04.2017 г. с цел планова подмяна на измервателни уреди
свид. С. и колегата му А. С., изпълняващи длъжност съответно „Е.“ и „ТИГ“ при оператора
на електроразпределителната мрежа за територията на Югоизточна България – „Е. Б. Е.”
ЕАД (с настоящо фирмено наименование „Е. Ю.” ЕАД), ЕИК: *******, посетили
присъединен към нея обект на ищцовото дружество – Туристическа хижа „С. в.“,
представляваща четириетажна масивна сграда с идентификатор ******* по кадастралната
карта на с. Н., общ. А.град, обл. Пловдив, находяща се в местността „С. И.“ в землището на
същото село, с измервателна точка (ИТН) *******, до която ответникът доставял
електроенергия, отчитана по партида с клиентски номер *******. В присъствието на лицето
Р. С. Р. – представител на потребителя, посочените служители констатирали, че в
електромерното табло тип ТЕПО, разположено на фасадата на сградата, което заварили
заключено и без видими нарушения на целостта му, е монтиран статичен комбиниран
трифазен многотарифен електромер тип AS 1440 фабр. идентификационен № *******,
обхват по напрежение: 3 х 230/400 V, и обхват по ток: 0, 05-5/10 А, който функционирал
видимо нормално. След снемане на показанията му за измерено електропотребление по
съответните тарифи го демонтирали и поставили в безшевна торба, пломбирана с пломба №
*******, за предаване за метрологична експертиза, и монтирали друг. Действията и
констатациите им били документирани в Констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване № ******* г. (л. 9), подписан от тях и
присъстващото лице.
Според Констативен протокол № ******* г. (л. 6), изготвен от експерти при
Българския институт по метрология (БИМ), Главна дирекция „М. и. у.”, Регионален отдел –
София, Сектор ЕВРО, уредът, опакован по горепосочения начин, постъпил за изследване в
института по Заявление № ******* № ******* г. на „Е. Б. Е.” ЕАД и при извършената му на
15.06.2020 г. метрологична експертиза било установено, че техническите му параметри и
показанията му съвпадат с тези от протокола за демонтажа, но не съответства на
метрологичните характеристики и техническите изисквания. Знакът за метрологична
проверка (пломба) № ******* и фирменият знак (пломба) № ******* били унищожени –
първият със следи от повторно пломбиране, а втория от срязване на пломбажната тел, до
вътрешността му бил осъществен достъп, при който към електрическата му схема било
присъединено допълнително непринадлежащо към нея електронно устройство.
Със Справка за коригиране на сметката за електроенергия от 16.07.2020 г. (л. 7)
мрежовият оператор начислил по партидата на ищеца към отчетената, фактурирана и
платена консумация от 4 772 kWh допълнителна такава от ******* kWh за 90 календарни
дни от 25.01.2017 г. до 25.04.2017 г., остойностена в размер на 6 143, 84 лева без ДДС и 7
372, 62 лева с начислен ДДС по реда на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ (отм.) при 1/3 от
максималния ток на електромера за всекидневно 10-часово потребление при цена за единица
kWh с ДДС от 0, 140976 лева за периода от 25.01.2017 г. до 06.04.2017 г. и от 0, 142668 лева
3
за периода от 06.04.2017 г. до 25.04.2017 г. За така предприетата корекция ответникът издал
на клиента Фактура № ******* г. (л. 9), платима в срок до 03.08.2020 г., и го уведомил на
03.08.2020 г. с Писмо изх. № ******* г. (л. 5), към което били приложени фактурата,
констативните протоколи и справката за преизчислението.
В отговор на Писмо от 12.08.2020 г. (л. 10), постъпило в ответното дружество с вх. №
******* г. (л. 11), с което ищецът оспорил дължимостта на сумата с доводи, че не е
извършвал твърдяната интервенция, на 18.08.2020 г. „Е. Ю.” ЕАД му изпратило по
електронен път Писмо (л. 12), с което изложило становище за неоснователност на
възраженията му.
С Решение № Ж-664/21.10.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (л. 44 – л. 46), което според служебно известната на съда информация е потвърдено с
влязло в сила Решение № 4531/07.07.2021 г. по адм. дело № 11286/2020 г. по описа на
Административен съд – София-град, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на
дейностите в енергетиката били дадени задължителни указания на „Е. Ю.“ ЕАД и на
ответника да анулират съответно начислените на основание Справка от 16.07.2020 г. за
коригиране на сметката за електроенергия към Констативен протокол № ******* г.
количества електрическа енергия и Фактура № ******* г., а на доставчика – и да възстанови
електроснабдяването на обекта.
Назначената съдебно-техническа експертиза (л. 88 – л. 91) излага заключение, което,
като компетентно, обективно и всестранно изготвено, се ползва с доверието от решаващия
състав, че демонтираният на 25.04.2017 г. електромер с фабр. идентификационен №
*******, е произведен през 2015 г., когато е преминал успешно изискуемата се
първоначална проверка за годност със срок на валидност от 4 години, в уверение на което е
обозначен със знак СЕ М15 0120, както и че разкритата промяна в схемата му на свързване
се дължи на външно неправомерно въздействие с неустановена давност и води до
неизмерване на част от потребеното количество електрическа енергия, правилно изчислено
и оценено от ответника по методиката на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б” и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
При така очертаната фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК приема от правна страна следното:
Ищецът отрича съществуването на притезание за заплащане на цена на електрическа
енергия, доставена за имота му Туристическа хижа „С. в.“ в местността „С. И.“ в землището
на с. Н., общ. А.град, обл. Пловдив, с ИТН: *******, за времето от 25.01.2017 г. до
25.04.2017 г., основано на договор за продажбата й и формирано вследствие на осъществена
от ответното дружество поради неточното й отчитане едностранна корекция на сметката на
клиента.
В приложение на правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК с оглед характера на иска като
отрицателен установителен за успешната си защита ответникът носи тежестта да докаже
елементите от фактическия състав, който го легитимира като носител на спорното вземане
4
по възникнало продажбено правоотношение с ищеца, а от него се очаква да установи пълно
наведените обстоятелства, с които обосновава правоизключващите си възражения.
Според чл. 91, ал. 2, изр. 1 от ЗЕ в меродавната му за казуса редакция от ДВ, бр. 105
от 30.12.2016 г., сделките с електрическа енергия се извършват при спазване на този закон и
на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени от ДКЕВР (обн., ДВ, бр.
66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.).
Съобразно чл. 94а, ал. 1 и §1, т. 28а, б. „а” от ДР на ЗЕ (в редакцията му от ДВ, бр.
105 от 30.12.2016 г.) снабдяването с електрическа енергия на присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна
територия обекти на битови и небитови крайни клиенти, като каквито дефинициите на §1, т.
27г, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ определят купуващите я за собствено ползване съответно за
битови и небитови нужди, когато не са избрали друг доставчик, се осъществява от „крайния
снабдител”, който е „енергийно предприятие“ по разума на §1, т. 24 от ДР на ЗЕ (в
редакцията от ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.) – а именно лицензирано по чл. 39, ал. 1, т. 10 от
ЗЕ за електроснабдяване лице, и който за целта при условията на чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а,
ал. 1 от ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.) и чл. 15, ал. 2, т. 3 от ПТЕЕ (в
редакцията от ДВ, бр. 90 от 20.11.2015 г., в сила от 20.11.2015 г.) сключва с тях договори за
продажба при публично известни общи условия и регулирани от КЕВР цени.
При уредбата на чл. 104а, ал. 1 от ЗЕ и чл. 14, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 11,
т. 3 от ПТЕЕ крайните клиенти ползват електроразпределителната мрежа по договори за
услугите „достъп до“ и „пренос на електрическа енергия през нея“ при публично известни
общи условия с нейния оператор (в този смисъл Решение № 85/27.06.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 2528/2021 г., IV г. о.), който също е „енергийно предприятие” и по определението на
§1, т. 34б, б. „а“ от ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.) извършва
електроразпределение въз основа на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. След
придобиването й не подлежи на лицензиране за други дейности, както гласи забраната на чл.
44, ал. 3 от ЗЕ.
Купуващите енергия крайни клиенти и ползвателите на електроразпределителна
мрежа за собственото им електроснабдяване по понятието на §1, т. 41а, б. „а“ от ДР на ЗЕ са
групирани от §1, т. 41б от ДР на ЗЕ в категорията „потребители на енергийни услуги“.
Чл. 120, ал. 1 от ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.) налага количеството
доставена енергия да се измерва с разположени до или на границата на електроснабдения
имот средства за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната или
на съответната електроразпределителна мрежа, които §1, т. 58 от ДР на ЗЕ дефинира като
технически средства с метрологични характеристики, предназначени и използвани за
измерване самостоятелно или свързано с едно или повече други такива при продажбата на
електрическа и топлинна енергия или природен газ.
Прочитът на изложените нормативни постановки позволява да се обобщи, че за
снабдяване с електрическа енергия на обекта си, присъединен към електроразпределителна
5
мрежа на ниво ниско напрежение, когато не е избрал друг доставчик, крайният клиент е
обвързан с „крайния снабдител“ по смисъла на §1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ (в редакцията от
ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.) с договор за продажба с типичните характеристики по чл. 183
от ЗЗД и при общи условия (в този смисъл Решение № 137/12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2578/2021 г., IV г. о., и Решение № 99/07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2615/2021 г., III г. о.),
който създава за енергийното дружество ангажимент, закрепен и в чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ (в
редакцията от ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.), периодично да доставя електрическа енергия до
имота на абоната, а за него – да заплаща за нея на продавача цената, утвърдена от
регулатора.
От събраните по делото доказателства е видно, че през процесния период обектът на
ищеца – Туристическа хижа „С. в.“ в местността „С. И.“ в землището на с. Н., общ. А.град,
обл. Пловдив, е бил правомерно присъединен на ниво ниско напрежение към
електроразпределителната мрежа на „Е. Б. Е.” ЕАД (с настоящо фирмено наименование „Е.
Ю.” ЕАД) в качеството му на неин оператор по §1, т. 34б, б. „а“ от ЗЕ (в редакцията от ДВ,
бр. 105 от 30.12.2016 г.) и идентифициран от двете енергийни предприятия с ИТН: *******,
за снабдяване с електрическа енергия за небитови нужди, отчитана по партида с клиентски
номер **********, на която първият е титуляр, чрез статичен комбиниран трифазен
многотарифен електромер тип AS 1440 с фабр. идентификационен № *******, преминал
първоначална инспекция за метрологична годност през 2015 г. с валидност до 2019 г.
Казаното очертава на ищцовото дружество профил на „небитов” и „краен клиент”,
„ползвател на електроразпределителната мрежа” и „потребител на енергийни услуги” по
разбирането съответно на т. 33а, т. 27г, т. 41а, б. „а” и т. 41б, б. „а” и „б” от §1 на ДР на ЗЕ, и
респективно – на страна по валидни договори за продажба на електрическа енергия и за
пренос на такава, сключени с лицензираните за съответната територия съответно „краен
снабдител” по смисъла на т. 28а, б. „а” от §1 на ДР на ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 105 от
30.12.2016 г.) в лицето на ответника и „оператор на разпределителната мрежа“ – „Е. Б. Е.”
ЕАД (с настоящо фирмено наименование „Е. Ю.” ЕАД), при общите им условия.
Доколкото договарящите са „търговци” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, действащи във
връзка с упражняваното от тях занятие, сделките помежду им се характеризират от чл. 286,
ал. 1 от ТЗ като „търговски”, а тази за доставка – като търговска покупко-продажба по
смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ (в този смисъл Решение № 18/01.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1504/2020 г., III г. о., Решение № 60268/25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 391/2021 г., III г.
о., и Решение № 60296/04.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3306/2020 г., IV г. о.), поради което
освен на специалните текстове на ЗЕ и нормативните актове по приложението му се
подчиняват и на ТЗ, а при празнота – по препращане от чл. 288 от ТЗ – на ЗЗД.
Следователно правната сфера на абоната е обременена със задължение да заплаща
стойността на консумираната в хижата му електроенергия на доставчика.
Възможността за едностранно преизчисляване на сметките за потреблението за минал
период в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
е законово въведена за първи път с редакциите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл.
6
104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, приети със Закона за неговото изменение и допълнение, обнародван в
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
Чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.) гласи, че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно
норми, част от които зададени в правилата за измерване на количеството електрическа
енергия. Според чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ те подлежат на приемане от КЕВР по предложение
на енергийните предприятия и уреждат принципите, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Коментираната законодателна промяна създава в чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а,
ал. 2, т. 5 от ЗЕ изискване общите условия на крайния снабдител и на мрежовия оператор да
съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ както в полза на доставчика при неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ (б. „а”), така и в интерес на абоната при неправилно и/или
неточно измерване в резултат на повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл. 120,
ал. 3 от ЗЕ (б. „б”).
По аргумент от §2 от ПЗР на действащите ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), а
и с оглед действието на гражданскоправните норми във времето, процесното
правоотношение се подчинява именно на ПИКЕЕ, приети с Протоколно решение №
147/14.10.2013 г. на ДКЕВР (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.),
доколкото основанието за преизчисляване на потребената енергия по него е установено с
Констативен протокол от 25.04.2017 г. (в този смисъл Решение № 60269/27.05.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1054/2021 г., III г. о., Решение № 60215/09.12.2021 г. на ВКС по гр. д. №
4178/2020 г., III г. о., Решение № 61/02.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2021 г., III г. о., и
Решение № 99/07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2615/2021 г., III г. о.).
С разпоредбите от чл. 47 до чл. 51 на Раздел ІХ от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.) в изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 във вр. с ал. 2 от ЗЕ
са нормирани методика и ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи според следните конкретни причини за неизмерването й
или неправилното й измерване: липса на средство за търговско измерване (чл. 48, ал. 1,
предл. 1), грешка извън допустимата (чл. 48, ал. 1, предл. 2), промяна на схемата за
свързване (чл. 48, ал. 2), повреда или неточна работа на тарифния превключвател (чл. 49, ал.
1) и несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и тези,
въведени за нея в информационната база (чл. 50).
По съображения че ПИКЕЕ гарантират обективно и добросъвестно извършване на
проверките и достоверността на констатациите им с цел възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, след влизането им в сила крайният снабдител вече
7
разполага с възможността да коригира едностранно сметките само поради обективния факт
на неизмерването или неточното измерване, установен по стриктно съблюдаване на
регламента на Раздел ІХ от ПИКЕЕ, като не е нужно да доказва продължителността на
некоректното отчитане, причиняващото го виновно поведение на клиента и реално
потребеното количество електроенергия. В тежест именно на последния се възлага при
оспорване на установените по този ред данни да наведе доказателства за консумацията с
оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и
експлоатационния им режим (в указания смисъл Решение № 118/18.09.2017 г. на ВКС по т.
д. № 961/2016 г., II т. о., Решение № 115/20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., ІІ т. о.,
Решение № 115/20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4907/2014 г., IV г. о., Решение №
111/17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г. на I т. о., Решение № 173/16.12.2015 г. на
ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., Решение № 203/15.01.2016 г. на ВКС по т. д. №
2605/2014 г., I т. о., и Решение № 104/16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т. о.).
При действието на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) се утвърждава
виждането, че евентуалният пропуск да се изпълни чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ не рефлектира
върху правото на едностранно преизчисление, а само би се оказал пречка потребителят да
бъде поставен в забава за плащане на коригираната сума (в този смисъл Решение №
77/30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2708/2021 г., III г. о., Решение № 60269/27.05.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1054/2021 г., III г. о., и Решение № 61/02.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1898/2021 г., III г. о. Решение № 60298 от 18.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4163/2020 г., IV г.
о.,).
С Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (обн., ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 г., в сила от същата дата) разпоредбите на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
г.), с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51, са отменени, което впоследствие е сторено
и по отношение на последните четири с Решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3879/2017 г. (обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от същата дата). Съгласно чл. 195, ал. 1
от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен занапред от деня на влизането в
сила на съдебното решение на ВАС (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г.
на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК). Тъй като към датата на процесната проверка –
25.04.2017 г., правните последици, възникнали от съдебно отменените ПИКЕЕ, не са били
служебно уредени от ДКЕВР в кръга на компетентността й по чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ,
както повелява чл. 195, ал. 2 от АПК, следва да се счете, че специалната материалноправна
регулация на отношенията между страните се изчерпва с чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от
ПИКЕЕ.
Ответникът позовава вземането си на чл. 48, ал. 2 от отменените ПИКЕЕ, който е бил
в сила към момента на проверката и според който, когато при протичането й се разкрие
промяна на схемата за свързване в измервателната система, корекцията по ал. 1 се извършва
само въз основа на констативен протокол за намесата, отговарящ на изискванията на чл. 47
от отменените ПИКЕЕ, съставен в присъствието на органите на полицията и подписан от
тях. Ал. 1, т. 2 на чл. 48 от отменените ПИКЕЕ предвижда, че за небитови клиенти, какъвто е
8
и ищецът, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия
за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване
до тази на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена му
проверка, но не по-дълъг от 90 дни, както следва: при наличие на точен измерител – като
негова функция при отчитане класа на точност на средството за търговско измерване, а при
неналичие – като една трета от пропускателната му способност при ежедневно 10-часово
натоварване.
Към релевантната дата 25.04.2017 г. юридическата сила на чл. 47 от ПИКЕЕ, към
който чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ препраща и който разпорежда документиране на проверките на
измервателните уреди в нарочен констативен протокол и задава начина на оформянето му
(съставител, присъстващи при изготвянето му лица, връчване при отсъствие или отказ на
клиента да се подпише), както и на чл. 43 и чл. 44 от ПИКЕЕ, касаещи легитимността на
проверовъчните актове, е била отречена с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д.
№ 2385/2016 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от същата дата). Поставените в чл.
48, ал. 2 от ПИКЕЕ специфични изисквания нерегламентираното вмешателство върху
средството за търговско измерване да се удостовери в констативен протокол по чл. 47 от
ПИКЕЕ и да се верифицира от полицейски орган са от императивен порядък, тъй като в
защита на обществения интерес, както и на личния такъв на страните по договора, са
предназначени да обезпечат обективност и прозрачност на действията. Поради това, ако не
бъдат спазени, правото на оператора на съответната мрежа да извърши корекцията не
възниква (в този смисъл Решение № 104/16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т. о.,
Определение № 683/18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1468/2017 г., II т. о., и Определение №
582/19.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 1509/2019 г., I т. о.).
Очевидно в разрез с чл. 83, л. 1, т. 6 от ПИКЕЕ дерогацията на чл. 47 от ПИКЕЕ
оставя нормативна празнота относно реда за изготвяне на коментирания констативен
протокол и неговите реквизити, а съставянето му по начина, указан в чл. 47 от ПИКЕЕ, е
иманентно необходимо за допустимостта на процедурата по чл. 48, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
ПИКЕЕ.
В контекста на горното в Решение № 13 от 2.03.2022 г. по гр. д. № 1647/2021 г., III г.
о., Решение № 60283/12.01.2022 г. по гр. д. № 1018/2021 г., III г. о., Решение №
60296/04.07.2022 г. по гр. д. № 3306/2020 г., IV г. о., Решение № 60298/18.08.2022 г. по гр. д.
№ 4163/2020 г., IV г. о., Решение № 60255/04.08.2022 г. по гр. д. № 401/2021 г., IV г. о.,
Решение № 124/18.06.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г., ІІІ г.о., Решение № 124/18.06.2019
г. по гр. д. № 2991/2018 г., IIІ г. о., Решение № 150/26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г.,
ІІІ г.о., Решение № 119/26.01.2021 г. по гр. д. № 4124/2019 г., IІІ г. о., Решение №
107/26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г., III г. о., Решение № 141/12.01.2021 г. по гр. д. №
4486/2019 г., III г. о. и много др., ВКС застъпва тезата, че и след отмяната на чл. 47 от
ПИКЕЕ от ВАС приетите въз основа на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ подзаконови текстове на чл.
48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ продължават да се прилагат и дружеството снабдител
може да преизчислява сметките за минало време, но тъй като не уреждат материята в
9
изискуемия се от чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ обем и детайлизация, съдът следва да се ръководи от
общото правило на чл. 183 от ЗЗД, което налага купувачът по договор за продажба да
заплати стойността на цялото установено количество реално изразходвана, но неотчетена
поради грешка електрическа енергия, без да е от значение дали неточното й отчитане е
следствие от виновно поведение на абоната.
Подчертава се, че принципното начало за равнопоставеност на страните в
състезателното съдебно исково производство по ГПК е достатъчна гаранция за защита на
добросъвестните потребители и гражданските съдилища не могат да се позовават на
отсъствието на уредени специални предварителни процедури в тази насока, за да отхвърлят
искове за заплащане на цената на фактически използваната електрическа енергия, а са
длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните доказателства.
Изтъкнатите доводи, от своя страна, обслужват становище, че действащата към
момента на проверката нормативна база не позволява ангажиране отговорността на ищеца
единствено поради обективния факт на неотчитане на енергията поради промяна на схемата
на свързване на електромера в електроснабдения му обект. За да убеди съда в
съществуването на оспореното си вземане, за което сочи, че е цената на доначислената
енергия, която е фактически престирана, но е погрешно измерена, ответникът следва да
проведе пълно доказване чрез допустимите от ГПК доказателствени способи на:
неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване, довело до
неправилно отчитане на консумацията през посочения период, и действително доставеното
за същия количество електроенергия.
Конкретната доказателствена съвкупност инкорпорира Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № ******* г. (л. 9),
съставен от служители на „Е. Б. Е.” ЕАД (с настоящото фирмено наименование „Е. Ю.”
ЕАД), съгласно отменения към датата на оформянето му чл. 47 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г.). Като частен свидетелстващ документ с неоспорена автентичност той
следва да се цени като годно доказателствено средство (в този смисъл Решение №
60222/08.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1630/2021 г., III г. о., и Решение № 51/25.03.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 4170/2021 г., IV г. о.), чието съдържание не е обвързващо и се преценява
от съда по вътрешно убеждение с оглед останалите доказателствени източници. В случая
данните от него изцяло кореспондират с тези в Констативен протокол № ******* г. от
метрологична експертиза на средство за измерване (л. 6), изготвен от експерти при БИМ,
който също не е оспорен и доколкото е издаден от длъжностни лица в кръга на службата им
по уредените в чл. 57 и чл. 58 от Закона за измерванията форма и ред, се ползва с
материална доказателствена сила на официален удостоверителен документ по чл. 179, ал. 1
от ГПК за удостоверените в него факти и връзки между тях (в този смисъл Решение №
60283/12.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1018/2021 г., III г. о., Решение № 60223/18.08.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 598/2021 г., IV г. о., Решение № 60222/08.12.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1630/2021 г., III г. о., Решение № 60245/29.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 142/2021 г., IV г. о.,
Решение № 51/25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4170/2021 г., IV г. о., Определение №
10
305/31.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1764/2020 г., II т. о.).
От вписаното в двата протокола и експертното становище се изяснява, че в резултат
на външна нерегламентирана намеса във вътрешността на монтирания в обекта на ищеца
електромер с фабр. идентификационен № ******* е била изменена електрическата му схема
така, че да не измерва част от изразходваната електроенергия. Казаното изпълва
предпоставките на действащия към деня на проверката чл. 48, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
отменените ПИКЕЕ (в този смисъл Решение № 13/02.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1647/2021 г., III г. о.). Според заключението на назначената съдебно-техническа експертиза,
което потвърждава правилността на преизчислението на мрежовия оператор, неизмереното
от манипулирания електромер за процесния 90-дневен период от 25.01.2017 г. до 25.04.2017
г. количество електрическа енергия се равнява на ******* kWh, а стойността му, изчислена
по утвърдената цена за единица kWh с ДДС от 0, 140976 лева за периода от 25.01.2017 г. до
06.04.2017 г. и от 0, 142668 лева за периода от 06.04.2017 г. до 25.04.2017 г., възлиза на 7
372, 62 лева с начислен ДДС. Тъй като ищецът е „небитов клиент“, при липса на точен
измерител на грешката размерът на неотчетената енергия се определя по методиката на чл.
48, ал. 1, т. 2, б. „б“ от отменените ПИКЕЕ – като 1/3 от пропускателната способност на
средството за търговско измерване, а не по тази, приложена от електроразпределителното
предприятие – като 1/3 от максималния му ток, но в случая това е по-благоприятно за
клиента.
В обобщение, за ищеца съществува изискуемо договорно задължение да заплати
цената на въпросната електроенергия на насрещната страна по спора, което мотивира
решение за отхвърляне на иска като неоснователен. Обстоятелството, че с Решение № Ж-
664/21.10.2020 г. на КЕВР (л. 44 – л. 46) са дадени задължителни указания на „Е. Ю.“ ЕАД и
на ответника да анулират корекцията на сметката и Фактура № ******* г., не променя така
формирания краен извод, тъй като основание за възникване на вземането е отговорността на
потребителя на енергийни услуги за договорно неизпълнение.
С оглед визираното правно разрешение при режима на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
следва да възстанови съдебноделоводните разноски на ответника за изготвяне на съдебно-
техническа експертиза от 300, 00 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,
00 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ след
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета
му и ефективното участие на довереника в него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Туристическо дружество „Д.”, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Председателя на
Управителния му съвет Т. Й. Х. и по процесуално пълномощие от адв. Е. А. З. и адв. П. И.
11
Д., с адрес за съдебна кореспонденция: *******, срещу „Е. Б. Е.” ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Р. Д. и Ж. П. С. в качеството
съответно на председател и член на Съвета на директорите и по процесуално пълномощие
от юрисконсулт С. Д. Д., за признаване на установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 7 372, 62 лева (седем хиляди триста седемдесет и
два лева и шестдесет и две стотинки) – стойност (с ДДС) на допълнително начислена
електрическа енергия за обект на потребление Туристическа хижа „С. в.“, представляваща
четириетажна масивна сграда с идентификатор ******* по кадастралната карта на с. Н.,
общ. А.град, обл. Пловдив, находяща се в Местността „С. И.“ в землището на същото село, с
ИТН: *******, за периода от 25.01.2017 г. до 25.04.2017 г.
ОСЪЖДА Туристическо дружество „Д.”, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от Председателя на Управителния му съвет Т. Й. Х. и
по процесуално пълномощие от адв. Е. А. З. и адв. П. И. Д., с адрес за съдебна
кореспонденция: *******, да заплати на „Е. Б. Е.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление: *******, представлявано от Р. Д. и Ж. П. С. в качеството съответно на
председател и член на Съвета на директорите и по процесуално пълномощие от
юрисконсулт С. Д. Д., сумата от 500, 00 (петстотин) лева – съдебноделоводни разноски за
изготвяне на съдебно-техническа експертиза и квалифицирана процесуална защита от
юрисконсулт.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението чрез процесуалните им
представители.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му.
СМ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: _______________________
12