№ 147
гр. Сливен, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Б.
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20222230102468 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 422 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД
№ 5080/2021 г. на РС- Сливен, срещу която е подадено възражение по чл. 414
от ГПК. Твърди се, че процесните суми представляват задължения по договор
за сътрудничество и съвместна дейност от 01.10.2014 г. и два анекса към него.
Сочи се размер на претендираната главница по фактура №174/26.11.2018 г. и
размера на мораторната лихва върху нея.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, като се претендират разноските по исковото и заповедното
производство.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с което
се оспорва нейната основателност. Твърди се, че между страните няма
валидно възникнали облигационни отношения, тъй като договорите и
анексите не са подписани от представител на ответното дружество.
1
От съда се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни
и недоказани и се претендират разноските по делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В
писмена молба се иска уважаване на предявените искове.
Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от
пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Писмен договор за сътрудничество и съвместна дейност, с посочени
дата на сключване 01.10.2014г. и страни:купувач ответното дружество и
продавач-ищцовото дружество, както и два анекса към него, съответно с
посочени дати на сключване-01.10.2014г. и 06.02.2015г., са неподписани за
купувач, а дори последният не е подписан и за продавач.
В периода от 14.10.2014г. до 26.11.2018г., от страна на ищеца „ДИДИ
А“ ЕООД са издадени 7 броя фактури с посочен получател ответника
„ГАЗТРЕЙД СЛИВЕН“ ЕООД, на обща стойност 19070,32 лева с ДДС. Тези
фактури са осчетоводени при ищеца, като е отразено и плащане от ответника
в общ размер на 12853,83 лева.
При ответника са осчетоводени шест от фактурите на обща стойност
12591,93 лева с ДДС за закупени стоки. Тези шест фактури, издадени през
2014г. и 2015г, са включени в дневниците за покупки към подадените от
ответното дружество СД по ЗДДС и по същите е ползван данъчен кредит.
Процесната фактура №174/26.11.2018г. за сумата 6478,39 лева с ДДС не
е постъпвала в счетоводството на ответника, не е отразена в счетоводните му
регистри, не е платена, не е отразена в дневниците за покупки към подадените
от дружеството СД по ЗДДС и по нея не е ползван данъчен кредит. Не се
установява реално осъществяване на сделка по тази фактура и наличието на
договорни отношения между страните за такава доставка.
Ищцовото ДИДИ А“ ЕООД, в качеството му на кредитор е подало на
09.11.2021г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответното „ГАЗТРЕЙД СЛИВЕН“ ЕООД. Въз основа на заявлението е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2413/12.11.2021г..
2
по ч.гр.д.№5080/2021г. на СлРС за сумата - сумата 6 478,39 лева /шест хиляди
четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща главница по Фактура № **********/26.11.2018 г. за покупко-
продажба и доставка на осветителни лампи с LЕD технология на „Газтрейд
Сливен“ ЕООД, с начислено ДДС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 09.11.2021 година
до окончателното й изплащане; - сумата 1 932,60 лева /хиляда деветстотин
тридесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва
за периода от 26.11.2018 година до 03.11.2021 година; - сумата 543,49 лева
/петстотин четиридесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща разноски по делото, от които: 168,22 лева - държавна такса и
375,27 лева - адвокатско възнаграждение.
Ответникът е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК против
заповедта за изпълнение. В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното
производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и
необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Съдът кредитира изцяло и
заключението на вещото лице, в чиято добросъвестност и компетентност
няма основание за съмнение.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество са неоснователни и следва да се отхвърлят.
В случая ищцовата страна не е доказала по несъмнен начин при
условията на пряко и пълно доказване съществуването на процесните
вземания, за които срещу ответника е издадена заповед по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№5080/2021г. на СлРС. Представените договор и анекси към него са
неподписани за купувач и не обвързват ответното дружество. Не се
установява и да е извършена доставка по процесната фактура. По тази
причина не се установява да съществува задължение за ответника да заплати
сумата по фактура №174/26.11.2018г., която като частен документ не
установява съществуването на вземането. Не се установява наличието на
3
договорни отношения между страните във връзка с фактурата, нито самата
доставка да е осъществена от ищеца и приета от ответника. Липсва
осчетоводяване на тази фактура при ответника, което би представлявало
съобразно утвърдената съдебна практика недвусмислено признание на
задължението и доказателство за неговото съществуване. Осчетоводяването
на фактурата само при ищеца не доказва съществуването на твърдяната в
исковата молба сделка и задължение на ответника за заплащане на исковата
сума. Липсата на доказателства, които да установяват дължимостта на
процесната главница е основание за отхвърляне на предявения положителен
установителен иск като неоснователен.
Поради неоснователността на главния иск за главницата е
неоснователна и акцесорната претенция относно установяване дължимостта
на мораторна лихва.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да
отхвърли предявените от ищцовото дружество положителни установителни
искове за признаване за установено, че ответникът дължи сумите, за които
срещу него е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5080//2018г. на
СлРС, като неоснователни.
По правилата на процеса съдът следва да уважи искането на ответника
за присъждане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 685 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДИДИ А“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:с.Ново село, общ.Ново село, обл.Видин,
ул.“Вихрен“ №7 ПРОТИВ „ГАЗТРЕЙД СЛИВЕН“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Драган Цанков“ №2А
положителни установителни искове по чл.124, ал.1 във връзка с чл.422, ал.1
от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумите, за които
срещу него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
2413/12.11.2021г.. по ч.гр.д.№5080/2021г. на СлРС, а именно сумата 6 478,39
лева /шест хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и девет
стотинки/, представляваща главница по фактура № **********/26.11.2018 г.
4
за покупко-продажба и доставка на осветителни лампи с LЕD технология на
„Газтрейд Сливен“ ЕООД, с начислено ДДС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 09.11.2021 година
до окончателното й изплащане, както и сумата 1 932,60 лева /хиляда
деветстотин тридесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 26.11.2018 година до 03.11.2021 година, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ДИДИ А“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:с.Ново село, общ.Ново село, обл.Видин, ул.“Вихрен“ №7 ДА
ЗАПЛАТИ на „ГАЗТРЕЙД СЛИВЕН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Сливен, ул.”Драган Цанков“ №2А сумата 685
/шестстотин осемдесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5