РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Габрово, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20214200500375 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.П.Д., проц. представител на СТ.
М. СТ. и Л. Г. СТ. от гр. С. против решение № 260090/ 23.07.2021 по гр.д. №
1425/ 2019 г. на СРС.
Твърди се, че решението е неправилно, поради неправилното
приложение на материалния закон и необосновано от събраните по делото
доказателства.
Съдът, за да отхвърли иска приел, че не е доказано по безспорен и
категоричен начин, че ответницата е премахнала коминни тела, ползвани от
ищцовата страна, както и не се доказало, че с действията си ответницата
пречи на ищците да ползват комина си. Тези изводи на съда били погрешни.
Премахването на комина, за който се установи, че е част от зида, не изграден
от коминни тела било безспорно установено в настоящото производство.
Преди това, от компетентните органи при Община-Севлиево и РЗПБЗН-
Севлиево при съвместна проверка било установено, че съобщените от ищците
реконструкции, извършени без тяхно съгласие в жилището на г-жа С.
действително били извършени, а именно: премахване на коминно тяло в
западната част на сградата. Дадено е предписание за възстановяване на
коминното тяло.В подкрепа на твърденията в исковата молба и жалбата били
и двете допуснати и изслушани експертизи, които съдът разтълкувал
едностранчиво и погрешно.
Налице били и редица гласни доказателства, които са подкрепяли
твърденията на жалбоподателите, както и признание от страна на майката на
ответницата. Допуснатата повторна техническа експертиза от в.л. В. Р.
установила, че при спускане на тежест от тавана в направени отвори на
комина в зида, тежестта спира до подовата плоча на третия етаж, която е
1
таванска плоча за втория етаж. Откъдето се следвало, че комина е прекъснат
именно и само на втория етаж от ответницата. Същото било положението и
при плочата между първия и втория етаж.По този начин, изводите на съда,
довели до отхвърляне на предявения иск напълно се опровергавали от
събрания доказателствен материал и водели до необоснованост на съдебния
акт.
В жалбата се твърди също, че неправилно бил приложен материалния
закон. Тъй като коминът и стените били общи части на сградата, съгласно чл.
38, ал. 1 от ЗС не може да се премахват без решение на съсобствениците. А
съгласно чл. 44, от ЗС решението на общото събрание се взема с обикновено
мнозинство, каквото по тези въпроси нямало.
Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение, да бъде
решен спора по същество, като бъде уважен изцяло предявения иск с
присъждане на разноските пред двете инстанции.
В законния срок не е постъпил писмен отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото приема следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно
основание чл. 109 от ЗС.
Безспорно е по делото, че ищците са собственици на жилище на първи
етаж, а ответницата на жилище на втори етаж в триетажна сграда, намираща
се в град С. на ул. С.П.№ *.
Не се спори също, че в жилището на ответницата е извършен ремонт
преди повече от шест години, за който ищците знаели, съдействали за
намиране на строител, предоставяне на инструменти, отключвали жилището
за да работят майсторите, наблюдавали ги и след приключване на работа са
заключвали имота. Допусната е и приета от първоинстанционния съд съдебно
техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.Б., според
заключението на която, след ремонта са обособени две самостоятелни
жилища, като изградените нови преградни стени са от гипсокартон. В
тухлената стена между кухнята и санитарното помещение е направен отвор и
монтирана врата в тухлената стена между кухнята и санитарното помещение.
Зидът, където е направен отвор и врата, не е носещ. Извършеното
представлява вътрешно преустройство по смисъла на чл. 151, ал.1 от ЗУТ- не
засяга конструкцията на сградата. Направеният отвор за врата е във вътрешен,
в неносещ зид и не засяга носещата стоманобетонова греда, която е на нивото
на етажната плоча.
Според твърденията в исковата молба, ответницата извършила ремонт в
жилището си, по време на който премахнала коминните тела, поради което
ищците не са в състояние да ползват собствения си комин на първия етаж.
Във връзка с това ищците подали редица жалби в Община Севлиево, ДНСК и
РСПБЗН - Севлиево, по които се констатирало, че коминът на втория етаж
бил неправомерно премахнат от ответницата и й е било дадено предписание
да го възстанови, което тя не направила.
По повод жалба от 13.11.2018 г., с писмо от 1.02.2019 г. , представено
по делото,/л.9/ Община Севлиево уведомява ищеца С.С. и ответницата, че
следва да бъде възстановена функционалността на премахнатото коминно
тяло от съсобствениците на сградата, живущи над етажа на С.С. – на втория и
трети етаж. С друго писмо от 20.03.2019 г./л.18/ по жалба от 15.02.2019 г.
отново са уведомени, че при извършен оглед е установено премахване на
коминно тяло в западната част на сградата в жилището на втория етаж.
Протоколът за оглед не е представен за да се установи как е достигнато до
този извод. По повод на сигнал от 29.05.2019 г. е извършена проверка от
служители на Община Севлиево и РС“Противопожарна безопасност и защита
на населението“ Севлиево, за която е съставен констативен протокол от
2
17.06.2019 г., приложен по делото. Съгласно т.2 от констатациите, на първия
етаж, собственост на ищеца С.С. съществува отвор в стената на височина
около 3 м.с монтирана розетка.В отвора няма проходимост и вентилационна
тяга. На втория и трети етаж след ремонт са положени гипсокартонни
плоскости по стени и не може да бъде установено дали коминното тяло е
премахнато. В заключението на техническата експертиза, изготвена от
вещото лице инж. С.Б., се сочи, че на първия етаж съществува отвор във
външната калканна стена на височина около 3 м. с монтирана розетка, което
означава, че вентилационния отвор е оставен вътрешно в дебелината на зида.
За втория етаж също не може да се установи дали комина е изграден
вътрешно до северната стена или е в самия зид. Вещото лице констатира, че
няма проходимост в отвора на комина на първия етаж и няма вентилационна
тяга. В съдебно заседание, проведено на 11.06.2021 г. инж. Б. обяснява, че на
втория етаж няма нищо видимо на стената, което означава, че там или няма
комин или е вграден вътре в стената. Ако няма вентилация, коминът или е
премахнат или е запушен.
Пред първоинстанционният съд е допусната и приета допълнителна
съдебно техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.Р..
Направен е оглед на коминните отвори, преминаващи през таванското
помещение и излизали над покрива на сградата. Експертът сочи, че на
северната оградна стена на сградата, на мястото където би следвало да
преминават коминните отвори в зида, били направени три отвора от ищеца с
диаметър 15-20 см., осъществяващи достъп до три от излизащите на покрива
четири коминни отвора. При спускане в тези три отвора на въже с метална
тежест, било констатирало, че тежестта спира до подовата плоча на третия
етаж, която е таванска плоча над втория етаж – коминните дупки не
продължават към втория етаж.Според вещото лице, вероятно при
надстрояването на третия етаж коминът е продължен до тавана, но в подовата
плоча на третия етаж не са оставени отвори за комини, поради което коминът,
обслужващ жилището на ищците е прекъснат с плочата, представляваща под
на третия етаж. В съдебно заседание вещото лице инж.В.Р. обяснява, че по
данни на ищеца С., на покрива самият комин има четири отвора. Ищецът
направил три дупки за проверка на трите отвора, но четвърта дупка не могъл
да направи, тъй като таванското помещение имало преграден зид и тя
попадала там. Вещото лице не може да установи дупката за първия етаж, къде
точно се намира и в кой от четирите отвора я продължава тръбата.
Свидетеля Г. С.и Р.П. познават с ищците дълги години. Св. С. твърди,
че още пред 5 години знаел за проблем с комина, както и за извършения от
ответницата ремонт. Преди ремонта коминът функционирал, тъй като ищецът
и свидетеля били пушачи и когато пушели ползвали розетката, за да се
проветрява, а след това нямало тяга. Свидетелката П. твърди, че ищцата й
споделяла, че искат да си ползват комина, но не могат, тъй като е премахнат
от съседите им на втория етаж. Свидетелката Х. С. е майка на ответницата.
Според нея, ремонтът в жилището на дъщеря й е извършен преди около 10
години от майстор, препоръчан от ищеца. По време на ремонта той бил
запознат с всички дейности, тъй като много често бил на етажа. Според
свидетелката, в стената е имало някакъв отвор, който при отварянето бил
пълен със сгурия или нагар. Първоначално възнамерявали да включат там
ширма си, но нямало проходимост. Ищецът присъствал при премахване на
този отвор, който според нея не е комин, а служел като стена. Свидетелят П.
М. бил е ангажиран от ответницата да провери отвора на комина, който е в
кухнята й. За целта е направил отвор в гипсокартона зад хладилника, но не е
могъл да установи нищо конкретно. С вишка се качил на покрива и пускал
тежест, при което установил, че отворът стига до нивото на последната плоча.
Свидетелят Р.Д. познавал предишния собственик на третия етаж. Помагал
при отливане на плочата при надстрояване на третия етаж. Според него на
новопостроения трети етаж при отливане на плочата са оставяни тухли, да
3
бележат къде ще са комините. На калкана на сградата не е имало комини. В
обясненията си ищцата Л.С. твърди, че когато дошла да живее в имота пред
1978 година, комините се ползвали от трите етажа, тъй като имало отопление
на нафта, а в последствие на стърготини. Тя присъствала лично на ремонта,
тъй като ответницата била в чужбина, а майка й в с. Д. . Те й предоставили
ключове, за да отваря на работниците, присъствала на ремонтните работи,
между които и зазиждането на комина.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи :
Съгласно чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За
да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС следва да се установи, че ищецът е
собственик на имота, че ответникът извършва действия, с които пречи за
нормалното упражняване на правото на собственост и че тези действия са
неоснователни.
Ищците са собственици на недвижим имот, намиращ се на първия етаж
от триетажната сграда. Запушването на коминното тяло, изградено в тяхното
жилище, пречи за нормалното упражняване на правото на собственост, тъй
като лишава ищците от възможността да отопляват части от жилището си по
избрани от тях начини, което косвено се отразява на упражняването в пълен
обем на правомощието на собственика да ползва вещта по нейното
предназначение. В случая по делото не е установено, както правилно е приел
и районният съд, че запушването на комина се явява обективен резултат от
извършения ремонт в имота на ответницата. По твърдения на ищеца,
неоспорени от ответницата, комина на покрива на сградата съдържа четири
отвора, самостоятелни за всяко жилище. Вещото лице е проверило
проходимостта на три от тръбите в общия комин на покрива на сградата, при
което проходимостта спира на пода на третия етаж. Четвъртият отвор не е
изследван. Вещото лице не може да установи кой от отворите кое точно
жилище обслужва. Единственото, което е установено по категоричен и
безспорен начин е, че запушването е разположено не на нивото на жилището
на ответницата, на подовата плоча на третия етаж, която е таван за имота на
ответницата. Няма твърдения и доказателства тя да е извършвала някакви
реконструкции на тавана на жилището си.
Доколкото не се събраха доказателства запушването да е в резултат на
действия на ответницата, следва извода, че нейното поведение не създава
пречки относно ползването на имота на ищците.
Както по –горе се посочи, в тухлената стена между кухнята и
санитарното помещение в имота на ответницата е направен отвор и
монтирана врата. Зидът, където е направен отвор и врата, не е носещ.
Извършеното представлява вътрешно преустройство в хипотезата на чл. 151,
ал.1 от ЗУТ- не засяга конструкцията на сградата. Направеният отвор за врата
е във вътрешен, в неносещ зид и не засяга носещата стоманобетонова греда,
която е на нивото на етажната плоча. Тази реконструкция не изисква
съгласието на другите собственици и не препятства възможността им да
ползват правото си на собственост в пълният му обем.
От изложеното следва извода, че не са налице предпоставките на чл.
109 ЗС, поради което предявеният от ищците иск е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата, че изводите на
съда са в противоречие с констатациите на компетентните органи при
Община Севлиево и РЗПБЗН гр. Севлиево. Както по-горе се посочи, по повод
жалба от 13.11.2018 г., с писмо от 1.02.2019 г. , представено по делото,
Община Севлиево уведомява ищеца С.С. и ответницата, че следва да бъде
възстановена функционалността на премахнатото коминно тяло от
4
съсобствениците на сградата, живущи над етажа на С.С. – на втория и трети
етаж. С друго писмо от 20.03.2019 г. по жалба от 15.02.2019 г. отново са
уведомени, че при извършен оглед е установено премахване на коминно тяло
в западната част на сградата в жилището на втория етаж. Протоколът за оглед
не е представен за да се установи как е достигнато до този извод. По повод на
сигнал от 29.05.2019 г. е извършена проверка от служители на Община
Севлиево и РС“Противопожарна безопасност и защита на населението“
Севлиево, за която е съставен констативен протокол от 17.06.2019 г.,
приложен по делото. Съгласно т.2 от констатациите, на първия етаж,
собственост на ищеца С.С. съществува отвор в стената на височина около 3
м.с монтирана розетка.В отвора няма проходимост и вентилационна тяга. На
втория и трети етаж след ремонт са положени гипсокартонни плоскости по
стени и не може да бъде установено дали коминното тяло е премахнато. От
изложеното се налага извода, че компетентните органи са установили
единствено липса на проходимост и тяга от отвора на първия етаж,
собственост на ищците, но не и с категоричност къде е запушването или дали
коминното тяло е премахнато на втория етаж. До същите изводи са
достигнали и вещите лица, извършили оглед и изготвили двете допуснати
заключения.
Неоснователно е и оплакването за наличие на признание от майката на
ответницата, разпитана като свидетел пред първоинстанционния съд. Нейните
показания не могат да се разглеждат изолирано от другите доказателства по
делото. А те не са и в противоречие с тях. Тя заявява, че в стената е имало
някакъв отвор, който при отварянето бил пълен със сгурия или нагар.
Първоначално възнамерявали да включат там ширма си, но нямало
проходимост, от което следва извода, че прекъсването на комина не е
осъществено в резултат на ремонтните дейности, извършени от ответницата в
жилището й на втория етаж на сградата.
До същите крайни изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260090/23.07.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1425/2019 г. по описа на Районен съд Севлиево.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5