РЕШЕНИЕ
№ 1307
гр. Бургас , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Красен П. Вълев
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20202100502097 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж,
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14,
подадена чрез пълномощник – ю.к.Петко Палазов, против решение № 1272/10.06.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 7691/2019 г. по описа на РС-Бургас.
С първоинстанционното решение е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че М. П. Д. от
гр.Б., ул.“И.“ № *, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, Франция, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, следните
вземания по договор за кредитна карта CARD-*****/23.01.2018 г., за които е постановена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6041/2019 г. по
описа на БРС: 67.69 лв. – главница, 3.74 лв. – мораторна лихва за периода от 04.01.2019 г. до
21.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на
25.07.2019 г. до окончателното й плащане.
Със същото решение са ОТХВЪРЛЕНИ следните установителни и осъдителни
1
искове на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, Франция, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ против М. П. Д., за които е постановена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6041/2019 г. по
описа на БРС, както следва: 1/. за главницата – за разликата над сумата от 67.69 лв. до
предявения размер от 1640.90 лв., ведно със законната лихва върху тази главница от
подаване на заявението на 25.07.2019 г. до окончателното плащане; 2/. за 265.56 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 04.01.2019 г.; 3/. за мораторна лихва
върху главницата за периода от 04.01.2019 г. до 21.07.2019 г. – за разликата над сумата от
3.74 лв. до предявения размер от 86.03 лв.
С решението М. П. Д. е осъден да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, сумата
от 24.57 лв. за направените съдебни разноски, съразмерно с уважената част от заявлението.
Въззивникът обжалва решението в отхвърлителната му част, в която същото се
счита за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се като неправилен решаващия извод на
районния съд за недействителност на договора за кредит, за което се излагат подробни
съображения. В тази връзка се сочи, че са спазени изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, а
приетият от съда извод в обратния смисъл е необоснован и не отговаря на доказателствата
по делото, за което са развити доводи. Сочи се, че ГПР не включва застраховката по
кредита, тъй като същата не е задължителна, а се сключва само при изрично съгласие от
страна на кредитополучателя и сключването на договора за кредит не зависи от нейното
наличие. Оспорва се като неправилен и извода на съда за липса на данни за определяне на
ГПР, доколкото начинът на изчисляването му е нормативно установен. Изложени са
подробни съображения за липса на противоречие с добрите нрави на уговорената
възнаградителна лихва, като се сочи, че са спазени изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК. Оспорва
се като неправилен и извода на БРС за неоснователност на исковата претенция, обоснован с
липса на доказателства за предаване на вещта, като се сочи, че процесният договор няма за
предмет покупко-продажба на стоката, а заемане на сумата за заплащането й и разсрочване
на изпълнението по връщане на заетата сума. Според въззивника, съдът неправилно не е
кредитирал експертното заключение, поради това, че било основано единствено на
предоставени от ищеца данни и едностранно изготвени от него частни документи. В тази
връзка се сочи, че именно с определението на БРС е определен обхватът на проверката,
която следва да бъде извършена от експерта – материалите по делото и счетоводството на
ищеца, поради което не би могло да се очаква вещото лице да събере данни, различни от
предоставените му от ищеца. Поради това въззивникът счита, че ако съдът е имал някакви
съмнения е следвало служебно да постави задача на експертизата да изследва редовно ли е
водено счетоводството на ищеца, като се се сочи, че обжалваното решение е и
необосновано, тъй като в същото единствено е посочено, че не се кредитира експертизата,
поради основаването й само на данни, предоставени от ищеца. В заключение, моли
въззивния съд да отмени решението на БРС в обжалваната му отхвърлителна част и да
постанови друго, с което се да уважат изцяло предявените по реда на чл.422 ГПК искове.
2
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100 лв.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, което е оставено без уважение от настоящия въззивен съд, като
преклудирано и поради липса на предпоставки по чл.266, ал.3 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия М. П. Д.,
представляван в процеса от назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител
адв.Татяна Тотева В съдебно заседание особеният представител взема становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение
в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен
интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът
я намира за допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след
преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“, в която се твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-**** ответникът М. Д. е дал съгласието си освен посочения усвоен кредит
да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard. Твърди се, че на 23.01.2018 г. ответникът е активирал предоставената му карта
№ CARD-**** с максимален кредитен лимит в размер на 1500 лв., а съгласно чл.1 и чл.14 от
Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя
възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълно погасяване на задължението.
Твърди се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.07.2018 г., когато е било последното плащане по нея, като балансът по същата бил в
размер на минус 1906.46 лв., поради което кредиторът е блокирал използването на картата.
В тази сума се включвала непогасена главница от 1640.90 лв. и договорна лихва от 265.56
лв. за периода от 01.07.2018 г. (първа пропусната вноска) до 04.01.2019 г. (дата на
изпращане на покана за доброволно изпълнение), като ответникът дължал и обезщетение за
забава в размер на 86.03 лв. за периода 04.01.2019г. – 11.07.2019 г. За събиране на вземането
ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по г.гр.д.№ 6041/2019 г. на
БРС, но тъй като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на
заявителя били дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията си по
заповедта, поради което е предявен и настоящия иск. Ангажирал е писмени доказателства и
експертиза.
3
С допълнителна молба ищецът е уточнил, че използваният кредитен лимит е сумата,
която кредитополучателят е използвал за покупки и/или теглене на пари в брой, а чрез
функционалността „Покупка на изплащане в мрежата на търговски партньори на кредитора“
кредитополучателят изплаща избраната от него стока или услуга посредством усвояване от
кредитния лимит на револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта. Към
молбата са представени месечни извлечения по револвиращия кредит, в които са отразени
трансакциите по кредита и направените от ответника плащания.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. Д., чрез
назначения му от съда особен представител адв.Тотева, в който са изложени съображения за
нередовност на исковата молба. По същество исковата претенция е оспорена като
неоснователна и по размер.
По делото е представен сключен между страните Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с № CREX-**** от 18.12.2017 г., с който същите се договорили да се
извърши усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит, с
размер на кредита 1100.34 лв., включващи 854.30 лв. – цената на финансираната стока
Конзола за видеоигри марка „***“ и 246.04 лв. – застраховка по договора за закупуване на
стоки или услуги CREX-****. Посочен е броят на погасителните вноски – 36 бр., размер на
месечната вноска – 45.96 лв., общата стойност на плащанията – 1654.56 лв., годишен
процент на разходите – 31.86 % и лихвен процент – 27.98 %. Договорът е подписан от двете
страни. Представен е и застрахователен сертификат № CREX-**** от 18.12.2017 г.,
подписан от ответника М. Д. и застрахователя „Кардиф Животозастраховане, клон
България“, с ползващо лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за застраховка
„Закрила на плащанията Плюс“ на кредитополучателя по договора за закупуване на стоки
или услуги CREX-****, като срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит.
На същата датата – 18.12.2017 г., между страните по делото е подписан и Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-****, с който на ответника е отпуснат револвиращ кредит в размер на 1500 лв., като
кредитополучателят ще може да извършва трансакции чрез кредитната карта до размера на
разрешения кредитен лимит, в рамките на дневните трансакционни лимити. В договора е
посочен ГЛП от 35 % и ГПР от 44.90 %; уговорено е, че месечните погасителни вноски в
минимален размер се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечение за
осъществените трансакции; годишната лихва се начислява върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му; кредиторът може да блогира ползването на
картата при неплащане на една или повече погасителни вноски, като при забава на
плащанията кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка забавена погасителна вноска.
Между страните е подписано и приложение към договора за потребителски кредит и
отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 18.12.2017 г.,
4
съгласно което кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на
1000 лв., като чрез издадена кредитна карта Мастъркард кредитополучателят осъществява
отдалечен достъп до отпуснатия му револвиращ кредит. Приложението съдържа и
съществените елементи от договорното правоотношение за отпускане на револвиращия
кредит – главница, ГЛП, ГПР, такси за теглене и обслужване, размер на обезщетението за
забава и др.
По делото не се спори за наличието на облигационното правоотношение между
страните. От страна на ответника не е оспорено и реалното предаване на закупената стока и
заплащането на цената й на търговеца, като в тази връзка доказателства не са събирани по
делото и не са давани указания от съда. Ответникът е оспорил единствено размера на
исковата претенция. В тази връзка, в първоинстанционното производство е изслушана и
приета съдебно-счетоводна експертиза, извършена след справка в счетоводството на ищеца
и месечните извлечения по кредитната карта. От заключението се установява, че усвоената
сума за покупка на стоки е 1100.34 лв. – по договора за стоков кредит, а усвоената сума по
кредитната карта е в размер на 405.32 лв. – теглене на парични суми през м.януари 2018 г.,
като по картата са извършвани плащания от ответника в общ размер от 337.63 лв.
Експертизата е изчислила, че задълженията на ответника по кредитната карта за в размер на
1643.81 лв. – главница, 162.93 лв. – договорна лихва и 22.80 лв. – лихва за забава върху
неплатените месечни погасителни вноски.
При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че сключените
между страните писмени договори не отговарят на изискването за яснота и разбираемост,
установено в чл.10, ал.1 ЗПК, като от съдържанието им не става ясно защо на същата дата са
сключени два договора за кредит – за покупка на стока и отделно за револвиращ кредит, не е
ясно и дали кредитната сума по първия договор от 1100.34 лв. е включена в револвиращия
кредит от 1500 лв., доколкото в двата договора за посочени различни лихвени проценти и
ГПР, както и кои от тях са приложими за ползваната сума за заплащане на финансираната
стока. Прието е също, че застрахователната премия е разход, пряко свързан с кредита и на
основание чл.19, ал.1 ЗПК е следвало да бъде включен в ГПР, което в случая не е сторено и
така е заобиколено ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК. Поради това, БРС е приел, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, а поради неяснотата си същият се явява и неравноправен по смисъла на чл.143, ал.1 и
ал.2, т.19 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. Прието е, че
уговорената договорна лихва от 35 % противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва и клаузата е неравноправна по смисъла на чл.146,
ал.1 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, поради което е нищожна.
Районният съд е приел също, че липсват доказателства за получаване на финансираната
стока от кредитополучателя и за реалното заплащане на цената на стоката с договора за
кредит, поради което не може да се направи извод за валидно възникване на задълженията
5
на ответника съгласно чл.27, ал.2 ЗПК. По горните съображения, БРС е приел, че с оглед
установената недействителност на договора, на основание чл.23 ЗПК ответникът дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, която с оглед заключението на вещото лице е
установена единствено в размер на 405.32 лв., в какъвто размер са тегления от картата през
м.януари 2018 г., тъй като не доказано плащането на цената на стоката. При това, като е
приспаднал извършените от ответника плащания на обща стойност от 337.63 лв., БРС е
приел, че непогасеното задължение на ответника е в размер на 67.69 лв., което не е
изпълнено на падежа, поради което за същото се дължи и лихва за забава, изчислена от съда
по чл.162 ГПК в размер на 3.74 лв. за периода 04.01.2019 г. – 21.07.2019 г. По тези мотиви,
районният съд е уважил иска по чл.422 ГПК за главница от 67.69 лв. и за лихва за забава от
3.74 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението. В останалата част за
разликата над 67.69 лв. до претендираната главница от 1640 лв., ведно със законната лихва
върху тази разлика, както и за разликата над 3.74 лв. до претендираната лихва за забава от
86.03 лв. искът е отхвърлен като неоснователен, като е отхвърлен и иска за сумата от 265.56
лв. – договорна лихва за претендирания период.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
Решението на РС-Бургас е обжалвано само в отхвърлителната му част, в която
подлежи на въззивна проверка. В останалата част, в която е прието за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 6.69 лв. – главница и 3.74 лв. –
мораторна лихва, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите
на закона, БОС намира въззивната жалба за частично основателна, а постановеното от БРС
решение за частично неправилно в обжалваната част.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12, 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Въззивият съд напълно споделя и намира за правилни изводите на БРС за
нарушения на императивните изисквания на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещи до
недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК. Изложените в този смисъл
възражения и доводи във въззивната жалба са изцяло неоснователни.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да е
сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
6
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.
В конкретния случай, формата на процесния договор е спазена, но същият не е съставен по
ясен и разбираем начин, както правилно е приел и районния съд.
Предвид твърденията на ищеца и изявленията му във въззивната жалба, настоящият
съд намира, че сключените 18.12.2017 г. между страните на Договор за стоков кредит CREX-
**** и Договор за револвиращ кредит и кредитна карта CARD-****, макар и писмено
оформени като два отделни договора, всъщност обективират едно облигационно
правоотношение между страните, доколкото в самия договор за стоков кредит страните са се
договорили да се извърши усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по
револвиращ кредит, т.е. с револвиращия кредит се финансира закупуваната от ответника
стока. При това положение, следва да се приеме, че сумата по първия договор от 1100.34 лв.
е включена в сумата по револвиращия кредит от 1500 лв., което е видно и от представените
от ищеца извлечения от кредитната карта – в първото извлечение (л.75) е посочен използван
кредитен лимит в размер на 1100.34 лв. (колкото е сумата по договора за стоков кредит),
която е ползвана от кредитополучателя за покупки/теглене от отпуснатия кредитен лимит. В
тази връзка, въззивният съд намира, че обективирането на едно облигационно
правоотношение в два отделни договора, в които са посочени различни параметри на
задължението на кредитополучателя – отпусната сума, лихвени проценти, ГПР, общо
дължима сума и т.н., създава неяснота и неразбираемост за длъжника коя точно сума е
задължен да погаси и при какви условия. Ето защо, БОС намира, че в случая не е спазено
изискването за яснота и разбираемост по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК, което води до
недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК.
Горните съображения обосновават извод и за нарушение на императивното
изискване на чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не става ясно при условията на
кой от двата договора ще бъде издължаван кредита и при приложението на кой от
уговорения процент на ГПР. В тази връзка, правилни са изводите на районния съд, че
застрахователната премия е разход пряко свързан с кредита и следва да бъде включен в
ГПК, като възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни. Видно от договора
за кредит, застраховката „Сигурност на плащанията“ е включена във финансираните стоки и
услуги, а премията от 246.04 лв. в стойността на кредита. При това положение и при липсата
на други данни, съдът намира, че същата съставлява пряк разход по кредита, поради което
следва да бъде включена в ГПК, което в случая не е направено с оглед изявленията на
ищеца във въззивната му жалба. По този начин, се постига заобикаляне на изискването за
максималния размер на ГПР, определен в чл.19, ал.4 ЗПК, което води до недействителност
на договора на основание чл.22 ЗПК.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че договорът за кредит е сключен в
нарушение на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.4 ЗПК, поради
което е недействителен на основание чл.22 ЗПК и дължи само чистата стойност на кредита,
съгласно чл.23 ЗПК, но не дължи лихва и други разходи по кредита. В тази връзка е
7
безпредметно обсъждането на възраженията и доводите на въззивника относно уговорената
договорна лихва, доколкото в хипотезата на чл.23 ЗПК такава не се дължи от
кредитополучателя. Ето защо, първоинстанционното решение е правилно в частта, с която
иска за дължимост на договорната лихва е отхвърлен като неоснователен.
По отношение размера на дължимата главница и лихва за забава, БОС намира
изводите на районния съд за частично неправилни, а оплакванията на въззивника за
основателни. Както бе посочено по-горе, между страните е налице едно облигационно
правоотношение по финансиране закупуването на стока чрез револвиращ кредит. От
експертното заключение по приетата пред първата инстанция ССчЕ става ясно, че усвоеният
кредитен лимит по кредитната карта, предоставена по револвиращия кредит е общо в размер
на 1505.66 лв. (1100.34 лв. – по договора за стоков кредит и 405.32 лв. – теглене на парични
суми през м.януари 2018 г.), като по картата са извършвани плащания от ответника в общ
размер от 337.63 лв. В тази връзка, предвид обстоятелството, че по делото липсват данни
застрахователната премия от 246.04 лв. да е заплатена на застрахователя, съдът намира, че
тази сума е недължима към кредитора-ищец, поради което същата следва да се приспадне от
усвоения кредитен лимит от 1505.66 лв., като остава задължение в размер на 1259.62 лв. От
същото следва да се приспадат извършените от ответника плащания по кредитната карта в
размер на 337.63 лв., поради което дължимата в настоящото производство сума от
кредитополучателя М. Д. възлиза на 921.99 лв., за които не са налице доказателства да са
изплатени от ответника. Ето защо, предявеният иск за главницата следва да бъде уважен в
този размер.
Предвид неизпълнението в срок на главното задължение, ответникът дължи на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД лихва за забава върху главницата от 921.99 лв., която изчислена от
съда по реда на чл.162 ГПК възлиза на сумата от 52.50 лв. за претендирания период от
04.01.2019 г. до 21.07.2019 г., поради което аксесорният иск е основателен за този размер.
С оглед изложените съображения и поради частичното несъвпадане на изводите на
двете инстанции, решението на БРС следва да се отмени в обжалваната част за отхвърляне
на иска за установяване дължимост на главницата за разликата над 67.69 лв. до 921.99 лв.,
както и в частта за отхвърляне на мораторната лихва за разликата над 3.74 лв. до 52.50 лв.
Вместо отменените части следва да се постанови решение, че ответникът дължи на
ищцовото дружество главница в размер 854.30 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, както и мораторна лихва от 47.76 лв. за претендирания период. В останалата
обжалвана част за отхвърляне на иска за главница – за горницата над 921.99 лв. до
претендирания размер от 1640.90 лв., за договорна лихва от 265.56 лв. и за мораторна лихва
– за горницата над 52.50 лв. до претендирания размер от 86.03 лв., решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, БОС намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта за разноските. В правомощията на съда е, с оглед на крайния
8
инстанционен резултат да разпредели отговорността за разноски, като се произнесе с
осъдителен диспозитив както за извършените от страните в производството по чл.422 ГПК
разноски, така и за тези в производството по издаване на заповедта за изпълнение. В тази
връзка, предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата следва да
заплати на въззивното дружество сумата общо от 508.89 лв. с включено юрисконсултско
възнаграждение, представляваща направените разноски пред всички инстанции, съразмерно
с уважената част от иска (43.94 лв. – за заповедното производство, 291.39 лв. за исковото
производство пред БРС и 164.56 лв. – за въззивното производство пред БОС).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1272/10.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 7691/2019 г. по
описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, в която са отхвърлен исковете на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ против М. П. Д., за дължимост на сумите, за които е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6041/2019 г. по описа на
БРС: за главницата – за разликата над 67.69 лв. до 921.99 лв., ведно със законната лихва
върху тази главница от подаване на заявението на 25.07.2019 г. до окончателното плащане;
и за мораторна лихва за периода от 04.01.2019 г. до 21.07.2019 г. – за разликата над 3.74 лв.
до 52.50 лв., както и в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. П. Д. от гр.Б., ул.“И.“ № *, ЕГН **********,
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, Франция, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, бизнес парк София, сграда 14, сумата от 854.30 лв. –
главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-**** от 18.12.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 25.07.2019 г., и сумата от 47.76 лв. – мораторна лихва за периода
от 04.01.2019 г. до 21.07.2019 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с № 2955/31.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 6041/2019 г. по описа
на БРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1272/10.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 7691/2019
г. по описа на РС-Бургас, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. П. Д. от гр.Б., ул.“И.“ № *, ЕГН **********, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
9
ж.к.“Младост 4“, бизнес парк София, сграда 14, сумата от 508.89 лв. с включено
юрисконсултско възнаграждение, представляваща направените разноски пред всички
инстанции, съразмерно с уважената част от иска (43.94 лв. – за заповедното производството
по ч.гр.д.№ 6041/2019 г. на БРС, 291.39 лв. – за производството по гр.д.№ 7691/2019 г. на
БРС и 164.56 лв. – за производството по възз.гр.д.№ 2097/2020 г. на БОС).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10