№ 18737
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110117160 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 от
ЗЗД от И. К. И. срещу С.о. за заплащане на сумата 20000,00 лева - главница,
ведно със законна лихва от 09.08.2020 г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от увреждане на здравето на 09.08.2020 г. в гр. София -
вървейки по тротоара на ул. "М.В." с посока на движение от бул. "Ген.С." към ул.
"Г." пред бл. ***, при попадане в необезопасена и несигнализирана шахта, в
резултат от което пада и чупи раменна кост на дясна ръка. От увреждането
ищецът получава силна болка и невъзможност да движи крайника,
хоспитализиран е в болница за периода 09.08.2020-11.08.2020 г., а след това
лечението и дискомфорта в ежедневието продължава месеци. Инцидентът е
внезапен и неочакван, от което е преживял уплах, проблеми със съня, а в
областта на травмата изпитва болка и до днес при всяко натоварване и промяна
на времето. Поддържа, че ответникът следва да отговаря по спора, тъй като носи
отговорност за поддръжането на територията на С.о., включително дейностите
по изграждане и ремонт и на общиските пътища и улици, включително
прилежащата им инфраструктура. Намира, че в резултат на действия и
бездействия на ответника е претърпял вредите, чиито паричен еквивалент
претендира.
Ответникът оспорва иска по основание и размер с доводи, че не е
материално легитимиран да отговаря, тъй като мястото, където се твърди, че е
шахтата представлява зона със сервитутни права и задължения, чиято поддръжка
е задължение на трето лице „Е.м.З.“ ЕАД, за което прави искане по чл. 219 от
ГПК; оспорва наличието на лоша пътна настилка, механизъм и причинно-
следствена връзка на деянието с вредите. Под евентуалност счита исковата
претенция предявена в завишен размер. Навежда възражение за съпричиняване
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, с оглед влошеното здравословно състояние на ищеца към
1
датата на инцидента, както и не е положил дължимата грижа да опази здравето
си, предвид че по представените от него снимки се касае за явно препятствие.
Претендира съдебни разноски.
Третото лице-помагач „Е.м.З.“ ЕАД оспорва иска като недоказан и
неоснователен.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Правният спор е по чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-
гаранционна функция, произтича от вината на натоварените с извършването на
работата лица и поради липса на положена дължима грижа при избора на
служителите. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по
чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са разясненията, дадени с т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963
г. на Пленума на ВС. За да възникне претендираната от ищеца обезпечително-
гаранционната отговорност на С.о. за причинените вреди трябва да установи
следните правнорелевантни факти: 1) деяние (действие или бездействие); 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди; 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция
се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа. В доказателствена тежест на ответника е да
установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, а именно, че е положил дължимата
грижа и тротоарната настилка е била изправна и възражението за
съпричиняване.
Съдът, след анализ и преценка на писмените доказателства, приема, че от
тях не се установява пряко или косвено мястото, на което се твърди да е
настъпил инцидента. От медицинската документация се изяснява, че по
сведения на ищеца увреждането на здравето е от падане в шахта; при диагноза –
изкълчване на раменна става е извършена е по спешност оперативна
интервенция –мануална репозиция на дясна раменна става.
Разпитан св. А.К. установява, че с ищеца се е запознал в деня на
инцидента през м.август 2020 г., преди обяд. Свидетелят се намирал на
отсрещния тротоар, чул вик и като се обърнал видял ищеца паднал на земята.
Отишъл да му помогне. Посочва, че видял до шахта, която в по-голямата си част
била разположена на тротоара, голяма дупка, с размери ок. 25-30 см., която
изглеждала като изровена, като копана с кирка, и се намирала на границата с
тротоара. Посочва конкретно улицата, на която е станал инцидента, с конкрета
посока, а именно – ул. „М.В.“, с посока бул. „С.“, ул. „Г.“. Не знае в кой квартал
на град София са улиците. Свидетелят е роден в гр. София и е живял в града. С
ищеца поддържали отношения по телефон, като от време на време се срещали.
Съдът, след анализ и преценка на показанията на св. Кожухаров, при
условията на чл.172 от ГПК, приема, че същите не могат да бъдат надеждна
опора за изводите на съда относно правнорелевантните факти за място на
инцидента и начин на неговото настъпване. Те не се подкрепят и от останалите
събрани доказателства. Съдът счита, че житейските и опитни правила налагат, с
2
оглед обстоятелството, че свидетелят е роден и живял в града да е запознат с
квартала, в който се намират цитираните от него улици – кв. „Б.“. Нещо повече,
общоизвестен е факта, че в близост се намира З.-С.. На следващо място съдът
счита, че свидетелят не е очевидец, както настоява ищецът, тъй като свидетелят
не е възприел пряко и непосредствено падането на ищеца в шахта. Напротив,
свидетелят е възприел ищеца след като е паднал. Освен това, той е възприел от
ищеца, че последният е паднал в дупка – голяма, която се е намирала на
тротоара. При това положение свидетелят не убеди съда в настъпването на
твърдяната от ищеца фактическа обстановка, а именно падане в необезопасена
шахта. Неравността, която описва като дупка, изглеждала като изровена и
очевидно няма общо със съоръжението "шахта". Изложеното не се подкрепя от
така представеното от ищеца веществено доказателство – снимка. Видно от
изображението, то е снето на хартиен носител от адвоката на ищеца от интернет
платформата Google карти. Съдът по арг. от ч. 178, ал. 2 от ГПК оценява, с оглед
направените изтривания и добавки, с оглед на всички обстоятелства по делото,
че не отразява към 2020 г. мястото, а освен това отразява, че има в цялост две
шахти, една от които е на тротоара, а другата е разположена на границата на
тротоара в тревна площ. До тази втора шахта, в долната й част на изображението
е отразено тъмно петно-неуспешно, доколкото е очевидно, че му е придадено вид
на дупка, която засяга и конструкцията на шахтата по нереалистичен начин.
Изображението е технически обработено и не възпроизвежда вярно мястото на
инцидента, ако се приеме, че там е настъпило. В обобщение съдът приема, че
ищецът не доказа пълно и главно мястото на настъпване на инцидента, както и
твърдението, че е паднал в необезопасена шахта. Ето защо предявения
осъдителен иск като недоказан подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва
да заплати на ответника сумата 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. И., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, срещу С.о., с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
********, осъдителен иск по чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата
20000,00 лева - главница, ведно със законна лихва от 09.08.2020 г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждане на
здравето на 09.08.2020 г. в гр. София - вървейки по тротоара на ул. "М.В." с
посока на движение от бул. "Ген.С." към ул. "Г." пред бл. ***, при попадане в
необезопасена и несигнализирана шахта, от което е счупена раменна кост на
дясна ръка.
ОСЪЖДА И. К. И., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати
на С.о., с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Е.м.З.“
ЕАД на страната на ответника С.о..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4