РЕШЕНИЕ
№ 5281
гр. С., 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110149164 по описа за 2022 година
Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Молителката Л. Т. И. твърди, че е с ответника Х. К. Г. била във фактическо
съжителство до 2013 г., като на 19.05.2012 г. се родила общата им дъщеря С. Х. Г.. След
раздялата детето се отглеждало от майката, а на бащата бил определен режим на лични
контакти. Твърдят се актове на домашно насилие – на датата 13.08.2022 г. по молба на
ответника представител на ДСИ връчил на майката покана за доброволно предаване на
детето на бащата, което разстроило детето, тъй като то се страхувало от бащата и не
желаело да го вижда, както и на 19.08.2022 г. в гр. С. пред дома на майката и детето на адрес
**** около 18:00 часа ответникът дошъл, за да вземе детето, като пред детето наричал
майката и новият й съпруг „нещастници“ и заявил, че ще ги избие. Майката и детето се
уплашили. Твърдят се и други актове на домашно насилие, вън от процесуално-
преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Молителката моли за издаване на заповед за
защита от домашно насилие по отношение на нея и детето. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на противната страна.
Молителката С. Х. Г., чрез своята майка и законен представител Л. Т. И..
Ответникът Х. К. Г. оспорва молбата за защита. Твърди, че на 19.08.2022 г. е ходил
при дома на майката, за да вземе детето в упражнение за режима на лични контакти, но то
не му е предадено. Отрича да е извършвал актове на домашно насилие. Моли за отхвърляне
на молбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на хонорара за
адвокат на противната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
1
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е поначало умишлен акт на извършителя – такъв, при
който той съзнава насилническия характер на действието си или допуска то да причини
вредоносен резултат. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде
преди всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата
на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането
му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената
укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за защита по реда на ЗЗДН е доказването на връзка между молителя и
ответника по чл. 3 ЗЗДН и на конкретен акт на домашно насилие по см. на чл. 2 ЗЗДН,
извършен в процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Актове на домашно
насилие преди процесния акт на домашно насилие и такива, които го следват по време,
могат да имат значение за преценката за мерките, които следва да се наложат по чл. 5, ал. 1
ЗЗДН, както и като утежняващи обстоятелства по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Те обаче не могат да
обосноват сами по себе си основателността на молбата за защита. Ако не се докаже
процесният акт на домашно насилие, молбата се отхвърля.
В случая по делото е безспорно, че пълнолетната молителка и ответникът са бивши
фактически съпрузи и родители на малолетната молителка С.. Не се спори и, че с влязло в
сила решение по гр.д. № 11655/2018 г., СРС, 84-ти с-в, упражняването на родителските
права по отношение на детето е предоставено на майката, при която е определено
местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на контакт. Не е спорно и, че на
13.08.2022 г. – по-малко от седмица от датата, на която бащата е имал правото да вземе
детето в изпълнение на режима на контакт (19.08.2022 г. – трети уикенд от месеца) – по
изпълнително дело, образувано от бащата против майката, същата е получила покана за
доброволно изпълнение на задължението й да предаде детето на бащата. Не се спори също
така, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства (докладна записка на
полицай) и заключение на СТЕ (звукозапис от обаждане на тел. 112), че на 19.08.2022 г.
бащата около 18:00 часа е отишъл при дома на майката, за да вземе детето, но то не му е
2
предадено; като пред полицаите детето е заявило нежелание да отиде с бащата.
Спорът е за това дали на двете дати ответникът по отношение на пълнолетната и
малолетната молителки е извършил актове на домашно насилие. За първата дата спорът е
правен, а за втората – фактически.
По правния въпрос съдът намира, че не извършва акт на домашно насилие родител,
който упражнява правомерно правата си да иска принудително изпълнение на съдебен акт,
подлежащ на такова, за упражняване на режим на контакт с детето му. Желанието или
нежеланието на детето за контакт с родителя не суспендира изпълнението на съдебния акт, а
родителските права освен спрямо трети лица, които пречат на упражняването им, са
насочени преди всичко против личността на детето.
По втория въпрос съдът намира, че не е доказано при условията на пълно и главно
доказване извършването на процесния акт на домашно насилие. По делото е представена
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от страна на майката, подробно описваща поведението на
ответника за 19.08.2022 г. и съвпадащо с твърденията в сезиращата молба, като твърденията
на майката съвпадат с показанията на настоящия й съпруг св. И.. И двамата твърдят, че
когато на 19.08.2022 г. ответникът е пристигнал пред дома на майката, там вече е чакала
полиция, като докато на място са били полицаите, ответникът е бил спокоен и въздържан, а
процесните обиди и заплахи отправил едва след като полицаите си тръгнали. Събраните по
делото писмени доказателства сочат, че майката и бащата водят помежду си множество дела
– граждански и наказателни, като силно конфликтни отношения помежду тях изключват
възможността съда да се довери на декларацията на майката за нещо, което тя твърди, че
ответникът е казал против нея и детето, вън от присъствието на трети незаинтересовани
лица.
Показанията на съпруга на майката св. И. пък противоречат на показанията на св. М.,
доведен от ответника, негов приятел, но без роднинска връзка или друга установена
обвързаност с ответника, който е категоричен, че на 19.08.2022 г. ответникът си е тръгнал
едновременно с полицаите и е отишъл с автомобила до РПУ-то, за да подаде сигнал против
майката, т.е. че ответникът не е оставал сам в присъствието на майката и детето тогава.
Освен поради заинтересоваността на св. И. съдът не кредитира показанията му относно
хипотетичните обиди и заплахи на ответника на 19.08.2022 г. и защото този свидетел
твърди, че на процесната случка полицаите са извикани от ответника, докато по делото е
безспорно, че пълнолетната молителка майката се е обадила на полицията, като поради това
е възможно свидетелят да се е объркал и да говори за друга случка.
Обясненията на детето по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. не са доказателствено средство
по ГПК, доколкото детето по реда на чл. 9, ал. 2 ЗЗДН е конституирано като страна в
процеса. А обясненията на страните по ГПК са доказателство само ако съдържат неизгодни
за страните твърдения.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, комуто следва да се
присъдят разноски за адвокат в размер на 700 лв., с оглед частично основателното
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК на молителката, и 80 лв. депозит за вещо лице, или общо
сумата от 780 лв.
Пълнолетната молителка следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса за производството в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита от 09.09.2022 г. губи сила с
постановяване на настоящото решение. За яснота съдът намира, че на осн. чл. 253 ГПК
следва да бъде изрично отменена, поради промяна в обстоятелствата и нови доказателства.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 252 от 09.09.2022 г.,
издадена по гр.д. № 49164/2022 г., СРС, 139-ти с-в, като я ОТМЕНЯ на осн. чл. 253 ГПК вр.
§ 1 ЗР ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Т. И. , ЕГН **********, за издаване на
заповед за закрила от домашно насилие по чл. 8 ЗЗДН в нейна полза и в полза на
малолетното й дете С. Х. Г. , ЕГН **********, против Х. К. Г. , ЕГН **********, във връзка
с твърдени актове на домашно насилие от 13.08.2022 г. и 19.08.2022 г. в гр. С..
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Л. Т. И. , ЕГН **********, да заплати на Х. К. Г. , ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК по сумата от 780 лева, разноски, сторени в производство.
ОСЪЖДА Л. Т. И. , ЕГН **********, да заплати на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН по
сметка на Софийския районен съд разноски в размер на 25 лева, държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок, считано от връчването на препис на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4