№ 14668
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110153040 по описа за 2021 година
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело 53040/21 г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
спрямо ответниците, че имат задължения към ищеца за заплащане на посочените от него
суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергrя, начислена за процсния период,
за мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и за
плихва, ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът, получил препис от исковата молба е е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Прави и възражение за погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представените по него доказателства се установява обстоятелството, че
ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на
1
транслативен акт, сключен в момент, предхождащ процесния период /л19-л. 21 от делото/,
като прехврълителят си е запазил правото на ползване върху имота, погасено със смъртта му
на 18.04.2020 г., т.е. от 19.04.2020 г. ответницете са придобили качеството на страна по
процесното правоотношение, като титуляри на правото на собственост върху имота,
доколкото до този момент задължено лице по заплащане на процесните задължения е бил
вещният ползвател на имота, носител на задължението за заплащане на режийните разноски
по ползването му, съгласно разопредбата на чл. 67 ЗД.
Следва да се отбележи, че видно от заключението от първоначалната ССЕ през целия
процесен период титуляр на партидата, по която се е начислявало количеството на топлинна
енергия, доставяна до процесния топлоснабен имот, е бил вещният ползвател – М. М. /стр. 2
от заключението от ССЕ/.
По делото няма доказателства, а и твърдения, че ответниците, след като са придобили
правото на собственост върху имота през 2013г. са подали до ищеца заявление за откриване
на партида, няма и доказателства, че такава е откривана на тяхно име, напротив, от
заключението от ССЕ се установи, че през целия период партидата се е водила на името на
младен.
Ето защо съдът приема, че отговорността на ответниците по процесните искове
следва да се ангажира за периода от 19.04.2020 г. /денят, следващ датата н прекратяване на
правото на ползване/ до 30.04.2020 г., която дата е моментът, в който изтича края на
исковия период.
Следва да се огбележи, че дори и ответниците да се явяват наследници на починалия
ползвател, за което няма твърдение, нито са представени доказателства в тази насока, то те
не следва да отговорят за неизплатените негови задължения в настоящото произовдство,
доколкото искове са насочени срещу тях на самостоятелно основание, а не в качеството им
на наследници на трето за спора лице, в случая на ползвателя М. М..
След анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и
енергията за разпределение – в процесната абонатна станция и в апартамента на ответника,
вещото лице, работило по СТЕ, изяснява, че отчитането на постъпилата топлинна енергия в
процесното жилище е извършено на базата на показания на топломер водомер монтирани в
процесния обект.
По делото е допусната и първоначалната и допълнителна ССЕ, от чието заключение
се установява, че цената на топлинна енергия, доставяна за периода 19.04.2020 г.-30.04.2020
г., който попада в непокрития по давност период, с оглед направеното от ответниците
вазражение за погасителна давност . възлиза на сумата от 0.98 лв., като доколкото в
транслативния акт не е посочено при какви квоти придобиват правото на собственост върху
имота, от което следва, че правата им върху същия са равни и възлизат на по ½ идеални
части от правото на собственост върху имота, в каквато част възлизат и припадащите им се
части от процесното задължение с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС.
С оглед изложеното главните искове срещу всеки от двамата от ответници следва да
2
се уважи за сумата от по 0.49лв., като исковете следва да се отхвърлят за разликата до
пълния предявен размер от по 112.53лв. и за периода от м. 07.2017г. до 18.04.2020 г., вкл.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Установи се че отговорността на ответниците по процесните искове следва да се
ангажира за периода от 19.04.2020 г. /денят, следващ датата н прекратяване на правото на
ползване/ до 30.04.2020 г., която дата е моментът, в който изтича края на исковия период.
Видно от заключението от първоначалната ССЕ /стр. 4 от заключението/
задълженията за периода м.05.2019г. до м.04.2020 г., сред които попадат и тези за 19.04.-
30.04.2020 г. са са начислени с общата фактура от 31.08.2020 г., като ответниците са
изпаднали в забава за плащането им на 15.10.2020 г. Вещото лице по допълнителното
заключение от ССЕ е изчислило, че лихвата върху главницата от 0.09 лв. за периода от
15.10.2020г./деня следващ изчитане на 45 дневния срок от издаване на общата фактура от
31.08.2020 г. до 22.04.2021 г. е в размер на 0.05лв., т.е. този иск следва да бъде уважен срещ
всеки от ответниците за сумата от по 0.025 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от по 26.03лв. и за периода от 15.09.2018г. до 14.10.2020 г., вкл.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
Предвид на това, че по делото не е представен действащ към момента на
съсществуване на процесното облигационно правоотношение договор, удостоверяващ в
какъв размер е уговерена между ищцовото дружество и дружеството, извършващо услугата
дялово разпределение цената на услугата за дялово разпределение и срока за изпълнение на
задължението за нейното заплащане, този иск и акцесорният му иск по чл. 86 ЗЗД следва да
се отхвърлят като недоказани./представеният на л. 31 от делото договор е за срок от една
година и е относим към изравнителен период, обхващащ времето от 01.05.2011 г. до
30.04.2012 г./.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
3
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
исковото и заповедното производство в общ размер от 3.64 лв.
В полза на процесуалния представител на ответниците следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 598 лв. по двата договора за
процесуално представителство в исковото производство и в размер на 299 лв. по двата
договора за процесуално представителство в заповедното производство
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между странитe, че Т. С.” ЕАД, ЕИК еик има вземания към Н. М. М., ЕГН
**********, с адрес адрес,и длъжникът П. М. М., ЕГН **********, с адрес адрес, за сумата
от по 0.49лв., , представляваща цена на топлинна енергия, начислена за периода 19.04.2020
г.-30.04.2020 г.., ведно със законната лихва от 28.04.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ всеки от тези искове за разликата до пълния предявен размер от
по 112.53лв. и за периода от м. 07.2017г. до 18.04.2020 г; вкл., както и взмания за сумата от
по по 0.025 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.10.2020г. до 22.04.2021, като
ОТХВЪРЛЯ всеки от тези искове за разликата до пълния предявен размер от по 26.03лв. и
за периода от 15.09.2018г. до 14.10.2020 г., вкл.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК еик, срещу Н. М. М., ЕГН
**********, с адрес адрес,и длъжникът П. М. М., ЕГН **********, с адрес адрес за
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответниците имат
задължения към ищеца за заплащане на сумата от по 20.52лв. –такса дялово разпределение
за периода м.03.2018г. до м.04.2020г., и за сумата от по 3.58лв. –лихва върху такасата
задялово разпределение за периода 01.05.2018г. до 22.04.2021 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач – „Б. Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
4
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5