№ 444
гр. Пловдив, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501511 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Д. Р. АНД.,
ЕГН:**********, в лично качество и като майка и законен представител на
малолетното дете Н. Р. АНД., ЕГН: **********, против решение №260823 от
15.03.2021г., постановено по гр.д. № 4340/2020 г., по описа на Пловдивски
районен съд, VI гр.състав, в частта, с която е допуснато извършване на
съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.531.1855.1.2, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, с предназначение:
жилище, апартамент, с площ от 115,13 кв.м., прилежащи части: таван две –
23 кв.м., при квоти в съсобствеността: 8/12 ид.ч. за Н. Д. АНД., 2/12 ид.ч. за
Щ. Й. АНД. и по 1/12 ид.ч. за Д. Р. АНД. и Н. Р. АНД..
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част досежно
определените от съда квоти на страните в съсобствения недвижим имот.
Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново , с
което да се допусне делба на недвижимия имот при квоти: по 1/3 ид.ч. за Н.
Д. АНД. и Щ. Й. АНД. и по 1/6 и.ч. за Д. Р. АНД. и Н. Р. АНД..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са подадени отговори на въззивната
жалба от въззиваемите страни Н. Д. АНД. и от Щ. Й. АНД., в които се взема
становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
обжалваното решение.
1
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност съдът констатира следното:
Производството е по иск за допускане на съдебна делба между ищците
Н. Д. АНД., ЕГН: **********, Щ. Й. АНД., ЕГН: **********, и ответниците
Д. Р. АНД., ЕГН:**********, в лично качество и като майка и законен
представител на малолетното дете Н. Р. АНД., ЕГН: **********, по
отношение на жилище, апартамент, с площ 115,13 кв.м., в гр. Пловдив, район
Южен, ул. „***, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.531.1855.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор
на АГКК , ведно с прилежащия таван две с площ от 23 кв.м., ведно с
прилежащата към самостоятелния обект ¼ ид. част от поземлен имот с
идентификатор 56784.531.1855, с площ 385 кв.м.
С постановеното на 15.03.2021г. решение №260823,
първоинстанционният съд е допуснал извършване на съдебна делба на
недвижимия имот, при квоти в собствеността по отношение на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.531.1855.1.2: за Н. Д. АНД. – 8/12
ид.ч.;за Щ. Й. АНД. – 2/12 ид. ч.; за Д. Р. АНД. – 1/12 ид. ч. и за Н. Р. АНД.,
действаща чрез законния си представител – Д. Р. АНД. – 1/12 ид. ч., и при
квоти в собствеността по отношение на ¼ ид. част от поземлен имот с
идентификатор 56784.531.1855: за Н. Д. АНД. – 2/6 ид. ч.;за Щ. Й. АНД. –2/6
ид. ч.; за Д. Р. АНД. – 1/6 ид. ч. и за Н. Р. АНД., действаща чрез законния си
представител – Д. Р. АНД. – 1/6 ид. ч.
Спорът между страните във въззивната инстанция е само досежно
квотите на съделителите в съсобствеността по отношение на жилището, като
в останалата част решението на районния съд, като необжалвано , е влязло в
законна сила.
Установено е безспорно от фактическа страна и спор пред въззивната
инстанция не се повдига, че страните по делото са законни наследници на
Й.Щ. А. , починал на 17.09.2016 г., като ищците са съответно преживяла
съпруга и син на наследодателя, а ответниците- снаха и внучка , като са
заместили починалия на 07.01.2020г., след наследодателя негов син Р. Й.ов
А..
Й. А. е бил собственик по сила на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 30.11.1976г. , оформен с нотариален акт № 131, том X,
2
дело № 4723/1976 г., на 1/4 ид. ч. от дворно място, с площ от 400 кв.м. в гр.
Пловдив, по плана на града съставляващо парцел III-1855 в кв. 68-72,
идентично с поземлен имот с идентификатор 56784.531.1855, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Маяк” № 19-21. Й.Щ. А. и ищцата Н. Д. АНД. са сключили
граждански брак на 07.11.1978 г. По време на брака на съпрузите в дворното
място и без учредено право на строеж по реда на чл.56,ал.3 от ЗТСУ/отм./, е
била изградена четириетажна, четирифамилна жилищна сграда , въведена в
експлоатация на 20.01.1986г. , видно и представения по делото протокол от
09.01.1986г. на приемателна комисия за приемане и въвеждане в действие на
обект по чл.304 от ППЗТСУ/отм./. На 14.03.1986 г. е сключен между
съсобствениците договор за делба на дворното място и на построената в него
четириетажна жилищна сграда, съгласно който в дял на Й. А. се дават
процесния жилищен етаж, таванско помещение №2 , ведно с ¼ ид.ч. от
дворното място, като делът на съделителя не е уравнен с парични средства.
Основният спорен между страните въпрос, пренесен и пред въззивната
инстанция е дали, евентуално върху каква част от процесната сграда,
построена без учредено право на строеж по време на брака върху имот –
съсобствен между наследодателя на страните и трети лица, е възникнала
съпружеска имуществена общност.
По въпроса при извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без
учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг
и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност
частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от
съсобствеността върху терена, е образувано тълкувателно дело № 4/2019 г. на
ОСГК на ВКС, поради противоречива съдебна практика.
Първоинстанционният съд е споделил практиката и застъпил тезата, че
собствеността върху процесния апартамент е придобита от наследодателя Й.
А. в режим на съпружеска имуществена общност с Н.А., тъй като е построен
по време на брака им.
Настоящият състав на съда напълно споделя това становище по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик
на постройките в нея , освен ако е установено друго.
Изключение от общия принцип на чл.92 ЗС е предвидено по отношение
на сгради, които макар и изградени в имот лична собственост на единия
съпруг, са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос на
двамата съпрузи, предвид на което същите са станали СИО. Съгласно
ППВС 5/1972г., представляващо задължителна за съдилищата съдебна
практика, в обхвата на СИО се включва сграда, построена по време на брака
върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, без да е учредено
право на строеж в полза на другия съпруг. Следователно , когато
собствеността на спорната вещ е придобита по време на брака, включително и
в хипотезата на изграждане на самостоятелен обект на правото на собственост
в личен имот на единия съпруг, законовата презумпция намира приложение,
ако са налице посочените в нея предпоставки- да е по време на брака на
3
страните и да е резултат от съвместен принос. Съдебната практика приема, че
сградата възниква като обект на собственост при изграждането й в „груб
строеж“, по смисъла на пар.5, т.46 на ДР на ЗУТ, а именно когато са
изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен
довършителни работи.
Приетото в т. 4 от ППВС № 5/1972 г. намира приложение и в
хипотезата при извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без
учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг
и трето лице.В този случай особеният режим на имуществените отношения
между съпрузите изключва действието на приращението, като трайно
прикрепеното не става изключителна собственост на собственика на земята, а
се придобива от него в неделима съсобственост с неговия съпруг. Режимът на
съпружеска имуществена собственост е „установеното друго“ по смисъла на
чл. 92 ЗС.
С оглед на така възприетото от въззивния съд, следва да се приеме , че
процесното жилище, изградено по време на брака от съпрузите Й. и Н. А.и
върху терен, собственост на съпруга и трети лица попада под имуществения
режим на съпружеска общност и с това елиминира приращението,
инкорпорирано в нормата на чл. 92 ЗС, т.е. съпругът — съсобственик с трето
лице на земята няма да бъде изключителен собственик на частта от
постройката, съответстваща на правата му, изградена по време на брака, а
същата попада в режим на СИО.
Сключеният между съсобствениците на 14.03.1986 г. договор за
доброволна делба има прехвърлителен ефект на правото на собственост върху
определен самостоятелен обект в общата сграда.Това разпределение
/трансформиране/ в индивидуална собственост на обектите , е довело до
придобиване на процесното жилище от съпрузите Й. и Н. А.и при режим на
СИО, тъй като е построено по време на брака им. Обстоятелството, че
доброволната делба е извършена без участието на съпругата не влече
нейната нищожност на основание чл.75, ал.2 ЗН. Тя е непротивопоставима на
неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на чл.24,
ал.4 СК /чл.22, ал.3 СК, отм./, ако делбеният имот не е получен в дял от
съпруга – съделител, в който смисъл е разрешението дадено с т.3 от
Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г., постановено по тълк. дело № 5/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложените съображения въззивният съд приема, че делбеният
имот е придобит в режим на СИО от съпрузите Й. и Н. А.и, която е
прекратена със смъртта на Й. А. на 17.09.2016г. След смъртта на
наследодателя на страните притежаваната от него ½ ид. ч. от имота е
преминала в полза на наследниците му по закон – преживялата съпруга Н.А. и
синовете му Щ.А. и Р. А. при равни права , поради което ищцата Н.А.
притежава – 4/6 ид. части, а Щ.А. и Р. А. – по 1/6 ид.ч. След смъртта на Р. А.
на 07.01.2020г. , притежаваната от него 1/6 ид. ч. е преминала в полза на
наследниците му по закон – преживялата съпруга Д.А. и дъщеря му Н. Р.
АНД., при равни права или всяка от тях се легитимира като собственик на
1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот.
4
Ето защо, искът за делба на недвижимия имот е основателен и следва
да се допусне при квотите посочени в решението на районния съд :8/12 ид.ч.
за Н. Д. АНД., 2/12 ид.ч. за Щ. Й. АНД. и по 1/12 ид.ч. за Д. Р. АНД. и Н. Р.
АНД.
Като е достигнал да същите изводи , районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горните съображения, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260823 от 15.03.2021г., постановено по
гр.д. № 4340/2020 г., по описа на Пловдивски районен съд, VI гр.състав , в
обжалваната част с която е допуснато извършване на съдебна делба на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.1855.1.2, находящ
се в гр. Пловдив, ул. „***, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от
115,13 кв.м., прилежащи части: таван две – 23 кв.м., при квоти в
съсобствеността: 8/12 ид.ч. за Н. Д. АНД., ЕГН: **********; 2/12 ид.ч. за Щ.
Й. АНД., ЕГН: ********** и по 1/12 ид.ч. за Д. Р. АНД. ЕГН: ********** и
Н. Р. АНД., ЕГН: **********.
Решението в останалата част,като необжалвано, е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда и условията на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5