№ 835
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330205760 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. Г. А. от *** против Наказателно
постановление №21-1030-006628/14.07.2021 г., издадено от Началник група
към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, в частта, в която на
жалбоподателя за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от един месец. С жалбата се моли наказателното
постановление в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно да
бъде отменено, като се излагат съображения за това.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Вместо него се явява упълномощеният му защитник адв. К.А. от АК-***,
който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище по делото, в което се излагат съображения
1
за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съкупност, прие за установено следното :
На 21.06.2021 г. пол.служители М. С. С. и С. С. С. упражнявали
служебните си правомощия по осъщестяване контрол движението на пътя. На
посочената дата около 10:20 ч. в община Марица на път автомагистрала № А-
1-АМ Тракия км 126 пътен възел Карловско шосе установили жалбоподателя
да управлява т.а. Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ, с рег.№ ***, собственост на
Деница 2020 ЕООД. При управлението на автомобила водачът бил без
предпазен колан, а при подаден сигнал със стоп палка по образец на МВР не
спрял управлявания автомобил.
Впоследствие на същата дата водачът бил спрян след подаден
светлинен сигнал.
На същия бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.137а,ал.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение бил
съставен в присъствие на нарушителя, даден му бил за запознаване на същата
дата и бил подписан от същия без възражения.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което
установената в акта за установяване на адиминстративно нарушение
фактическа обстановка била възприета по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител М. С. С., показания на
св. С. Г. С. /частично/, заверено копие на заповед 8121з-825/19.07.2019 г.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, актосъставителят
потвърди направените в съставения от него акт констатации. Показанията на
свидетеля съдът кредитира напълно. Не би могло да не се кредитира с
доверие казаното от този свидетел предвид заявеното от него, че не си
спомня подробности по случая, което съдът намира за логично предвид
изминалия период от време от установяването на нарушението до разпита на
2
свидетеля пред съда.
Що се касае до показанията на другия свидетел, разпитан в хода на
съдебното следствие С. Г. С., от неговите показания се установява, че се е
возил в автомобила, управляван от жалбоподателя на процесната дата. В
своите показания свидетелят отрича на жалбоподателя да е бил подаден
сигнал за спиране по описания в двата акта начин - със стоп палка по образец
на МВР. Показанията на св. С. съдът не кредитира, тъй като същите се явяват
в противоречие с казаното от същия свидетел по отношение на развилата се
ситуация по-късно. Абсолютно нелогично е подаването впоследствие на
светлинен сигнал за спиране от страна на контролните органи, за което
свидетелства самият свидетел С.. Освен това св. С. се явява пътник в
управлявания от жалбоподателя автомобил, поради което не е необходимо да
проявява необходимото внимание на пътя, каквото дължи водачът на
автомобила, което е друго основание неговите показания да не се кредитират
с доверие в коментираната част.
Съдът приема, че именно неизпълнението от страна на водача да спре
управлявания от него автомобил за проверка е наложило предприемане на
други действия от страна на контролните органи, а именно подаване на
светлинен сигнал за осъществяване на необходимата проверка с цел
осъществяване на необходимата проверка. В този смисъл са и показанията на
св. С., които съдът кредитира във всичките им части.
Предвид събраните по делото устни доказателства – показания на св. С.,
съдът приема, че описаната в акта за установяване на административно
нарушение, възприета и от наказващия орган в издаденото от него
наказателно постановление, фактическа обстановка е обективно и правилно
установена. Представените от страна на жалбоподателя доказателства не
опровергават установено в хода на инициираното срещу него
административнонаказателно производство.
С оглед събраните доказателства съдът прие, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.103 от ЗДвП. По отношение на въпроса дали е видял или не водачът
подаването на сигнал със стоп палка, не е възможно същият да не е видял
подаването на такъв сигнал, тъй като актосъставителят посочи къде се е
намирал и че това място е остров, има уширение и че се използва обичайно за
3
позициоиниране на служебния автомобил и осъществяване на проверка на
пътя. Независимо че на посоченото място е имало маркировка – непрекъсната
линия, това също не е основание да не спре автомобилът жалбоподателят, тъй
като в случая спирането е следвало да се изпълни по нареждане на контролни
органи във връзка с необходимост от осъществяване от тях на контрол на
пътя.
Материалният закон е приложен правилно. Съгласно чл.103 от ЗДвП
при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място
и да изпълнява неговите указания. За това нарушение в санкционната
разпоредба на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е предвидено налагане на водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението, на административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. На жалбоподателя са
наложени наказания в законустановения минимум. Така наложените
наказания са в съответствие с изискванията, предвидени за определяне на
наказанието в чл.27 от ЗАНН и са справедливи. същите съответстват на
обществената опасност на нарушението и на нарушителя.
При извършената служебна проверка относно спазване на
процесуалните изисквания за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и за издаване на наказателното постановление
съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. И двата акта са
съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената
към преписката заповед 8121з-825/19.07.2019 г., спазени са сроковете,
предвидени в чл.34 от ЗАНН за съставянето им. Нарушението е описано по
ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и
да организира защитата си.
По отношение на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което на
нарушителя е наложено административно наказание в размер на 50 лв. и са
били отнети общо 6 контролни точки съгласно Наредба № I з-2539 на МВР,
не е налице подадена от жалбоподателя жалба и съдът не дължи произнасяне
по неговата законосъобразност и правилност. Предвид липсата на жалба
срещу наказателното постановление в тази част, същото се явява влязло в
4
законна сила .
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, вр. чл.84
от ЗАНН следва в тежест на жалбоподателя да се възложат сторените по
делото разноски в размер на 10 лв., представляващи сторени пътни разноски
от св.С., изплатени от бюджета на съда.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1030-
006628/14.07.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив,
сектор Пътна полиция в частта, в която на М. Г. А. от ***, ЕГН ********** за
нарушение на на чл.103 от Закона за движение по пътищата на основание
чл.175, ал.1 т.4 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от един месец.
В останалата част наказателното постановление е влязло в законна сила
като необжалвано.
ОСЪЖДА М. Г. А. от ***, ЕГН ********** да заплати сумата от 10 лв.,
представляващи сторени по делото разноски , по сметка на РС Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5