Присъда по дело №1515/2020 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 92 |
| Дата: | 27 ноември 2020 г. (в сила от 12 декември 2020 г.) |
| Съдия: | Ели Каменова |
| Дело: | 20205220201515 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 15 октомври 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от
Районна прокуратура – Пазарджик против подсъдимия И. П. И. за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК - за това, че на 05.01.2020 г. в гр.
Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна облага (парична сума) е
възбудил заблуждение у С. К. П. от с. Ивайло, обл. Пазарджик, че ще закупи в
Р. Италия и ще му достави лек автомобил марка „****" с бензинов модел
„*****“, резервна част за него и газов инжекцион и до 07.01.2020 г. е
поддържал заблуждението у него по доставяне на уговореното, с което е
причинил нему имотна вреда в общ размер на 1700 лева.
Съдебното производство е проведено по реда на Глава XXVII от НПК в
хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявеният граждански иск и е конституирал С. П. като граждански ищец и
частен обвинител по делото.
Представителят на Районна прокуратура – Пазарджик поддържа изцяло
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита последното за
доказано по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства в
хода на досъдебното производство. Пледира за налагане на наказание
лишаване от свобода, определено към средата на предвидената законодателна
санкция, което, предвид наличието на други водени и неприключили
досъдебни производства за същите престъпления и негативната
характеристика на подсъдимия, да бъде изтърпяно ефективно в затвор или
затворническо общежитие.
Частният обвинител и граждански ищец чрез повереника си също
пледира за налагане на ефективно наказание на подсъдимия и моли за
уважаване на гражданския иск в претендирания размер.
Защитникът на подс. И. – адв. М. пледира за определяне на наказанието
в предвидения в закона минимум при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият И. И. моли съда за налагане на по-малко наказание.
1
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият И. П. И. е роден на ***** г. в гр. София, живущ в с. *****,
общ. Мездра, българин, български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН:**********.
Подс. И. е осъждан веднъж като непълнолетен за престъпление по чл.
194 от НК, за което е реабилитиран по право. През 2020 г. подс. И. е
освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Подсъдимият И. И. е безработен и няма данни да се занимава с внос на
автомобили „втора употреба" от Западна Европа. Същият не е регистриран
като търговец и не участва в управителни органи на дружества.
На 05.01.2020г. св. С. К. П. от с. Ивайло, обл. Пазарджик публикувал
снимка на личната си кола марка „**** МЛ" модел 280 във фейсбук група
„Бартер на автомобили", като се интересувал от замяна на същата с
доплащане от негова страна. Малко по-късно на същия ден, човек с имена на
профила И. И. се свързал с него през месинджър и след кратък разговор му
предложил няколко оферти, като първите две оферти касаели джипове
„******" и „*****". Св. П. отказал, тъй като си бил променил решението и
вече искал двигателят да е бензинов. Разменили си телефонните номера, като
подс. И. настоявал да провеждат повечето от разговорите си по телефона.
Телефонният номер, който подсъдимият дал на свид. П. за връзка с него
бил *****. Подс. И. потвърдил пред пострадалия П., че има и други коли, като
му предложил „****" модел „S-класа", произведен в края на 2008 г., с
бензинов двигател, намиращ се в Италия, който имал малък дефект - счупен
компютър. Изпратил снимки на колата, като посочил цена от 8000 лева. Свид.
П. запитал как става плащането и дали може да я вземе на изплащане, като
предложил първоначална вноска от 5000 лева, а останалата сума разсрочено
за 10-12 месеца. Подс. И. се съгласил, като казал, че ще изготвят договор при
нотариус, след като докара колата в гр. Пазарджик. Казал му и че плащането
през „Easy Pay" също е вид договор за доставка на кола. Налагало се
единствено свид. П. да заплати доставката от 650 лева, като подс. И. му
предложил и компютър от Италия за 400 лева. На 07.01.2020 г., след обяд
подс. И. предложил на П. и газов инжекцион на автомобила за още 650 лева.
Дал трите си имена и ЕГН, за да може свид. П. да преведе парите по „Easy
Pay" - И. П. И. , ЕГН **********. Първоначално С. П. му превел 1050 лева -
650 лева за доставката и 400 лева за компютъра. По-късно същият ден
подсъдимият се свързал със свид. П. и му казал, че имал нужда да му преведе
още пари, защото възникнали непредвидени разходи, свързани с изпращане
на автомобила, на което свид. П. му заявил, че не може да му преведе повече
2
от 650 лв. Подсъдимият се съгласил, като му казал, че така ще си плати и
газовата уредба. Още на същия ден свид. П. му превел още 650 лева и така
сумата станала общо 1700 лева. Тъй като свид. П. започнал да се съмнява и
на 08.01.2020г., след кратко писане и уверяване, че всичко е наред разбрал, че
е измамен, тъй като сутринта подс. И. отново го потърсил и му поискал пари
за непредвидени разходи за изпращане и доставка на автомобила. Отказал му
превод на допълнителни средства и започнали да говорят по телефона, като в
разговорите си подс. И. обещавал да върне първоначално 1000 лева, за да
докаже, че той е сериозен търговец и че ще достави автомобила, като срокът
на доставка бил 11.01.2020 г. След няколко дни мотаене, лъжене и намиране
на всякакви причини, че е зает и че не му достига време, за да изпрати
обещаните 1000 лева, подс. И. обещал да върне цялата сума, но така и не го
направил, като продължавал да вдига телефона и да заблуждава свид. П., че
ще отиде до „Easy Pay", за да му преведе парите. По-късно подс. И. спрял да
си вдига телефона и да отговаря на съобщенията на свид. П..
Това принудило последния да пусне жалба в Районна прокуратура –
Пазарджик, като впоследствие по случая било образувано досъдебно
производство.
В хода на същото били изискани и приложени от „Изипей" АД
оригинали на разписки за извършени плащания от свид. П. към подс. И. И. в
общ размер на 1700 лева.
В хода на досъдебното производство е събрана информация и относно
други висящи досъдебни производства и проверки срещу подсъдимия за
деяния по чл. 209 от НК. На подсъдимия е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК по ДП № 37943М184/2019 г.
по описа на РУ на МВР - Банско, по което е взета мярка за неотклонение
задържане под стража. За престъпление „измама" му е било повдигнато
обвинение и по ДП № 278/2019 г. по описа на РУ-Свищов, а РП-Габрово е
внесла обвинителен акт. Като субект на престъпление „измама" е установен и
по водените разследвания по ДП № 54/20 г. по описа на ОД на МВР-Шумен и
преписка № 536/2019 г. на РП-Свищов.
Така описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от самопризнанията на подс. И. И., направени по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства, а именно от показанията на
свидетеля С. П.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като
същите са логични, вътрешно непротиворечиви, убедителни и се подкрепят
от останалия доказателствен материал, събран в хода на досъдебното
производство. Показанията на свидетеля кореспондират и с приобщените по
делото писмени доказателства, а именно платежни разписки от „Easy Pay“,
справки от мобилните оператори, характеристична справка, справка
3
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и направеното
самопризнание, като не констатира съществени противоречия, несъответствия
и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия за изложената в
обстоятелствената част от обвинителния акт фактическа обстановка се
подкрепят най-вече от показанията на пострадалия П., по отношение на
въвеждането му в заблуждение от страна на подсъдимия, че ще закупи за
негова сметка лек автомобил от Италия, за което пострадалият му превел
сумата от 1700 лв., както и от останалите писмени доказателства, сред които
разписките за преведените суми на името на подсъдимия и справка от
мобилния оператор „Виваком“, че телефонният номер, чрез който
подсъдимият се е свързвал с пострадалия принадлежи именно на подсъдимия.
Предвид това и доколкото делото е протекло по реда на съкратено съдебно
следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, който съдържа описание на
всички съставомерни признаци на повдигнатото обвинение, съдът намира, че
в случая е безпредметно детайлното анализиране на събраните по делото
доказателства, доколкото по делото липсва спор както по фактите, така и по
правото. Освен това не са налице данни, които да опровергават
доказателствената стойност на събраните доказателства, като в тяхната
съвкупност и поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата
обстановка по спора, така като е посочена в обвинителния акт.
С оглед непротиворечивостта на доказателствения материал по-
подробното му обсъждане се явява ненужно по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от
НПК, в която връзка е и разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която
съдът в мотивите на присъдата се позовава на направеното самопризнание и
на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
При така възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установено, че от обективна и субективна страна подс. И. И. е осъществил
престъпния състав на чл. 209, ал. 1 от НК, за това, че на 05.01.2020 г. в гр.
Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна облага (парична сума) е
възбудил заблуждение у С. К. П. от с. Ивайло, обл. Пазарджик, че ще закупи в
Република Италия и ще му достави лек автомобил марка „****" с бензинов
модел „*****", резервна част за него и газов инжекцион и до 07.01.2020 г. е
поддържал заблуждението у него по доставяне на уговореното, с което е
причинил нему имотна вреда в общ размер на 1700 лева.
Разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от НК урежда основния състав на
престъплението измама, а именно въвеждане другиго в заблуждение, с цел
деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага, като възбуди или
4
поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна
вреда. С оглед константната практика на ВКС по тълкуване и прилагане на
разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от НК, за да е налице осъществен състав на
престъплението следва да са налице два елемента – деецът изначално да не е
имал намерение да изпълни онова, което е обещал и да не е имал възможност
да го направи. Освен това измамата е имуществено престъпление, засягащо
личната собственост на пострадалия, тъй като деецът с користна цел – да си
създаде облага, възбужда у пострадалия неправилна, погрешна представа
относно наличието или липсата на определени факти и обстоятелства от
обективната действителност или със същата цел използва неопитност,
заблуждение или неосведоменост. Престъплението е довършено с акта на
имуществено разпореждане от страна на пострадалия, извършено именно под
въздействието на формираните от дееца или използваните от него вече
съществуващи неправилни представи за определени факти. В резултат на това
разпореждане за пострадалия настъпва имотна вреда свързана с намаляване
на активите на имуществото му. Следва да се отбележи също, че измамникът
действа вредоносно и в случаите, когато обективно е в състояние да изпълни
поето задължение, но въпреки това още с поемането му не е възнамерявал да
го стори.
В процесния случай съдът намира, че всички елементи от обективния
състав на престъплението, вменено във вина на подсъдимият И., са налице,
тъй като въз основа на гореобсъдените гласни и писмени доказателства по
делото безспорно се установи, че подсъдимият И. е въвел в заблуждение
пострадалия С. П., че ще закупи в Република Италия и ще му достави лек
автомобил марка „****" с бензинов модел „*****“, резервна част за него и
газов инжекцион и до 07.01.2020 г. е поддържал заблуждението у него по
доставяне на уговореното, като по този начин го е мотивирал да се разпореди
със свое имущество, като е превел на подсъдимия на няколко пъти чрез
система за бързо разплащане сума в общ размер от 1700 лв., представляваща
заплащане на доставка, бордови компютър и газов инжекцион за автомобила.
Сумата била получена от подсъдимия И., като целта му била да си набави
парични средства и впоследствие да се разпореди с тях в свой интерес, без
изначално да е имал намерение да изпълни уговореното. В подкрепа на това е
последващото поведение на подсъдимия, който и до настоящия момент не е
върнал парите на пострадалия.
По делото се доказа по безспорен начин и другият съществен елемент от
обективна страна на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, преследваната от
субектите на престъплението специална цел, а именно набавянето на имотна
облага. Събраните по делото доказателства сочат, че измамливите действия
осъществявани от подсъдимия И. са били насочени към мотивиране на
пострадалия П. за предаване на парична сума на подсъдимия, с която
последният е целял лично да се облагодетелства.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
5
форма на вина пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подс. И. е предвиждал, че в резултат на неговите действия, у
пострадалия възниква неправилната представа, че подсъдимият ще закупи за
негова сметка конкретен автомобил и части от Италия, като подсъдимият
напълно е съзнавал, че именно под въздействието точно на тези неправилни
представи пострадалият извършва акт на имуществено разпореждане в негова
полза, превеждайки му парична сума за закупуване на уговореното.
Преведената парична сума представлява имотната облага, с която
подсъдимият се е обогатил и която е получил без изобщо да е имал намерение
да изпълни задължението си по закупуване на уговорения автомобил.
За извършването от подсъдимия престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК
законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години.
Настоящата инстанция, съобразявайки се с целите на специалната и
генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и
за предупредителното въздействие върху останалите членове на обществото и
като взе в предвид всички доказателства по делото, личността на извършителя
– подсъдимия И., съдебното му минало и всички обстоятелства по
извършване на процесното деяние, определи по следния начин наказанието:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете лошите
характеристични данни на подсъдимия, данните за други криминални прояви
от същия вид, по които са образувани и се водят досъдебни производства,
неприключили към настоящия момент с влязъл в сила съдебен акт, но
характеризиращи подсъдимия като личност със склонност към набавяне на
парични средства за издръжка посредством извършването на престъпни
прояви.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия, доколкото същият е реабилитиран по право
за извършеното от него престъпление като непълнолетен и която
реабилитация заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които
законите свързват със самото осъждане по арг. от чл. 85, ал. 1 от НК и в този
смисъл обвързва правораздавателните органи да третират лицето като
неосъждано. Като смекчаващо обстоятелство следва да бъде отчетена и
невисоката стойност на причинената имотна вреда, както и сравнително
младата възраст на подсъдимия.
Обективно съществуващите смекчаващи обстоятелства по брой не
могат да се оценят като многобройни, по относителна си тежест и значение
всяко едно от тях, не се явява изключително, тъй като не притежава
изискуемата от закона извънредност и необичайност, а наличните отегчаващи
обстоятелства изключват възможността да се направи извод, че и най-лекото,
предвидено наказание би се явило несъразмерно тежко за извършителя. Ето
защо, при съпоставяне на всички тези факти и при съпоставяне с подбудите
6
на извършеното от подсъдимия и след като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав
счете, че няма основание да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК,
поради което и определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54,
ал. 1 от НК при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в
размер под средния, предвиден за това престъпление, като му определи
наказание „Лишаване от свобода" в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА. Същевременно независимо от наличието на лек превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, доколкото са налице и
отегчаващи такива, съдебният състав счете, че определяне на наказание в по-
нисък размер не би отговаряло на тежестта на осъщественото престъпно
деяние, доколкото се отчете сравнително високата степен на обществена
опасност на самия деец. Предвид обстоятелството, че производството по
делото е проведено по реда на чл. 371, ал. 1, т. 2 от НПК и с оглед
императивната норма на чл. 58а ал. 1 от НК така посоченото наказание съдът
намали с една трета, като на подсъдимия И. И. се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.
Съдът прецени, че именно така определеното наказание в размер на
ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, поради което същото е
справедливо и обосновано.
Предвид факта, че подсъдимият И. е неосъждан, съдът намери, че за
постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и най-вече за
поправянето му не е наложително да изтърпи определеното му наказание,
поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението за срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Така определеното наказание, съдът намира, че ще
изпълни личната си и генерална превенция и подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите, както от страна на
осъдения, така и от останалите членове на обществото. Настоящата
инстанция не споделя доводът на държавното обвинение за необходимост от
ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, почиващ
основно върху това, че срещу подсъдимия И. са налице още четири
досъдебни производства, по някои от които са повдигнати обвинения за
извършени измами по начин идентичен с процесния случай. Обстоятелството,
че срещу подсъдимия се водят висящи наказателни производства не
обосновава третирането му като осъждано лице, доколкото разпоредбата на
чл. 16 от НПК въвежда презумпцията за невиновност, тоест обвиняемото
лице се счита за невинно до доказване на противното с влязла в сила присъда.
В този смисъл не е налице пречка за приложението на чл. 66 от НК спрямо
подсъдимия И., а както вече беше изложено по-горе съдът счита, че за
поправянето на същия към настоящия момент не е необходимо да бъде
определяно ефективно изпълнение на наложеното наказание, като намира, че
по-дългия изпитателен срок, през който евентуално може да се активира
7
ефективното изтърпяване на наказанието, ще подейства превъзпитателно и
достатъчно възпиращо върху лицето по отношение на последващи престъпни
прояви.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при община Мездра.
По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия С. К. П. , съдът намери същия за напълно основателен и доказан,
доколкото от доказателствата по делото по категоричен начин се установява,
че подс. И. е причинил имотна вреда на св. П., която е в резултат на
въвеждането на свидетеля в заблуждение относно обстоятелствата на
разпореждане с парите. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимия И., в резултат на което са възникнали вредите от деянието.
Гражданския иск е предявен за сумата от 1700 лв., представляваща
равностойността в лева на паричната сума, дадена от пострадалия на
подсъдимия. Тази сума е и сумата, предмет на обвинението и в този смисъл
съдът прие гражданския иск за доказан и по размер, поради което уважи в
цялост гражданскоправната претенция. Съдът присъди и лихва върху размера
на предявения граждански иск от датата на довършване на деянието –
07.01.2020 г. до окончателното изплащане. Съдът възложи на подс. И. да
заплати на гражданския ищец и частен обвинител и направените деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800
/осемстотин/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 68
/шестдесет и осем/ лева.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8