№ 882
гр. Плевен, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20244430106337 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.441 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Н.
Р. Д., ЕГН**********, *** против *** Ц. Н. Н., № *** на К***, *** и *** В.
Л. П., рег.№ *** на К***, ***, в която се твърди, че през 2015 г. по искане на
взискателя „***“ ЕАД *** Ц. Н. образувал изпълнително дело № 1267/2017 г.
срещу длъжника А.Н.Д.. Твърди, че с молба вх. № 2245/26.03.2018 г.
взискателя е уведомил съдебния изпълнител, че вземането му е погасено чрез
извършване на плащане на 15.01.2018 г. с искане за приключване на делото на
основание чл. 433, ал. 2 ГПК след събиране на дължимата пропорционална
такса. Твърди, че след близо седем години бездействие през м. август 2024 г.
*** констатира, че длъжника е починал, служебно конституира неговите
наследници и предприема принудителни действия по налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата Дервшпева, както и върху получаваната
от НОИ наследствена пенсия като преживяла съпруга. Твърди, че причина за
принудителните действия е желанието на *** да събере дължими, по негово
мнение, такси и разноски по изпълнителното дело. Твърди, че в резултат на
наложените запори от г-жа Д. е събрана сума в размер на 663.00 лева. Излага
аргументи, че предявеният иск с правно основание чл. 441 ГПК, във вр, с чл.
74 З*** е специален деликтен иск с оглед особеното качество на делииквента -
частен съдебен изпълнител, и на характера ма вредоносното поведение —
действие или бездействие при осъществяваното от него принудително
изпълнение. Счита, че отговорността ще е налична когато има неправомерни
действия на ***, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на
*** и причинна връзка, т.е. нейния фактически състав се покрива с този на
1
общия случай по чл. 45 ЗЗД. И в двата случая отговорността е за вреди, които
са пряка последица от неправомерното поведение, а това са вреди, настъпили
в патримониума на увредения като типични и необходими последици
непосредствено от неправомерното поведение на частния съдебен изпълнител,
т.е. вреди, които не биха се реализирали ако отсъстваше неправомерното
действие или бездействие. Счита, че фактическият състав на чл. 74 З*** е
попълнен по следващите съображения: - извършено е изпълнителско действие
от частен съдебен изпълнител в рамките на признатата му от закона
компетентност по конкретни негови дела; - действията по налагане на запори
са неправомерни. Счита, че това е така, защото и изпълнителното дело е
следвало да бъде прекратено незабавно след молбата на взискателя „***“
ЕАД. Твърди, че съдържащото се в нея волеизявление е напълно ясно - искане
за прекратяване поради пълно погасяване на принудително събираните
притезания на кредитора. Счита, че въведеното условие („след събиране на
дължимите пропорционални такса по изпълнението“) е напълно ирелевантно
и не обвързва частния съдебен изпълнител, тъй като е напълно недопустимо
продължаването на изпълнително производство при отсъствието на
изпълнителен титул. Твърди, че ако *** има някакви основателни претенции
към длъжника за несъбрани в негова полза такси и разноски, то съществува
общия ред за тяхното тьрсене. Посочва, че в т.см. е и изричното разпореждане
на чл. 79, ал. 3 З***. Твърди, че тези хипотетични вземания на *** са били и
погасени по давност към момента на налагането на запорите по банковите
сметки. Твърди, че в дисциплинарната практика на ВКС, IV гр.отд.
нееднократно е пояснявано безусловното задължение на частния съдебен
изпълнител да прекрати производството при изрично направено искане за това
от взискателя и забраната за предприемане на изпълнителски действия,
насочени единствено към събиране на дължими му такси и разноски по
изпълнението. Твърди, че за ищеца реално са настъпили вреди в размер ма
663.00 лева и е очевидна причинната връзка между неправомерното поведение
и настъпилия вредоносен резултат. Твърди, че ако не са били наложени
неправомерните запори, то имуществото на ищцата не би се намалило с
получените от частния съдебен изпълнител пари. Сочи, че солидарността
между ответниците произтича от З***. Според чл. 30, ал. 2 когато частните
съдебни изпълнители действат съвместно при условията на гражданско
дружество, всеки от тях отговаря солидарно за действията на другите в общата
работа. Твърди, че ответниците упражняват възложените им от Министъра на
правосъдието правомощия под формата на гражданско дружество с
наименование „Гражданско дружество на частни съдебни изпълнители П. и
Н.“ ДЗЗА, регистрирано в регистър Булстат с код/идентификатор *********.
Посочва наред с това, че деликтът, вредите от които се претендира да бъдат
репарирани, представлява общност от бездействия на първия ответник, който
не е прекратил изпълнителното дело, въпреки изрична сезираща молба от
взискателя, както и на действия по извършване на принудително изпълнение
(налагане на запори на трудово възнаграждение и вземане за наследствена
2
пенсия на ищеца) на втория ответник. Всеки един от запорите е наложен
именно от *** В. П., действащ в качеството си на съдебен изпълнител по
заместване на първия ответник Ц. Н. на основание чл. 40, ад. 1 З***.
Моли на основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74 З***, във вр. с чл. 30,
ал. 2 З*** да бъдат осъдени *** Ц. Н. Н., peг. № *** на К*** и служебен адрес
*** и *** В. Л. П., peг. № *** на К*** и служебен адрес *** да заплатят
солидарно на Н. Р. Д., ЕГН ********** сумата от 663.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразни действия по
изпълнително дело № 1267/2017 г. по описа на *** Ц. Н., peг. № ***, ведно със
законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до
окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в
който считат, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на *** за извършени незаконосъобразни действия в хода на всяко
изпълнителното производство. Твърдят, че задълженията за разноски са
обективирани в Покани за доброволно изпълнение, които са връчени на
длъжника. Твърдят, че с оглед настъпване на смъртта на страната в
изпълнителният процес ех lege настъпва спиране до момента на
конституиране на евентуален наследник. Твърди, че житейски в този период са
възможни различни действия и постъпки от страна на наследници по закон
(приемане на наследство „под опис”, отказ от наследство и т.н.), но пред ***
не са манифестирани някоя от изброените хипотези. Твърдят, че ищцата е
наследник на длъжника и същата е уведомена и поканена да заплати
дължимите по делото такси и разноски и не е релевирала своите възражения
своевременно. Твърди, че въпреки, че е имал правната възможност
новоконституираният длъжник не е оспорил законосъобразността на
действията в нито една от тези хипотези. Твърдят, че поради това не е налице
произнасяне на ПлОС по законосъобразността на тези изпълнителни действия.
Посочват, че видно от текста на исковата молба ищецът сам оценява
действията на *** по изброените изпълнителни дела, като незаконосъобразни,
като интерпретира неправилно изразената воля на взискателя „***”ЕАД да
прекрати производството под условие: „след събирането на дължимата Ви от
длъжника пропорционална такса”. Твърдят, че условието, поставено от
взискателя практически никога не е настъпвало до момента на постъпване на
запорираните суми. Твърдят, че е необяснимо поради каква причина ищецът
счита, че вземанията за такси и разноски са хипотетични или са погасени по
давност. Твърди, че давността на отделните вземания в хода на
изпълнителното производство действително е предмет на повече от едно
тълкувателни решения на ВКС (част от които противоположни), но всякога
трябва да се отграничават вземанията, обективирани в изпълнителният титул
от вземанията за такси и разноски. Излага съображения, че вземането на
съдебният изпълнител за такси има самостоятелен характер и не съставлява
част от дължимото към взискателя, както и че същото не произтича от
главното вземане по смисъла на чл. 119 от ЗЗД ето защо институтът на
3
перемпцията е неприложим към вземането на *** (в този смисъл
РЕШЕНИЕ№209 от 25.05.2023г. постановено по в.гр.дело№311 по описа на
ПлОСза 2023г). Твърди, че е константна практиката досежно невъзможността
на *** да извършва самостоятелна преценка, (което изключва и субективния
елемент от фактическия състав за ангажиране отговорност за вреди) по
отношение на настъпила давност, за което и да е било от компонентите на
вземанията, които са му възложени да събере, а счита че още повече това е
валидно за вземанията за такси и разноски. Във връзка с гореизложеното
молят да бъде отхвърлена исковата претенция, като неоснователна и
недоказана. Претендират направените деловодни разноски.
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е конституирано като трето лице-
помагач *** АД, *******, ***. на страната на ответниците *** Ц. Н. Н., №
*** на К***, *** и *** В. Л. П., рег.№ *** на К***, ***. Взема писмено
становище, в което се присъединява към оспорванията на ответниците и счита,
че няма основание за ангажиране на отговорността им, тъй като не са
осъществени елементите на фактическия състав- неправомерност на
поведението им и вредите да са в причинна връзка с него. Моли искът да бъде
отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от приложеното копие на
изпълнително дело № 2015***0401267/2015г. по описа на *** Ц. Н., че същото
е образувано по подадена от взискателя *** ЕАД молба въз основа на
приложения изпълнителен лист № 5529/06.11.2015г. по ч.гр.д.№ 1820/2015г.
по описа на РС-Плевен с длъжник А.Н.Д..
Безспорно е между страните и се установява от Молба от взискателя ***
ЕАД от 26.03.2018г., подадена по изпълнителното дело, че взискателят е
уведомил съдебният изпълнител, че „ общият дълг по изпълнително дело №
1267/2015г., с длъжник А.Н.Д., ЕГН********** по Ваш опис е погасен
изцяло, чрез плащане, извършено на 15.01.2018г. Моля на основание чл.433,
ал.2 ГПК да приключите изпълнителното производство и вдигнете
наложените запори, както и евентуално наложените други принудителни или
обезпечителни мерки, след събирането на дължимата Ви от длъжника
пропорционална такса.“
След установяване, че длъжникът по изпълнителното дело Д. е починал, с
постановление от 09.07.2024г. на *** В. П. по заместване, на основание
чл.429, ал.2 ГПК са конституирани наследниците му Н. Р. Д. и Д.А. Д. като
4
длъжници по изпълнителното дело.
Със запорни съобщения от 08.08.2024г. са наложени запори върху
пенсията и трудовото възнаграждение на Н. Д..
С постановление от 06.11.2024г. съдебният изпълнител е приел, че
задължението е изцяло погасено, включително всички такси и разноски към
частния съдебен изпълните и на основание чл.433, л.1, т.2 ГП е постановил
изпълнителното производство по изпълнителното дело за прекратено.
С писмо от 06.11.2024г. на Н. Д. е връчено постановлението за
прекратяване и е уведомена, че има надвнесена сума, която ще й бъде върната,
след депозиране от нейна страна на молба.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По реда на З*** пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица,
които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения,
за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е вида дейност,
като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда
означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава,
че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното
действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са
само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от
увреждането. При искът, предявен на основание чл.441 ГПК, вр.чл. 74, ал.1 от
З*** отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия /или
бездействия/ на ***, настъпила вреда, причинена при изпълняване на
дейността на *** и причинна връзка. В този смисъл е задължителната
практика на ВКС - решение № 264/08.04.2010 г. по гр.д.№ 474/2009 г. на ВКС,
ІV г.о.; решение № 120/08.07.2011 г. по т.д.№ 1123/2010 г. на ВКС, ІІ т.о;
решение № 281/10.12.2014 г. по гр.д.№ 3219/2014 г. на ВКС, І г.о.
Задължителна практика на ВКС е постановена и по въпроса дали решението,
постановено по жалба против действия на съдебния изпълнител е обвързващо
за съда, разглеждащ деликтния иск - решение № 184/21.09.2011 г. по гр.д.№
1124/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 139/31.05.2011 г. по гр.д.№ 1445/2009
г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 238/30.01.2013 г. по гр.д.№ 1668/2011 г. на ВКС,
5
ІІІ г.о. Там се приема, че съдът по деликтния иск преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител,
без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на
съда по жалбата.
Съгласно чл. 74, ал.1 от З*** частният съдебен изпълнител отговаря за
вредите които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност,
т.е *** носи имуществена отговорност за вредите причинени от негови
действия или бездействия извършени в нарушение на императивни норми на
закона, без правно основание и виновно. Фактическия състав се свежда до -
действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинната
връзка и вина, като последният елемент се предполага до доказване на
противното.
Без значение е дали действията на *** са били обжалвани от длъжника.
Прието е в решение №184 от 21.09.2011г. по гр.д.№1124/2010г. на ВКС, ІІІг.о.,
решение №640 от 04.10.2010г по гр.д. № 920/2009т на ІV г.о и в решение
№139 от 31.05. 2011г по гр.д. №1445/2009г на ІV г.о на ВКС, че съдът по
деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите
са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалба
срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено
нещо по отношение съществуването на потестативното право да се постанови
отмяната им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност,
което е преюдициален въпрос за настоящия процес.
В настоящия случай по процесното изпълнително дело са осъществявали
дейност на частен съдебен изпълнител *** Ц. Н. и *** В. П., който е действал
по заместване на първия. Съгласно чл.30, ал.2 З***, когато частните съдебни
изпълнители действат съвместно при условията на гражданско дружество,
всеки от тях отговаря солидарно за действията на другите в общата работа. Не
е спорно между страните и е служебно известно на съда, както и се установява
от Писмо от К*** /л.132 от делото/, че двамата ответници са регистрирали
гражданско дружество "ГД*** П. - Н.", вписано в Регистъра на К*** на
01.07.2022 г. и формирано от рег. № *** *** В. Л. П. и Рег. № *** *** Ц. Н. Н..
*** Ц. Н. е уведомил Съвета на Камарата на ***, че на основание чл.40 З***
ще бъде заместван от *** В. П..
6
Съдът намира, че в настоящия случай елементите на правопораждащия
фактически състав са осъществени. Ответникът *** Ц. Н. е осъществил
противоправно бездействие, тъй като не е прекратил изпълнителното
производство веднага след като е бил уведомен с молба от 26.03.2018г., че
вземането по изпълнителния титул и изпълнителното основание е погасено
изцяло, а *** В. П. чрез противоправно действие и бездействие-извършването
на изпълнителни действия за събиране на начислени по Тарифа за таксите и
разноските към З*** от длъжника по изпълнителното дело след като е бил
длъжен да прекрати изпълнителното дело, поради изричното искане на
взискателя. Изпълнителното производство е трябвало да бъде прекратено още
на 26.03.2018 г., когато взискателят по делото е депозирал искане по чл.433
ал.1 т.2 ГПК и е заявил, че вземането е погасено изцяло. Няма значение
обстоятелството, че волеизявлението е направено под условие за събиране на
дължимите такси и разноски. Процесуалните действия не могат да бъдат
извършени под условие, освен по вътрешнопроцесуално такова, а
условието за събиране на дължими такси и разноски няма такъв
характер. Когато взискателят направи искане за прекратяване на
производство, това искане обвързва съдебния изпълнител, не го обвързва
условието, под което искането е направено. Само ако волеизявлението на
взискателя е неясно, съдебният изпълнител може да изиска то да бъде
уточнено. Ако взискателят потвърди, че е удовлетворен изцяло, съдебният
изпълнител е длъжен да прекрати производство и да му върне изпълнителния
лист, като отбележи върху него всички плащания, които е извършил.
Дейността на *** е процесуално законосъобразна дотогава, докато той не бъде
десезиран от взискателя. След този момент той не може да извършва каквито
и да е изпълнителни действия, включително по събиране на претендирани
такси и разноски. Ако такива задължения са налице, той следва да уреди
отношенията си с взискателя, който е възложил изпълнението, а след това го е
десезирал. *** не може да продължи изпълнението под предлог, че има
несъбрани такси, които са в тежест на длъжника, защото съдебният
изпълнител не е кредитор на длъжника. В изпълнителното производство, по
което е десезиран, той може да събере възложените в тежест на длъжника
такси, само ако има събрани суми и преди десезирането му е издадено
постановление за разноски или има изготвено разпределение. Това е така,
защото след като взискателят е потвърдил погасяването на дълга и е поискал
7
прекратяване на производството, изпълняемо право вече няма. Това изключва
възможността за продължаване на изпълнително производство и за
осъществяване на нови изпълнителни способи. Ако съдебният изпълнител
счита, че взискателят или длъжникът имат някакви задължения към него, той
може да заяви претенциите си към тях по реда, предвиден за всички правни
субекти, но не й сам да ги упражни в производство, чието продължаване е
лишено от основание поради погасяване на изпълняемото право. /Решение №
60273/10.12.2021г., постановено по гр.д.№ 2413/2021г. 4-то г.о. на ВКС/ .
Съгласно т.11 от Тълкувателно решение 2/2013 на ОСГТК на ВКС,
„Таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово,
както от държавния съдебен изпълнител (чл. 73, ал. 3 ГПК), така и от частния
съдебен изпълнител (чл. 80 З***. Предварителното внасяне на таксите от
взискателя няма значение за законосъобразността на извършените от частния
съдебен изпълнител изпълнителни действия, тъй като съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 6 ГПК съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство,
когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението, но извършените въпреки това изпълнителни действия не са
порочни, не подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат
отменени по жалба срещу тях. Прекратяването на производството поради
невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и разноски е правна
възможност, а в чл. 79, ал. 2 ГПК изрично е уредена другата възможност:
когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те да бъдат
събрани от длъжника. Изрично е уредена в чл. 79, ал. 3 З*** и
процесуалната възможност за несъбраните такси частният съдебен
изпълнител да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1
ГПК срещу взискателя. Точното определяне, начисляване и събиране на
дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифа по
чл. 78, ал. 2 З*** е задължение на частния съдебен изпълнител.
Неизпълнението на тези задължения представлява несъответствие между
правно дължимото и фактическото поведение, т.е. налице е
противоправно поведение. По силата на изрични законови разпоредби
таксите по изпълнението се дължат от взискателя и по правило се събират
авансово, като по изключение разпоредбата на чл. 79, ал. 3 З*** допуска
дължимата от взискателя такса да бъде събрана впоследствие по реда на чл.
410, ал. l ГПК. Ето защо неизпълнението на частния съдебен изпълнител на
8
задължението му по чл. 80 З***, вр.чл. 29, 33 и 34 от Тарифа за таксите и
разноските към З***, като събере направо от длъжника таксата, дължима от
взискателя, е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 З***…“.
Задължен за заплащане на таксите е взискателят в производството, макар
като краен резултат, те да са за сметка на длъжника. След като взискателят е
останал задължен за разноски, то съдебният изпълнител разполага с
възможността да удовлетвори правата си по предвидения ред в чл.79, ал.3
З***, а именно по реда на чл.410 ГПК, а не чрез продължаване на
изпълнението по изпълнителното дело, след като вземането на взискателя е
било изцяло погасено и той е направил искане за прекратяване на
изпълнителното дело.
С оглед гореизложеното съдът намира, че се установи противоправно
действие на съдебния изпълнител.
Съдът намира, че по делото се установи и размерът на претърпяната
вреда, а именно събраната от ищцата сума в размер на 663 лева, която е
безспорна по делото и се установява и от приложените по изпълнителното
дело платежни документи. Вредата е в пряка причинна връзка от
противоправното действие и бездействие на ответниците по делото, а вината
се предполага и не са ангажирани твърдения и доказателства от ответниците,
които да я изключат. Както беше посочено по-горе, ответниците отговарят
солидарно за причинената вреда на основание чл.30, ал.2 З***, поради което
искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения си
размер от 663 лева, в едно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца съдебни разноски съразмерно с уважената част
на исковата претенция за ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 450,00
лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.441 ГПК, вр.чл.74, вр.чл.30, ал.2 З***, ***
Ц. Н., рег.№*** на К***, ***, *** и *** В. Л. П., рег.№ *** на К***, *** да
9
ПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Н. Р. Д., ЕГН**********, *** сумата от 663,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по
изпълнително дело № 1267/2017 г. по описа на *** Ц. Н., peг. № ***, ведно със
законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до
окончателното й заплащане
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, *** Ц. Н., рег.№*** на К***, ***,
*** и *** В. Л. П., рег.№ *** на К***, *** да ПЛАТЯТ на Н. Р. Д.,
ЕГН**********, *** сумата от 450,00 лв. направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач *** АД,
*******, ***. на страната на ответниците *** Ц. Н. Н., № *** на К***, *** и
*** В. Л. П., рег.№ *** на К***, ***
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10