Решение по дело №613/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 40 / 10.07.2009 г.,постановено по Г.д. № 793/2008 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на ответниците Н. Ш. Р. и М. Ю. Ю. , че дължат на ищеца М. Р. Х., сумата от 18 000 лв., представляваща част от сумата от 42 000 лв.,въз основа на договор за заем на парична сума в размер на 42 000 лв.,оформен с писмен документ, наименован „разписка „ с дата на падежа – месец юни 2007 г.,,ведно със законна лихва върху нея ,считано от 24.09.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционният съд е осъдил ответниците да заплатят на ищеца и сумите от 360 лв. за държавна такса за образуване на делото и 270 лв. за адвокатско възнаграждение.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволните от първоинстанционното решение, ответници Н. Ш. Р. и М. Ю. Ю. , въззивна жалба. В жалбата се твърди, че така обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В същата се излагат множество доводи, формулирани в няколко аспекта: първият от тях е, че неправилно първоинстанционният съд е счел, че заведеният от ищеца иск е основателен и доказан, като достигнал до извода, че жалбодателите са получили от ищеца сумата от 42 000 лева, защото тъй като била налице подписана от жалбодателите разписка, то бил налице и договор за паричен заем. Излагат се съображения, че договорът за заем е реален договор, и че той следва да се счита сключен от момента на предаване на заемната сума – обстоятелство, с което първоинстанционният съд не се бил занимавал, и което не бил изследвал. Също така жалбодателите излагат довод в аспекта на това, че неправилно първоинстанционният съд изложил и приел, че сумата, посочена в платежно нареждане от 17.02.2006 г. в размер на 60 330 лева и обстоятелството, че жалбодателите са теглили кредит от банката не означавало, че с получената от кредита сума същите са погасили задължението си към ищеца по процесната разписка. Първоинстанционният съд бил стигнал до този извод, защото неправилно не бил обсъдил в решението си датата на подписване на разписката, с която жалбодателите се задължили към ищеца. Излага се също, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Съдът достигнал до неправилния извод, че било налице валидно сключен договор за заем или договор за потребление, както и, че жалбодателите са получили сумата и са се задължили да я върнат до м. юли 2007 г. Съдът в този аспект не бил обсъдил и анализирал съдържанието на разписката, в която само се сочело, че жалбодателите само дължат сумата, но не и обстоятелството, че те са я получили. И след като съдът не е обсъдил подробно и в тяхната съвкупност,и последователност по дати писмените доказателства по делото, както и не разкрил действителната воля на страните при подписването на разписката без дата, като приел, че същата не е договор за заем, но доказвал сключването на такъв, бил постановил неправилно решение. С въззивната си жалба, жалбоподателите молят настоящата инстанция да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно решение, вместо което реши делото по същество, като отхвърли предявените искове Претендират и разноски за двете инстанции.

В подадения по делото отговор на въззивната жалба, ответникът по същата, М. Р. Х., твърди, че не са налице сочените отменителни основания. Моли въззивната инстанция да остави в сила първоинстационното решение като правилно. Претендира и направените по делото разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание, жалбодателите Н. Ш. Р. и М. Ю. Ю., чрез процесуалния си представител, поддържат въззивната си жалба. Ангажират писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, М. Р. Х., лично и чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата изцяло. Ангажира гласни доказателства.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащи правен интерес от това, лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство стои предявената от ищеца Х., искова претенция, с която цели да бъде установено по отношение на ответниците, че те му дължат сумата 18 000 лв., съставляваща част от установена в разписка обща сума в размер на 42 000 лв., дадена от ищеца на ответниците в заем , със задължение същата да бъде върната в срок от м.юни 2007 г. Ищецът търси и законна лихва върху сумата от 18 000 лв., считано от завеждане на иска и до окончателното й плащане.

В своят отговор на исковата молба ответниците отричат да са сключвали с ищеца договор за заем и да са получавали от него посочената сума в заем, а твърдят, че предназначението на написаната от ответника М. Ю. и подписана и от двамата ответници, разписка, е да служи като задължение, като гаранция предоставена от тях на ищеца за закупено от тях жилище, негова собственост, представляващо ап.№ 1, находящо се в Г. К., У.”С. К. № 5, В. „А”,.2.

В открито съдебно заседание от 15.04.2009 г., ищецът е уточнил, че процесната разписка е подписана от ответниците в периода след 24.05.06 г. и до края на месец май същата година и че когато е съставена разписката,тогава той предал и сумата, посочена в нея, в размер на 42 000 лв.

Ограничен от така изложените обстоятелства по делото, и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, вкл. и пред настоящата инстанция, въззивният съд изгради своето становище :

Предявеният пред първоинстанционния съд, иск е установителен по своя характер, и е с правно основание чл.422 от ГПК. Предпоставките за неговото завеждане в производството са налице : депозирано е на 24.09.2008 г., от ищеца Х., заявление по чл.410 от ГПК, издадена е заповед № 478/26.09.2008 г. за изпълнение на парично задължение за търсената и в настоящото производство главница от 18 000 лв. , депозирани са срещу издадената заповед възражения от длъжниците с правно основание чл.414 от ГПК, и в законово установения едномесечен срок е предявен настоящия иск.

Не съществува спор между страните досежно обстоятелството, че на 10.02.2006 г., „Българска пощенска банка” , Г. София, чрез подразделението си в Г. К., е предоставила на ответниците в производството, банков кредит в размер на 60 330 лв. / № 7485 на договора/, от която сумата 54 780 лв. за покупка на ап.1, находящ се в жилищна сграда, изградена в груб строеж, находяща се в Г. К., У. „С. К. № 5, .2, със застроена площ 118.08 кв.м., и сумата 5 550 лв. за други разплащания. Предвиденото в договора условие за усвояване на кредита, а именно изповядване и представяне на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61,т.І,рег.№ 1173,н.д. № 56/06 г. на Нотариус с рег. № 251 на НК и Нотариален акт за учредена договорна ипотека № 62,т.І, рег.№ 1174, н.д. № 57/06 г. на Нотариус с рег. № 251 на НК, е изпълнено на 15.02.2006 г. Предвиденото в цитирания договор за кредит,условие кредитополучателят Ю., първия ответник в производството, да извърши разплащането на имота чрез нареждане за превод по сметка на продавача Х., е изпълнено на 17.02.2006 г., когато с платежно нареждане от тази дата е преведена сумата от 60 330 лв.

Не е спорно и обстоятелството, че ответникът Ю. е написал, а заедно с ответницата Ш. и са подписали процесната разписка, със следното съдържание: „…с настоящата декларация че дължиме сумата 42000 лв. на М. Р. Х.. Срок до 06.2007 год./юни две хиляди и седма година/.” Подписите, които не са оспорени в производството, са положени от ответника Н.Ш. срещу словесния израз „получил 1 :…”, и от ответника М. Ю. срещу словесния израз „получил 2 :…”. Разписката е подписана и от М. Р. ,ищец в производството, който е положил подписа си срещу словесния израз „предал сумата :… ”.

По делото бяха събрани свидетелски показания на две групи свидетели, тези на жалбодателите, ответници в първоинстанционното производство, св. Н. Ш., сестра на ответницата Н. Ш., и св. Г. Д., сестра на ответника М. Ю.. И втората група на ответника по жалбата, ищец в първоинстанционното производство, св. Г. М., негова дъщеря, и св. Ф. С., негов личен приятел. Условно наречената първа група установява, че процесната разписка е била съставена през месец януари, след 10.01.2006 г. А условно наречената втора група установява, че процесната разписка е била съставена в дните след 08.03.2006 г.В аспекта на изложеното, и предвид обстоятелството, че разпитаните свидетели, се намират в близки роднински или приятелски отношения /които определено не изключва заинтересоваността им/, се налага извода, че дадените показания са подчинени не на установяване на обективната по делото, истина, а с оглед желания изход на самото дело. Този извод налага некредитирането на същите в настоящото производство.

И така основният спорен в производството,въпрос се свежда до това има ли сключен между страните устен договор за заем, поетите по който задължения да са обективирани в находящата се в оригинал по делото разписка без дата. Правната регламентация на този договор намира своята формулировка в разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, съгласно която с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Безспорно договорът за заем по нашето право е реален договор, факта на предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката. Настоящата инстанция следвайки доводите на страните в производството, че истинската воля на страните, подписали процесната разписка може и следва да бъде разкрита чрез тълкуването й, съобразно правилата , установени в разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, счита, че същата отразява постигнато между страните съглашение за заем. И това е така защото както беше посочено договорът за заем е реален такъв и се счита сключен в момента, в който въз основа на постигнато за това съгласие едната страна даде, а другата получи в заем пари или други заместими вещи. В казуса изрично страните, частност ответникът М.Ю. е изписал и подписал, а ответÝицата Н.Ш. и ищеца М. Р. са положили своите подписи срещу изричното словесно изписване на израза „получил „, респ. „предал сумата”. Единствения извод, произтичащ от тълкуването на тези изрази, който настоящата инстанция може да направи в производството е , че при подписване на процесната записка, ищецът е „предал сумата”, а ответниците / и двамата / са получили същата. А сумата изписаната и цифром, и словом в размер на 42 000 лв., съставлява общата сума, част от която е процесната сума. В подкрепа пък на този извод е приложеното по делото писмено доказателство- удостоверение изх. № 11509/05.11.08 г. на ЧСИ с рег. № 812 на КЧСИ, установяващо , че за остатъка от дадената сума в размер на главница от 24 000 лв., е издадена отново по реда на чл.410 от ГПК, и Заповед № 303 за изпълнение на парично задължение , по която пък били извършени и четири плащания / на 28.07.08 г.;на 11.08.08 г.; на 23.09.08 г. и на 03.11.08 г./. Анализът на събраните по делото доказателства, в частност и гласните такива, които и взаимно се изключват, както и писмените такива, в частност приетите по делото два броя удостоверения № № 14649/15.12.08 г. и № 14650/15.12.2008 г. на Обл.Д на МВР, Г. К., поотделно и в тяхната съвкупност, не водят до друг извод. Нещо повече в производството определено не се доказва обстоятелството, че търсената сума от 18 000 лв. е поето „задължение”, „гаранция” за закупуване от ответниците на ап.№ 1, собственост на ищеца, доколкото в производството се установи, а и не е спорно между страните, че стойността на жилището от 54 780 лв., е била изплатена по банков път. В този аспект неустановена и не доказана по делото остана и правната природа на твърдяното като поето от ответниците към ищеца „задължение” или ”гаранция” за покупко-продажба на недвижим имот. Е ли е това капаро или част, дължим остатък от договорената между страните продажна цена ? В производството не беше доказано.

Или решението на първоинстанционния съд,предмет на настоящия въззивен контрол, в своята цялост, се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото доколкото са изрично поискани се следват разноски на ответника по жалбата, но доколкото в производството техният размер не се доказва, съдът не присъжда такива.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/ 10.07.2009 г., постановено по Г.д.№ 793/08 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.