Определение по в. гр. дело №419/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 516
Дата: 24 юли 2025 г. (в сила от 24 юли 2025 г.)
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20253000500419
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 516
гр. Варна, 24.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500419 по описа за 2025 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба вх. №
2405/16.06.25г. на К. Г. Т. от гр. Елена против решение № 64/11.06.2025г.,
постановено по гражданско дело № 120 по описа за 2025г. на Окръжен съд-
Търговище, с което е отхвърлен като неоснователен иска му против
ответниците Административен съд-Велико Търново и Административен съд-
Търговище по чл. 2б от ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 17 000 швейцарски франка за допуснато
нарушение на правото му на разглеждане и решаване на адм. д. № 665/2023г.
на Адм.С-Велико Търново и адм. д. № 292/2023г. на Адм.С-Търговище в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Счита се, че решението е
невалидно, недопустимо и неправилно като постановено при съществено
нарушаване на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на
материални закон и липсата на мотиви. В тази връзка е изложено, че поради
липсата на изложени от съда правни и фактически доводи, решението не
отразява действителното правно положение между страните, поради което
обжалваният съдебен акт е нищожен и делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане. Освен това е била налице
хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като поради липсата на становище
на съда относно фактите, е налице основателно съмнение в
безпристрастността на съдията. В тази връзка жалбоподателят се позовава и
на отговор на исковата молба по гр. д. № 236/25г. на РС-Велики Преслав (по
иск на К. Т. против ОС-Търговище). Решението се счита за недопустимо и
поради липсата на участието на прокурор по делото, което е било
задължително съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това решението следва
да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново
1
разглеждане. Допуснатите процесуални нарушения се изразяват в липсата на
доклад, респективно докладът е бил неточен или непълен, тъй като съдът е
дал неправилни указания на страните, най-вече при разпределение на
доказателствената тежест, както и не е била посочена вярната правна
квалификация на всички претендирани права, възражения, реплики и
дуплики. Другото процесуално нарушение се изразява в задължаването на
ищеца да внесе депозит (разноски) за посочените в исковата молба свидетели,
в нарушение на чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, с което ищецът е бил лишен от
възможността да установи твърдените от него специфични вреди. Не са били
осигурени от съда и подходящи процедури и мерки, съобразени с възрастта и
заболяванията на ищеца, което е нарушение на чл. 67, ал. 1 от ЗХУ за
осигуряване на ефективен достъп до правосъдие. Позовавайки се на нормата
на чл. 266, ал. 3 и чл. 162 от ГПК, въззивникът е отправил искане да се
допусне провеждането на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни
и съдебно-психологическа експертиза за установяване на психичните процеси
на ищеца и причините, довели до тези процеси, както и допускането до разпит
на недопуснатите от първоинстанционния съд свидетели, които вероятно са
били заличени. Към въззивната жалба са представени копия от съдебни
актове, за които не е отправено искане до съда.
Във въззивната жалба е било изложено и становище по подадената пред
първоинстанционния съд молба с вх. № 2363/12.06.25г. от АдмС-Велико
Търново за допълване на решението в частта му за разноските. Становището
не следва да се обсъжда, тъй като първоинстанционният съд е постановил
определение № 355/07.07.25г. по реда на чл. 248 от ГПК, против което
понастоящем не е депозирана частна жалба от Т..
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Административен съд-Велико Търново, представляван от
административния му ръководител, чрез съдебен помощник с юридическо
образование, с която същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че не са
налице процесуалните предпоставки за прогласяване нищожност на
решението, нито за обезсилването му, нито за неговата отмяна. Счита се, че
обжалваният съдебен акт е бил надлежно мотивиран, постановен е от
компетентен съд, заседавал в съответен състав и в предписаната от закона
форма, а волята е била ясно, разбираемо, смислово и логически изявена.
Посочено е, че по делото е участвал прокурор от съответната прокуратура и
не е налице нарушение на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.
Първоинстанционният съд е изготвил доклад в съответствие с изискванията на
процесуалния закон, включително и чрез дадената правилна правна
квалификация и извършено разпределение на доказателствената тежест. Не са
били налице основанията за отвод на съдията по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй
като липсват обстоятелства, които да пораждат съмнение относно неговата
безпристрастност и незаинтересованост. Самият ищец не е искал отвод на
съдията. Не са били допуснати от съда и процесуални нарушения при
разглеждането на делото, тъй като съдът е допуснал свидетели на ищеца при
2
условията на довеждане и Т. не е бил задължаван да внася депозит за
призоваването им. Счита се, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3
от ГПК и не следва да се допускат експертизи пред въззивната инстанция,
нито разпит на свидетели, които ищецът не е довел пред първоинстанционния
съд. Претендира се решението да бъде потвърдено и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 10 ЗОДОВ, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 от НЗПП, на страната да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.
Депозиран е в срок отговор на въззивната жалба и от АдмС-Търговище,
с който същата е оспорена като неоснователна, тъй като се счита, че
решението не страда от посочените пороци. Сочи се, че жалбата е изпълнена с
цитати от съдебната практика и изложение на общи правни теоретични
съждения, което създава трудност за отграничаване на конкретните аргументи
за обжалването. Отрича се да е била налице хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от
ГПК, тъй като липсват наведени конкретни факти от страната в хода на
съдебното производство. Поддържа се, че решението е ясно и изчерпателно
мотивирано с изложени прави изводи въз основа на анализ на
доказателствения материал по делото и съобразяване на приложимата
материалноправна норма. Спазено е било и изискването на чл. 10, ал. 1 от
ЗОДОВ, тъй като делото е било разгледано с участието на прокурор.
Изложени са конкретни съображения, извлечени от материалите по адм. д. №
665/23г. на Адм.С-Велико Търново и на адм. д. № 292/23г. на Адм.С-
Търговище и критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, за да се обоснове извода за
неоснователност на предявения иск.
Отговор на въззивната жалба от задължителния участник в
производството в лицето на прокурор от съответната прокуратура, не е
депозиран.
Настоящият състав на съда намира, че доказателствените искания на
въззивника са неоснователни поради липсата на хипотезата на чл. 266, ал. 3 от
ГПК, по следните съображения:
С исковата молба (по която първоначално е било образувано адм. д. №
652/24г. на Адм.С-Търговище) ищецът е отправил искане за събиране на
гласни доказателства за установяване на търпените от него неимуществени
вреди, чрез разпит на двама свидетели при условията на призоваване, чиито
адреси ще бъдат посочени. Отправено е било и искане за допускане на
„съответни съдебни експертизи“, съобразно цитирана съдебна практика на
ВКС, съобразявайки и принципите за равенство на страните и установяване на
истината, както и по арг. от чл. 162 от ГПК, когато искът е установен по
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер – съдът е длъжен
служебно да го установи.
С определение № 215/05.05.25г. първоинстанционният съд е определил
правната квалификация на иска по чл. 2б от ЗОДОВ, както и спорните факти –
дали посочените дела са били разгледани в разумен срок, настъпването на
неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
3
разглеждането в неразумен срок, както и наличието на негативни промени в
емоционално-психическото състояние на ищеца, като е указано, че последният
носи доказателствената тежест за установяване на посочените факти, вкл. и
степента на моралните вреди. Съдът е предоставил на ищеца възможност за
довеждане на свидетели в открито съдебно заседание за установяване на
търпените от него морални вреди. Освен това ищецът е бил задължен в 1-
седмичен срок от съобщаването на определението да посочи имената на
свидетелите, като представи препис от молбата за връчване на ответниците, с
оглед осъществяване на адекватна защита от последните. Оставено е било без
уважение искането за назначаване на експертиза относно цената на иска.
Определението е било връчено на ищеца чрез ССЕВ на 05.05.25г. В първото и
единствено проведено открито съдебно заседание по делото на 09.06.25г.
ищецът не се е явил, нито е изпратил представител и не е изразил
допълнително становище. Съдът е приел за окончателен обявеният на
страните проект за доклад по делото и предвид поведението на страните, е
приключил съдебното дирене и дал ход на делото по същество.
Поради изложеното следва да се приеме, че събирането на свидетелски
показания е било осуетено поради процесуалното бездействие на ищеца,
който не е посочил имената и адресите на свидетелите, нито ги е водил в
откритото съдебно заседание. Освен това, отправеното в исковата молба
искане за допускане „на съответни експертизи“ за установяване на
претърпените от ищеца морални вреди, е било неконкретизирано. Това от една
страна е препятствало съда да се произнесе по това доказателствено искане, а
от друга страна – назначаването на експертизи, които имат за предмет
установяване на психичните процеси на ищеца и причините, довели до тези
процеси, е свързано с даване на неговото съгласие за това, каквото в исковата
молба, предвид липсата на конкретика на искането, не е съществувало.
Горното налага извод за липсата на допуснати от първоинстанционния
съд процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства по
делото, поради което и е налице хипотезата на чл. 266, ал. 1 от ГПК и
отправените от въззивника доказателствени искания следва да се оставят без
уважение.
При служебно извършената проверка настоящият съд установи, че
отправената парична претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от забавеното разглеждане на посочено дело, е в чужда
валута – швейцарски франкове. Липсват наведени твърдения относно
необходимостта от присъждане на обезщетение в посочената валута, поради
което на ищеца следва да се предостави възможност да обоснове искането си,
с преписи за ответниците. При липсата на обосноваване необходимостта от
присъждане на обезщетението в чужда валута, съдът ще се произнесе по
претенцията, определяйки левовата равностойност на 17 000 швейцарски
франка по курса на БНБ към датата на подаване на исковата молба –
09.12.24г., който е бил 2.10417 лева за 1 швейцарски франк.
4
Делото следва да бъде внесено в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника К. Г. Т. за
допускане провеждането на съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни и съдебно-психологическа експертиза за установяване на психичните
процеси на ищеца и причините, довели до тези процеси, както и допускането
до разпит на двама свидетели.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца К. Г. Т. в 1-седмичен срок от
получаване на настоящото определение, с преписи за всеки от двамата
ответници, да наведе твърдения относно необходимостта от присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в швейцарски франка, а не в български
лева.
При липсата на надлежно обосноваване на необходимостта от присъждане
на обезщетението в посочената валута, съдът ще се произнесе по претенцията,
определяйки левовата равностойност на 17 000 швейцарски франка по курса
на БНБ към датата на подаване на исковата молба – 09.12.24г., който е бил
2.10417 лева за 1 швейцарски франк.
Насрочва производството по делото в открито с.з. на 15.10.25г. от 09.15
ч., за която дата и час да се призоват страните, както и Апелативна
прокуратура-Варна, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5