Решение по дело №4189/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1953/31.10.2019г.      Година 2019              Град Варна

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд               четвърти състав

На седми октомври        Година две хиляди и деветнадесета

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4189   по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

 

    

                    Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ИЗМЕНЯ НП № 457014-F502543/13.08.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на  „М.2.“ ЕООД  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 800 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 800 лева на 500 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

                  

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното дружество против НП № 457014-F502543/13.08.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, издадено на основание чл.53, вр. чл.83 ЗАНН.

С жалбата се счита, че изводът на наказващия орган за неприложимост на чл.28 от ЗАНН е необоснован е неподкрепен от събраните доказателства. Сочи се за  нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН. Предвид на факта, че към момента на проверката работния ден не е приключил и дневен финансов отчет не е изготвен, се изразява позиция за несъставомерност на нарушението. Счита се , че неправилно е определен размера на административното наказание. Неправилно е наложена санкция по чл185 ал.2 изр.3 вр. ал.1  вр. чл.118 от ЗДДС, тъй като няма задължение лицата по чл.3 от Наредба №Н18/2006 да извършват с ФУ операция „служебно въведени“ суми. За нарушение на чл.33 от Наредбата не могат да се налагат наказанията по чл.185 ал.1 от ЗДДС. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление или намаляване размера на наказанието.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

По същество счита, че в касата са намерени и ваучери, като в АУАН се сочи на плащане с ваучери, а в НП – на плащане с карта. В случай , че е платено с ваучери, то касовата наличност би била 1688 лева, а не сочените 1588 лева. Ако е било извършено плащане с карта, то разликата би била 42 лева.  Безспорно е, че при разлика от 42 лева следва да се приеме наличието на маловажен случай. Нарушението е извършено за първи път и не води до неотразяване на приходи.

Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

В пледоарията си по съществото на делото моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.     

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 26.07.2019 год. служители към ТД на НАП – Варна – св. Д. и св. Б.,  извършили проверка в обект- увеселителен парк, находящ се в с. Равна гора, общ. Аврен, обл. Варна, УПИ VІІІ-141.110.99,  стопанисван от „М.2.“ ЕООД.

 

По време на проверката проверяващите установили наличните парични средства, които възлизали на 627,20 лева. Изведен бил междинен финансов отчет от функциониращото в обекта ЕКАФП, който показвал реализиран оборот от 1588,00 лева, от които ваучери – 918,00 лева и налични 770,00 лева. Сумата на парични средства в началото на деня била 0,00 лева, отразено било въвеждане на пари в касата – 100, 00 лева, както и извеждане – 0,00 лева.

Така проверяващите установили разлика от -142,80 лева, за която не било изпълнено задължението , извън случаите на продажби, да се регистрира във фискално устройство всяка промяна в касовата наличност чрез операцията „служебно изведени“ суми .

В изготвения опис на парични средства  било обяснено, че са извършени плащания по фактури.

Представляващ търговеца бил поканен да се яви в ТД НАП . 

На 30.07.2019 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу „М.2.“ ЕООД, в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който вписал в  съдържанието му възражения. Възражения постъпили по преписката и впоследствие, но били преценени като неоснователни.

     На 13.08.2019г. въз основа на акта било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел описаното от данъчните служители по отношение на фактическата обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по  чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание над минимално предвидения в чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС размер.

     Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото, както и показанията на св. Дакова  и св.Б..

     Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.

     Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

     Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на Наредба№Н-18/13.12.2006г. и ЗДДС и е  издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС, която следва да намери приложение.

Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗДДС наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път, поради което  санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в закона минимум.

 

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

 

Счита се, че изводът на наказващия орган за неприложимост на чл.28 от ЗАНН е необоснован е неподкрепен от събраните доказателства. В касата са намерени и ваучери, като в АУАН се сочи на плащане с ваучери, а в НП – на плащане с карта. В случай , че е платено с ваучери, то касовата наличност би била 1688 лева, а не сочените 1588 лева. Ако е било извършено плащане с карта, то разликата би била 42 лева.  Безспорно е, че при разлика от 42 лева следва да се приеме наличието на маловажен случай.

Според настоящия съдебен състав липсват основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото установената разлика е значителна, предвид вида на осъществяваната търговска дейност в конкретния обект. Деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно дружеството е било имуществено санкционирано.

Не може да се сподели извод, че е установена разлика от 42 лева, доколкото,  видно от междинния отчет от ФУ реализирания оборот е  от 1588,00 лева, от които ваучери – 918,00 лева и налични 770,00 лева. Сумата на парични средства в началото на деня била 0,00 лева, отразено било въвеждане на пари в касата – 100, 00 лева, както и извеждане – 0,00 лева.

При това положение, и при установените действително  налични 627,20 лева  , правилно е била изчислена разликата от 142,80 лева, която по никакъв начин не може да бъде преценена като „незначителна“.

Сочи се за  нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Съдът, изхождайки от съдържанието на наказателното постановление намери, че не е допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Наказващия орган е посочил наличието на възражение, както и  е посочил, че приема същото за неоснователно, като следва да се отбележи, че подборното мотивиране защо възраженията се приемат за неоснователни, не представлява императивно изискуема част от съдържанието на наказателното постановление.

Счита се, че предвид на факта, че към момента на проверката работния ден не е приключил и дневен финансов отчет не е изготвен, се изразява позиция за несъставомерност на нарушението.

Съдът не споделя подобно виждане, доколкото задължение на дружеството е да регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), извън случаите на продажби/сторно операции, т.е. задължението възниква при всяка отделна промяна на касовата наличност, а не – в края на работния ден.

Счита се , че неправилно е наложена санкция по чл.185 ал.2 изр.3 вр. ал.1  вр. чл.118 от ЗДДС, тъй като няма задължение лицата по чл.3 от Наредба №Н18/2006 да извършват с ФУ операция „служебно въведени“ суми. За нарушение на чл.33 от Наредбата не могат да се налагат наказанията по чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Съдът намери, че наказателното постановление е издадено при правилно приложение на закона.

НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин представлява акт по смисъла на чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. По- конкретно представлява Наредба, издадено от Министърът на финансите , с която се определят условията, редът и начинът за отчитане и съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Правилно, в хипотезата на чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е прието, че дружеството следва да бъде санкционирано по реда на чл.185 ал.1 , тъй като дружеството е извършител на нарушение по чл. 118 ЗДДС, но нарушението не води до неотразяване на приходи.

След като констатира, че са налице основания за намаляване размера на наложеното административно наказание, съдът измени наказателното постановление, като намали имуществената санкция до предвидения в закона минимален размер .

 

     Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: