Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16.03.2010г. гр. Б.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Балчишкият Районен Съд граждански състав
на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав:
Председател : ЦОНКО И.
Членове :
Съдебни заседатели:
секретар Р.С.
прокурор
като разгледа докладваното от съдия И.
*** по описа за 2009год. и за да се произнесе взе предвид следното :
Иск с правно основание чл.108 от
ЗС.
Делото е образувано по
подадена искова молба от Т.Ц.Д. с ЕГН:********** ***, представляван от адв.С.Л.
*** срещу Д.Й.Г. с ЕГН:**********, Я.Й.Г. с EГН:**********-***,
представлявани от адв.С.И. *** и П.М.Д. с ЕГН:********** ***. Ищецът твърди, че е носител на правото
на собственост върху недвижим имот находящ се в с.Ц., представляващ дворно място
с площ от 1038 кв.м., ведно с построената в него къща, имот №80 по кадастралната
карта на селото от 2003г., при граници имот: № 90, №89, № 88, № 256, №291 и
улица. Имотът придобил чрез покупко-продажба на празно дворно място от баща си Ц.Д.С.,
обективирана в нот.акт № 9 от 1990г. По това време имотът
е бил урегулиран в парцел № III 30, кв.№ 8
по плана на селото, целият с площ от 1038кв.м., при съседи улица , С. Ц.Д., н-ци на С.Г.Ч.. Твърди,
че впоследствие изградил в мястото къщата си в която живее в момента. Посочва,
че баща му Ц.Д.С. е придобил по давностно
владение през 1973г., обективиран в нот.акт № 75 от
1973г., недвижим имот в с.Ц. целият с площ от 2170кв.м., парцел № II 10 в кв.№14 по рег.план на селото, с площ от
1830кв.м., в който собственикът участва с 1800кв.м., ведно с построената в него
къща за живеене/сега включващ имоти № 80, 290 и 291 по кад.карта
от 2003г./. С дарение, обективирано в нот.акт №
130/1973г. баща му Ц. Д. *** части от описания по горе имот /от общия към него
момент парцел II 10/ с построената в него къща
за живеене. С дарение, обективирано в нот.акт № 15 от
1980г. баща им Ц. С. дарил на брат му С. Ц. Д. *** части от дворно място цялото
от 2170 кв.м, парцел II 70 в кв.№ 14
/описано по същия начин като в нот.акт №75/73г. заедно с първия етаж на построената
в мястото жилищна сграда, състояща
се от три стаи и коридор /сградата в имот № 290 по кад.карта
от 2003г./. С продажбата, обективирана в нот.акт
№9/1990г., с която му е продадено дворно място с площ от 1038 кв.м., парцел III 30 в кв.№ 8 по плана на селото, описана подробно
по-горе имота на баща му по регулация е разделен на два парцела, като на него е
прехвърлен реален имот под № III 30. С
прехвърлянето на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в нот.акт № 127 от 1993г. баща им Ц. С. прехвърлил
на сестра му П.Ц. Д. вторият етаж от жилищна сграда, състоящ се от три стаи
коридор и тераса, построени върху дворно място от 1085кв.м. представляващо парцел № II 30 в кв.№ 8 по плана на селото
при съседи К.А.Р., С.П., Т. Ц. ***/без
идеални части от дворното място/. От този нотариален
акт се установявало, че към този момент имотът на баща му е разделен на
два урегулирани парцела -№ II 30 и № III 30 в кв.8 по
плана на селото. Твърди, че към този момент той притежавал по нот.акт №130 от
1973г. 40 кв.м. идеални части и къща от имота включен в парцел № II 30, и целият реален имот включен в парцел III 30 с площ от 1038кв.м.. Уточненията прави във връзка с
наличието на регулационен план от 1993г., съгласно който общият имот на баща им
с площ от 2170кв.м. е разделен на два урегулирани имота № II 30 и
№ІІІ 30. С договор за покупко-продажба, обективиран в
нот.акт №185 от 2006г. след смъртта на брат му С. Ц.в Д. племенниците Е. Ц. и М.
Ц. продали на майка си П.М.Д. 2/3ид.ч. от първия жилищен етаж от двуетажната
жилищна сграда и 2/3ид.ч. от 1000кв.м. от имот №79 по кад.карта
на с.Ц., целият с площ от 1089 кв.м., урегулиран в парцел II 30 по плана от 1993г.
с площ от 1085кв.м. Към този момент наследниците на брат му притежавали 1000кв.м.,
идеална част от общо 1089кв.м. /по кад. карта/ или
1085кв.м./ по рег.план/. Частта, която е останала в повече е от 89кв.м. /или 85
кв.м/. В нея се включват притежаваните от него 40кв.м. идеални части със
старата къща в дъното на двора. С
договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт
№76/2009г. П.М.Д. продала на ответника Д.Й.Г. поземлен имот с площ от 674кв.м.,
имот №291 по кад.карта от 2003г. на с.Ц.. В нот.акт
не е посочено изрично, че в имота има
сграда. Този имот е част от парцел №11 30 по ЗРП от 1993г. Неясно за ищеца останал
факта защо парцел II 30 по рег.план от 1993г. е разделен на два отделни имота
по кад.карта от 2003г. / 290 и 291/, като между тях
няма изградена ограда. Факт е, че от един урегулиран имот № II 30 в
кадастралната карта са заснети два имота № 290 и № 291.Твърди, че не е
извършвана делба на УПИ II 30 между него и наследниците на брат му. Твърди, че
в УПИ II 30 с площ от 1089/1085/кв.м., частта която е над 40 кв.м. притежавана
от него следва да се раздели поравно между него и наследниците на брат му, като на му се полагат съответно още 24.5кв.м./22.5кв.м./.
Освен това къщата, находяща се в заснетия като отделен имот №291 /по кад. карта/, е негова собственост по силата на нот.акт №130/1973г. Посочва, че не е
участвал в продажбата на имота, обективирана в
нот.акт №76/2009г., поради което твърди, че същата е нищожна в частта, с която
се продават притежаваните от него 40 плюс
24.5 - 64.50 кв.м / или 62.50 кв.м/ от дворното място, представляващо
имот № 291 и в частта за къщата в имот № 291. Нищожността е поради липса на
съгласие за извършване на сделката /чл.26 ал.2 от ЗЗД/. Ответникът Д.Й.Г.
владеел имот №291 по кад.карта от 2003г. и оспорвал
правата му върху част от дворното място и къщата находяща се в същия имот.
Същият му пречел да влиза в имота и не му осигурявал достъп до двора и къщата.
Ответникът считал себе си за едноличен собственик на дворното място/имот № 291/
и къщата в него. Поради изложените съображения за ищеца е възникнал правен
интерес от завеждане на осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС, за
предаване на владението и собствеността на 64.50 кв.м идеални части от имот
№290 и от имот № 291 по кад.карта на село Ц. от
2003г., /представляващи урегулиран имот № II 30 по ЗРП от 1993г./, и къщата, находяща се в имот №
291 по същата кад.карта. Моли съдът след като се
увери в основателността на иска, да постанови решение, с което да осъди
ответниците да му предадат владението и собствеността на 64.50 /или 62.50/ кв.м
идеални части от общия УПИ № II 30 в кв.№ 8
по ЗРП от 1993г. на селото, които по кадастрална карта от 2003г. разпределени
отговарят съответно - П.М.Д. от имот кад.№78639.501.79
/по нот.акт от 2006г./ и 78639.501.290 по кад.карта
от 2003г. при граници и съседи : №501.291, № 501.78, № 501.256,501.80-24.58 кв.м
ид.части и Д.Й.Г. от имот кад.№
78639.501.291 по кад.карта на с.Ц. от 2003г.,при граници и съседи
имот № 501.256, имот № 501.280, имот № 501.76, имот № 501.290 , имот №
501.78 - 39.92 к.м ид.части, и само ответниците Д.Й.Г.
и Я.Й.Г., на къщата находяща се в имот кад. .№
78639.501.291, на основание чл.108 от ЗС. Моли обезсилване на основание чл.537,
ал.2 ГПК нот.акт №76, том II, дело 188/2009г. служба по вписвания град Б. в частта
за 64.50/62.50/кв.м. идеални части от дворното място, имот №291 по кад.карта на с.Ц., както и по отношение на съществуващата, но
непосочена в акта сграда. Моли присъждане разноските
по делото.
Ответниците Д.Й.Г. и Я.Й.Г. чрез
адв.С.И. *** намират иска за допустим, но неоснователен. Твърдят, че на 24.02.2009г. закупили от ответницата П.Д.
недвижим имот с кадастрален № 78639.501.291 по кадастралната карта на с.
Ц., област д.. Същата им е продала имот с площ 674кв.м., от целия притежаван от
нея имот с площ от 1000кв.м., т.е. й остават 326кв.м., където ищеца може да
търси твърдяните от него квадратни метри. Посочват,
че общия наследодател на продавачката и ищеца - Ц. С. е придобил процесното дворно
място от 2170 кв.м, в което участва с 1800 кв.м,
които има в собственост вече, преди съставянето на НА
№75/1973г., като целия му парцел е
станал 3970кв.м. При последващите нотариални актове има разпореждане
само с част от собствения му имот. Какво е разпореждането с другите оставащи
кв.м. от представените от ищеца
доказателства не ставало ясно. Посочват, че на съда и на ответниците не са представени оригинални документи, а копия незаверени за вярност, които съдът не би следвало изобщо да
цени като доказателства. Посочват, че това, разбира се, е твърде формален довод
и не биха го споменавали изобщо, ако въз основа на тези т.нар. доказателства не
са били проведени две други производства, едното от които довело до
ограничаване правото им на собственост. Предявеният от
ищеца, по чл.108 от ЗС иск, относно процесната къща, считат, че същия е абсолютно
неоснователен, т.к. ищеца не е собственик на процесната сграда и не може да
иска предаване на владението й. Нотариален акт №130/1973г. на който се позовава
ищеца е акт за собственост само на четиридесет кв.м. от дворното място, дарени
от баща му и не учредяват право на собственост върху къща. Интерес будело у тях
твърдяното в един глас от свидетелите на ищцовата страна, че видите ли бащата
на ищеца е прехвърлил процесната къща, за да може да построи новата си къща,
т.к. нямал право на собственост върху два имота. Интересното е как тогава ищеца
при същото действащо законодателство е успял да си построи новата си втора
къща. Отговора според тях се налагал сам по себе си- новата къща, която е
построил му е всъщност не втора, а първа по ред, защото процесната къща не е
негова собственост. По отношение на разпитаните в с.з. ищцови
свидетели, считат, че показанията на свидетел № 1 не следва да се ценят при
постановяване на решението, т.к. свидетел № 3 твърди, че ищеца искал да даде
процесната къща на свидетеля.Опитите на ищцовата страна да покаже, че е владяла
процесната къща като своя се опровергават от показанията на свидетели № 3 и 4-
ищеца, защото по време на строежа на новата си къща е живял на втория етаж на
новата къща, а не в процесната. Очевидно става, че владението върху процесния
имот ищеца е изгубил още след като е започнал да строи новата си къща, ако
изобщо го е имал и преди това. По отношение претендираните
от ищеца от тях около 40 кв.м.. становището им е следното: по н.а. №78/1973г. бащата на ищеца Ц. С.ов придобива дворно място от 2170кв.м., по н.а. №130/1973г.
дарява на ищеца Т.Д. *** имота, с н.а. №15/1980г. дарява на сина си С. Д. ***/1990г. продава на сина си Т.Д. ***,
или от 2170-40-1000-1038 = 92 кв.м. са останали от целия първоначален имот. Индиции за това намират и в н.а. №127/1993г. при дарението
на втория етаж от жилищната сграда на сестрата на ищеца П. Д. след като е
описана жилищната сграда е записано „.... построена върху дворно място от
1085кв.м....". Става ясно, че това са 1000кв.м., парцела на С. Д. плюс
въпросните оставащи от първоначалния парцел 85/92/кв.м.. Твърдят, че са закупили
с н.а. №71/2009г. 674кв.м. от имот целия от 1000кв.м., което е от парцела,
собственост на наследниците на С. Д.*** следвало ищеца да предяви претенциите
си. Те и към настоящия момент не се владеят от тях, а от наследниците на С. Д.. С оглед на
това считат, че иска предявен срещу тях е неоснователен, необоснован и
недоказан, поради, което, молят съдът да постановите решение, в което той да
бъде отхвърлен изцяло. Молят да им се присъдят разноските направени по
настоящото производство.
Ответницата П.М.Д. ***, чрез
процесуалният си представител адв.Д.Д. *** оспорва иска, като неоснователен и
недоказан. Твърди, че ищеца не владее процесният имот повече от 10години.Поради
това същия е владян от С.Ц.Д. и неговите наследници и е придобит по давност. Претендира
разноските по делото.
За да бъде уважен главният
иск по чл. 108 от ЗС, е необходимо кумулативно да са налице три предпоставки, а
именно: ищецът да е собственик на претендираните от
него вещи, същите да се владеят или държат от ответника като последният ги
владее или държи, без да има за това правно основание. В настоящия случай ищеца е придобил правото на
собственост върху къща за живеене и ид.част дворно
място от 40кв.м по н.а. №130,том І, дело №130/1973г. на БРС. Вещото лице по неоспорената експертиза посочва, че тази къща е заснета под
кад.№78639.501.291.1, ситуирана
в ПИ 78639.501.291, част от бивш ПИ 78639.501.79 по КК на селото. Този имот в
момента е собственост и се владее от ответниците Д.Й.Г. и Я.Й.Г. по силата на
н.а. №71, дело №77/2009г. на нотариус С.И. с район на действие района на БРС,
вписан с акт №76, том ІІ, дело №188/2009г. вх.рег.№621/24.02.2009г. на служба
по вписванията гр.Б. От разпитаните свидетели се установява, че всички
родственици на ищеца и техни близки приятели са знаели, че той е придобил
процесния имот от баща си. Навеждат се твърдения, че това е станало предвид
забраната на тогавашното законодателство да притежаваш две жилища, за да може
да си построи къща наследодателят на ищеца. През 1980г. наследодателят на ищеца
и свекър на ответницата е дарил на сина си С. 1000кв.м ид.част
от цялото си място с площ от 2170кв.м с първи етаж от двуетажната жилищна
сграда построена в това място. Според свидетелите ищеца не е напускал
населеното място с цел да живее по-дълго време на друго такова. Построил е
собствена къща в съседен имот, който е обособен от този на баща му и е ползвал
стопанските постройки и процесната къща през това време. Ищеца твърди, което не
се оспори, че бил предоставил за ползване процесната къща на сестра си, а тя и
съпругът й са свалили цигли от покрива, което е довело до стичане води върху една
от стените и довели до разрушаването й. Свидетелят Ц., като племенник на ищеца
твърди, че не е продал къщата на чичо си, което е видно от н.а. за продажбата
на ответника Г., а реално обособен ПИ №291 с площ от 674кв.м. Ц. твърди, че дядо
му е искал да събори процесната къща, защото бил прехвърлил мястото, където тя
е построена на баща му. Свидетелите твърдят, че ответниците Г. сега владеят
имот 291 в който е процесната къща, като са го оградили и заключили входната
порта с катинар.
Налице е и втората предпоставка на иска по чл.108ЗС – установи се, че имота се ползва от ответника Г.
и съпругата му. За да се придобие един чужд недвижим имот по давност, следва да
бъде доказано, че върху имота е била упражнявана фактическа власт с намерението
вещта
да се държи като своя в рамките на десет години, като владението следва да е
явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато. Ответницата Д., която се позовава на придобивна давност, следваше да докаже не само обстоятелството, че е упражнявала тя и съпруга й фактическа власт върху
имота, но и че това владение е упражнявано със съзнанието, че държи веща за
себе си, като това намерение бъде демонстрирано пред собственика на присвоената
вещ по начин, които да не оставя съмнения у него, че владелецът осъществява
властта върху веща за себе си.
Съдът намира, че с оглед гласните
доказателства по делото, ответницата Д. не успя да защити своето възражение за
изтекла придобивна давност по отношение процесният имот.
С оглед горното, съдът намира иска за основателен и доказан, като следва
да го уважи за процесната къща. За претендираните ид.части съдът счита, че следва да уважи такива само в
размер на 12.42кв.м., като за разликата до 64.50/62.50/ кв.м. Това е с оглед настъпилите
промени от извършените дарения, продажби, регулации касаещи площта на
първоначалния имот след придобиването му от Ц.Д.С. през 1973г. по давностно владение до настоящия момент. Следва са се
присъдят и разноските направени от ищеца предвид направеното за това искане.
Водим от изложеното Балчишкият районен съд
Р Е Ш И
:
Признава за установено по отношение на Д.Й.Г. с ЕГН:**********,
Я.Й.Г. с ЕГН:**********,*** и П.М.Д. с ЕГН:********** *** правото на
собственост на Т.Ц.Д. с ЕГН:********** *** върху къща за живеене ПИ
78639.501.291.1, построена в ПИ 78639.501.291 по КК на с.Ц. и върху
12.42кв.м. идеална част от ПИ 78639.501.291- целият с площ от 674кв.м.,
като отхвърля за разликата от 12.42кв.м. до 64.50/62.50/кв.м идеална част от ПИ
78639.501.291 по КК на с.Ц., общ.Б.
Осъжда Д.Й.Г. с ЕГН:**********, Я.Й.Г. с ЕГН:**********,***
да предадат владението на Т.Ц.Д. с ЕГН:********** *** върху къща за живеене ПИ
78639.501.291.1, построена в ПИ 78639.501.291 по КК на с.Ц. и върху 12.42кв.м
идеална част от ПИ 78639.501.291- целият
с площ от 674кв.м по КК на с.Ц., общ.Б.
Осъжда Д.Й.Г. с ЕГН:**********, Я.Й.Г. с ЕГН:**********,***
и П.М.Д. с ЕГН:********** *** да заплатят на Т.Ц.Д. с ЕГН:********** ***
сторените разноски по делото за тази инстанция в размер на 760.80лв.
Отменя н.а. №71, том ІІ, вх.рег.№735, дело №77/2009г.
на нотариус С.И. под №314 с район на действие района на БРС, вписан с акт.№76,
том ІІ, дело №188/2009г. вх.№621/24.02.2009г. на служба по вписванията гр.Б. в
частта досежно площта на поземления имот, като вместо
674кв.м. се счита 661.58кв.м в идеална част от 674кв.м.
Решението подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
Съдия :