Решение по дело №235/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Н. С. Т. от [населено място] пазар против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-5811-000008, издадена на 17.04.2025г. от началник група към ОДМВР – Добрич, РУ [община]. С обжалвания акт на Н. С. Т. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, а именно – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 185 дни и са отнети СРМПС № ********* и два броя рег.табели № [рег. номер].

Оспорващата сочи, че на 17.04.2025г. предоставила собствения си лек автомобил на дъщеря си К. С. А.. Тя от своя страна дала колата на Р. Т. Р. да я управлява. Същият бил спрян за проверка, при която са свалени регистрационните номера на автомобила. Водачът обяснил на жалбоподателката, че регистрационните номера са свалени, тъй като контролните органи счели, че същият няма валидно българско СУМПС, но това не отговаряло на истината. Въз основа на изложените в жалбата аргументи се отправя искане за отмяна на ЗППАМ като незаконосъобразна. В съдебно заседание оспорващата се представлява от процесуален представител адв.С. В., който заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на заповедта, като излага аргументи за незаконосъобразност на обжалвания акт.

Ответникът – началник група към ОДМВР – [област], РУ [община], не изразява становище по оспорването. Същият, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-5811-000008, издадена на 17.04.2025г. от началник група към ОДМВР – [област], РУ [община], на оспорващата е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС за срок от 185 дни и са отнети СРМПС № ********* и два броя рег.табели № [рег. номер]. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че Н. С. Т. предоставя управлението собствения си лек автомобил Ф. П. с рег. № [рег. номер] на неправоспособния водач Р. Т. Р. от [населено място], [улица].

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 17.04.2025г.

Несъгласна с посочения административен акт, Н. С. Т. депозирала жалба пред Административен съд – [област] с искане за неговата отмяна. С определение № 810/09.05.2025г. по АД № 199/2025г. на АдмС – [област] съдът прекратил производството по делото и изпратил същото по подсъдност на АдмС – [област]. Въз основа на постъпилата жалба е образувано настоящото съдебно производство.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представени от административния орган, представляващи административната преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. АУАН серия GA № 3191662/17.04.2025г., съставен против Р. Т. Р. за това, че на 17.04.2025г. в [населено място], по главен път I-9 на 25+0км, посока на движение от [населено място] към [населено място] управлява лек автомобил Ф. П. с рег. № [рег. номер], собственост на Н. С. Т. от [населено място] пазар, като същият е неправоспособен и не притежава СУМПС, с което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП – който управлява МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Приложена е справка за нарушител/водач, от която е видно, че Р. Т. Р. има издадено СУМПС на 15.04.2011г. Същото е подновено със СУМПС, издадено на 07.11.2016г. със срок на валидност до 07.11.2026г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-5811-000008, издадена на 17.04.2025г. от началник група към ОДМВР – [област], РУ [община] - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 17.04.2025г., поради което настоящата жалба, подадена на 30.04.2025г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 185 дни.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от управомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. На съда служебно е известна Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с която на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 357з-924/07.04.2022г. директорът на ОД на МВР - [населено място] е управомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП), в т.ч. началник група в РУ при ОДМВР - [област], с компетентност на територията, обслужвана от съответното РУ. Доколкото настоящата заповед е издадена от С. П. Р., който заема длъжността началник група в РУ Шабла съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган.

Съдът намира, че обжалваната заповедта е издадена в разрез с изискванията за форма и съдържание по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК и чл.172, ал.1 от ЗДвП. Според чл.59, ал.2, т.4 от АПК съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания, т.е. - административният акт следва да е мотивиран. Целта на мотивите е да се разкрият съображенията, по които е издаден административният акт, което от една страна дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а от друга осигурява такава възможност и на страните - адресати или заинтересовани от него своевременно да организират защитата си. Тъй като съдебната проверка за фактите се простира до изложените от органа фактически обстоятелства, които очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, при тяхното отсъствие, съдът не може извърши необходимия контрол и преценка досежно наличие или липса на обосноваващите акта фактически основания, съответно не може да се извърши преценка дали административният орган правилно е издирил и приложил материалния закон спрямо тези факти.

В процесната заповед не са изложени никакви фактически основания. В същата липсва посочване на дата, място и описание на фактическите обстоятелства, релевантни за приложението на процесната ПАМ. Административният орган е посочил единствено, че собственият на оспорващата лек автомобил е управляван от неправоспособен водач. Към преписката е представен Акт за установяване на административно нарушение против Р. Т. Р. за това, че на 17.04.2025г. в [населено място] управлява лек автомобил, собственост на Н. С. Т. от [населено място] пазар, като същият е неправоспособен и не притежава СУМПС, с което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП – който управлява МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Посоченият АУАН не е цитиран в мотивите на заповедта, за да се приеме, че е налице препращане към фактическите обстоятелства, отразени в същия, каквото мотивиране е допустимо съобразно ТР № 16/31.03.1975г. на ВС, ОСГК. Липсата на фактически и правни основания за издаване на ЗППАМ е съществено нарушение на процесуалните норми, допуснато от административния орган, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на акта.

Наред с това, освен че липсва излагане на фактически основания, са налице противоречия и неясноти досежно конкретната хипотеза на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, чието проявление е мотивирало прилагането на въпросната ПАМ. Тези неясноти не могат да бъдат компенсирани с представените в административната преписка АУАН и справка за нарушител / водач за Р. Т. Р., които (както вече се посочи) не са цитирани в оспорената заповед. Установените при проверката обстоятелства не са подведени под съответна правна норма, като липсва квалификация на констатираното деяние.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В процесната ЗППАМ е отразено, че водачът Р. Т. Р. е неправоспособен. Видно от АУАН серия GA №3191662/17.04.2025г., в същия е посочено, че Р. Т. Р. е неправоспособен и не притежава СУМПС, с което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, защото е изгубено, откраднато или повредено. Същевременно от справката за нарушител / водач се установява, че Р. Т. Р. е притежавал СУМПС, издадено на 15.04.2011г. Впоследствие същото е било подновено и е издадено СУМПС [номер] от 07.11.2016г. със срок на валидност до 07.11.2026г. В справката липсва отразяване лицето да е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК. При тези данни съдът намира, че не е налице безспорно установено фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Тежест да докаже това обстоятелство има административният орган, който е издал ПАМ с твърдението, че водачът е неправоспособен, независимо от обстоятелството, че в справката е отразено издадено СУМПС със срок на валидност до 07.11.2026г. Като в заповедта, така и в приложения към преписката АУАН, не е посочено какво е приел административният орган и по-конкретно въз основа на какви фактически обстоятелства е направил извод, че водачът е неправоспособен, което препятства осъществяването на контрол за материалната законосъобразност на акта.

Обсъденият порок – непълни и неясни фактически основания, е пречка за осъществяване на съдебния контрол по отношение приложението на материалния закон.

Изложените аргументи определят жалбата на Н. С. Т. като основателна, респективно налагат извода, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-5811-000008/17.04.2025г. на началник група към ОДМВР – [област] е незаконосъобразна, тъй като е издадена при липса на фактически основания, което съставлява съществено нарушение на формата на акта, обуславящо отмяната на същата по аргумент от чл.146, т.2 от АПК.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Н. С. Т. от [населено място] пазар Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП №25-5811-000008, издадена на 17.04.2025г. от началник група към ОДМВР – [област], РУ [община].

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл.138, ал.3 от АПК.