ОПРЕДЕЛЕНИЕ
22.06.2022 г.
№1009
гр. Пловдив
Пловдивски административен съд, ХХ състав,
На двадесет и втори юни,
две хиляди двадесет и втората
година
В
закрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
след като
разгледа докладваното от член-съдия Методиева ЧКАНД
№ 1635/2022 г.
по описа на Административен съд Пловдив, намира за установено следното:
Производството е по реда на
чл.229 и сл.
от АПК, във
връзка с чл.63г от ЗАНН.
Образувано е по
постъпила частна жалба от Н.П.С. с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника
му адв.Паров, против Определение № 535/17.05.2022 г., постановено по АНД №
6736/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, 11 н.с., с което е била оставена
без разглеждане жалба срещу електронен фиш и производството по делото е било
прекратено.
В жалбата са изложени
съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение,
като се сочи, че разпоредбата на чл.79б, ал.1 от ЗАНН, на която се е позовал
районният съд, за да прекрати производството, е била неприложима, доколкото е
влязла в сила след депозиране на жалбата против електронния фиш, като няма
обратно действие и поради това правото на жалба е било правомерно упражнено.
Отделно от това, се излагат и съображения относно това, че посочената
разпоредба на чл.79б, ал.1 от ЗАНН въвежда специален ред по отношение на
наказателните постановления и поради това не е относима към електронните
фишове. Моли се присъждане на адвокатско възнаграждение в производството,
претендирано по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът по частната жалба ОД МВР -
Пловдив, на когото е пратен препис от същата, не е изложил възражение по нея.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното определение, във връзка с наведените в жалбата оплаквания констатира следното:
Частната
жалба е подадена в
законоустановения срок и от
страна по първоинстанционното съдебно производство, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
За да
обоснове крайния си извод, че жалбата срещу електронен фиш,
с която е бил сезиран, следва да се остави без разглеждане и че
производството,
образувано пред него по АНД № 6736/2021 г., следва да
бъде прекратено, районният съд е съобразил, че по делото е приложена справка от
АИС - АНД с отбелязване, че електронният фиш, предмет на делото, е бил заплатен
на 10.09.2021 г., като е използвана законово предвидената възможност за
заплащане на 70 процента от наложената с електронния фиш глоба. Съдът е
анализирал разпоредбата на чл.79б, ал.2 от ЗАНН, като е определил същата като
процесуална и поради това и приложима в рамките на висящ към влизането ѝ
в сила процес, както и е цитирал текст от същата, а именно, че в
случай, че нарушителят е обжалвал наказателното
постановление и в срока по ал.1 е заплатил глобата, производството по
разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл.63г. Съдът е основал извода си за приложимост на посочената разпоредба и към
електронните фишове, като е стъпил върху нормата на чл.189, ал.14 от ЗДвП,
касаеща препращане към ЗАНН по отношение на неуредените случаи по издаване,
обжалване и изпълнение на наказателни постановления и фишове. Съдът изрично е
посочил, че предвид липсата на наличен друг въпрос за произнасяне, който да
налага продължаване производството по смисъла на чл.79б, ал.3 от ЗАНН, то
следва цялото производство да се прекрати.
Касационната
съдебна инстанция намира, че изводът на районния съд за необходимост от
прекратяване на делото е незаконосъобразен, като не държи сметка за истинския
смисъл, вложен в цитираната от него разпоредба на чл.79б от ЗАНН. Същата, както
става ясно от ал.1 на чл.79б от ЗАНН, предвижда възможност тогава, когато
нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба да
може да заплати в определения от закона срок от връчване на наказателното
постановление намален размер на глобата. В чл.79б, ал.2 от ЗАНН е предвидено,
че в посочените случаи по ал.1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от
датата на плащането ѝ, а в случай, че нарушителят е обжалвал
наказателното постановление и в предоставения срок е заплатил глобата,
производството по разглеждане на жалбата в
тази част се прекратява на основание чл.63г от ЗАНН. Съответно, нормата на
чл.79б, ал.3 от ЗАНН указва, че наказателното постановление подлежи на
обжалване само в частта относно
размера на кумулативно наложено с глобата друго административно наказание,
разпореждането с веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на държавата
и присъдено обезщетение. Последната ал.4 на чл.79б от ЗАНН указва, че ал.1-3 се
прилагат съответно и при наложена имуществена санкция. От изложеното относно
конкретното съдържание на всички разпоредби на чл.79б от ЗАНН /от ал.1 до
ал.4/, които не могат и не следва да се разглеждат отделно една от друга,
какъвто неправилен подход е имал районният съд, става ясно, че те се отнасят до
случаи, в които наред с наказанието глоба на нарушителя е било наложено друго
по вид кумулативно предвидено административно наказание, или в съдържанието на
наказателното постановление е налице произнасяне по веществени доказателства,
за присъждане на обезщетение, или за отнемане на вещи в полза на държавата.
Нормата, така, както е формулирана, се отнася изрично до наказателните
постановления, като липсва изрично посочване на електронния фиш като акт, с
който се налага административно наказание, така, както той е изрично визиран в
нормата на чл.58д от ЗАНН. Разпоредбата на чл.79б от ЗАНН в тази връзка не е
приложима по отношение на електронните фишове, не само защото те не са изрично
посочени в тази норма, но и предвид факта, че електронният фиш по ЗДвП е
предвиден като акт, с който може да се налага единствено наказание глоба, без
възможност за прилагане на кумулативно наказание заедно с глобата и това
произтича /рer argumentum a
contrario/ от разпоредбата и на чл.189, ал.4 от ЗДвП, доколкото, ако
за нарушението наред с наказанието глоба е предвидено лишаване от право, то ще
следва да се издаде акт и наказателно постановление. Освен това, както става
ясно от прочита на разпоредбата на чл.79б от ЗАНН, тази норма касае именно
случаите на едновременно санкциониране на нарушителя с глоба и друго наказание,
респективно освен санкционирането му – произнасяне на наказващия орган по
веществените доказателства, по отнемане вещи в полза на държавата и по дължимо
обезщетение, като в тази връзка следва да се има предвид, че навсякъде в текста
на разпоредбата се говори за частта от наказателното постановление, с която е
наложена глоба, респ. за останалата му част, сиреч винаги се има предвид, че
наказателното постановление има и друга част, която би могла да подлежи на
отделно обжалване, ако жалбоподателят не желае да оспорва глобата и именно в
тази връзка се възползва от възможността да я заплати в намален размер. Не е
законосъобразно позоваването на чл.189, ал.14 от ЗДвП, доколкото не е налице
неуреден случай, а с нормата на чл.79б от ЗАНН е дадена изрична уредба на
случаите, в които освен произнасяне за налагане на глоба в наказателните
постановления се съдържа и произнасяне за друго по вид наказание, както и по
други въпроси, свързани с реализиране на административнонаказателната
отговорност. Напротив, по отношение на електроните фишове по ЗДвП е налице
изрична и специфична уредба в чл.189, ал.9 от ЗДвП, която разпоредба също дава
възможност за заплащане на наложената глоба по фиша с намаление, при това
различно от намалението по чл.79б от ЗАНН, в определен срок, но това заплащане,
за разлика от посоченото в чл.79б от ЗАНН, не съставлява съгласие с
установеното нарушение и не изключва правото на обжалване, в която именно
насока на тълкуване на чл.79б от ЗАНН аргумент е разпоредбата на чл.63б, ал.4,
вр. с ал.1,т.2 от ЗАНН.
Или, в крайна
сметка, настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл.79б от ЗАНН не е
приложима по отношение на електронния фиш, издаден по реда на ЗДвП, поради
което и заплащането на намаления размер на глобата по същия няма за последица
влизането му в сила, респ. недопустимост на жалбата против електронен фиш.
При това
положение частната касационна жалба се явява
основателна, поради което атакуваното определение следва
да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. С оглед този изход на
производството ще следва да се уважи искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение за адв. Паров, което на основание чл.38, ал.2 от ЗА и чл.11 от
Наредба №1/2004 г. следва да се определи от съда в размер на на 200 лева.
Ето защо и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 535/17.05.2022 г.,
постановено по АНД № 6736/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, 11 н.с., с
което е било прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на
същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по
подадената жалба на Н.П.С. с ЕГН ********** срещу електронен фиш.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на адвокат Стефан Живков
Паров от АК Пловдив със служебен адрес гр.Пловдив, пл.“Съединение“ ****, сумата
от 200 /двеста/ лева, съставляваща размер на адвокатско възнаграждение за
производството пред касационния съд по частна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: