Присъда по дело №707/2022 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ :

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК, вр. чл. 78а от НК.
Образувано е по обвинителен акт на прокурор при Районна прокуратура-
Хасково, с който е повдигнато обвинение срещу Г.К.Г. ,със снета по делото самоличност
затова ,че на ********* г. в гр.Хасково, при условията на продължавано престъпление, пред
служител в сектор „Отпускане на пенсии“ в ТП на „НОИ“, гр. Хасково, съзнателно се
ползвал от неистински официални документи, като от него за самото им съставяне не може
да се търси наказателна отговорност, както следва:
на *******, в гр. Хасково пред служител в сектор „Отпускане на пенсии“ в ТП на
„НОИ“, гр. Хасково, представил образец за осигурителен стаж УП-3 №2/15.11.2009г. с
посочен издател ЗДИЕ „Стил“ гр. Димитровград и образец за осигурителен доход УП-
2 № 1/15.11.2009 г. с посочен издател ЗДИЕ „Стил“ гр. Димитровград;
на *******,в гр. Хасково пред служител в сектор „Отпускане на пенсии“ в ТП на
„НОИ“, гр. Хасково, представил образец за осигурителен доход УП-2 №4/05.09.2020г.
с посочен издател ЗДИЕ „Стил“ гр. Димитровград-престъпление по чл.316,вр.чл.308
ал.2 от НК.
На досъдебното производство обвиняемия Г.К.Г. дава обяснения по обвинението, в
които . В съдебното производство не се възползва от правото си на обяснения .В своя
защита и в последна дума ,моли да бъде оправдан .
Договорният защитник на подсъдимия адв.Н.К. не оспорва приетата за установена
фактическа обстановка в прокурорския акт ,като не се съгласява с изводите на държавното
обвинение за съставомерност на престъплението ,за което подзащитния му е привлечен да
отговоря .В хода по същество пледира за оправдаване на подсъдимия ,развивайки
съображения за изтекла давност за наказателно преследване по отношение на първите две
УПИ –та ,съставени през 2009 год. и като цяло поради малозначителност на деянието по
чл.9 ал.2 от НК .
В съдебно заседание представителят на РП-Хасково поддържа обвинението по
отношение на подсъдимия ,което счита за доказано по категоричен и несъмнен начин. По
отношение на наказанието,счита че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и му се наложи административно наказание глоба в
размер на 1000 лв.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
„ЗДИЕ Стил“ било отдел в Комбинат за битови услуги (КБУ) „Раковски“ –
гр.Димитровград. През 1988 г. „ЗДИЕ Стил“ се отделило от КБУ „Раковски“,като се
занимавало с производство на слънцезащитни изделия. През 1988г., била построена и сграда
на дружеството в гр. Меричлери, общ. Димитровград. За периода от 01.12.1989 г. до
30.11.1992 г., всички работещи били преназначени в българо- съветска фирма с
наименование „Ирис“ и през тези три години „ЗДИЕ Стил“ не функционирало , но била
използвана изградената за него материална база . След това били задвижени процедури в
Министерство на икономиката и тогава отново „ЗДИЕ Стил“ ЕООД започнало да
съществува, като целия персонал от работници и служители отново били назначени на
работа в него. Затова и в „ЗДИЕ Стил“ се съхранявали ведомости за периода от
01.07.1988г. до 30.11.1989 г. ,а след това от 01.07.1992г. до 28.02.2013 г., като в
счетоводството не били налични разплащателни ведомости за периода 01.12.1989 г. -
1

30.11.1992 г.
Подсъдимият Г.К.Г. започнал работа в процесната общинска фирма - ЗДИЕ
„Стил“, гр.Димитровград през 1987 г. В нея работила и свидетелката Р.Д.Р., която от 1994 г.
била управител на ЗДИЕ „Стил“ ЕООД - Димитровград.
През 2007 г. подсъдимият Г.Г. се пенсионирал по болест, като тогава пред ТП на
НОИ-Хасково не представил документи за осигурителен стаж и доход. Телефонният
номер на св. Р.Р. никога не бил променян и много работници и служители , наети в „ЗДИЕ
Стил“ и „Ирис“ я били търсили в годините по повод прослуженото им време и стаж в
дружеството.
Няколко години по късно подсъдимият започнал да събира необходимия набор от
документи ,за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За целта, на
неустановена дата и по неустановен начин се снабдил с образец УП - 3 №2 от 15.11.2009г.
(л.43 от ДП ) с посочен издател „ЗДИЕ Стил“ гр. Димитровград в което било посочено, че
подсъдимият Г. за периода 01.07.1988г. до 05.04.1990г. изпълнявал длъжността
„зам.директор“ ,а за периода 06.04.1990г. до 26.03.1994г. бил на длъжност „директор“ с
обща продължителност на стажа от 5 г. 7 м. и 23 дни.Снабдил и се с УП - 2 № 1/15.11.2009
г. (л.44 от ДП )за осигурителен доход за периода от 01.07.1988 г. до 26.03.1994 г., с посочен
издател „ЗДИЕ Стил“, гр. Димитровград.
Подсъдимият Г. бил трудно подвижен и помолил своя позната счетоводителка
- свидетелката К.И.М. от гр. Димитровград да подаде процесните документи за пенсия в
ТП на НОИ гр.Хасково . Св. К.М. се съгласила, понеже се познавали отдавна и
посредством предоставено и от подсъдимия пълномощно и след фактическото предаване
на документите на ръка, подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст с вх. № ц 2113-26-932/28.07.2020 г., към което били приложени и образец УП - 3 №2
от 15.11.2009г. и УП - 2 № 1/15.11.2009 г., с посочен издател „ЗДИЕ Стил“, гр.
Димитровград.

Св. Н.С.А. работила в ТП на НОИ гр. Хасково на длъжност експерт по
осигуряването в сектор „Отпускане на пенсии“. Работата й се състояла във въвеждане на
стажа на осигурените лица в програмен продукт по хронология, въз основа на
предоставените документи за положен стаж - трудова книжка или образец УП-3 и др. В
изпълнение на служебните си задължения тя обработила документите на подс.Георги Г.
от гр. Димитровград, а именно - заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст с вх. № ц 2113-26- 932/28.07.2020 г. и представените към него образец за
осигурителен стаж УП-3 №2 от 15.11.2009г., издадено от ЗДИЕ „Стил“ гр. Димитровград за
периода 01.07.1988г. до 05.04.1990г. на длъжност „зам. директор“ и за периода 06.04.1990г.
до 26.03.1994г. за длъжност „директор“ с обща продължителност 5г. 7 м. и 23 дни, както и
представено то УП - 2 № 1/15.11.2009 г. за осигурителен доход за периода от 01.07.1988 г. до
26.03.1994 г., с издател „ЗДИЕ Стил“ гр. Димитровград. За удостоверяване на стажа за
цитираните по-горе периоди подсъдимият не представил трудова книжка.
При разглеждането на представените документи и във връзка с изчисляване на
размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, от подсъдимия било изискано да
представи нов образец УП - 2 за осигурителен доход за периода от 26.03.1991 г. до
17.08.1992 г., включително с обща сума и помесечно за периода от 18.08.1992 г. до
25.03.1994 г. включително.
2

На неизвестна дата подсъдимият Г. се снабдил с искания документ - УП - 2 с
изх. № 4 от 05.09.2020 г. (л.46 от ДП ) с посочен издател „ЗДИЕ Стил“ гр. Димитровград и
предоставен от него по пощата , като на 23.11.2020 г. бил заведен в ТП НОИ - Хасково.
При проверка на документите представени от Г.Г. , св. А. установила, че в нито
един от тях не бил вписан „Булстат“ на осигурителя - „ЗДИЕ Стил“ ЕООД. Отделно от това
представените образци били с печат на „ЗДИЕ Стил“, гр. Димитровград, а към 2020 г.
разплащателните ведомости на „ЗДИЕ Стил“ се съхранявали в гр. София и печатът нямало
как да бъде от гр. Димитровград. Поради възникнало съмнение за неистинност на
представените документи била инициирана проверка от ТП на НОИ гр. София в
осигурителя „ЗДИЕ Стил“. Проверката приключила с констативен протокол с изх. №
001/30.12.2020 г. (л.28 от ДП ),а в хода на същата настоящият управител на дружеството
„ЗДИЕ Стил“ ЕООД свидетелката Р.Д.Р. декларирала, че представляваното от нея дружество
не е издавало - УП-2, № 1/15.11.2009 г., УП-3, № 2/15.11.2009 г. и УП-2, № 4/05.09.2020 г.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно - почеркова
експертиза,от заключението на която се установява , че подписите, положени след
„Изготвил“, „Гл.счетоводител“ и „Ръководител“ в УП-3, № 2/15.11.2009 г., след „гл.
счетоводител“ и „Ръководител“ в УП-2 № 1/15.11.2009 г., след „гл.счетоводител“
и „Ръководител“ в УП- 2 с изх. № 4/05.09.2020 г.., не са изпълнени от Г.П.С., Р.Д.Р. или
Г.К.Г..Вещото лице сочи, че подписите, положени след „Изготвил“ и „Гл.счетоводител“ в
„
УП- 3, № 2/15.11.2009 г., след гл.счетоводител“ в УП-2 № 1/15.11.2009
г., след „гл.счетоводител“ в УП- 2 №4/05.09.2020 г., вероятно са изпълнени от К.И.М..
Констатирало е ,че подписите, положени след „Ръководител“ в УП -3 №2/15.11.2009 г. и УП
-2 № 1/15.11.2009 г., са изпълнени от едно и също лице, не са изпълнени от К.И.М.,
уточнявайки , че „ .... подписите, положени след „Изготвил“, и „Гл.счетоводител“ в УП 3,
N92/15.11.2009 г., след „гл.счетоводител“ в УП 2 N9 1/15.11.2009
г.,след гл.счетоводител“ в УП 2 с изх. № 4/05.09.2020 г., са изпълнени от едно и също лице...
“
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства - показанията на свидетелите Д.Х. ,Н. А. ,Г.С. и Р.Р. заключенията
на назначените и изслушани експертизи и писменните материали, приобщени по реда на чл.
283 от НПК.Съдът кредитира показанията на св.Р.Р. и Г.С.,че инкриминираните документи
не били издадени от „ЗДИЕ Стил“ ЕООД,което се разпознавало по положените в тях
подписи на „Изготвил“, „Гл. счетоводител“ и „Ръководител“, както и по положения
печат,който не съответствал на този,използван от дружеството.
При така намерената за установена фактическа обстановка, съдът прие, че на
посочената в прокурорския акт дати и място обв. Г.Г. представил пред ТП на НОИ-
Хасково образци за осигурителен стаж УП-3 №2/15.11.2009г., УП-2 № 1/15.11.2009 г. и УП-
2 №4/05.09.2020г. с посочен издател ЗДИЕ „Стил“ гр. Димитровград. Установи се по делото,
посредством назначената и изслушана графическа експертиза, че инкриминираните
документи не са издадени и подписани от лицата , сочени като негов автор, нито съдържат
печата, използван от ЗДИЕ „Стил“ гр. Димитровград, което недвусмислено сочи, че се касае
за неистински официални документи. Процесните УП-ита с посочен издател ЗДИЕ "Стил ",
гр. Димитровград , са неистински документи, тъй като не са издадени от посоченият за
негов автор - чл. 93, т. 6 от НК. Документът удостоверение образец УП-2 и УП-3 е
официален документ, тъй като следва да бъде издаден по установен ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му - чл. 93, т. 5 от НК.Съгласно чл. 40, ал. 1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните
3

по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, с трудови, служебни, осигурителни
книжки и с документ по утвърден образец. Овластен да издаде удостоверението е
осигурителят. Удостоверението образец УП-2 е утвърден, съгласно Номенклатурата на
формулярите на НОИ. Подсъдимият е използвал съзнателно неистинските документи на
28.07.2020 г. и на 23.11.2020 г., като ги е представил ,чрез пълномощник и по пощата ,
заедно със заявлението за отпускане на лична пенсия. Предвид изложеното съдът прие, че
подсъдимият Г.Г. от обективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.316 ,
вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, като на 28.07.2020 г. и на 23.11.2020 г. в гр.Хасково, при
условията на продължавано престъпление, пред служител в сектор „Отпускане на пенсии“ в
ТП на „НОИ“, гр. Хасково, съзнателно се ползвал от неистински официални документи-
горепосочените УП-ита, като от него за самото им съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Деянието е извършено от подсъдимия виновно, при условията на пряк умисъл.
Подсъдимият Г. е съзнавал, че документите не са издадени от лицето, посочено като техен
автор и въпреки това е искал и ги е употребил като доказателство, именно за неверните
обстоятелства, предвиждайки че документите са годни да въведат в заблуждение св.А. и
същата да приеме, че те са истински официални документи.
Неоснователни , според настоящия състав са аргументите на защитника адв. К. за това,
че процесният случай разкрива признаци на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2
НК. Съображенията за това са следните: Ползваните от подсъдимият Г. неистински
документи са три,като с всеки един от тях, той е целял да установи трудов стаж, с какъвто
реално не е разполагал.Наред с това, подсъдимият е целял да докаже продължителен във
времето стаж ,повече от пет години . Защитата изложи съображения, че от деянието не са
настъпили вредни последици, тъй като пенсия не е отпусната. Действително, пенсия за
трудов, осигурителен стаж и възраст не е отпусната, но това се дължи единствено на
навременните и адекватни действия на осигурителната администрация, а не своевременни
признания от страна на подсъдимия , че представените от него документи са неистински.
Служителите на НОИ са се усъмнили в автентичността на представените документи,
извършили са съответните запитвания и инициирали проверка ,като в крайна сметка,
техните съмнения са били потвърдени. Предвид изложеното, съдът счита, че процесното
деяние не съдържа в себе си признаци, които биха го дефинирали като малозначително.
Във връзка с направеното от защитата възражение за изтекла давност за
наказателно преследване на извършеното престъпление, следва да се имат предвид няколко
съществени обстоятелства: На първо място, меродавни при изчисляването на давностните
срокове по чл. 80 НК са правната квалификация на деянието и предвиденият в санкционната
част на съответната норма от Особената част на НК вид и размер на наказанието. Както вече
бе посочено по-горе, подсъдимият Г. бе признат за виновен в извършването на
престъпление, с правна квалификация по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК , като деянието е
извършено в периода от 28.07.2020 г.-23.11.2020г. (от която дата започва да тече давността
за наказателно преследване, на основание чл. 80, ал. 3 НК). Към тази дата инкриминираното
престъпление е наказуемо с лишаване от свобода до три години, която редакция на закона е
актуалната и към настоящия момент.
На следващо място, давността за наказателно преследване в настоящия случай,
свързана с възможността в определените, предвидени в закона срокове, държавата да
упражни правомощията си по наказателното правоотношение, възникнало с факта на
осъществяване на престъплението, изтича след седем години и шест месеца , считано от
прекратяването им - чл. 80, ал. 1, т. 4 и ал. 3 НК, т. е. давността и към настоящия момент не е
изтекла. В този контекст и предвид образуваното и водено срещу дееца наказателно
производство, напълно лишено от основание се оказва дори споменаването на абсолютната
4

давност по чл. 81, ал. 3 НК.
След като прецени тежестта на деянието и данните за обвиняемия, съдът счита, че
са налице всички материалноправни предпоставки за освобождаване на същия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в
императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК. За извършеното престъпление по чл. 316,
вр. чл. 308, ал. 1 от НК, което е умишлино законът предвижда наказание лишаване от
свобода до три години, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Наред с това от
деянието няма настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. В този
смисъл, съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено административно
наказание -глоба. При определяне размера на наказанието съдът се съобрази с материалното
и имотно състояние на подсъдимия , който не работи, пенсионер е по болест, както и с
наличието на смекчаващи вината обстоятелства- чисто съдебно минало и добри
характеристични данни. Въз основа на така изложените съображения, при
индивидуализацията на наказанието ,съдът прие превес на смегчаващите вината
обстоятелства, поради което счете, че наказанието на подс.Г. следва да бъде определено в
рамките на предвидения в закона минимум, като му наложи минималния размер на глобата
от 1000 лв. С така наложеното по вид и размер наказание съдът счита, че целите на личната
и генерална превенция ще бъдат постигнати.
Като призна обв. за виновен в горепосоченото престъпление, на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК съдът го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР-Хасково направените на
ДП разноски в размер на 567.55 лв.,а по сметка на РС-Хасково разноски в размер на 40 лв.,
произтичащи от възнаграждения за вещи лица.
Мотивиран така съдът постанови решението си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
5

Номер на акта:	61
Дата:	21 декември 2022 г. (в сила от 5 януари 2023 г.)
Съдия:	Даниела Колева Николова

Дело:	20225640200707
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 август 2022 г.

Присъда по дело №707/2022 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите