Решение по дело №15197/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6181
Дата: 21 август 2019 г. (в сила от 21 август 2019 г.)
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20181100515197
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 21.08.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през двехиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА   

                                                                                  ПЛАМЕН ГЕНЕВ    

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 15197 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба срещу решение от 31.07.2018г. по гр. дело № 4604/2018г. СРС, 87-ри състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като е осъден ответника „Ф.М“ ЕООД да опразни и върне на „Б.“ АД наето помещение – недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******, а именно – част от сграда, завършена на груб строеж – съставен акт 15, сутеренен етаж, състоящ се от входно стълбище, коридор, три склада, котелно, фитнес зала с джакузи и санитарни помещения към нея и ползването на двора, находящ се на същия адрес с площ от 1140 кв.м.

Въззивникът – ответник „Ф.  М“ ЕООД обжалва решението, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа, че ползва имота на правно основание, тъй като действието на договора  е устно продължено и на основание чл. 236 ЗЗД, ползването на вещта е продължила със знанието и съгласието на наемодателя. Сочи, че преговорите за продължаване действието на договора са проведени с А.Я., баща на член на Съвета на директорите на ищцовото дружество /К.Я./ и горното се установява от показанията на разпитания по делото свидетел М..  Моли съда да отмени решението и да постанови ново за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът по жалбата „Б.“ АД оспорва жалбата в писмен отговор, като моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Поддържа, че след изтичане срока на договора на 20.12.2017г. изрично е изпратена нотариална покана до ответника,  с която е заявена липса на воля за продължаване на действието на договора, поради което е налице противопоставяне за ползването на имота. Сочи, че не е налице двустранно подписано споразумение за продължаване действие на договора, поради което доводите в жалбата са неоснователни.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

По същество  решението е правилно и следва да бъде потвърдено, с препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд, в рамките на правомощията си,  намира следното по доводите в жалбата:

Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщане държането на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******, а именно – част от сграда, завършена на груб строеж – съставен акт 15, сутеренен етаж, състоящ се от входно стълбище, коридор, три склада, котелно, фитнес зала с джакузи и санитарни помещения към нея и ползването на двора, находящ се на същия адрес с площ от 1 140 кв.м., предоставен за ползване на ответника по силата на договор за наем от 23.05.2017г., сключен за срок до 31.12.2017г., срещу заплащането на наемна цена в размер на 2000 лв. за целия срок на договора. Възникването и съществуването на наемно правоотношение между страните не е било спорно между страните и се установява от приетия договор. Съгласно чл. 9 от договора, при прекратяването му с изтичане на срока, наемателят се задължава да върне владението на имота с приемо-предавателен протокол, а допълнителни споразумения и промени в договора се извършват само с писмено съгласие на двете страни – чл. 10.

С нотариална покана, връчена на ответното дружество на 28.12.2017г., ищецът е отправил искане за връщане на имота на основание прекратения договор за наем на 05.01.2018г. в гр. София, ул. „******. Съгласно представения констативен протокол от 05.01.2018г. на помощник - нотариус П., на посочената дата не се е явил представил на ответното дружество на посочения адрес.

СРС е приел, че наемното правоотношение е прекратено с изтичане срока на договора, а възражението на ответника за устно продължаване на договора е приел за неоснователно.

Фактическият състав на притезанието за обезщетение по чл. 233, ал. 1 ЗЗД включва следните елементи: валидно възникнало и прекратено наемно правоотношение между страните, както и последващо неизпълнение на задължението на наемателя да върне вещта. Връщането на наетата вещ е двустранен акт, предприет по инициатива на наемателя и е негова доказателствената тежест да установи изпълнение на това облигационно задължение, изрично уговорено и в чл. 9 от договора. Това не е направено по делото до приключване на устните състезания, като ответникът изрично признава осъществяваната от него фактическа власт върху имота.  

В хода на процеса и в жалбата ответникът се позовава единствено на устно продължено действие на договора, въз основа на разговор, воден с К.А.Я.– член на СД на ищцовото дружество. Възражението е неоснователно, с оглед изрично предвидения в договора начин само за писмено продължаване на действието му. Поради изложеното,  показанията на разпитания по делото свидетел М. са ирелевантни за спора. С оглед изричното противопоставяне от страна на ищеца – наемодател на продължаване на договора с връчената на ответника нотариална покана, позоваването на последния на продължено ползване по смисъла на чл. 236 ЗЗД е неоснователно.

По изложените съображения, жалбата е изцяло неоснователна. С оглед съвпадението на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски не се претендират от въззиваемия и такива не следва да бъдат присъдени.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.07.2018г. по гр. дело № 4604/2018г. СРС, 87-ри състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.  

                                                                             

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

                                                                                   

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                       

 

    2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.07.2018г. по гр. дело № 4604/2018г. СРС, 87-ри състав.