Р
Е Ш Е Н И Е
№ 243
град Пловдив, 30.01.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3351 по описа за 2019
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на Р.И.Н., с
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 2153-15-284/21.10.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №
РП-4-15-00647106 от 11.09.2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ – Пловдив.
В открито съдебно
заседание – жалбоподателят Р.И.Н. чрез адв. Б. поддържа жалбата, претендира разноски.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за неоснователност на
жалбата, претендира разноски.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е основателна, по следните
съображения:
С
процесното решение № 2153-15-284/21.10.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ Пловдив е
отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1012-15-335/27.09.2019 г., подадена
от Р.И.Н. против Разпореждане № РП-4-15-00647106 от 11.09.2019 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив, с което на основание чл. 114, ал. 5
от КСО е разпоредено да се прихване вземане на
държавното обществено осигуряване, установено по основание и размер с
разпореждане № ********** /Протокол № 3045-15-7/24.08.2015 г., на Ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив за неправилна изплатена сума за
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от дължимото на Р. Н. парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване в размер на 81.62 лв. по болничен
лист № Е20197889156 за периода 09.2019 г.
С разпореждане № ********** /Протокол
№3045-15-7/24.08.2015г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ Пловдив на основание чл.98, ал.2 и
чл.114, ал.1 от КСО и във връзка с разпореждане №********** /Протокол
№N01154/23.04.2015г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ Пловдив, е постановено Р.Н. да възстанови неправилно изплатена сума
за пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 12114.04 лева, от
които главница за периода от 01.01.2005г. до
31.05.2015г. в размер на 6804.22 лева и лихва в размер на 5309.82 лева,
начислена към 24.08.2015г.
С №1884 от 30.08.2018г. на
Административен съд-Пловдив по административно дело №2863/2015г. е отменено решение №
2153-15-103 от 20.10.2015г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********
/ Протокол №3045-15-7/ 24.08.2015г. на Ръководителя
на "ПО" при ТП на НОИ Пловдив.
Решението е влязло в законна сила на
30.10.2019 г. след касационната проверка на същото по силата на съдебно решение
№14532/30.10.2019 г. на ВАС по административно дело №12690/2018 г.
Прихващането е институт на гражданското
право, уреден с чл. 103 – 105 от Закона за задълженията и договорите и то е
способ за погасяване на две насрещни еднородни задължения до размера на
по-малкото от тях. Чрез него задължението се погасява чрез приспадане на
насрещното вземаме, което длъжникът има към своя кредитор. Погасяването е
пълно, когато двете насрещни вземания имат еднакъв размер, и частично, когато
размерът им е различен.
Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД , когато
две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. Прихващането съгласно ЗЗД се извършва чрез
изявление на едната страна, отправено до другата.
Осигурителното право заимства института
на прихващането от гражданското право. КСО не дава своя легална дефиниция на
прихващането. Когато клон от правото заимства институти, създадени в други
клонове на правото и не ги преурежда изрично, те се
прилагат със съдържанието и действието, което имат в правния клон, в който са
възникнали. Доколкото правната уредба на прихващането, уредена с КСО, не
регламентира изрично отклонения от същностните характеристики на прихващането,
регламентирани в ЗЗД, то същите следва да намерят приложение и по отношение на
осигурителните вземания.
Липсва същностна предпоставка за осъществяне на прихващането. Вземането по разпореждане № **********
/Протокол №3045-15-7/ 24.08.2015г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на
НОИ Пловдив, не е насрещно.
Административният орган
не е установил и обосновал мотивите си наличието кумулативно изискуемите
елементи от фактическия състав, пораждащ предпоставките за прихващане.
Оспорените актове са
издадени от компетентен орган, но при
нарушение на материалния закон и административнопроизводствените
правила, като в тази връзка жалбата срещу тях като основателна следва да се
уважи.
При този изход на делото,
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-15-284/21.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото
с него разпореждане № РП-4-15-00647106 от 11.09.2019 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ Пловдив,
да заплати на Р.И.Н., с ЕГН **********, с
адрес: ***, разноските по делото в размер на 400лв. /четиристотин лева/ за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.119, предложение второ
от КСО, РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: