№ 14979
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110135754 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е предявило иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ срещу Столична
община за сумата от 270,10 лева – невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за щети върху л.а. „М*“, модел „Г**“ с рег. № * НХ, обект на сключен при
ищеца договор за имуществено застраховане „Каско“, които щети са настъпили при ПТП от
18.08.2021г. в гр.София, на ул. „Генерал Стефан Тошев“ поради попадане на автомобила на
необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (01.07.2022г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние за вреди върху автомобил, обект на
сключен с него договор по застраховка „каско“, причинени при ПТП вследствие на попадане на
автомобила в необозначена и несигнализирана неравност на улица в гр. София. Твърди, че мястото
на инцидента е общински път и задължение за поддържането му в изправно състояние, както и за
сигнализирането на неравност на пътното платно по закон, е на ответника. Наличието на
необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези
задължения. Бездействието на лицата, натоварени от ответника със задълженията за осигурявaне
на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение, било основание за
ангажиране на регресната отговорност на ответника за платеното обезщетение и ликвидационните
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Възразява, че не се установява наличие на покрит по застраховката риск за подмяна на гуми. Не
било доказано застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното събитие
поради липса на доказателство за заплащане на вноските по застрахователната премия. Оспорва
настъпване на твърдяното събитие при описания в исковата молба механизъм, както и наличието
на причинно - следствена връзка между увреждането и твърдяната неравност на пътното платно. В
тази връзка се позовава на липса на протокол за ПТП, съставен след посещение на
местопроизшествието от орган на полицията. В условията на евентуалност възразява за намаляване
на размера на обезщетението, като прави възражение за съпричиняване, обосновано с това, че
водачът на увредения автомобил е допуснал нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, като е
управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът е поискал привличане като трети лица – помагачи
съдружниците в Консорциум „Банкя Зона 2“ ДЗЗД, ЕИК *********, а именно:
„Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, „Автомагистрали София“ ЕООД, ЕИК *********
и „Пътища София“ ООД, ЕИК *********, с който консорциум ответникът е сключил договор №
СОА19-ДГ55-447/27.06.2019г., за поддръжка и ремонт на пътния участък, на който се твърди, че е
възникнало процесното ПТП. На основание чл.219, ал.3 ГПК ответникът е предявил и обратни
искове срещу третите лица – помагачи по чл.82, вр. чл.258 ЗЗД за осъждането им солидарно да
платят на ответника сумата по главния иск, в случай че ответникът плати същата сума на ищеца.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск „Инжстройинженеринг“ ЕООД е взел
становище по главния иск и в срока по чл.131 ГПК е подал отговор по обратния иск. Оспорва
главния и обратния иск. Възразява, че не се установява категорично мястото и датата на
твърдяното произшествие и механизмът на полученото увреждане по автомобила. По отношение
на обратния иск не възразява, че е сключен твърденият договор за поддържане и текущ ремонт на
улична мрежа. Възразява, че не е установено точното място, на което е настъпило процесното ПТП,
и съответно дали то попада в предмета на поетото съгласно договора абонаментно обслужване на
ул. „Генерал Стефан Тошев“. С позоваване на протоколи от 29.07.2021г. и 31.08.2021г. за месечна
инспекция, съставени на основание чл.6, ал.2, т.7 и т.28 от договора, обосновава, че не е доказано
некачествено изпълнение по договора за поддръжка на пътя от страна на ДЗЗД „Банкя зона 2“,
чийто съдружник е „Инжстройинженеринг“ ЕООД.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск „Автомагистрали“ ЕООД е взел
становище по главния иск и в срока по чл.131 ГПК е подал отговор по обратния иск. Оспорва
главния и обратния иск. По отношение на обратния иск не възразява, че е сключен твърденият
договор за поддържане и текущ ремонт на улична мрежа. Позовава се и на протоколи от
29.07.2021г. и 31.08.2021г. за месечна инспекция. Възразява, че не е установено точното място, на
което е настъпило процесното ПТП, поради което не можело да се установи дали съгласно договора
спрямо ДЗЗД „Банкя Зона 2“ е възникнало задължение за ремонт на конкретния пътен участък.
След настъпване на събитието местопроизшествието не било посетено от органи на полицията,
поради което нямало данни за пътната настилка и твърдяната пътна неравност. При това възразява,
че по делото не са безспорно установени механизмът на събитието и наличието на причинно –
следствената връзка между щетите по автомобила и твърдяното събитие. С позоваване на клаузата
на чл.5, ал.1 от договора поддържа, че задължение за ремонт на даден участък за изпълнителя по
договора възниква само въз основа на съответното месечно, допълнително или извънредно задание
от възложителя към изпълнителя, в което следвало да се укажат участъците за ремонт, видовете
дейности и времето за ремонтирането им. Оспорва да е налице неизпълнение по договора предвид
и представения констативен протокол от 31.08.2021г., съгласно който обектът ул. „Ген. Стефан
Тошев“ – от ул. „Дойран“ до ул. „Тодор Каблешков“, е приет без забележки.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск - „Пътища София“ ООД, не е взело
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По главния иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ :
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществено застраховане е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди, които са
причинени вследствие на преминаване на процесния автомобил, обект на застрахователния
договор, през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно на улица в гр. София, че
настъпилото събитие представлява покрит от застраховката риск, както и действителния размер на
причинените вследствие на събитието вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на
18.08.2021г. водачът на л.а. „М*“, модел „Г**“ с рег. № * НХ се е движил в гр. София по ул. „Ген.
Стефан Тошев“ и в района на блок 223А е попаднал на необезопасена и несигнализирана неравност
(дупка) на пътното платно, което е станало причина за увреждане на автомобила.
За да направи горните изводи, съдът взема предвид показанията на разпитания като
2
свидетел водач на горецитирания автомобил – Г. А., чиито показания се кредитират от съда като
последователни и съответни на останалите доказателства. Свидетелят посочва, че през м.08.2021г.
е претърпял пътен инцидент при управлението л.а. „М*“, модел „Г**“ с рег. № * НХ.
Произшествието настъпило на ул. „Стефан Тошев“ в кв. „Борово“ в гр. София, в близост до блока,
в който живеел свидетелят, а именно бл.223А. Докато управлявал автомобила със скорост около 40
км/час, попаднал в дупка на пътното платно, за която нямал спомен да е била сигнализирана.
Вследствие на произшествието била спукана гума на автомобила и свидетелят я сменил със своя
резервна. След като уведомил застрахователя за щетата, получил потвърждение, че настъпилите
щети се покриват от сключената застраховка. При предявяване на свидетеля в хода на разпита му
на приетото като доказателство уведомление по щета 44012132124680 същият потвърди, че той е
подал уведомлението и че декларираните от него пред застрахователя обстоятелства относно
процесното събитие съответстват на действително настъпилите факти.
Така обсъдените по – горе свидетелски показания напълно кореспондират с приетото по
делото заключение по съдебно – автотехническа експертиза, което се кредитира от съда и съгласно
което от техническа гледна точка процесните щети върху автомобила съответстват да са получени
при твърдения в исковата молба механизъм. По делото няма доказателства, които да опровергават
приетия по – горе механизъм на настъпване на събитието или да сочат на друга причина за
нанасяне на щетите върху автомобила. Извод за недоказаност на процесното събитие не следва от
обстоятелството, че за процесното произшествие не е съставен протокол за ПТП след посещение на
полицейски орган. Пътнотранспортно произшествие като процесното, възникнало с един участник,
след което автомобилът е могъл да бъде придвижван на собствен ход, не се посещава от орган на
полицията и съответно за същото не се съставя протокол за ПТП с материални щети – арг. чл.6, т.4
от Наредба № Iз – 41 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. Предвид това несъставянето на протокол
за процесното ПТП не обосновава извод за липса на надлежни доказателства за възникването му
предвид липса на нормативна възможност за съставяне на такъв, като в случая събитието е
установено посредством събраните по делото други доказателства.
Недоказано (при доказателствена тежест на ответника) е възражението за съпричиняване на
произшествието от водача, обосновано с управление на автомобила с несъобразена скорост. По
сведения на разпитания като свидетел водач към момента на произшествието същият се е движил
със скорост от 40 км/час. Не може да се приеме, че съобщената скорост на движение, която не се
опровергава от други доказателства, е несъобразена по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, доколкото не
се установяват фактори от пътната обстановка, сочещи, че избраната скорост не обезпечава
безопасното придвижване на автомобила.
Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че към датата
на процесното събитие л.а. „М*“, модел „Г**“ с рег. № * НХ е бил обект на сключен при ищеца
договор по застраховка „каско“, обективиран в застрахователна полица № 440121229006013. В
откритото съдебно заседание процесуалният представител на ответника оттегли направеното в
отговора на исковата молба оспорване относно плащането на застрахователната премия. При това и
предвид приетите доказателства за еднократно плащане на премията (сметка №
21070716469066/07.07.2021г. – л.13) съдът приема за установено пълното плащане на
застрахователната премия.
Неоснователен е доводът, че процесното събитие не представлява покрит по застраховката
риск, обоснован с твърдението, че относно вредите по гумите е следвало да се сключи анекс за
допълнително покритие. Процесната застрахователна полица е сключена при клауза „Пълно каско“,
като застраховката покрива вреди от ПТП (т.2.1.3, вр.2.3 от точка „Покрити рискове“, раздел II от
Общите условия). Нито в застрахователната полица, нито в Общите условия към застрахователния
договор се установяват уговорки, които да изключват, ограничават или да поставят допълнителни
изисквания спрямо застрахователното покритие относно щети върху гуми вследствие на
застрахователно събитие (изобщо или на конкретен вид). При това съдът приема, че с оглед
уговореното в застрахователния договор няма основание вредите върху гумите да бъдат изключени
от обема на застрахователното покритие.
Не се спори по делото, а и от приетите доказателства (ликвидационен акт по щета
20701453321 от 19.08.2021г. – л.36 и документ за банков превод от 11.11.2021г. – л.37) се
3
установява, че по повод процесното събитие в полза на застрахованото лице е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 255,10 лева.
От установеното от фактическа страна се установява, че пътнотранспортното произшествие
е настъпило на улица в населено место – гр. София, за която не се доказва да се явява едновременно
и участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл.
1, ал. 2, т. 1 от него, не намира приложение. Съгласно чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за
контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-
кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно
отстраняването на неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или
други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
гаранционно - обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното
населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на
вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта,
ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се
обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В
настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. § 7, ал.1, т.4 от
ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия
стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че
наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на
длъжностните лица, на които ответникът – Столична община, е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на
обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл. 49 ЗЗД. Такова тълкуване относно елементите от фактическия състав на търсената
отговорност е дадено в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК. От
изложеното следва, че искът по чл.410, ал.1, т.2 КЗ е установен по основание.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне - чл.411 КЗ. Обемът на отговорността по чл.410, ал.1 КЗ включва платеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на
претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и
действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда,
че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400,
ал.2 КЗ).
Съгласно изслушаното заключение по съдебно - автотехническата експертиза, прието без
възражения, което се кредитира от съда, по средни пазарни цени към датата на процесното събитие
стойността на труда и авточастите, необходими за възстановяване на нанесените вследствие на
процесното ПТП щети, възлиза на 275,10 лева. При недоказано възражение за съпричиняване няма
основание за намаляване на размера на вземането на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Платеното от
ищеца застрахователно обезщетение от 255,10 лева е в по – нисък размер от дължимия. При това в
полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане по чл.411 КЗ в размер на 270,10 лева –
платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, чийто размер
съдът намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК. От изложеното следва, че искът следва
да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
4
По обратния иск по чл.82, вр. чл.258 ЗЗД :
Не е спорно, а и от приетия като доказателство договор с рег. № СОА19-ДГ55-
447/27.06.2019г. се установява, че по възлагане на ответника Столична община „Банкя Зона 2“
ДЗЗД, чиито съдружници са „Инжстройинтеженеринг“ ЕООД, „Автомагистрали София“ ЕООД и
„Пътища София“ ООД, се е задължило да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения в съответствие с техническата спецификация на
възложителя на територията на Столична община – II зона, включваща конкретно посочени райони,
вкл. и район „Красно село“. Уговорено е, че в посочените в списък Приложение 6 към процесния
договор улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в
зависимост от определеното ниво на поддържане, като за останалата част от уличната мрежа
изпълнителят се съгласява да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на база
конкретни възлагания по необходимост (чл.1, ал.1, т.1 и т.2). Дейностите по договора включват
текущ ремонт и поддържане на пътните настилки (чл.1, ал.2, т.1). Уговорено е още, че контролът по
изпълнението на договора се осъществява посредством месечни и постоянни инспекции,
извършвани от представител на възложителя, упражняващ контрол (чл.8, ал.1). Страните са се
споразумели месечните инспекции да се провеждат през последната седмица на всеки месец и на
тях да присъства и представител на изпълнителя (чл.8, ал.2). За месечната проверка е уговорено да
се съставя протокол от страна на представител на възложителя, който да се подписва и от
изпълнителя и в който протокол да се отразяват констатирани несъответствия в нивото на
изпълнение на възложените дейности (чл.8, ал.4).
Съгласно приетото като доказателство Приложение № 6 (представено с отговора от
„Инжстройинженеринг“ ЕООД – л.114 от делото) сред улиците за текущо и превантивно
поддържане е и улица „Ген. Стефан Тошев“ – от ул. „Дойран“ до ул. „Тодор Каблешков“. Съдът
приема за установено, че процесното събитие е настъпило именно в отсечката на улица „Ген.
Стефан Тошев“, заключена между ул. „Дойран“ до ул. „Тодор Каблешков“. Конкретното място на
настъпване на инцидента се изяснява от показанията на водача на автомобила – св. А., който
посочва, че инцидентът е настъпил в близост до бл.223А в ж.к. „Борово“, който блок се намира
именно в близост до посочения пътен участък. При това съдът приема, че според уговореното
поддържането на конкретния пътен участък, на който е възникнало процесното събитие, следва да
се извършва от изпълнителя регулярно до уговореното между страните ниво на поддържане.
Поддръжката на конкретния пътен участък, върху който е възникнало произшествието, не се дължи
само при изрично задание, който обем на договорена работа е приложим само за пътните участъци
извън улици и булеварди по Приложение № 6 към договора - чл.1, ал.1, т.2, вр. чл.5, ал.1 от
договора.
В приетия като доказателство констативен протокол от 29.07.2021г. (л.75 от делото),
подписан от представители на изпълнителя и възложителя, е отразено, че на пътния участък –
район „Красно село“ ул. „Генерал Тошев“ – от ул. „Дойран“ до ул. „Тодор Каблешков“, на който се
установи, че е настъпил пътният инцидент, няма дупки. В приетия като доказателство протокол за
месечна инспекция изх. № СОА21-ДР00-1510, регистриран на 04.08.2021г. (л.72 от делото), е
посочено, че при извършена проверка на 29.07.2021г. същият пътен участък отговаря на
уговореното ниво на поддръжка и не са налице неизпълнени критерии за улицата. При тези
писмени доказателства съдът приема, че при извършване на уговорените в договора месечни
инспекции на пътния участък, на който е настъпил инцидента, Столична община в качеството си на
възложител по договора за поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа не е констатирала дупки
на пътното платно в края на м.07.2021г., предхождащ настъпване на инцидента на 18.08.2021г. С
подписване на посочените констативен протокол и протокол за месечна инспекция ответникът
изрично е приел работата на изпълнителя съгласно чл.264, ал.1 ЗЗД. При това съгласно чл.264, ал.3
ЗЗД работата се счита за приета от ответника (възложител по договора) и той губи правото да
претендира обезщетение за договорно неизпълнение в качествено отношение спрямо изпълнителя.
От това следва, че обратният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
При изхода на главния иск право на разноски има само ищецът, на който следва да се
присъдят такива в общ размер на 498 лева съгласно представен списък по чл.80 ГПК, за
5
извършването на които разноски са представени доказателства.
При изхода на обратния иск поначало право на разноски имат само ответниците по обратния
иск, конституирани като трети лица – помагачи, но същите не са направили искане за присъждане
на разноски и такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. “Московска” № 33 да плати на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ сумата от 270,10 лева – невъзстановена сума за
платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „М*“, модел
„Г**“ с рег. № * НХ, обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане „каско“,
които щети са настъпили при ПТП от 18.08.2021г. в гр.София, на ул. „Генерал Стефан Тошев“
поради попадане на автомобила на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното
платно – дупка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (01.07.2022г.) до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 498 лева – разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения обратен иск по чл.82 ЗЗД, вр. чл.258 ЗЗД от Столична община,
адрес: гр.София, ул.“Московска” № 33, срещу „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „А. Дякович“ № 31, „Автомагистрали София“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Московска“ № 47, ет. 3
и „Пътища София“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ж.к.”Хаджи
Димитър”, ул. “Алберт Лонг” № 5-7, ет. 6, ап. ателие С-6, за осъждането им да платят при
условията на солидарност сумата от 270,10 лева – невъзстановена сума за платено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „М*“, модел „Г**“ с рег. № * НХ, обект
на сключен при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД договор за имуществено застраховане „каско“,
които щети са настъпили при ПТП от 18.08.2021г. в гр. София, на ул. „Генерал Стефан Тошев“
поради попадане на автомобила на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното
платно – дупка, в случай че Столична община плати същата сума на „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника
: „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „А. Дякович“ № 31, „Автомагистрали София“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.„Московска“ № 47, ет. 3 и „Пътища София“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Алберт Лонг“ № 5-7, ет. 6, ап. ателие
С-6.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка: IBAN : BG94 UBBS
8888 1000 2905 44, BIC : UBBSBGSF при „Обединена българска банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6