Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3317 / 18.7.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 21.06.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 11424 по описа за 2018 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова претенция с правно основание чл.232 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, уточнена с молби вх.№54908/20.08.2018г., №
84204/19.12.2018г. и № 26167/09.04.2019г., която след
заявено изменение в размера на исковата претенция по чл.92 ЗЗД, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, е както следва: от Е.А.П. ЕГН **********, с пост. адрес: *** и В.Г.П. ЕГН **********, с пост. адрес: ***, Чрез
процесуалния си пълномощник: адв.Н.Н.Х., с
адрес ***, Адвокат от Варненска Адвокатска Колегия, тел. 0887 38 77 30, срещу «К.К.Е.И
Х. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***-АЗ,
представлявано от управителя Т***, роден на ***г.,
гражданин на САЩ, с разрешение за пребиваване №*** / 07.03.2016г., изд. от МВР-Варна, с адрес: гр.Варна, бул.„ *** " No99, ет.1, ап.23, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 4800лв.(четири
хиляда и осемстотин лева), представляваща
сумата на шестнадесет неплатени към ищците наема за ползваната наета механа с
площ 117 кв. м., начислени за периода
от 01.02.2017г. до 01.07.2018г. по сключен между страните по делото Договор за
наем от 01.06.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на настоящата молба – 25.07.208г. до
датата на плащането й, както и сумата от
1248.93лв.(хиляда
двеста четиридесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща
съгласно уточнителни молби вх.№84204/19.12.2018г. и №
26167/09.04.2019г. дължима неустойка по договора, за периода от 11.02.2017г. до 25.07.2018г.
Претендират се за присъждане и сторените в делото разноски,
на основание чл.78 от ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата
молба: Между ищците и «К.К.Е.И Х. с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***-АЗ, представлявано
от управителя Т***, роден на *** г., гражданин на САЩ, с разрешение за пребиваване
№*** / 07.03.2016 г., изд. от МВР-Варна, с адрес: гр.Варна, бул. „***" No 99, ет.1, ап. 23, на 01.06.2016 г., е бил сключен договор за наем. По силата
на този договор, ищците предоставили собствения си недвижим имот:
ПОМЕЩЕНИЕ с площ 117 кв.м. на Първи
полуподземен етаж и представляващ механа, състояща се от
тръговска зала, миялно помещение, склад, топла кухня,
тоалетна за персонал, тоалетна за посетители, находящо се на
адрес: гр. Варна, вилна зона „Траката",
ул. „ *** "№25, на наемателя «К.К.Е.И
Х. с ЕИК ***.
Наемателят, дружеството-длъжник, ползвало отдадената
под наем площ за заведение
за бързо хранене, но не
заплащало
дължимите наеми по договора, като след изтичане
на уговорен в договора гратисния период от
01.06.2016 г. до 01.02.2017г., наемателят
дължал по 300лв.(триста
лева) месечен наем, платим до
10-то число на съответния месец. Ищците
сочат, че редовно устно отправяли покани и напомняния, но наемателят не изплащал наема, така
че към датата на
подаване на исковата молба, сумата на неплатените наеми достигнала
размер от 4800лева, явявяща се сбор от дължими наеми от наемателя
към ищците, за периода от 01.02.2017г. до
01.07.2018г. Задълженията на длъжника, се сочи, че винаги
са били потвърждавани
устно от управителя на дружеството
и от сина му Г***. Излага се от ищците, че наемателят-ответник по настоящия
процес направил ремонт и оборудвал помещението, като
открил заведение за бързо хранене „Гринго Генри" и Заведението работило до началото на м.Юни
2018 г.
Според посоченото, ответникът «К.К.Е.И Х. с ЕИК***, до настоящия
момент не се е
издължил към ищците и не е заплатил нито един
наем. Освен сумата от 4800лв.(четири
хиляда и осемстотин лева), представляваща сумата на шестнадесет неплатени
към ищците наема за ползваната
наета механа с площ 117 кв. м. за периода
от 01.02.2017г. до
01.07.2018г., се
претендира и неустойка по договара, за периода от 11.02.2017г. до 25.07.2018г.
Неустойката, според изнесеното в исковата молба е уговорена в чл.3.4 от
договора за наем и е определена в размер на 0.1% върху дължимата сума за всеки
просрочен ден, но не повече
от 18% на годишна база. Тъй като наем не е бил плащан от ответника, на
основание чл. 3.4 от договора
и чл. 92 от
ЗЗД се претендира
пълния размер на неустойката за целия период
на договора.
С горното се обосновава правния интерес от предявеният иск.
С уточнителна молба вх.№84204 от
19.12.2018г., е конкретизирана исковата претенция по чл.92 от ЗЗД, като се иска да бъде осъден ответника да
заплати на ищците следните неустойки върху дължимите, но неплатени месечни
наеми:
Неустойка в размер на 108.00 лева, дължима върху месечния наем за м.02.2017г. в размер на 300лв., за срока на забавата от 11.02.2017г. до 25.07.2018г.;
Неустойка в размер на 108.00 лева, дължима върху месечния наем за м.03.2017г. в размер на 300лв., за срока на забавата от 11.03.2017г. до 25.07.2018г.;
Неустойка в размер на 108.00 лева, дължима върху месечния наем за м.04.2017г. в размер на 300лв., за срока на забавата от 11.04.2017г. до 25.07.2018г.;
Неустойка в размер на 108.00 лева, дължима върху месечния наем за м.05.2017г. в размер на 300лв., за срока на забавата от 11.05.2017г. до 25.07.2018г.; Н
еустойка в размер на 108.00 лева, дължима върху месечния наем
за м.06.2017г. в размер
на 300лв., за срока на забавата от 11.06.2017г. до 25.07.2018г.;
Неустойка в размер на 105.90 лева, дължима върху месечния наем за м.07.2017г. в размер на 300лв., за срока на забавата от 11.07.2017г. до 25.07.2018г.;
Неустойка в размер на 96.60
лева, дължима върху месечния наем за м.08.2017г. в размер на 300лв.. за
срока на забавата от 11.08.2017г. до 25.07.2018г.;
Неустойка в размер на 87.33
лева, дължима върху месечния наем за м.09.2017г. в размер на 300лв., за
срока на забавата от 11.09.2017г. до 25.07.2018г.;
Неустойка в размер на 78.30
лева, дължима върху месечния наем за м.10.2017г. размер на 300лв.,
за срока на забавата от 11.10.2017г. до 25.07.2018г.;
Неустойка в размер на 69.00
лева, дължима върху месечния наем за м.11.2017г. в размер на 300лв., за
срока на забавата от 11.11.2017г. до 25.07.2018г.;
Неустойка в размер на 60.60
лева, дължима върху месечния наем за м.12.2017г. в размер на 300лв., за срока на забавата от 11.12.2017г. до 25.07.2018г.;
Неустойка в размер на 54.00
лева, дължима върху месечния наем за м.01.2018г. в размер на 300лв., за
срока на забавата от 11.01.2018г. до 25.07.2018г.;
Неустойка в размер на 49.20
лева, дължима върху месечния наем за м.02.2018г. в размер на 300лв., за
срока на забавата от 11.02.2018г. до 25.07.2018г.;
Неустойка в размер на 40.80
лева, дължима върху месечния наем за м.03.2018г. в размер на 300лв., за
срока на забавата от 11.03.2018г. до 25.07.2018г.;
Неустойка в размер на 31.50
лева, дължима върху месечния наем за м.04.2018г. в размер на 300лв., за
срока на забавата от 11.04.2018г. до 25.07.2018г.;
Неустойка в размер на 22.50
лева, дължима върху месечния наем за м.05.2018г. в размер на 300лв., за
срока на забавата от 11.05.2018г. до 25.07.2018г.;
Неустойка в размер на 13.20
лева, дължима върху месечния наем за м.06.2018г. в размер на 300лв., за
срока на забавата от 11.06.2018г. до 25.07.2018г.
С уточнителна молба вх.№26167 от 09.04.2019г.,
е посочен общ размер на претендираните неустойки от
1248,93лв., представляващ увеличен размер на основание чл.214, ал.1 от ГПК
спрямо заявената с първоначално сезиращата съда искова молба претенция за
неустойки.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
«К.К.Е.И
Х. ООД, ЕИК ***, със седалище гр.Варна и адрес на управление ***-А3, вписано в Търговския регистър, воден при Агенция по
Вписванията на Министерство на правосъдието, представлявано
от управител Т***, гражданин на САЩ, роден на ***
год. в Азербейджан, притежаващ паспорт № *********, издаден на 29.05.2008 год. от МВР на САЩ, с постоянен адрес: САЩ, щат Хавай, гр. Милилани, ул. « *** » №95-206, редовно
уведомен, е депозирал отговор, чрез пълномощник адв.Д***,
Адвокатска колегия – Варна.
С отговора се изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Сочи се, че „Каспийска Кралска Естера и Хайвер" ООД не
дължи претендираните с исковата молба суми.
По
претенцията за заплащане на главница в размер на 4800 лева, представляваща
неплатена наемна цена за периода от 01.02.2017г. до 01.07.2018г.. определена
като 300 лева месечно, се изразява следното становище:
Възразява се по отношение на твърдението на ищците, че
наемателят „Каспийска Кралска Естера и Хайвер"ООД е ползвало отдадения под
наем с договора имот, но не заплатило нито един месечен наем за периода от
01.02.2017г. до 01.07.2018г. Твърди се,
че дружеството е заплащало ежемесечно е
заплащало на наемодателите всички наемни вноски по договора за процесния период, които плащания наемателят е извършвал в
брой и лично на наемодателя В.П., което ще се доказва с гласни доказателства с
поисканите от ответника свидетели.
Не се спори, че на 01.06.2016г. ответното дружество е
сключило с ищците договор за наем относно описания в исковата молба имот, както
и че месечният наем, съгласно чл.3.1. от договора, е определен в размер на
300лева месечно, дължим след изтичане на предоставения от наемодателя на
наемателя „гратисен период" - от 01.06.2016г. до
01.02.2017г., както и че дължимата наемна цена е следвало да се заплаща до 10 -
число на съответния месец по посочена от наемодателя банкова сметка.
***, че обектът, предмет на договора за наем, към датата на
сключване на договора е бил изцяло негоден да се ползва по предназначение,
страните се споразумели наемателят да извърши всички необходими СМР по
привеждането му в експлоатационно състояние.
Дружеството-наемател, излага, че е вложило в имота сумата от
над 13000.00лева, за да го приведе в годен за експлоатация вид според
договорното му предназначение, като всички извършени от дружеството СМР са били
със знанието, съгласието и без противопоставянето на наемодателите, както и
между страните е била постигната уговорка, че част от сумата на извършените от
наемателя подобрения ще бъде възстановена на наемателя (чл. 2.2. от договора) по тяхната балансова стойност. Въпреки
постигната от страните по наемния договор уговорка относно начина на плащане на
наемната цена в договора за наем (уговарянето за плащането й по банков път -
чл. 3.3.), наемодателите не са указали на наемодателя
банкова сметка ***. Такава банкова сметка ***нето на договора. Наемодателите са
поискали наемът да им бъде заплащан в брой, както и това е било правено от
страна на наемателя. Наемодателите са получавали регулярно наемната цена, но са
отказвали да издават документ за получената сума (разписка). Получаването на
сумите в брой и без разписка, наемодателите са обосновали пред управителите с
неотчитането на наема като облагаем доход на физическите лица.
Твърди се с отговора, че ищците, възползвайки се от собствената
си недобросъвестност от неиздаване на разписки за заплатените им суми, са
завели настоящия иск, тъй като разчитат дружеството-наемодател да не може да
докаже реалното плащане на наемната цена и така да постигнат неоснователно
обогатяване в случай на положително за тях решаване на настоящия спор.
Сочи се, че заплащането на наемната цена е ставало по
следния начин: всеки месец, считано от датата на първия падеж - 10.02.2017г.,
наемодателят В.П., без предварителна уговорка, е посещавал наетия обект и е
получавал плащането на наемната цена в брой за съответния месец. Сумите на
наемите са му били предавани лично от управителя на дружеството-наемател Г***
или от Т***, пред свидетели, като понякога част от сумите за дължимия месечен
наем са вземани от дневния оборот на заведението. Инцидентните посещения с цел
събиране на наема са били постоянна практика на наемодателите, които живеели в
същата сграда в гр.Варна, вилна зона Драката", ул. .***" № 25, където
се намира и обектът, предмет на договора за наем, при което последните са се
отбивали в заведението, стопанисвано от наемателя, като са получавали наемната
цена на мястото на наетия имот, в брой и без да издават разписки.
Горните обстоятелства, за посещенията на наемателите и
получаването на сумите в брой, са били достояние на персонала, нает в обекта,
като служителите са виждали предаването на сумите за наем, водените между
страните разговори, техните добри и приятелски отношения, категорично
изключващи тезата на ищците, че наемателят не е заплащал нито един наем. Сочи
се, че свидетели са очевидци включително и на факта, че наемите са плащани
ежемесечно и в срок, а част от тях - включително и от дневния оборот на
заведението, стопанисвано от ответното дружество.
Настоява се, че не е житейски, стопански и логично оправдано
наемодатели, които не са получавали нито един наем за период от една година и
половина, да твърдят, че са търпели наемателя, без да се ползват от правото си
по чл. 7.1. от договора да прекратят договора едностранно и без предизвестие.
Това, обаче, логично е оправдано от факта, че наемателят е бил изцяло изправна
страна по договора за целия процесен период и не
неплащането на наема е причината за прекратяването на договора.
Отношенията между страните, се сочи, че са били добри до
пролетта на 2018 година, когато управителят на ответното дружество установил,
че наемодателите са присъединили потреблението на ел.енергия от техния имот в
същата сграда към партидата за електрическа енергия на наетия обект. Това породило
спорове между страните, заради невъзможността да бъде определено потреблението
за ел.енергия именно и само за наетия имот. Това е било и единствената причина
дружеството-наемател да напусне имота и да уведоми наемодателите за
предсрочното прекратяване на наемния договор, което уведомление се признава от
ищците и в исковата молба.
Именно поради недобросъвестното поведение на наемодателите наемателят е отправил уведомление за
разваляне на договора и е освободил имота, въпреки извършените от дружеството
множество подобрения в наетия имот на значителна стойност. Нещо повече,
имотът към датата на предаването му е бил изцяло негоден за ползване по
договорното му предназначение за „заведение за бързо хранене" (чл. 1.2 от
договора).
Дружеството-наемател, освен заплащането на наемната цена, е
вложил в наетия имот и е извършил подобрения на стойност от над 12 000лева, с които
се е увеличила стойността на имота по см. на чл. 59 от ЗЗД.
Размерът на наемната цена за периода на т.нар. „гратисен период" е значително по-малък от стойността
на подобренията, направени от наемателя в този период и за целите на
използването на имота.
В разговори с наемодателите последните са изказвали пред
управителите на дружеството - Г*** и Т***, при това - пред свидетели,
впечатления, че са доволни и благодарни за извършения основен ремонт на имота
им със средства на наемателя, както и са потвърждавали, че след изтичане
действието на договора те ще дължат суми на дружеството за извършените
подобрения, но които суми, обаче, са изисквали да не се приспадат от наемната
цена, а да се уредят впоследствие, като последица от прекратения договор. Това
поведение на наемодателите намира и договорно основание в чл. 2.2. от договора.
Според изнесеното, Дружеството-наемател, в периода от
сключването на договора (01.06.2016 година до 01.02.2017 година), е извършило и
заплатило за своя сметка следните видове дейности и СМР:
1. Полагане на
нова вътрешна водопроводна инсталация в целия ресторант;
2. Полагане на
нова вътрешна ел. инсталация в целия ресторант;
3. Доставка и
монтаж на врати - 3 броя вътрешни и един брой външна -метална;
4. Доставка и
монтаж на PVC прозорци - 4 броя с приблизителни размери 2/2
;
5. Доставка и
монтаж на два броя дървени прозорци ;
6. Доставка и
монтаж на кухненска мивка ;
7. Закупуване и
подмяна на ел.ключове и контакти;
8. Доставка и
монтаж на вентилационна уредба за кухнята ;;
9. Настилка от
подови плочки в целия ресторант ;
10. Направа на 3
(броя) преградни стени в ресторанта;
11. Полагане на
стенна облицовка от плочи върху изградената стена за хранилище;
12. Покриване на съществуващите
тръби в кухнята ;
13. Полагане на
бетон на терасата ;
14. Полагане на
подови плочки на терасата;
15. Изграждане на
покрив на верандата с две преградни стени от всяка страна;
16. Полагане на
хидроизолация на покрива на терасата;
17. Закупуване на
бетонни саксии и цветя за засаждане; Почва за цветята;
18. Закупуване на латексова боя и боядисване на помещенията;
19. Направа на
вентилация на 3 тоалетни;
20. Закупуване и
монтиране на 3 броя мивки в трите тоалетни;
21. Изграждане на
нова баня;
22. Труд;
Общата
стойност на изпълнените подобрения и вложените материали и оборудване в
ресторанта и прилежащия му терен (веранда), според ответника са над 13 000.00
лева, за доказване на което обстоятелство,
се иска допускане на ССчЕ.
Отбелязва
се, че вследствие на извършените ремонти и преустройства в наетия имот,
представляващи извършен основен ремонт, без който наетият обект не би могъл да
се ползва по предназначение, за ответника е настъпило обедняване, в размер на
извършените от него СМР и други разходи, възлизащи на стойност 13 000 лева, и
съответно е възникнало обогатяване на ищците със сумата на подобренията,
представляващи увеличената стойност на имота, по аргумент на чл. 59 от ЗЗД.
Обогатяването на ищците е станало за сметка на наемателя, а разходите за
преустройството и основен ремонт в случая са довели до значително увеличаване
стойността на имота и имат пряка връзка с наемното правоотношение.
Цитира се
трайната съдебна практика, включително и задължителна такава на ВС, според
която държателят може да претендира стойността на извършени и без съгласието на
наемодателя подобрения в нает имот, разрешение за което е дадено в Решение №
195 от 10.07.2015г. по дело №6969/2014г. на ВКС, ГК, IV състав по чл. 290 от ГПК. В този смисъл са ППВС № 1/1979г., решение № 571 от 14.10.2008 г. по
т.д.№313/2008г. на ВКС, I т.о., решение № 120/01.07.2009г. по гр.д.№21/2009г.
на II т.о. на ВКС, решение № 411/07.02.2014г. по гр.д.№115/201 Зг. IV г.о. на
ВКС, решение № 316/07.11.2011г. по гр.д.№1646/201 Ог.
на III г.о. на ВКС.
Съгласно
ППВС № 1/1979г., когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага
с иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД - дължи се връщането на по-малката сума между
обедняването и обогатяването. Когато страните по наемното правоотношение не са
уговорили заплащане от страна на наемателя на разходите за ремонт в наетия
обект, направени от наемателя с цел привеждането му в състояние, годно за
предназначението на обекта, наемателят може при прекратяване на наемното
правоотношение да претендира стойността на подобренията съобразно правилата на
неоснователното обогатяване, в който смисъл е и решение № 120 от 01.07.2009г.
по гр.д.№ 21/2009г. на II- ро т.о. на ВКС и Решение №
195 от 10.07.2015г. по дело № 6969/2014г. на ВКС.
С отговора,
ответното дружество предявява в условията на евентуалност насрещно възражение за прихващане от исковата
сума на сумата от 6 000 лева, представляваща увеличената стойност на наетия
имот в следствие на извършените от дружеството-наемател в имота инвестиции и
подобрения, на основание чл. 2.2. от договора за наем
и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като в случай, че съдът уважи исковата
претенция на ищците, МОЛИ да се разгледа и уважи възражението за прихващане,
направено от ответното дружество с настоящия отговор на ИМ и отхвърлите изцяло
исковите претенции.
Възразява
се, че клаузата за неустойка, уговорена в чл. 3.4 от Договора за наем от
01.06.2016 г., е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл.
второ ЗЗД. Постигнатата в чл. 3.4 от договора уговорка за неустойка нарушава
принципа на справедливостта, а предназначението й излиза извън присъщите на
неустойката обезпечителни и обезщетителни функции,
създавайки условия за неоснователно обогатяване на едната страна по договора за
сметка на другата. Нищожността на тази уговорка води до липса на валидно
възникнало парично задължение за неустойка по този договор, съответно - и до недължимостта на такава.
Оспорва се
вземането за неустойка и касателно заявения от ищците
размер.
С
допълнителен писмен отговор с вх.№ 2918 от 15.01.2019г., ответното дружество
възразява, че обезщетението за неустойка, е недължимо, поради недължимост на главното вземане /дължимата наемна цена/,
върху което неустойката е начислена. Излага, че наемателят „Каспийска Кралска
Естера и Хайвер"ООД е заплащало ежемесечно и е заплатило на наемодателите всички
наемни вноски по договора за процесния период от
01.02.2017г. до 01.07.2018г. Твърди, че плащанията наемателят е извършвал в
брой и лично на наемодателя В.П., което ще доказва с гласните доказателства.
Възразява,
че клаузата за неустойка, уговорена в чл.
3.4 от Договора за наем от 01.06.2016 г., е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
Клаузата на
чл. 3.4 от договора е нищожна, тъй като
уговореният размер на неустойка надхвърля обичайните възнаградителни,
обезпечителни и санкционни функции на неустойките, поради което и противоречи
на морала и на добрите нрави, като прекомерна. Нищожността на тази уговорка
води до липса на валидно възникнало парично вземане на ищците за неустойка по
договора за наем, съответно - и до недължимост на
такава от дружеството-наемател.
Предвид, че
вземането на ищците има паричен характер, уговорената неустойка в размер на 0,1
% дневно, отнесена към размера на законната лихва, включително и с ограничението
от 18 % на годишна база (чл.3.4 от договора), се явява свръх-прекомерна, заради което и неустоечната
клауза на договора е нищожна, като противоречаща на морала и добрите нрави (ТР№
1/2010 г. на ОСГТК на ВКС). Сочи, че практиката на ВКС приема, че неустойка,
която надхвърля допустимите от договорната свобода граници е тази, при която
размерът на фиксираното по споразумение между страните обезщетение за забава на
парично задължение осигурява на кредитора такава имуществена облага, която явно
да цели обогатяване, а не компенсация на предвидимите при договарянето вреди,
завишени с известна горница.
В евентуалност, прави възражение за прекомерност на
неустойката, уговорена като 0.1 % на ден върху дължимата сума, но не
повече от 18 % на годишна база, на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД, като моли
съдът, ако прецени, че не е налице твърдяното от ответника основание за
нищожност на неустоичната клауза и претенцията е
основателна, да намали размера на неустоичното
вземане до размера на законната лихва за забава върху всяко просрочено с повече
от 5 работни дни вземане, доколкото се касае за парично притезание.
Навеждат се
от ответникът и възражения относно размера на иска по чл.92 от ЗЗД: Доколкото,
съгласно чл.3.3. от договора месечния наем е дължим
до 10-то число на съответния месец, а неустойката съгласно чл. 3.4. е дължима
при забава на плащането повече от 5 работни дни (гратисен
период), счита, че началният период на дължимост на
неустойката не е посоченият от ищците - 11-то число на месеца, а най-рано на
6-я работен ден след 10-то число на месеца и в този смисъл оспорва претенцията
по указания в уточняващата молба от 19.12.2018 година размер, като недоказана.
Искът е
неоснователен досежно размера, тъй като последният
ден, в който може да се начислява неустойка, е датата на прекратяване на
договора. От датата на преустановяване на действието на договора и предаване на
имота на 01.07.2018г., липсва основание
за заплащане на неустойка.
Вземанията
за неустойка, обективирани в справките към молба от
19.12.2019 година, се сочи, че са неправилно
изчислени и в пълно несъответствие с чл. 3.4. от договора, поради което и искът е неоснователен по
размер.
Според чл.
3.4. от договора, при забава на плащането повече от 5 работни дни, върху
дължимата сума се начислява неустойка в размер на 0.1 % за всеки просрочен ден,
но не повече от 18 % на годишна база.
Така
определено задължението в справките, приложени към молбата на ищците от
19.12.2019 година, сочи според ответникът пълно несъответствие на размера с
уговорката на чл. 3.4. от договора.
Изразът «но
не повече от 18 % на годишна база» определя краен предел на дължимата
неустойка, а под «годишна база» следва да се разбира - срок от 1 година от
датата на падежа, от който се начислява неустойката, а не календарна година,
както неправилно са преценили ищците.
Според
ответното дружество, в справките и във фактическите твърдения в уточняваща
молба се сочи, че неустойки се претендират и начисляват по периоди: от февруари
до декември 2017 година (в общ размер, приравнен към 18 % на годишна база за
2017 година) и от януари до юни 2018 година (в общ размер, приравнен към 18 %
на годишна база за 2018 година). В този смисъл, ищците претендират за период
по-малък от две години два пъти (двойният размер на максимално допустимата
годишна неустойка) за всяко просрочено вземане за главница на наемна цена.
Оспорва се
исковата претенция, като неоснователна по така определения в исковата молба
размер, касателно всяко едно акцесорно
вземане.
При
изложеното се отправя искане за постановяване на решение,
с което да се отхвърлят предявените от Е.А.П. и В.Г.П. искове срещу «К.К.Е.И Х. ООД, като неоснователни и недоказани.
В евентуалност, се моли да
се уважи направеното с допълнителен писмен отговор с вх.№ 2918 от 15.01.2019г., възражение за прекомерност по чл.92, ал. 2 ЗЗД.
В евентуалност, се настоява да се уважи
направеното от ответника възражение за извършване на съдебно прихващане на сумата на исковата претенция
със сумата от 6000.00лева, представляваща стойността на извършени от
ответното дружество подобрения в наетия имот, с които се е увеличила стойността
на същия, представляваща по-малката
сума измежду сумата, с която дружеството се е обеднило (стойността на
извършените разходи за подобрения в наетия имот) и тази, с която
собствениците-наемодатели са се обогатили (увеличената стойност наимота в следствие на извършените подобрения).
Уточнява с
молба-уточнение вх.№ 27526/15.04.2019г. вида, количеството и стойността на
всяко от ретендираните подобрения.
Претендират
се от ответникът и сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от договор за наем от дата 01.06.2016г., на посочената дата В.Г.П. и Е.А.П., в качеството им
на наемодатели са отдали под наем в полза на «К.К.Е.И Х. с ЕИК ***, собствения си недвижим имот:
ПОМЕЩЕНИЕ с площ 117 кв.м. на Първи
полуподземен етаж и представляващ механа, състояща се от
тръговска зала, миялно помещение, склад, топла кухня,
тоалетна за персонал, тоалетна за посетители, находящо се на
адрес: гр. Варна, вилна зона „Траката",
ул. „***"№25.
Съгласно
чл.3.1 от договора месечният наем е определен на 300.00лв. месечно, считано от
01.02.2017г., като в чл.3.3 е договорено, че ще е платим до 10-то число на
съответния месец по банкова сметка ***.3.2, за периода от 01.06.2016г. до
01.02.2017г. наемателя е освободен от заплащането на месечен наем и има право
да ползва помещението безвъзмездно.
Договорът е
сключен за срок от 3/три/години, считано от 01.06.2016г. до 01.06.2019г.
вкл./чл.4.1/.
В чл.3.4 от
договора е договорена неустойка при забава на плащането на наема повече от 5
работни дни, в размер на 0.1% за всеки просрочен ден, но не-повече от 18% на
годишна база.
От назначена
по делото ССчЕ, изготвена от А.М.В., чието заключение
съдът кредитира като компетентно дадено, се установява, че в счетоводството на К.к.е.и х. ООД, за
извършени от дружеството разходи за подобрения, строителни работи, ремонтни
дейности, административни и други разноски относно наетия от дружеството имот,
фигурират следните счетоводни данни:
На 15.04.2016 г. ЕТ Иван Щерев-Инженеринг издава фактура № 98/15.04.2016 г.
за авансово плащане в размер на 3 600.00 лева с ДДС по оферта № 13/14.04.2016 г.
На
03.05.2016 г. ЕТ Иван Щерев-Инженеринг издава фактура № 99/03.05.2016 г. за окончателно плащане в размер на 1 400.00 лева с
ДДС по оферта №
13/14.04.2016 г.
На
04.05.2016 г. ЕТ Иван Щерев-Инженеринг представя на К.к.е.и х. ООД оферта № 17/04.05.2016 г.
за оборудване и вентилация на кухня. Включените в офертата материали и труд са на обща стойност 1080.00 лева с ДДС и са описани в Приложение 1.
На 04.05.2016 г. ЕТ Иван
Щерев-Инженеринг издава фактура № 100/04.05.2016 г. за авансово плащане в размер на 500.00 лева с
ДДС по оферта № 17/04.05.2016 г.
На 12.05.2016 г. ЕТ Иван Щерев-Инженеринг
издава фактура № 102/12.05.2016 г. за
окончателно плащане в размер на 580.00 лева с
ДДС по оферта № 17/04.05.2016 г.
При заприходяване на включеното в двете оферти
оборудване, в счетоводстовото на К.к.е.и х. ООД е съставена следната счетоводна статия: Дт с/ка 613 Разходи
за придобиване на дълготрайни активи
Km с/ка
401
Задължения към доставчици На 10.05.2016 г. Краб
2004 ООД
издава фактура № **********/10.05.2016 г. за сумата 2946.00 лева с ДДС за доставка на
работни маси с допълнителен плот.
При заприходяване на включеното във фактурата
оборудване, в счетоводстовото на К.к.е.и х. ООД е съставена следната счетоводна статия: Дт с/ка 613 Разходи
за придобиване на дълготрайни активи
Km с/ка
401
Задължения към доставчици. При заприходяване на
всички останали стоки и материали, описани в Приложение
1, в счетоводстовото на
К.к.е.и х. ООД е съставена следната счетоводна
статия: Дт с/ка
601
Разходи за материали Km с/ка
401
Задължения към доставчици.
Вещото лице сочи, че извършените от К.к.е.и х. ООД разходи за подобрения, строителни работи и
ремонтни дейности и труд за наетия от дружеството имот са описани в Приложение 1 на експертизата, възлизат в общ размер на сумата от
10991.53лв. с ДДС, за периода от 14.04.2016г. до 10.05.2016г.
По делото е проведена СТЕ,
изготвена от инж.П.К.М., за установяване какви
видове строително -
ремонтни и строително -
монтажни работи са изпълнени като видими подобрения в имота и каква е тяхната
отделна стойност по пера, включително стойността на вложените труд, средства и
материали, както и за установяване увеличила ли се е стойността на имота
вследствие на направените от ответника подобрения и ако се е увеличила, да даде
заключение за размера на увеличената стойност.
Според експерта общата стойност на извършените СМР в обект: Механа, находища се гр. Варна,
Вилна зона „Траката", ул.“***" №25. но средни строителни цени в РБългария към 2016г., възлиза общо на 11448.06(единадесет
хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и 6 ст.) с ДДС, от които 7061.87(седем
хиляди шестдесет и един лева и 87 ст.) с
ДДС за материали и 4386.19(четири хиляди триста осемдесет и
шест лева и 19 ст.) с ДДС за труд.
Сочи се от вещото лице по СТЕ, че общата стойност на извършените СМР от
ИЩЕЦА в обект: Механа, находища се гр. Варна. Вилна зона „Траката",
ул. „***" №25. по средни строителни цени в РБългария към 2016г„
възлиза общо на 3705.27(три хиляди седемстотин и
пет лева н 27 ст.) с ДДС, от които 2493,41(две хиляди четристотни деветдесет и три лева и 41 ст.) с ДДС за материали и 1211,86 (хиляда
двеста и единадесет лева и 86 ст.) с
ДДС за труд.
Сочи се от вещото лице по СТЕ, че общата стойност на извършените СМР от
ОТВЕТНИКА в обект: Механа, находища се гр. Варна. Вилна зона „Траката", ул. „***" №25. по средни строителни цени в РБългария към 2016г„ възлиза общо на 7742,79(седем
хиляди седемстотин четиридесет и два лева и 79 ст.) с ДДС, от които 4568,46(четири
хиляди петстотин шестдесет и осем лева и 46 ст.) с
ДДС за материали и 3174,34(три хиляди сто седемдесет и
четири лева и 34 ст.) с ДДС за труд.
В заключение според инж.П.М., увеличената стойност на механата към
настоящия момент, с оглед извършените в нея подобрения и довършителни
дейности, възлиза на 14884,78(четиринадесет хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и 78 ст.) с ДДС, от които приноса на ИЩЕЦА - 4817,59(четири хиляди осемстотин и седемнадесет лева и 59 ст.) с ДДС и приноса на ОТВЕТНИКА - 10067,20(десет
хиляди шестдесет и седем лева и 20 ст.) с
ДДС.
По делото по искане на ищците в качеството на свидетел
е допуснат до разпит М*** ЕГН **********, който излага следното на въпроси на ищцовата страна: „-Мисля, че е правен ремонт от В.. И след като отдадоха под
наем на тези руснаци или арменци, мисля, че правиха ремонти: по украсяването на
заведението, за осветлението нещо. Отвънка Е. реди
камъчета, мозайки прави, борчета, цветя. Мисля, че отвънка
беше, покрай зидовете правеше нещо. Не знам да са закупували във връзка с тези
ремонти нещо конкретно. Доколкото знам относно наема, В*** ми беше казал, аз му
викам В***, че е дал някаква отсрочка на наемателя, понеже щял да закупува климатици, допълнителни екстри за заведението. Не знам
какво са се договаряли. Зная, че е дал някаква отсрочка, но за колко месеца не
знам, за заплащане на наема е дал гратисен период.
След изтичане на този гратисен период, не знам.
Оплакваше се по едно време, че е не е вземал наем от въпросния, но не ми е
казвал нито за кои месеци, нито в какъв размер. Когато напуснаха наемателите, В.
ми се обади. Ходихме да оправям токовете, защото ключове, контакти бяха
изкарани. Лампите бяха свалени, таблото беше премахнато с предпазителите. И трябваше
да ходя, да изолирам и оправям всичко там, понеже аз съм ел.техник. Извика ме В***,
и заварихме казах следното: ключовете бяха махнати; ключове, контакти бяха
изкарани, лампите бяха свалени; ел .таблото, което е вътре в заведението беше
махнато, и той ме извика да обезопася всички тези работи, защото някой може да
се опре и да го удари тока. В заведението нямаше никакво имущество, и
обзавеждане и оборудване. Беше на плочки, беше напълно голо. В кухнята не видях
никакви уреди. Мисля, че и на чешмите нямаше батерии. Не изкъртени, а бяха
махнати.“, а на въпроси на адв.В***, същият сочи следното: „-Видимо,
аз не видях нещо особено да се е променило в състоянието на имота от преди
отдаването му под наем на руснаците. Освен, че имаше едно като дървено мостче
сложено. Пък и не съм и влизал вътре въобще, за да го видя, когато е бил
направен ресторанта. Имаше едно дървено мостче отвънка. - Не съм видял преустройства. В банята беше тъмно, т.к нямаше ток.“
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже
съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч.
валидно учредено между страните наемно правоотношение, изправността си по
договора, изискуемостта на вземането за наемна цена; основание на претенцията
за консумативните разходи, както и факта на настъпилата тяхна изискуемост;
фактът, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на задълженията за
плащане на наемна цена и моментът на забавата/, както и по размер и
длъжник; размера на претендираните суми; настъпилата изискуемост на претендираните сума, вкл. и по отношение на претенцията за
неустойка, като за последната установи както дължимостта
й, така и по размер, а в тежест на ответника е да докаже всички наведени от
него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
претендираните процесни
суми, в случай, че ищецът докаже тяхната дължимост,
по възражението за прихващане: факта, че е извършил в заявения период в и
относно имота сочените подобрения, които
са били необходими с оглед ползването на имота и са повишили стойността му; че
е реализирал разходи и техния размер.
Видно от представените по делото
договор за наем на недвижим имот от 01.06.2016г., между страните е налице договорната обвързаност, имаща
характера на наемно правоотношение, по силата на което ищците са предоставили
за ползване на ответника недвижим имот, представляващ ПОМЕЩЕНИЕ с площ 117 кв.м.
на Първи
полуподземен етаж и представляващ механа, състояща се от
тръговска зала, миялно помещение, склад, топла кухня,
тоалетна за персонал, тоалетна за посетители, находящо се на
адрес: гр. Варна, вилна зона „Траката",
ул. „***"№25.
Видно от договорът, срокът на
действие на договора е бил три години, считано от 01.06.2016г.
Между страните не се спори, а и
видно от чл.3.1, чл.3.3 и чл.3.2 от договора, месечният наем е определен на
300.00лв. месечно, платим до 10.то число на съответния месец, като е договорен гратисен период от 01.06.2016г. до 01.02.2017г., в който
наемателя е освободен от заплащането на месечен наем и има право да ползва
помещението безвъзмездно.
Ищците претендират неплатени наеми,
начислени за периода от 01.02.2017г. до 01.07.2018г. по сключен между страните
по делото Договор за наем от 01.06.2016г. Съгласно чл.232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да
плаща наемната цена и разходите свързани с ползването на вещта.
В депозирания по делото отговор, наемателят настоява че
дружеството е заплащало ежемесечно и е заплатило всички наемни вноски по
договора за процесния период
в брой и лично на наемодателя В.П., но не представя никакви доказателства в
подкрепа на това си твърдение. Общият размер на дължимите наеми за посочения
период от 01.02.2017г. до 01.07.2018г., възлиза на сумата от 4
800.00лв., като при липсата на данни за плащане от страна на ответника,
исковата претенция за посочената сума следва да бъде уважена.
Ищците претендират неустойка по процесния договор за наем, в размер на сумата от 1248.93лв.(хиляда
двеста четиридесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща съгласно уточнителни молби вх.№84204/19.12.2018г. и №
26167/09.04.2019г. дължима неустойка по договора, за периода от 11.02.2017г. до 25.07.2018г.
Видно от процесният
договор, клаузата за неустойка е договорена в чл. 3.4. от същия, като е
посочено, че при забава на плащането
повече от 5 работни дни
върху дължимата сума, се начислява неустойка в размер на 0.1 % за всеки
просрочен ден, но не повече от 18 % на годишна база.
Ищците, за установяване размера на претендираната неустойка представят с уточнителна
молба №84204 от 19.12.2018г. справки в табличен вид с посочен в същите размер
на неустойката за всеки месец, в рамките на претендирания
период. Съдът отчитайки, че така представите справки имат характер на частен
писмен документ, който съдържа изгодни за ищците факти, и е базиран на
твърденията на самите ищци, намира че същите не следва да бъдат кредитирани при
определяне размера на дължимата неустойка, договорена в чл.3.4 от договора за
наем, т.к. не е ясен метода, по който са извършени тези изчисления. Доколкото
ищците не ангажират специални познания на вещо лице за изчисляването размера на
дължимите неустойки за процесния период от 11.02.2017г.
до 25.07.2018г.,
съдът намира че претенцията им за неустойка следва да се отхвърли поради
недоказаност. При изложеното, намира, че се явява лишено от основание
обсъждането на наведените от ответната страна възражения за нищожност, унищожаемост и/или прекомерност на неустойката.
Ответната страна заявява възражение
за прихващане от исковата сума на претендираните
наеми на сумата от 6 000 лева, представляваща увеличената стойност на наетия
имот вследствие на извършените от дружеството-наемател в имота инвестиции и
подобрения, на основание чл. 2.2. от договора за
наем, вследствие на извършените ремонти и преустройства в наетия имот,
представляващи извършен основен ремонт, без който наетият обект не би могъл да
се ползва по предназначение.
И двете страни в случая не оспорват,
че в процесния договор за наем е уговорен гратисен период в полза на наемателя, именно поради
направените от него разходи за ремонти и подобрения в имота, за да бъде
пригоден за целите на заведение за обществено хранене. Съдът намира, че
сторените от ответното дружество подобрения се явяват недължими за заплащане от
страна на наемодателите, именно предвид че е договорено покриването на
стойността им с размера на осемте месечни наемни вноски от заплащането на които
наемателя е бил освободен – за периода от 01.06.2016г. до 02.2017г./чл.3.2 от
Договора за наем от 01.06.2016г./. В този смисъл претенцията на наемателят за
заплащане на извършените от него подобрения в имота би означавала същият да
получи двойно обезщетение за същите – веднъж от размера на наемите, от
заплащането на които с договора е бил освободен именно оглед извършване на уговорени
за извършване подобрения в наетия имот, и втори път - чрез настоящата претенция за прихващането им
от размера на последващи неплатени наеми, дължими
след изтичане на договорен гратисен период за
заплащане на такива.
Отделно от горното, видно от показанията
на разпитания по делото св.М*Ч** ЕГН **********, по-голяма
част от подобренията, имуществото и оборудването в наетия имот, след напускане
на наемателя са били разбити, изкъртени и изнесени от заведението, като
ответника е оставил при напускането си имота в безобразно състояние с множество
поражения, като изкъртени контакти, разбити места по стените, издтръгнати кабели, изтръгнато ел.табло и т.н.
В тази насока се явяват показанията на св.Ч***: „…Когато напуснаха наемателите,
В. ми се обади. Ходихме да оправям токовете, защото ключове, контакти бяха
изкарани. Лампите бяха свалени, таблото беше премахнато с предпазителите. И
трябваше да ходя, да изолирам и оправям всичко там, понеже аз съм ел.техник.
Извика ме В***, и заварихме казах следното: ключовете бяха махнати; ключове,
контакти бяха изкарани, лампите бяха свалени; ел.таблото, което е вътре в
заведението беше махнато, и той ме извика да обезопася всички тези работи,
защото някой може да се опре и да го удари тока. В заведението нямаше никакво
имущество, и обзавеждане и оборудване. Беше на плочки, беше напълно голо. В
кухнята не видях никакви уреди. Мисля, че и на чешмите нямаше батерии..“, а на
въпроси на адв.В***: „- Преди да отдадат под наем
имота на този руснак, имотът ставаше за заведение…“.
Посочените показания на св.Ч*** се
подкрепят и от дадените сведения в съдебно заседание от извършилото оглед на процесното заведение вещо лице инж.П.М., на въпроси на адв.Х.: „-Заведението беше в недобър вид. Поканих и адв.В***, все пак и те да дойдат на огледа. Те не дойдоха.
Сградата е построена, като ищецът ми представи проект, където това нещо е
заведение по проект. До каква степен е било завършено, не знам. Аз моята
експертиза я направих на база огледа на място. Вентилационната система е изцяло
демонтирана, даже изкъртени неща има. Единствено е оставена вентилацията на
кухнята. Според ищеца, за много неща ми казваше „тези материали аз съм ги
купувал“. Примерно плочките те са ги лепили, като плочки на пода в залите, не
са лепили, защото такива е имало. Когато се запознах и със ССЕ, там установих,
че ответникът изобщо няма закупувани плочки. Аз съм в недоумение, дали той е
купувал такива материали или наистина материалите са купувани изцяло от ищеца.
Иначе вентилационната система я няма. Ищецът не ми е предоставил доказателства
за закупувани материали, но и ответника не ми е предоставил, защото по ССЕ няма
посочени закупени такива материали, като плочки. Понеже имах указания да се
справя и със ССЕ, която обаче късно беше предадена, аз съм я разглеждала след
като съм създала моята експертиза. Дограмата е сменена, както се твърди.
Външната врата не е метална, а е алуминиева. Има вътрешна демонтирана врата.
Изградена е една тоалетна. Има работи, които са свършени, но има работи, които
са унищожени. Цялата кухня е без обзавеждане. За което в ССЕ пише „маса такава,
маса онакава“, но такива неща няма на място, няма и смесителни
батерии. Всичко е махнато.“
При изложеното, претенцията за
прихващане от размера на дължимите наеми със стойността на извършените от
наемателя подобрения, подлежи на отхвърляне и на основание доказаното
унищожаване на голяма част от извършените
в имота подобрения при напускането на наемателя.
С оглед горното, не е налице
основание за уважаване на възражението за прихващане на извършени подобрения от
стойността на установените като дължими наеми в общ размер на 4800.00лв., при
което посочената сума следва да се присъди изцяло в полза на ищците.
По разноските:
И двете страни са направили искане
за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Видно от представения от ищцовата страна списък с разноските по чл.80 от ГПК ,
приложен на л.111 от делото , се претендира присъждане на държавна такса 242,00лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв., депозити за СТЕ и ССчЕ в общ размер 450.00лв., или общо 1092.00лв.
Видно от представен от ответната
страна списък с разноските по чл.80 от ГПК , приложен на л.110 от делото, претендираните разноски са: 5,00лв.- държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение, 0.91лв. банкова такса върху тази сума, 600,00лв. изплатено
адвокатско възнаграждение, 550.00лв. за депозити общо за СТЕ и ССчЕ, 4.07лв. банкова такса при заплащане депозит за СТЕ и ССчЕ, или общо 1159.98лв.
Направено е възражение срещу размера
на заплатеното адв.възнаграждение от ответника в
размер на 600.00лв., което съдът намира за неоснователно, с оглед факта, че
минималното адв.възнаграждение за защита срещу
предявената искова претенция в общ размер от 6048,93лв., определено на
основание чл.7, т.2 от Наредба №1/2004г. за МРАВ възлиза на 653.43лв., т.е. над
определеното и претендирано от пълномощника на
ответната страна.
С оглед изхода на спора и
уважаването на исковата претенция за неплатени наемни вноски, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковата претенция, в размер на 866,53лв., на основание чл.78
ал.1 от ГПК/по формулата 4800х1092/6048.93/.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в
полза на ответникът за отхвърлената искова претенция за неустойка, се следват
разноски, съразмерно на отхвърлянето, които в случая възлизат на 239.50лв./по
формулата 1248.93х1159.98/6048.93/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.232 вр. с чл.86 от ЗЗД ответникът «К.К.Е.И Х. ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***-АЗ, представлявано от управителя Т***, роден
на ***г.,
гражданин на САЩ, с разрешение за пребиваване №*** / 07.03.2016г., изд. от МВР-Варна, с адрес: гр.Варна, бул.„***" No99, ет.1, ап.23,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищците Е.А.П. ЕГН **********, с
пост. адрес: *** и В.Г.П. ЕГН **********, с пост.
адрес: ***, със съдебен адрес:***/адв.Н.Н.Х./, сумата
от 4800лв.(четири хиляда и осемстотин лева), представляваща
сумата на шестнадесет неплатени към ищците наема за ползваната наета механа с
площ 117 кв. м., начислени за периода
от 01.02.2017г. до 01.07.2018г. по сключен между страните по делото Договор за
наем от 01.06.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2018г. до датата на плащането
й, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати в полза на ищците сумата
от 1248.93лв.(хиляда двеста
четиридесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща
съгласно дължима неустойка по чл.3.4 от договора за наем от 01.06.2016г.,
начислена за периода от 11.02.2017г. до 25.07.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК «К.К.Е.И
Х. ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***-АЗ, представлявано от управителя Т***, роден
на ***г.,
гражданин на САЩ, с разрешение за пребиваване №*** / 07.03.2016г., изд. от МВР-Варна, с адрес: гр.Варна, бул.„***" No99, ет.1, ап.23,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Е.А.П. ЕГН **********, с пост. адрес: *** и В.Г.П.
ЕГН **********, с пост. адрес: ***, със съдебен адрес:***, сумата от 866,53лв.,
представляваща сторени от ищците съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, съразмерно на уважената искова претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Е.А.П. ЕГН **********, с пост. адрес: *** и
В.Г.П. ЕГН **********, с пост.
адрес: ***, със съдебен адрес:***, ДА
ЗАПЛАТАЯТ В ПОЛЗА НА «К.К.Е.И
Х. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***-АЗ, представлявано
от управителя Т***, роден на ***г., гражданин на САЩ, с разрешение за пребиваване №*** / 07.03.2016г., изд. от
МВР-Варна, с адрес: гр.Варна, бул.„***" No99, ет.1, ап.23, сумата от 239,50лв., представляваща
сторени от ответника съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от
исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО
да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: