О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 15.05.2020 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Десислава Йорданова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №8661 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за
вписванията /ПВ/.
С определение с рег.№342 от 04.04.2018 год. на
съдия по вписванията при СРС е отказано извършването на нотариално действие по
реда на чл. 569, т. 5 ГПК – вписване на подновяване на договорна ипотека,
учредена с нотариален акт, вписан под №105, т.III, дело №2818, вх.рег.№5613 от 23.02.2010 год., по молба с вх.№20668 от
04.04.2018 год. За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че
договорната ипотека, чието подновяване се иска, е била заличена на 23.02.2015
год. /обстоятелство, което е констатирал след извършена справка/, т.е.
ипотеката е погасена.
Срещу горепосоченото определение е подадена на 23.06.2018
год. частна жалба от Х.В.– нотариус с район на действие – района на СРС,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под рег.№628.
Жалбоподателят поддържа, че според § 5, ал. 1 ПЗР на ЗИД
на Закона за банковата несъстоятелност /обн., ДВ, бр.22 от 13.03.2018 год./,
извършените от квесторите, временните и постоянни синдици на „Корпоративна
търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ в периода на поставянето й под
специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване на
имуществото на банката, заличавания на учредени от длъжници или трети лица в
полза на банката обезпечения са нищожни, при което учредените обезпечения се
смятат за действителни и запазват своя ред /освен ако вземането на банката е
погасено изцяло чрез парично плащане – ал. 2/. Общоизвестно било
обстоятелството, че „КТБ“ АД била поставена под специален надзор с решение на
УС на БНБ на 20.06.2014 год., а производството по осребряване на имуществото на
банката било открито с Решение № 664 от 22.04.2015 год. по т.дело № 7549/2014
год. по описа на СГС, с което било открито производство по несъстоятелност по
отношение на банката. В случая било очевидно, че извършеното заличаване /поради
погасяване на вземанията на банката чрез прихващане/ попадало в приложното поле
на разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, доколкото било вписано на 23.02.2015
год. При това положение съдията по вписванията не можел да откаже вписване на
исканото подновяване при наличието на влязъл в сила закон, която ясно и
недвусмислено премахвал правните последици от извършените заличавания на
учредени в полза на банката обезпечения през посочения по-горе период. С това
се възстановявало правното положение, съществуващо преди тяхното вписване,
поради което нито съдията по вписванията, нито друг държавен орган или
частноправен субект можел да се позовава на тези заличавания. В този смисъл
разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗЗД била неприложима в случая поради липсата на
вписано заличаване, което да погаси ипотеката като пречка за нейното
подновяване. По силата на закона учредената от длъжниците ипотека се смятала за
съществуваща. Ето защо моли обжалваният отказ на съдията по вписванията да бъде
отменен, молбата за исканото вписване – уважена.
С определение от 02.08.2018 год. производството по
настоящото дело е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК – до
постановяването на решение по конституционно дело № 11/2018 год. на Конституционния
съд на Република България. Предвид прекратяването на производството по
посоченото конституционно дело, то основанието за спиране на настоящото дело е
отпаднало и същото следва да бъде възобновено.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото,
намира следното:
Частната жалба е
подадена от легитимирано лице /виж разясненията по т. 9 от Тълкувателно решение
№ 7/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 7/2012 год., ОСГТК/, в рамките на
законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по
вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение №7/2012 год.
на ВКС по тълк.дело №7/2012 год., ОСГТК, проверката, която съдията по
вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали
представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава
до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията
за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в
закона – вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл,
отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки
не е допустимо да се разрешават правни спорове.
Според нормата
на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които
се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени
вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. В ПВ, издаден
за прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се
допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи.
Редът за подновяване или ново вписване на договорна
ипотека /чл. 172, ал. 1 ЗЗД и чл. 172, ал. 2 ЗЗД/ е уреден в чл. 18 ПВ – по
молба на кредитора, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора
за ипотека, която молба трябва да съдържа данните за първоначалното вписване.
Т.е. вписването се извършва по едностранно волеизявление на ипотекарния
кредитор, без да е необходимо съгласието или съдействието на ипотекарния
длъжник. Подновяване не се извършва ако са изтекли 10 години от първоначалното
вписване на ипотеката, съответно от последното подновяване – чл. 18, ал. 4 ПВ.
Разликата между хипотезата на чл. 172, ал. 1 ЗЗД и хипотезата на чл. 172, ал. 2 ЗЗД е само запазване или не на реда на вписването.
В разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗЗД е прокламирано
конститутивното действие на заличаването на ипотеката, при заличаване въз
основа на съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, или въз основа
на влязло в сила съдебно решение /виж и чл. 19, ал. 1 ПВ/. В посочената норма
са уредени и правата на ипотекарния кредитор, когато основанието, въз основа на
което е станало заличаването, се обяви за недействително. В този случай
ипотеката не възкръсва – тя може да се впише наново, като ще има реда на новото
си вписване. С оглед защитата на правната сигурност предпоставка за новото
вписване е съгласието, въз основа на което е станало заличаването, да е обявено
за недействително. Тази недействителност обаче може да бъде обявена само по
исков ред и не може да бъде инцидентно установявана в рамките на охранителното
производство по вписване.
В разглеждания случай искането за подновяване на
вписването на договорната ипотека е основано на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, като се
твърди, че молбата за подновяване е подадена в 6-месечния срок от влизане в
сила на ЗИДЗБН /виж § 5, ал. 3/ и процесната договорна ипотека е била заличена
в указания период по § 5, ал. 1 – от поставянето на „Корпоративна търговска
банка“ АД /в несъстоятелност/ под специален надзор /20.06.2014 год./ до датата
на откриване на процедурата по осребряване на имуществото /22.04.2015 год./ – а
именно на 23.02.2015 год.
Според § 5, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗБН, всички заличавания на
учредени от длъжници или трети лица в полза на банката обезпечения, извършени
от квесторите, временните и постоянните синдици на „Корпоративна търговска
банка“ АД /н/ в периода от поставянето й под специален надзор до датата на
откриване на процедурата по осребряване на имуществото, са нищожни, като
учредените обезпечения се смятат за действителни и запазват своя ред.
Следователно с нормата е придадено обратно действие на
вписани заличавания на ипотеки в посочения период, като съгласно § 5, ал. 4 ПЗР
на ЗИДЗБН, обезпеченията са противопоставими на всяко трето лице, независимо
как е придобило имуществото. В § 5, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗБН е предвидено изключение
от за прилагането на ал. 1 – когато вземането на банката е погасено изцяло чрез
парично плащане.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав
приема, че в охранителното производство съдията по вписванията не притежава
материална компетентност да преценява наличието на предпоставките, установени в
§ 5, ал. 1 вр. с ал. 3 и 4 ПЗР на ЗИДЗБН, както и липсата на изключението по
ал. 2 на посочената норма. Освен това § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН не регламентира
специален ред за извършване на вписването на подновяването, поради което и
същото следва да се осъществи по правилата на ПВ. В този смисъл обжалваният
отказ се явява законосъобразен, тъй като е постановен от съдията по вписванията
в обхвата на правомощията му и в предметния обхват на проверката, дължима
съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ.
Отделно от изложеното следва да се посочи, че нормата § 5
ПЗР на ЗИДЗБН е в пряко нарушение на чл. 1, ал. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС –
„Защита на собствеността“, поради което националният съд има право да откаже
приложението й с оглед нейното противоречие с влязъл в сила ратифициран
международен акт, по който Република България е страна – ЕКПЧОС /виж чл. 5, ал.
4 от Конституцията на Република България и чл. 13 ЕКПЧОС/. Според практиката на
Европейския съд по правата на човека, понятието „собственост“ или „притежание“
по смисъла на ЕКПЧОС е по-широко и в някои случаи се различава от националните
понятия за правото на собственост, като то не се ограничава до притежание на
вещи и в него се включват и други права и интереси, които съставляват активи.
С горепосочената норма се засяга правото на разпореждане
с недвижими имоти в условията на предвидимост и сигурност на гражданския
оборот. Същата обявява за нищожни с обратна сила извършените заличавания на ипотеки само
спрямо конкретен кредитор /частноправен субект/, като предвижда
противопоставимост на ипотеката по отношение на всички трети добросъвестни
лица, без да предвижда защита за тях. По този начин са нарушени принципите на правна
сигурност, легитимност и пропорционалност на мярката, с която определено лице
се лишава от притежание, налице е различно третиране на кредитори, без
легитимен обществен интерес и е осъществена пряка държавна намеса в гражданския
оборот, несъвместима с принципите на правовата държава.
Ето защо въззивният съд намира, че частната жалба следва
да бъде оставена без уважение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.дело №8861/2018 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.рег.№18-00-73 от 23.06.2018 год. на нотариус Х.В., с
рег.№628 на НК, срещу определението с рег.№342 от 04.04.2018 год. на
съдията по вписванията при СРС, с което е отказано вписването на подновяване на
договорна ипотека, учредена с нотариален акт, вписан под №105, т.III, дело №2818, вх.рег.№5613 от 23.02.2010 год., по молбата с вх.№20668 от
04.04.2018 год.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/