№ 300
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20221100901006 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в
публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Снежана Тодорова, разгледа докладваното от съдията търговско дело №
1006 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „Д." ЕООД, ЕИК ****, със седалище град София и адрес
на управление: гр. София, кв. Павлово, ул. ****, представлявано от Р.С.П., срещу „С." ЕАД
(новата фирма след преобразуване на „Ч.-И." ЕООД), ЕИК ****, със седалище гр. София и
адрес на управление: град София, район Подуяне, улица ****, искове за заплащане на
сумата 19548 лева - незаплатено възнаграждение за извършени услуги със специализирани
автомобили и специализирана техника, сумата 33360 лева - наем на специализирани
автомобили и специализирана техника по договор № Р-372 от 11.02.2019 г. и сумата 5290,80
1
лева - мораторна неустойка по чл. 14 от договора в максимален размер от 10 % за забавеното
плащане на дължимите суми за възнаграждение и наем.
В исковата молба са изложени твърдения, че с договор № Р-372 от 11.02.2019 г.
ищецът приел по възлагане на ответника да му предоставя услуги със специализирана
техника при възникнала необходимост. Дължимото възнаграждение се определяло от
приетата от възложителя оферта на изпълнителя и се дължало до 10-то число на месеца,
следващ периода, за който било начислено. За периода м. 09.2019 г. – м. 01.2020 г. били
издадени 6 броя фактури на обща стойност 52908 лева, от която 19548 лева представлявали
незаплатено възнаграждение за извършени услуги със специализирани автомобили и
специализирана техника, а 33360 лева - наем на самосвали и колесен багер. Върху
незаплатената главница по договора се дължала и мораторна неустойка от 10 %, възлизаща
на сумата 5290,80 лева.
Ответникът, „С." ЕАД, е депозирало в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
да е получавало оферти за процесния период и твърди, че не е възлагало никакви дейности
по договора на „Д." ЕООД, тъй като нямало необходимост от такива. Представените от
ищеца документи били неавтентични и изготвени с оглед нуждите на процеса.
В допълнителна искова молба ищецът „Д." ЕООД поддържа предявените искове.
Твърди, че в края на всеки месец дружеството било уведомявано устно за необходимите на
ответника автомобили и специализирана техника, съответно офертите за наемна цена и
възнаграждение за машиносмяна били предавани на служител на ответника, без да бъдат
регистрирани в деловодството на ответника и били подписвани от Т., изпълняващ
длъжността „Организатор транспорт и механизация“ при „С." ЕАД.
В допълнителния отговор на „С." ЕАД отново се поддържат възраженията за липса на
възлагане, като се посочва, че представените от ищеца документи били приемани от лица,
които вече не били служители на ответното дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения с исковата молба и от ответника с допълнителната искова
молба договор от 11.02.2019 г. (в представения от ищеца договор върху печатния месец е
нанесена поправка, която съответства на датата, нанесена в щемпел на ответното
дружество), „Д.“ ЕООД се съгласило да извършва услуги със специализирани автомобили и
специализирана техника по предварителна устна или писмена заявка (чл. 1 и чл. 2 от
договора) срещу възнаграждение, съобразно обема и качеството на извършената работа,
удостоверени чрез съответните документи, съставени и подписани между страните – чл. 5 от
договора. Заплащането на всяка извършена услуга страните предвидили да се извършва след
изтичане на месеца, през който е предоставена, срещу издадена фактура, към която се
представяла подробна справка за извършените дейности – чл. 9 от договора. Плащането
било дължимо до 10-то число на следващия отчетния период месец, а забавата в плащането,
съгласно чл. 14 от договора, пораждала вземане за мораторна неустойка от 0,5 % на ден
върху неиздължената сума, но не повече от 10 %.
Представени са 6 ценови оферти в отговор на отправени запитвания от „С." ЕАД,
съдържащи цена за наем на колесен багер, самосвали, услуги с бобкат, репатриране на
механизация, услуга с булдозер и услуга с воляк, като три от офертите са подписани за
приел от В. Т., а останалите не съдържат подпис на представител на ответника. Офертите
съдържат идентични ценови условия, които с включен ДДС възлизат съответно на сумите:
2
наем на колесен багер за календарен месец - 5400 лева, наем на самосвал 4 тона – 1320 лева,
наем самосвал с рег. № **** – 1200 лева, 1 машиносмяна на булдозер – 504 лева, 1
машиносмяна на бобкат – 264 лева, 1 машиносмяна на валяк – 300 лева, респ. 384 лева и
репатрирането на механизация - 72 лева на курс. Подписаните от Т. оферти обхващат всички
ценови предложения, с изключение на по-високата цена за 1 машиносмяна на валяк от 384
лева.
Представени са протоколи за предаване на строителна механизация, подписани от
представители на страните, които установяват връщане от „С." ЕАД на „Д." ЕООД, на
следните движими вещи: мини челен товарач, валяк 6 тона, МПС с ДК № ****, колесен
багер, МПС марка Мерцедес 310Д, валяк 12 тона, булдозер Т170, МПС марка Мерцедес
609ДК, от които протоколи се налага извод, че индивидуализираните в протоколите МПС са
се намирали във фактическа власт на ответника, като поетапно до края на м. 02.2020 г. са
върнати на „Д." ЕООД в изправно техническо състояние.
От представените товарителници, подписани от представители на ответника - В. Т.,
В.П., М. С., Б.С., както и от съставените от ответника дневници за работата на наета
механизация – Долни Богров, се установява, че за м. 10.2019 г. е ползван булдозер на „Д."
ЕООД Т-170 – 23 машиносмени (в товарителниците ползването е отразено като
рекултивация 8 ч.), репатриране на валяк на 15.10.2019 г. и услуга с валяк 8 часа на
15.10.2019 г., съответно за м. 11.2019 г. са отразени 10 машиносмени на булдозер Т-170, за
м. 12.2019 г. – 1 машиносмяна на булдозер и 2 машиносмени на валяк. През м. 09.2019 г. в
представените товарителници е отразено ползването на бобкат – на 13 и 14.09.2019 г. (2
машиносмени) и репатрирането му на същите дати – 4 курса.
Представени са и съставени от ищеца „Д." ЕООД справки за машиносмени и месечни
наеми, които не съдържат подпис на представител на ответника, но които справки
съответстват на съставените товарителници и дневници за работата на наета техника и въз
основа на които са съставени процесните фактура № 108 от 30.09.2019 г., фактура № 85 от
31.10.2019 г., фактура № 86 от 31.10.2019 г., фактура № 116 от 30.12.2019 г., фактура № 134
от 29.11.2019 г. и фактура № 142 от 31.01.2020 г..
В основни месечни сведения, които съдържат щемпел на „С." ЕАД и положен върху
него подпис, за м. октомври 2019 г. е отразено ползването на наета от „Д." ЕООД техника:
**** Татра, МПС марка Мерцедес 609ДК и МПС марка Мерцедес 310Д, както и ползването
на булдозер Т170 за следексплоатационна поддръжка и валяк за рекултивация, за м. 11.2019
г. също е отразено ползване на булдозер за рекултивация, ползването на наети МПС марка
Мерцедес 609ДК и МПС марка Мерцедес 310Д, както и на багер-товарач. За м. 12.2019 г. е
налице отразяване ползването на МПС марка Мерцедес 609ДК, МПС марка Мерцедес 310Д
и багер товарач, а за м. 01.2020 г. – ползването само на наетите МПС марка Мерцедес 609ДК
и МПС марка Мерцедес 310Д.
В производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и съответно на събраните писмени доказателства,
поради което и въз основа на същото приема за установено следното:
В счетоводството на „Д.“ ЕООД хронологичната аналитична ведомост на счетоводна
сметка 411 Клиенти по контрагент „Чистота Искър“ (предходно наименование на ответника
„С." ЕАД) за периода 01.09.2019 г. до 10.01.2023 г. е видно, че всички процесни фактури са
осчетоводени, като кореспондентските счетоводни сметки срещу дебита на сметка 411 са
кредитиране на сметка 703 Приходи за сумата на данъчната основа и кредитиране на сметка
3
4532 ДДС по продажби. В периода според ведомостта е осчетоводено плащане по една
фактура, която не е сред процесните, съответно плащания по тях не са отразявани. При
ответника „С." ЕАД е осчетоводена само една от процесните фактури, а именно №
108/30.09.2019 г. за сумата от 816 лева, която е заведена по кредита на сметка 401
Доставчици като задължение, като операцията е балансирана с дебитиране на сметка 602
Разходи за външни услуги и 4531 ДДС по покупки.
От ответното дружество е поискана хронологията на разчетите му по контрагент
ищеца „Д.“ ЕООД за период, предхождащ процесния. От същата е видно, че за периода
01.01.2019 г. - 01.09.2019 г. по разчетна сметка 401 Доставчици, са налице записвания с
контрагент ищеца, като са видни и плащанията по тях от осчетоводените банкови бордера.
При ищцовото дружество „Д." ЕООД фактурите и плащанията са осчетоводени идентично
по разчетна сметка 411 Клиенти като вземания, със същите плащания, в които е посочено по
коя фактура се отнасят. Единствената разлика е, че при осчетоводяванията на „С." ЕАД под
един и същи номер има осчетоводявания на два документа – мемориален ордер и фактура,
като общата сума е идентична с осчетоводената при „Д." ЕООД, но при последното
осчетоводяването е станало с един документ/ред – фактура.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Б.Е.П. и Г.Б.Н., от показанията на които се установява, че ответното дружество
е ползвало наета от други лица специализирана техника, включително от ищеца „Д." ЕООД,
като част от техниката е предоставяна без оператор – бусове, камиони, докато друга част от
машините била обслужвана от служител на предоставящото ги дружество. Свидетелят П.
сочи, че подписвал съставяни при предаването и връщането на техниката протоколи, като в
началото на 2020 г. техниката била върната на „Д." ЕООД. Лицата С., В. Т., Б.С. и В.П.
работели при ответника. Показанията на свидетеля Н. за връщане на наетата техника през м.
09.2019 г. противоречат на документи, съставени от „С." ЕАД, поради което не следва да се
кредитират.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира да не са необходими за изясняването на спорните факти.
Относно главните искове с правна квалификация чл. 266, ал. 1 и чл. 232, ал. 2, предл. 1
ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник „С."
ЕАД да престира определена парична сума, представляваща наемна цена за ползването на
движими вещи, настъпила изискуемост на задължението, както и възлагане извършването
на услуги със специализирана техника, изпълнението на които е прието от възложителя и
релевирано от задълженото лице неизпълнение на задължението за заплащане на наемна
цена и възнаграждение за приета работа.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. Неизпълнението, което е
отрицателен факт от действителността се приема за доказано при неопровергаване от страна
на ответника на твърдението на „Д." ЕООД за липсата на изпълнение на договорното
задължение за заплащане на наемна цена и възнаграждение за приета работа. В случая
изпълнение въобще не се твърди.
4
Между ищеца и „С." ЕАД е сключен договор, който е юридически факт, пораждащ
комплексно правоотношение помежду им, със съдържание, включващо елементи на
уредените в ЗЗД договор за наем и договор за изработка: отдаване на индивидуално
определена вещ за временно и възмездно ползване, чрез извличане на полезните й свойства,
съгласно предназначението й, срещу насрещна престация на парична сума (наем), респ.
предоставяне на специализирана техника, но с оператор на „Д." ЕООД за изпълнение на
работа, възложена от „С." ЕАД, за която приета работа се дължи съответното
възнаграждение.
В случая сключването на процесния договор от 11.02.2019 г. не е спорно, съответно
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза установява, че до м. 09.2019 г.
ответникът ползвал техника под наем и му били предоставяни услуги със специализирана
техника, като дължимите по издадени фактури суми за възнаграждение и наем за периода,
предхождащ процесния, били изцяло погасени.
Спорът между страните касае ползването на техника под наем и изпълнението на
възложена работа със специализирана техника за периода от м. 09.2019 г. до м. 01.2020 г.,
като няма съмнение, че сключеният договор съдържа модалитет – срок на действие от 12
месеца, като не се твърди действието му да е било прекратено преди изтичането на
уговорения срок в резултат на проявлението на друг юридически факт (постигнато взаимно
съгласие, разваляне поради неизпълнение и др.). Това означава, че страните за процесния
период са били обвързани от сключения договор и същият е годен юридически факт на
права и задължения.
Договорът има комплексен характер, тъй като касае предоставянето на специализирана
техника, ползването на която се осъществява в две форми: от оператор, който е служител на
наемателя и тогава правоотношението има характеристиките на наемно – вещта се
предоставя като такава за ползване, без наемодателя да носи риск от ползването, съответно
когато операторът е служител на наемодателя, в който случай кредиторовият интерес се
удовлетворява не от възможността фактически да ползва съответната движима вещ, а от
изпълнението на определена работа чрез въпросната вещ, което изпълнение е на риск на
изпълнителя, който предоставя техниката и се намира в съответно правоотношение, с
управляващото я лице, което характеризира провоотношението като такова за изработка.
Акцентът в договора е поставен върху изпълнението на възложената работа, поради което и
страните по правоотношението са обозначени като възложител и изпълнител.
При наема предоставянето на вещта на наемателя поражда насрещното задължение за
престиране на наемна цена, без значение дали вещта фактически се ползва по
предназначение или не. Достатъчно е на наемателя да е предоставена фактическата власт
върху същата, за да се дължи наемна цена, а от волята му зависи в какъв обем ще се ползва
от машините. При изработката правото на възнаграждение се обуславя не само от
фактическото изпълнение на възложената работа, но и от приемането от страна на
възложителя, като съответна на уговореното.
За предаването във фактическа власт на наемателя „С." ЕАД на процесните
специализирани превозни средства, по отношение на които правоотношението има наемен
характер, не са представени доказателства, но са представени доказателства за връщането
им от ответника на „Д." ЕООД, което би било възможно само при упражнявана върху тях
фактическа власт. Ползването на наетите превозни средства е отразено и в изготвените от
ответника основни месечни сведения - справки за процесния период: м. 10.2019 г. - м.
5
01.2020 г., потвърждава се и от събраните показания на свидетеля П., които няма основание
да не бъдат кредитирани по причина, че същият е страна по трудов спор с ответника, тъй
като за дадените показания същият носи наказателна отговорност. От друга страна,
подписаните от този свидетел протоколи за връщане на вещите са съставени към момент
предхождащ възникналия трудов спор и няма причина на това основание документите да се
приемат за неверни (несъответни на осъществените в действителността факти).
Все в тази връзка за срока на действие на договора съдебно-счетоводната експертиза
установява отразени в търговските книги на ответника задължения към „Д." ЕООД именно
за наем на техника до м. 01.09.2019 г., които са изпълнени, поради което тази техника следва
да е била предадена във фактическа власт на „С." ЕАД в момент, предхождащ периода на
спора, като последното не доказва да я е върнало на наемодателя преди м. 02.2020 г., което
подкрепя извод за продължило и след м. 09.2019 г. ползване на тази техника, съответно за
възникнало задължение за заплащане на цената на това ползване – наем. В този смисъл
напълно неоснователни са доводите на ответника, че липсват доказателства за предаване на
техниката от „Д." ЕООД на „С." ЕАД, тъй като последното дружество в счетоводните си
записвания е отразило възникнали задължения за ползване на тази техника, което означава,
че тя му е била предадена. Счетоводните записвания съставляват признание на неизгоден за
страната факт и при недоказано връщане на техниката към м. 09.2019 г., изводът за
продължаващо в рамките на договора нейно ползване е категоричен.
По отношение на наемната цена следва да се има предвид, че същата е отразена в
представените ценови оферти на „Д." ЕООД и независимо, че част от тях не са подписани от
представител на ответника, месечната наемна цена е идентична и поради това приета от „С."
ЕАД чрез служителя Т., който не е спорно, че към този момент е бил в служебно
правоотношение с ответника. Фактът, че това правоотношение е било прекратено, не
означава волеизявленията му от името на дружеството, обективирани преди прекратяването
да бъдат дисквалифицирани като пораждащи правни последици в правната сфера на „С."
ЕАД. Същият е действал като представител на ответника и по отношение на действията му е
приложима презумпцията на чл. 301 ТЗ – приемането на офертата е потвърдено, тъй като
търговецът не е оспорил действията веднага след узнаването. А действията са узнати най-
късно към 13.02.2020 г., когато при ответника е постъпило писмо на „Д." ЕООД, към което
са приложени фактурите, издадени за наем на съответната специализирана техника и е
отправена покана за плащането им.
По отношение на възнаграждението за изпълнена работа чрез ползване на
специализирана техника с оператор на „Д." ЕООД, е необходимо да се посочи следното.
Възнаграждението, следващо се за извършена възложена работа по правилото на чл. 266, ал.
1 ЗЗД е изискуемо от приемане й. Приемането на извършена работа, възложена с договор за
изработка, обхваща два момента: 1). фактическото получаване на изработеното от
поръчващия (осъществявана рекултивация) и 2). признанието, че изработеното съответства
на възложеното. Следователно, приемане има само когато реалното получаване на
изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено волеизявление на
поръчващия, че счита работата за съответна на договора.
Неоснователни са доводите на ответника за липса на възлагане на съответната работа,
тъй като не били сключени анекси към договора, които да отразяват възлагането. Самият
договор урежда възможността възлагането да се осъществява неформално (устно) и
съответно не изисква постигнатото съгласие за изпълнение на възложеното в месечен план
6
да е оформено писмено. Фактът на възлагане се установява от документите, съдържащи
отчитане на изпълнената работа, което по дефиниция означава, че такава работа е била
възложена.
В изходящи от ответника документи – товарителници, дневник за работа на наета
механизация и основни месечни сведения, е отразено ползването на машини за
рекултивация, което сочи на извод, че отразените в тези документи машиносмени за работа
на съответната техника са реално предоставени и са приети от „С." ЕАД. Обстоятелството,
че за съответното депо, в което е отразено извършване на рекултивация не е имало издадено
съответното административно разрешение, е без значение за настоящия спор. Същественото
е, че възложителят е отразил и приел работата на специализираната техника, която сам е
квалифицирал като рекултивация, което е достатъчно за извод, че тези машини (булдозер Т-
170 и валяк) са изпълнявали измервана в машиносмяна с продължителност от 8 часа работа
при „С." ЕАД на отразените в документите дати. Следователно работата на машините следва
да се приеме за приета от възложителя. Да се счете, че изпълнена фактически работа, за
която не е било налице съответното административно разрешение, не подлежи на
заплащане, означава да се допусне възложителят, който трябва да се снабди със съответния
документ, да черпи права от собственото си противоправно поведение - да се освободи от
гражданскоправни задължения, което би било явно нарушение на забраната за
неоснователно обогатяване. Затова доводите на „С." ЕАД, че липсата на разрешение за
рекултивация било равнозначно на неизвършването на такава, са неоснователни. При
фактическо изпълнение на неразрешена дейност възникват неблагоприятни
административноправни последици за лицето, в полза на което тази дейност е осъществена -
„С." ЕАД, но това не означава, че последното не дължи заплащане на възнаграждение на
изпълнителя на тези дейности.
По отношение на наемната цена и цената на съответната машиносмяна от страна на
„Д." ЕООД са представени ценови оферти, които както се посочи са приети от представител
на „С." ЕАД – Т.. Фактът, че само три от шестте оферти са подписани от последния не
опровергава този извод, тъй като приетите оферти включват стойността на ползването на
специализираната техника (наем) и възнаграждение за машиносмяна на съответната
техника, за които именно са издадени съответните фактури.
Наемът, именно защото е цена за ползването на съответните движими вещи в рамките
на търговско правоотношение (страните по сделката са търговци по правноорганизационна
форма), може да бъде уговорен като определяем или дори при условията на чл. 326, ал. 2 ТЗ
- ако наемната цена не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че
страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща при подобни обстоятелства.
Съгласно решение № 121 от 17.06.2013 г. по т. д. № 649/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, липсата на доказана конкретна уговорена цена не води
като последица до извод за липсата изобщо на такова договорно отношение, а се смята, че
страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща при сключването на договора
за същия вид стока/услуга при подобни обстоятелства. Изрично в решение № 36 от
30.03.2011 г. по гр. д. № 384/2009 г., ІV Г.О. на ВКС, е прието, че по аналогия на закона
същото правило се прилага и по отношение на цената по договор за услуга.
В случая посочената хипотеза не е налице, но даденото от законодателя и практиката
разрешение е в подкрепа на извод, че цената за ползване на специализирана техника е
договорена между страните, тъй като същата е приета чрез утвърждаването на част от
7
предложените ценови оферти (офертите съдържат идентични цени) от представител на „С."
ЕАД, което приемане представлява постигнато съгласие, без значение, че част от офертите
не са утвърдени.
За задълженията за наем и за възнаграждение за изпълнена със специализирана техника
работа са издадени 6 броя фактури, като само една от тях е счетоводно отразена в
търговските книги на ответника, но плащане въпреки отразяването ѝ не е осъществено.
Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да документира
стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната
отчетност в предприятието на търговеца, тя е частен свидетелстващ документ, който
удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от
получателя. В случая всички процесни фактури не съдържат подпис на представител на
получателя, въпреки това, съдебната практика е последователна в разбирането си, че
фактурата не е основание за плащане, основанието е извършването на материалната
престация, а фактурата само удостоверява този факт. Материалната престация е
предоставянето във фактическа власт на наемателя на съответните вещи, респ.
изпълнението на работа със специализирана техника, което обуславя пораждането на
задължението за насрещно престиране на парична сума – наемна цена и възнаграждение за
съответния брой машиносмени.
Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която макар по
действащата уредба да няма задължителен характер, но се съобразява от настоящия състав,
изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от
26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за наем/изработка между страните, доколкото в самата фактура
се съдържа описание на изработеното (стоката) по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на
фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС
и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.). Такова признание е налице само по отношение на фактура №
108/30.09.2019 г. за сумата от 816 лева, но фактурите са отразени счетоводно при ищеца и за
предоставените материални престации са ангажирани документи, изходящи от „С." ЕАД, с
които същите са признати.
Задълженията за престиране на наем и възнаграждение за изпълнена работа са
уговорени като срочни и изпълнението им е било дължимо в срок до 10-то число на месеца,
следващ отчетния, което означава, че падежът на задълженията е настъпил, съответно
изложеното обуславя основателност на предявените главни искове за предявените размери.
Необходимо е да се отбележи, че евентуални неправомерни действия на вече бивши
служители на „С." ЕАД не променят този извод. Такива действия, от една страна, не са
доказани в настоящото производство и от друга страна, евентуалното им осъществяване би
породило отговорност на съответните служители за вреди спрямо ответника, но нямат
отношение към задълженията на последния възникнали по отношение на „Д." ЕООД, което
хронологично е отразило в счетоводните си книги издадените фактури, което изключва
8
същите да са създадени с оглед нуждите на настоящото производство.
Относно акцесорния иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по
правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е
необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, основателността на иск, при
квалификацията на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, се обуславя от предпоставките: наличие на валидно
главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка и релевирано
неизпълнение на главното задължение.
От писмените доказателства, събрани в хода на производството, се доказа
съществуването на правоотношение, породено от сключения договор № Р-372 от 11.02.2019
г., в който е уговорено и акцесорно задължение за страната възложител – „С." ЕАД да
престира на кредитора-наемодател/изпълнител неустойка в размер на 0,5 % от дължимия
наем/възнаграждение за всеки ден забава, но не повече от 10 % от неизпълненото парично
задължение.
За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани
като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и
препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като
абсолютна предпоставка за нейната действителност - така решение № 247/11.01.2011 г. по т.
д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О., и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г.,
на ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за проверка валидността на неустоечната
клауза, съдът намира, че същата не противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният
размер от 0,5 % от неиздължената по договора сума за всеки ден забава, не нарушава
принципа на справедливост, още повече, че е уговорен и краен предел за начисляване на
неустойката - 10 %, който съответства на установения размер на общо приложимото
мораторно обезщетение – основният лихвен процент на Българската народна банка за
периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.).
Това означава, че неустоечната клауза е валидна и е породила акцесорно задължение в
9
правната сфера на „С." ЕАД.
Ответникът не обективира възражения по отношение претендирания от „Д." ЕООД
размер на акцесорното задължение. По отношение на наемите и възнагражденията,
дължими по фактурите забавата на длъжника е продължила повече от 20 дни и затова се
дължи максималният уговорен размер на неустойката от 10 %, което означава, че
акцесорният иск е основателен до пълния предявен размер от 5290,80 лева.
Главните вземания следва да се присъдят заедно със законната лихва за забава, считано
от предявяването на исковата молба – 02.06.2022 г. до окончателното им погасяване.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството, се
поражда за ищеца „Д." ЕООД, в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК, което доказва извършени
такива в размер на сумата 5127,95 лева, формирана от внесена държавна такса – 2327,95
лева, депозит за вещо лице - 600 лева и заплатено адвокатско възнаграждение - 2200 лева, с
които разноски следва да се обремени правната сфера на „С." ЕАД.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С." ЕАД (новата фирма след преобразуване на „Ч.-И." ЕООД), ЕИК ****,
със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, район Подуяне, улица ****, да
заплати на „Д." ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София,
кв. Павлово, ул. ****, представлявано от Р.С.П., на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 232,
ал. 2, предл. 1 ЗЗД, сумата 19548 (деветнадесет хиляди петстотин четиридесет и осем) лева -
незаплатено възнаграждение за извършени услуги със специализирани автомобили и
специализирана техника и сумата 33360 (тридесет и три хиляди триста и шестдесет) лева -
наем на специализирани автомобили и специализирана техника по договор № Р-372 от
11.02.2019 г., за които суми са издадени фактура № 108 от 30.09.2019 г., фактура № 85 от
31.10.2019 г., фактура № 86 от 31.10.2019 г., фактура № 116 от 30.12.2019 г., фактура № 134
от 29.11.2019 г. и фактура № 142 от 31.01.2020 г., заедно със законната лихва върху всяка от
сумите, считано от предявяването на исковата молба – 02.06.2022 г. до окончателното им
погасяване, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 5290,80 лева (пет хиляди двеста и
деветдесет лева и осемдесет стотинки) - мораторна неустойка по чл. 14 от договор № Р-372
от 11.02.2019 г. в максимален размер от 10 % за забавеното плащане на дължимите суми за
възнаграждение и наем, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 5127,95 лева (пет
хиляди сто двадесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки) - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
10
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11