Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 16.05.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 2071 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.11.2018
г. по гр.дело № 20504/2018 г., СРС, ІІІ ГО, 81 с-в е осъдил З. „Л.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.М.-Г.и
П.Д.- изпълнителни директори да заплати
на З. „Б.В.И.Г.", ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******, представлявано
отН.Ч. и К.Р., на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сума
в размер на 3500,83 лева, представляваща остатък по регресна
претенция за платено застрахователно обезщетение по щета № 470417171719376 /по
имуществена застраховка „Каско Стандарт“/, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 28.03.2018 г.
до окончателното изплащане, както и сума в размер на 61,48 лв., представляваща
законна лихва за забава върху платената сума в размер на 3255,57 лв. за периода
от 28.03.2018 г. до 03.06.2018 г., като е отхвърлил иска за
главница за разликата над 3500,83 лв. до пълния предявен размер от 6756,40 лв. Осъдил е „Л.И.” АД,
ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от М.М.-Г.и П.Д.- изпълнителни
директори да заплати на З. „Б.В.И.Г.", ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******, представлявано
отН.Ч. и К.Р., сумата от 1071,64 лв., представляваща направени разноски по
делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.", ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
пл. „*******, представлявано от Изпълнителните директори К.Р. иН.Ч.,чрез пълномощника по делото адвокат А.Б.
от САК, със съдебен адрес: *** в отхвърлителната
част, а именно в частта, в която искът с правно основание чл.411 от КЗ е
отхвърлен за разликата над 3500,83 лв.
до пълния предявен размер от 6756,40 лв., както е и присъдена законна лихва за
забава в размер на 61,48 лв. върху платената сума в
размер на 3255,57 лв. за периода от 28.03.2018 г. до 03.06.2018 г., с
мотиви, изложени във въззивната жалба. Твърди, че с исковата молба е предявил претенция
с правно основание чл.411 КЗ за заплащане на сумата от 6 756,40
лв.-регресно вземане по щета № 47041717119376. С отговора на исковата молба
ответникът е заявил, че не оспорва иска нито по основание нито по размер. Ето
защо в съдебно заседание на 30.10.2018 г. ищецът е поискал постановяване на
решение при признаване на иска и делото е било обявено за решаване. Нито в
отговора на исковата молба, нито в проведеното съдебно заседание, ответникът е
твърдял заплащане на част от претендираната сума. След получаване на съдебното
решение, процесуалният представител на ищеца е направил справка и е установил,
че в кориците по делото се съдържа становище от 30.10.2018 от ответника, с
твърдения, че е заплатил сумата от 3255,57 лв. Видно от приложения от ответника
списък за щети, заплащането е по щета с
номер 470416161654065, която не съответства на процесната щета с №
470417171719376, те.е.плащането се отнася до различно застрахователно събитие и
репариране на различни вреди. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното в обжалвана част. Претендира присъждане на разноски за
настоящето производство, включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият-ответник
З. „Л.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Изпълнителните директори М.М.-Г.и П.Д., чрез пълномощника по делото юрисконсулт
К.А.не оспорва въззивната жалба. Твърди, че е допусната техническа грешка, че плащането в
размер на 3255,57 лв. съответства на щета № 470416161654065, която не е предмет на разглеждане по настоящето дело.
С отговора на исковата молба не е оспорена претенцията на ищцовата страна за
заплащане на сумата от 6756,40 лв., която не е платена, поради което не се
оспорва и дължимостта на тази сума от ответното дружество.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество основателна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.410 във вр. с
чл.411 КЗ от З. „Б.В.И.Г.", ЕИК ******* срещу З. „Л.И.” АД, ЕИК********
за сумата в общ размер от 6756,40 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение с вкл. 25 лв. ликвидационни разноски за обработка на щетата, ведно
със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на присъдените суми.
Ищецът твърди, че на 17.04.2017 г. в
гр. София, водачът на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат"
с per. № ********, поради движение с несъобразена скорост, е реализирал по негова
вина пътнотранспортно произшествие и е увредил лек автомобил марка „Киа",
модел „Сийд" с per. № ********. Към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие за автомобил марка „Киа" модел „Сийд"
с per. № ******** е имало сключена валидна застраховка „Каско Стандарт" в З.
„Б.В.И.Г.” - полица № 4704170240000507. След подадено Заявление в З. „Б.В.И.Г.”
е била образувана щета с № 470417171719376, били са изготвени опис на претенция
и доклад по щета, въз основа на които на собственика на увреденото МПС е било
определено застрахователно обезщетение в размер на 6731,40 лв. и след удържане
на дължими застрахователни премии в размер на 713,01 лева, е била заплатена
сума в размер на 6 018,39 лева, с преводно нареждане за кредитен превод от
08.06.2017г. съгласно съставения Протокол за ПТП № 1677617/17.04.2017 г.,
пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на водача на МПС марка
„Фолксваген" с per. № ********, който е представил за управлявания от него
автомобил сключена е ответното дружество застраховка „Гражданска
отговорност" - полица № BG /22/116002035459. Била е
изпратена регресна покана за заплащане на сума в общ размер на 6756,40 лева,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение с вкл. 25,00 лева
ликвидационни разноски за обработка на щетата. Към поканата са били приложени
всички необходими доказателства за установяване на горепосочената щета в
оригинал, като последната е получена от ответното дружество на 08.06.2017 г.,
но ответникът З. „Л.и.” АД не е заплатило претендираната сума. Ето защо, моли
съда да осъди ответника З. „Л.и.” АД да заплати сума в размер на 6756,40 лв.,
представляваща регресно вземане по чл. 411, ал. 1 от КЗ за изплатено от З. „Б.В.И.Г.“
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди и ликвидационни
разноски по щета № 470417171719376, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане.
Ответникът З. „Л.и.” АД в писмен отговор по чл. 131 от ГПК, е заявил, че не
оспорва предявените искове.
СГС излага следните
доводи:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с
чл.411 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования
срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на право
пораждащ фактически състав, включващ следните елементи: -
1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца
като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение
от ищеца-застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях
договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД,
възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди
и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Настоящата
инстанция също приема, че по делото са налице всички основания на цитираните
норми, налице е и признание на въззивната жалба от страна на ответника З. „Л.И.” АД, ЕИК********, който изрично заявява, че е станала
техническа грешка и плащането в размер на 3255,57 лв. съответства на щета № 470416161654065,
която не е предмет на разглеждане по
настоящето дело.
При тези данни настоящата инстанция намира, че
неправилно районният съд е приел наличие на плащане в размер на 3255,57 лв.,
което не е извършено по настоящето дело.
Решението в частта, в която искът с правно основание
чл.411 от КЗ е отхвърлен за разликата над 3500,83 лв. до пълния предявен размер
от 6756,40 лв., както и в частта на
присъдена законна лихва за забава в размер на 61,48 лв. върху платената сума в
размер на 3255,57 лв. за периода от 28.03.2018 г. до 03.06.2018 г. следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 3255,57 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 6756,40 лв. от датата на депозиране на исковата молба-28.03.2018 г.
до окончателното изплащане.
Предвид изхода на спора и предявената претениця
въззиваемото дружество следва да заплати на въззивника направените разноски за
настоящата инстанция в общ размер от 614,58 лв., от които 65,11лв. държавна
такса и 549,47 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 02.11.2018г. по гр.дело № 20504/2018 г. на СРС,
ІІІ ГО, 81 състав в частта, в която съдът е отхвърлил искът с правно основание чл.411 от КЗ за разликата над 3500,83 лв. до пълния предявен
размер от 6756,40 лв., както и в частта
на присъдена законна лихва за забава в размер на 61,48 лв.
върху платената сума в размер на 3255,57 лв. за периода от 28.03.2018 г. до
03.06.2018 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.”
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителните
директори М.М.-Г.и П.Д., чрез пълномощника по делото юрисконсулт К.А.да заплати на З. „Б.В.И.Г.", ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******, представлявано от Изпълнителните
директори К.Р. иН.Ч.,чрез пълномощника
по делото адвокат А.Б. от САК, със съдебен адрес: *** сумата в размер на 3255,57
лв., представляваща остатък по регресна претенция за платено застрахователно
обезщетение по щета № 470417171719376 /по имуществена застраховка „Каско
Стандарт“/, ведно със законната лихва върху цялата претендирана сума сума от
6756,40 лв. от датата на депозиране на исковата молба-28.03.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Изпълнителните директори М.М.-Г.и П.Д., чрез пълномощника по делото юрисконсулт
К.А.да заплати на З.
„Б.В.И.Г.", ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******,
представлявано от Изпълнителните директори К.Р. иН.Ч.,чрез пълномощника по делото адвокат А.Б.
от САК, със съдебен адрес: *** направените разноски за настоящата инстанция в общ размер от 614,58 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.